Социална психология. Идеи и приноси

Социалната психология е основно направление с психологията, което изследва отношенията между хората и групите.

Психологията като научно познание започва с изучаване на човешкия ум и психика, а по-късно и на поведението на човека като отговор на средата. В началото на ХХ век обаче става ясно, че “средата” включва хора и различни социални структури, а методите на психологията и социологията, взети поотделно, се оказват недостатъчни за разбиране на това как по-точно си взаимодействат индивидуалното, груповото и общественото съзнание. Така се появява социалната психология.

Кои са хората с най-голям принос за развитието на социалната психология? Какви са най-важните им открития? И какво е значението на идеите им в наши дни?

Какво е “социална психология”?

Социалната психология е научна област в съвременната психология за механизмите на взаимно влияние и взаимодействие между индивиди, групи и общество, както и за крайните резултати от това взаимното влияние и взаимодействие.

Как се заражда школата на социалната психология?

Първите форми на социално-психологическо научно познание се появяват в средата на ХІХ век. Те са описателни, без научни доказателства, но изиграват решаваща роля в обособяването на социалната психология като основно направление на психологията.

Сред тях се открояват три концепции:

• Концепция за психология на народите. Нейни автори са немският философ Мориц Лацариус (1824–1903) и немският езиковед Хейман Щайнтайл (1823–1899). Основната идея в тази концепция е за силата на народния дух, а социалната психология следва да открива законите в неговото развитие. Тази идея е доразвита от германския философ и психолог Вилхелм Вунд (1932-1920), според който психологията се състои от две части – физиологическа психология (като експериментална дисциплина) и психология на народите (народопсихология), чийто предмет на изследване са езикът, митовете, обичаите и изкуството. Вунд счита, че съвместният живот поражда специфични закони, всеобщи идеи, чувства и стремежи на хората от една и съща общност.
• Концепция за психология на масите (тълпите). Нейн автор е френският социолог Габриел Тард (1843-1904), според когото социалното поведение е ирационално, тъй като се движи от механизма на подражанието. В тълпата човек е импулсивен, той губи чувство за отговорност, а на свой ред тълпата има хаотично и паническо поведение.
• Концепция за инстинктите в социалното поведение. Нейн автор е американският психолог от английски произход Уилям Макдугъл (1871-1938), според когото социалното поведение се определя от вродените инстинкти и свързаните с тях емоции.

Около началото на XX се появяват първите важни публикации по социална психология. Това са “Изследвания по социална психология” (1897) на Джордж Болдуин, “Въведение в социалната психология” (1908) на Уилям Макдугъл, “Социална психология” (1913) на Едуард Рос.

През 30-те години на ХХ, както и през следващите десетилетия век социалната психология възприема идеи от психоанализата, бихевиоризма и когнитивизма в психологията, както и идеи, присъщи за интеракционизма в социологията. На тази основа и с помощта на социални експерименти и други изследователски методи се раждат ключови социално-психологически теории, сред които теориите за социалното познание, за човешките нагласи, за социалното взаимодействие и взаимоотношения, за поведението на човека в групи и групово поведение.

Философската система на Карл Маркс преобръща представите за съотношението между индивидуално, групово и обществено съзнание. Това е характерно предимно за Съветска Русия, но и за някои представители на западната психология. Утвърждава се мнението, че основната тематика на социалната психология като обществена наука включва теми за масовото и индивидуалното съзнание, социалните процеси, обществените отношения, промените в дейността на човека, когато участва в група, влиянието на груповата и обществена среда, междугруповите взаимодействия, социалните перцепции, социалнополитическата психология, етнопсихологията.

В световен план, съвременното социално-психологическо познание продължава да е обект на дискусии. Все повече надделява становището, че социалната психология има място за развитие и в психологията, и в социологията, а дори и на самата граница между тези две науки.

За разлика от общата психология и социологията, социалната психология се фокусира върху изследване и обяснение на сложното взаимно влияние и взаимодействие между индивиди, групи и общество. Тя дава живот на интересни концепции, модели и теории с практическо приложение по въпросите на:

• Социалното познание, социалния свят, формирането на впечатления за другите, същността и опознаването на Аз-а.
• Нагласите, предразсъдъците, социалното влияние.
• Социалното взаимодействие, емоциите, комуникацията, взаимоотношенията, поведението на групата.
• Междугруповите отношения.
• Просоциалното поведение, агресията.
• Приложната социална психология в различни сфери на живота.

