Социално пазарно стопанство

На 12 Юли 1991 г. народните представители на Седмото Велико народно събрание приеха Конституцията на Република България, “прогласявайки своята решимост да създадем демократична, правова, социална държава”. (ДВ, бр. 56 от 13.07.1991г.)

През следващите години България извървя сложен път на развитие. Приватизацията и реституцията, поземлената реформа, разрушаването на държавния монопол в социалната сфера, появата на задгранични инвеститори и българска частна инициатива в стопанския живот на страната, превърнаха годините след демократичните промени в бурен поток от събития. Те промениха драматично личната съдба на хиляди хора.

Независимо от днешните социални затруднения, събитията и промените бяха по своята същност позитивни, свързани с бъдещето на българското общество в условията на пазарно стопанство. Бъдеще, при което в условията на пазарна икономика, България трябва да стане социална държава.

Случи ли се това, може да каже всеки, стига да сравни с концепцията за социалната държава и моделите на поведение на други страни. Още повече, че пазарната икономика може да функционира при различен пазарно-стопански ред. Не всяка пазарна икономика може да изведе България до декларираната в Конституцията на България цел, а именно “България – социална държава”.

Как постъпи Германия?

Един от моделите, който издържа проверката на времето и доказа своята приложимост за създаването на социална държава е моделът на социално пазарно стопанство, приложен във Федерална република Германия след Втората световна война.

Най-убедителният пример за ефективността на социалното пазарно стопанство е следвоенното икономическо чудо, което превърна победена и смазана Германия в могъща и влиятелна социална държава с дългогодишни реални темпове на растеж от средно 8% годишно при широка стабилност на националната валута.

Политическата промоция на социалното пазарно стопанство бе извършена от първия стопански министър на Федерална република Германия – Лудвиг Ерхарт. Той е имал смелостта да наложи необходимите решения и да следва препоръките на икономическите си съветници, сред които е и Афлред Мюллер-Армак, един от бащите на социалното пазарно стопанство.

Понятието “социална пазарно стопанство” е създадено в Федерална република Германия от Алфред Мюллер-Армак, но характеризира стопанския ред на много от развитите капиталистически икономики.

Алфред Мюллер-Армак дефинира социалното пазарно стопанство като “функциониращо по правилата на пазарното стопанство, но снабдено със социални допълнения и гаранции”. (Вж: Верхаан, П. Предприемачът. Неговите икономически функции и обществено-политическа отговорност, Варна, Институт за социални науки и социална политика “Диалог”, 2000, с. 30)

Концепцията за социално пазарно стопанство

Концепцията за социалното пазарно стопанство се характеризира с няколко характеристики.

• Социалното пазарно стопанство свързва творческите сили на свободния пазар с защитните мерки на социалното законодателство. То почива върху два стълба – на свободния пазар и на държавния контрол, без да се признава доминиращата роля на нито единия от двата. Социалното пазарно стопанство подчинява много повече и двете в служба на общото благоденствие на хората и обществото.
• При социалното пазарно стопанство търговията и индустрията формират своите планове на независима основа. Търсенето и предлагането се регулират чрез свободна конкуренция. Предприемаческата свобода, свободна конкуренция и свободната търговия упражняват в стопанството позитивна функция.
• Социалното пазарно стопанство подчинява капитала и собствеността на по-високи цели, отколкото стремежа единствено към печалба и е насочено към всеобхватното (материално, културно и политическо) общо благо. В този смисъл самото получаване на високи и големи капиталови натрупвания не са безнравствени, докато са в служба на тези цели.
• Социалното пазарно стопанство не насърчава (за разлика от либералния капитализъм) пълната свобода на конкуренция и предприемачество. Непочтената конкуренция се изключва от държавата. Държавата определя определя правилата, защото законът за търсенето и предлагането сам не може да осигури справедливия ред. Заплатите и условията на труд се договарят самостоятелно между профсъюзите и обединенията на работодателите в условията на тарифна автономия, а техните минимални изисквания се гарантират от социалното законодателство. Господството на монопол, частичен монопол, картели и други, също се възпрепятства от държавата. Неизбежните монополи трябва да са подложени на обществен контрол.
• В социалното пазарно стопанство предприемачите са тези, които създават работните места. Те са тези, които виждат бъдещето и го осъществяват. поради това днес ние имаме нужда от повече предприемачи, които могат да създават фирми и работни места.
• За разлика от централизираното стопанство при социализма, при социалното пазарно стопанство осигуряването на социално слабите (безработни, нетрудоспособни по болест, инвалидност или възраст, самотно отглеждащи децата си родители) за справедливи условия на живот не би следвало да е силно централизирано, а да бъде децентрализирано доколкото е възможно, чрез включването на църкви, милосърдни организации и други доброволни организации.
• Икономическата и политическата система при социалното пазарно стопанство са разделени една от друга. Стопанското планиране остава главно в компетенциите на частните предприемачи. Държавата е призвана да се намесва само доколкото е необходимо да предотвратяване сериозни нарушения и несправедливости в стопанския процес и за да гарантира, че стопанството ще постигне своята цел.

Формулата за успеха на социалното пазарно стопанство

Според немския експерт в тази област Ханц Пешке една държава има успешно пазарно стопанство, ако:

• конкуренцията е почтена и защитена от държавата
• ако е налице разпределение на властите, вместо концентрация на властта
• ако има социално партньорство
• ако съществува свобода и справедливост чрез принципа на субсидиаритета (подпомагането)
• ако се формира собственост за наемните работници

(Пешке, К. Стопанството от християнско гледище. Варна, Институт за социални науки и социална политика “Диалог”, 1997, с.41)

В резюме

Какво е социална държава е изяснено. Кога една държава става социална – също.

Ако в конституцията на Република България е записано към какво се стреми България, дали тази цел се постига?

Прочети повече: Милтън Фридман и неговата “шокова терапия”.