Понастоящем тези въпроси са обект на перманентни изследвания, обсъждания, дискусии, научни и практико-приложни конференции, публикации в списания и книги, учебни курсове в университети, обучения, семинари и др.

Българската социално-психологическа мисъл не прави изключение от световните тенденции. Има прекрасни изследвания по народопсихология на българина, сравнителна етнопсихология, масово съзнание, обществени и групови процеси и др. Сред по-известните имена в тази област спадат Иван Хаджийски, Минчо Драганов, Марко Семов, но така също и редица университетски преподаватели, които създават преди повече от петдесет години учебни курсове и учебници по социална психология.

Нека видим кои са хората с най-голям принос в развитието на школата на социалната психология.

Курт Левин

Курт Левин (1890-1947) е американски психолог и учен, признат за един от основателите на социална психология. Идеите му са революционни за 30-те и 40-те години на ХХ век – маркират специфична палитра на взаимодействието между индивид, групи и обществена среда и очертават границите между социалната психология, психологията и социологията.

Една от фундаменталните теории на Курт Левин е Теорията за полето. Зад понятието “поле” стои идеята, че ние съществуваме в контекста на нашата обкръжаваща среда и си влияем взаимно с нея. Ние изпитваме влиянието на обкръжаващата ни среда, но така също оказваме влияние върху нея, както и имаме различни възможности да избираме постъпките си според това как възприемаме окръжаващото ни поле и какви са потребностите, намеренията и нещата, които ценим.

Една от големите поуки от теорията за полето на Левин е, че никой не може да бъде разглеждан или разбран независимо от неговото обкръжаващо поле.

Друга важна теория на Курт Левин е теорията за трите лидерски стила, основана на новаторски социално-психологически експеримент, известен като “Експеримент с детските клубове”. Левин доказва, че има три основни стила на лидерство в група и че всеки един от тях води до различни резултати – различна производителност на работа, мотивация за участие, атмосфера на доверие и взаимоотношения в групата.

Курт Левин е автор и на превърнал се в класически модел за управление на промяната. Централно място в него заема промяната на човешките съждения и убеждения чрез процес от три стъпки – “Размразяване”, “Промяна” и “Замравяване”. Моделът на Левин помага на хората в организацията както да разберат по-добре причините за промяна, така и да осъществят същинската промяна, а така също и да стабилизират промяната и да я направят трайна и устойчива.

Творчество на Курт Левин променя представите за човешкото поведение и доказва, че социалната психология не е кабинетна теория, а извор на идеи и възможности за приложение в практиката.

Флойд Олпорт

Флойд Оплорт (1890-1979) е американски социален психолог, който оказва силно въздействие върху начина на интерпретация на човешкото поведение.

Олпорт е страстен радетел за правото на социалната психология да бъде самостоятелна наука. Основните му аргументи са, че социалната психология е фокусирана върху социалното поведение и социалното съзнание, както и че нейното поле на изследване е по-различно от полето на изследване на психологията и социологията.

Флойд Олпорт казва:

“Социалната психология е наука, която изучава поведението на индивида, а неговото поведение стимулира поведението на други индивиди или е реакция на тяхното поведение. Същевременно социалната психология описва и индивидуалното съзнание, доколкото то е съзнание за социалните обекти или е реакция спрямо други социални стимули.”

През 1920 г. Флойд Олпорт публикува откритията си, свързани с т.нар. “Концепция за социално влияние на групата”, чиято основна идея е, че групата от хора оказва влияние на поведението на участниците в нея.

С помощта на метода на социалния експеримент, чийто автор е самият той, Олпорт разкрива основни механизми на социалното влияние на групата върху индивида и доказва, че когато работим в група от хора, ние сме по-производителни и се приспособяваме към съжденията на другите участници. По-късно социалните психолози наричат това явление “конформизъм”.

Флойд Олпорт е считан за един от пионерите в изследванията на човешките нагласи. Неговото становище е, че нагласите са резултат от въздействие на личностните черти, но са и под въздействие на социалната ситуация.

Соломон Аш

Соломон Аш (1907-1996) е американски психолог, изследовател и автор на т.нар. “Експеримент на Аш” – един от петте най-големи социални експеримента на ХХ век. Най-ярките му идеи са свързани с конформизма – нагласата и поведението на съглашателство с мнозинството.

С помощта на поредица от експерименти Соломон Аш доказва, че степента на конформизъм в хората е висока. Ние сме податливи на конформизъм тогава, когато сме изправени пред мнението на мнозинството и социалния натиск “отвън”, както и че конформизмът е по-силен от личното ни мнение и принципи.

Соломон Аш отбелязва:

“Всички субекти, които се поддават на мнението на мнозинството, подценяват честотата, с която се поддават.”

Идеите на Соломон Аш за конформизма са ценен принос към социалната психология. Неговите заключения са предупреждение към нас за това, че конформизмът възпира свободното изказване на мнения, но може да изиграе и положителна роля, когато проблемът изисква консенсус, стига това да не случва под влияние на страх.

Леон Фестингър

Леон Фестингър (1919-1989) е виден американски учен и изследовател по социална психология, чийто открития имат непреходна стойност.

Най-ярката емблема в творчеството на Леон Фестингър е неговата теория за когнитивния дисонанс. Фестингър описва когнитивния дисонанс като състояние на вътрешно напрежение, дискомфорт и стрес, тогава когато открием несъвместимости (противоречия) в нашите съждения.

Когнитивният дисонанс ни провокира да направим нужните промени, за да попаднем отново в състояние на вътрешна хармония и стабилност. Теорията на Фестингър намира широко приложение в управлението на хора и процеси, в рекламата на продукти, в управлението на човешките взаимоотношения, във всички видове комуникации, в управлението на кризи и др. Tя има широко приложение и в личния живот.

Друг принос на Леон Фестингър в социалната психология е свързан с неговата теория за социалното сравнение. Теорията е фокусирана върху социалното сравнение с други хора, с цел да опознаем самите себе си и дава отговори на въпросите “защо”, “кога” и “с кого” се сравняваме. Социалното сравнение е поредица от мисловни стъпки, водещи към крайно съждение какви сме като личност, а това е особено полезно за хората с отворено съзнание, които не спират да се вглеждат в себе си и да търсят начини да се развиват като личности.

Третата голяма идея на Леон Фестингър е в областта на груповата динамика. Той ръководи поредица от изследователски експерименти върху поведението на различни групи от хора и заключава, че за да функционира ефективно, групата се нуждае от физическа и психическа близост между участниците, ясни групови цели, ръководство, процеси за постигане на консенсус и комуникации.

Ървинг Гофман

Ървинг Гофман (1922-1982) е канадски социолог, известен с идеите си за социалните интеракции, управлението на впечатленията и комуникацията лице в лице.

Ървинг Гофман е основоположник на теорията за управлението на впечатленията в контекста на ежедневните социални интеракции между хората лице в лице.

Ървинг Гофман отбелязва:

“Всички ние сме просто актьори, които се опитват да контролират и управляват обществения си имидж и действаме въз основа на това как другите могат да ни видят.”

Гофман счита, че ние използваме мрежа от вербални и невербални действия, за да изразяваме своя Аз. Опитваме се – съзнателно или несъзнателно, да манипулираме начина, по който другите хора ни възприемат, чрез така нар. “публичен Аз”, целейки да въздействаме на определен човек (или на група хора) и да поддържаме благоприятна представа за себе си.

Робърт Зайонк

Робърт Зайонк (1923-2008) е американски социален психолог и откривател на важни социални и когнитивни процеси.

Една от големите идеи на Робърт Зайонк е свързана с откриването на т.нар. “Ефект на честата експонация”.

Зайонк твърди, че честата експонация на определен външен стимул генерира усещане за познатост, а това променя отношението на човека към този стимул. По този начин се пораждат важни емоционални състояния на привързаност и предпочитание към стимула. По този начин честата експонация премахва негативизма, повишава доверието и привързаността ни към въображаема група или към непознати хора.

Робърт Зайонк отбелязва:

“Чувствата и мислите са независими едни от други. Чувствата предхождат мислите, тогава когато трябва да реагираме на външен стимул. Те са най-мощният определящ фактор за човешките решения и действия.”

Друга значима идея на Зайонк е свързана с т.нар. “Ефект на близостта”. Чрез серия от експерименти Зайонк разкрива, че когато продължително време имаме близки отношения с някого и изпитваме взаимна емпатия един към друг, постепенно започваме да си приличаме, включително и външно. Казано по друг начин, помежду ни настъпва една постепенна конвергенция (сливане).

Откритията на Зайонк оказват силно влияние върху развитието на американската и европейска социална психология и имат широк спектър на приложение в бизнеса, управлението на хора, възпитанието на култура на приятелски, романтични, съпружески взаимоотношения и др.

Роджър Браун

Роджър Браун (1925-1997) е американски социален психолог с приноси в изследването на феномена “спомен”.

Роджър Браун и неговият колега Кулик са автори на понятието “Спомени-светкавици”. Споменът-светкавица е особен вид автобиографичен спомен, който пламва от силно емоционално събитие, което е толкова значимо в живота ни, че буквално ни шокира. Споменът-светкавица отключва специален биологичен механизъм в нашата памет (“принтирай”), който записва постоянно както събитието, така и обстоятелствата, в които то е случило.

Роджър Браун казва:

“Паметта запечатва като моментна снимка всичко, но под влияние на силната емоция. И помни абсолютно всичко – къде е бил, какво точно е станало, какво е било времето, имало ли е други хора, кои са те, който какво е казал.”

Другата значима идея на Роджър Браун е за това как децата усвояват езика. Неговото изследване е първото съвременно изследване по психолингвистика и се превръща в основа за съставянето на учебни програми и определяне на педагогически изисквания в обучението и развитието на устна и писмена реч на деца и юноши.

Серж Московичи

Серж Московичи (1925-2014) е френски социален психолог, известен с оригинални идеи като социалното влияние на малцинството и социалната репрезентация.

Серж Московичи е сред социалните психолози, които не са съгласни с мнението на Соломон Аш за конформизма и създава т.нар. “Концепция за социално влияние на малцинството”. Той провежда задълбочени изследвания и открива, че едно активно малцинство може да повлияе на мнозинството в групата и да доведе до промяна на мнения, оценки и решения. Московичи определя това социално влияние като “иновация”.

Серж Московичи изтъква:

“Конформизмът не притежава само добродетели. Той може да доведе и до обратни резултати… Иновацията е процес на социално влияние от страна на малцинството (и на индивида), с цел да се наложат нови идеи, нови начини на мислене и поведение.”

Друга значима идея на Московичи е идеята за така нар. “социални репрезентации”. Тезата му е, че възприемането и разбирането на света се базира на социални репрезентации – ежедневни взаимодействия и комуникация между хората, които са истинската форма на познанието.

Уилям Гласър

Уилям Гласър (1925-2013) е американски психиатър. Той отхвърля конвенционалната психиатрия чрез използване на лекарства при лечение на психически заболявания и вместо това залага на личния избор и личната отговорност на човека.

Подходът на Уилям Гласър прераства в една от влиятелните социално-психологически теории на XX век, известна като “Теория на избора”. Гласър твърди, че всеки човек притежава почти пълен контрол върху самия себе си и по-ограничен контрол върху околните. Следователно поведението, което всеки сам избира да има, предопределя и живота му.

Теорията за избора на Гласър включва концепцията за стойностен свят, който изграждаме в съзнанието си още от първия миг след раждането си и продължаваме да изграждаме през целия си живот. Този стойностен свят съдържа специфични представи за най-добрите начини за удовлетворяване на нашите основни пет вида потребности:

1. Оцеляване;
2. Любов и привързаност;
3. Власт;
4. Свобода;
5. Удоволствие.

Освен стойностен свят, според Гласър съществува и онова, което наричаме реален свят. Този свят съдържа различни обективни дадености, но е много важно как го възприемаме. Ако не сме в състояние да възприемаме по един и същ начин преобладаваща част от реалния свят, ние ще се окажем ограничени, без възможности за пълноценни контакти помежду си и неспособни да свършим каквото и да било заедно.

Теорията на избора учи, че стойностният свят на всеки човек е основа на неговия живот, но не и на живота на другите хора. Или, за да се разбираме по-добре с човека до себе си, ние трябва да открием какво включва неговият стойностен свят, а после и да го подкрепим и да се опитаме да намерим своето място в него. Само по този начин ще се сближим с този човек и ще имаме добри взаимоотношения с него.

В тази връзка, Уилям Гласър отбелязва:

“Да подобрим нашите взаимоотношения означава да подобрим нашето психично здраве.”

Мелвин Лърнър

Мелвин Лърнър (1929) е социален психолог и пионер в психологическите изследвания на справедливостта.

Основната теза на Лърнър за справедливостта е, че ние искаме да вярваме, че живеем в безопасен, стабилен и подреден свят, в който лошите неща се случват само на лошите хора, а добрите неща – на добрите хора.

Тази склонност да се вярва, че светът, в който живеем награждава добрите и наказва лошите, е характерна за много хора. Те считат, че всеки трябва да получава това, което заслужава. Според Лърнър, подобно убеждение е опасно и вредно недоразумение, което придава неоправдана значимост на предполагаемите личностни характеристики на засегнатите хора, вместо на действителните факти в ситуацията. Подобно убеждение създава фалшиво усещане за сигурност и контрол.

Идеите на Мелвин Лърнър стават основание за по-сериозно изследване на темата за социалната справедливост. Те дават началото на дебат за ефекта на вярата върху живота в справедливия свят – дали тя помага на хората да се справят с трудностите в живота, дали стимулира чувството, че извършването на злини води до някакви беди, дали не тласка хората към депресивни състояние и др.

Елиът Арънсън

Елиът Арънсън (1932) е американски психолог и създател на емблематични психологически теории, концепции и методики.

Най-значимата идея на Елиът Арънсън е свързана с концепцията за “Човекът като социално животно”, според която:

• Където и да сме, ние сме обградени от други хора. За нас е присъщо т.нар. “социално познание” – това са нашите оценки, умозаключения и изводи за различни събития, явления, процеси, хора, включително и за нас самите, на основа на които мислим и постъпваме по един или друг начин.
• Ние се влияем от другите хора и сме зависими от качеството на собствените си ежедневни интеракции с другите. Приемаме да се приспособяваме към поведението на другите, за да се чувстваме “приети” от тях или да се чувстваме като част от групата, дори когато осъзнаваме, че нещата са неприемливи.
• Ние сме склонни да оправдаваме собствените си решения, постъпки и действия. Не винаги разбираме чуждото поведение и вярваме на слухове, стереотипи и предразсъдъци.
• Ние харесваме, обичаме и имаме вродена междуличностна чувствителност.

Елиът Арънсън отбелязва:

“Ние сме социални същества и колкото по-фокусирани сме към нормалната си социалната същност, толкова по-човечни сме.”

Елиът Арънсън формулира още и т.нар. “Първи закон на Арънсън” – известна социално-психологическа концепция за предразсъдъците, конформизма и агресията. Този закон гласи, че хората, които вършат лудости (прояви на насилие, жестокост, крайни предразсъдъци и др.) не са непременно луди и че е нужно да се разберат техните мотиви и обстоятелства.

Идеите на Елиът Арънсън помагат да се фокусираме върху социалните си корени – една важна тема в социалната психология.

Стенли Милграм

Стенли Милграм (1933-1984) е социален психолог, известен с експеримент, който променя драматично възгледите за поведението на подчинение при хората.

През 1961 г. Стенли Милграм провежда в психологическата лаборатория на Йелския университет експеримент, с чиято помощ открива, че авторитетът има способността да оказва силен натиск за изпълнение на определена заповед или нареждане и това е причината хората да не могат да му се противопоставят. Подобен краен конформизъм изкривява реакциите на човека в дадена ситуация и го освобождава от чувството за отговорност. По този начин съвсем безобидни по характер хора са способни да проявят жестокост, когато ситуацията ги притиска.

Стенли Милграм заключава, че:

“Хората правят това, което им се каже.”

Стенли Милграм рисува един доста смразяващ аспект на човешката природа, твърдейки, че подчинението на авторитет, който провокира към извършване на злодеяния и жестокости, е универсална черта на човешкото поведение.

Филип Зимбардо

Филип Зимбардо (1933) е социален психолог, известен със своите експерименти за изучаване на човешкото поведение под влияние на различни фактори на околната среда.

Психиологическото общество свързва Филип Зимбардо преди всичко с т.нар. “Станфордски затворнически експеримент”, проведен през 1971 г. в подземията на Станфордския университет. Целта на Зимбардо е да получи отговор на въпроса как се променя поведението на иначе добри и напълно психически здрави хора, когато са тласнати да извършат злодеяния.

Основният извод на Зимбардо от експеримента е, че социалната ситуация, а не човешките черти, плюс наложените правила и приемането на определени роли, тласкат хора с добри качества към извършване на насилие и злодеяния. А хората, на които им е дадена власт, проявяват в такива условия дори садизъм.

Друга важна идея на Зимбардо е относно срамежливостта. Като социален психолог той разбира, че срамежливостта е проблем, който се възприема от хората по различен начин. Той счита, че срамежливият човек има потенциал да подпомага, но така също и да възпрепятства живота на околните. Срамежливостта означава различни неща за различните хора, тъй като е комплексно състояние, което се проява в разнообразни форми – лек дискомфорт, необясним страх, дълбока невроза, радост, повишено внимание и други състояния.

Филип Зимбардо създава специална клиника за работа със срамежливи хора. Автор е на различни техники с доказана ефективност, като други психолози се позовават на тях в своята работа.

Игнасио-Мартин Бару

Игнасио Мартин-Бару (1942-1989) е социален психолог и католически свещеник, известен като един от създателите на ново течение – “психология на освобождаването”, което предлага практически решения на социални проблеми.

Игнасио-Мартин Бару твърди, че психологията не бива да остава в рамките на наука, която единствено опознава универсалните модели на човешкото поведение. Според него предназначението й е да разрешава социални проблеми в специфичния контекст, в който те се изявяват.

Творчеството на Игнасио-Мартин Бару е базирано на негови дългогодишни проучвания в Салвадор, Аржентина, Чили, Пуерто Рико, Венецуела – страни, в които народите са поставени принудително в икономическа зависимост. Бару нарича тези държави и техните народи “психически травмирани” и “с влошено психическо здраве”.

Лечението на травмираните общества, според Бару, означава разрешаване на проблеми в социално-икономическата среда, като задължително се отчита и тяхната историята и културата, в това число и менталитет.

Хуманната позиция на Игнасио Мартин-Бару е пламенна и заразяваща. През 80-те години на ХХ век военната хунта в Салвадор го разстрелва заедно с негови съмишленици.

Георгий Челпанов

Георгий Челпанов (1862-1938) е руски психолог и философ, основоположник на психологическата мисъл в Русия, който изиграва важна роля за формирането на висока изследователска култура в руската психология, в частност и в социалната психология.

Георгий Челпанов установява и поддържа ползотворни връзки с известни психолози и изучава дейността на психологическите лаборатории в Европа и САЩ. През 1914 г. основава първия институт по психология към Московския университет и в него привлича на работа млади сътрудници, които формират ядрото на съветската психологическа наука.

В широката обществена дискусия в Съветска Русия, организирана още през 20-те и 30-те години на ХХ век, за мястото и предмета на социално-психологическото познание, Челпанов застъпва идеята, че психологията е наука, която изследва природата на душата и съзнанието, а социалната психология следва да се развива като обществена наука в духа на марксическата философия.

В редица свои научни трудове Георгий Челпанов разглежда важни теми за руското общество – масовото и индивидуалното съзнание, социалните процеси, обществените отношения, влиянието на груповата и обществена среда и др.

Борис Паригин

Борис Паригин (1930-2012) е съветски и руски философ, социолог и един от основоположниците на руската социална психология. Той е сред най-активните участници в обществените дискусии в Съветска Русия през 60-те и 70-те години на ХХ век за ролята на социалната психология в духа на марксическата философия. Защитава тезата, че социалната психология е научно познание за индивидуалната, груповата и масовата психика, които се проявяват в хода на съвместна дейност и отношения.

През 1966 г. Паригин създава лаборатория за социално-психологически изследвания и първия в СССР факултет по социална психология, в който се подготвят професионални социални психолози. Изиграва ключова роля за формиране на методологията, структурата и общия статут на социалната психология като самостоятелна хуманитарна наука. Ценни са приложните му изследвания за общественото настроение, общуването, социално-психологическия климат, социалната трансформация и др.

Лев Виготски

Лев Виготски (1896- 1934) е съветски и руски учен-психолог, признат от европейската социално-психологическа общност за един от основоположниците на социалната психология в СССР. След издаване на някои негови трудове в САЩ, идеите на Виготски в областта на социалната психология в образованието се популяризират в цял свят.

В социално-психологическите разработки на Лев Виготски се открояват две основни теми – за социалната определеност на психиката, по-конкретно нейната културно-историческата определеност, и за механизма на усвояване на определена дейност. Виготски е известен още и с редица новаторски социално-психологически идеи в областта на образованието и педагогиката, като например демократизация на училището, тясна връзка между преподавател и ученик, индивидуализиран подход в обучението, използване на игрите в обучението като средство за натрупване на опит и др.

Галина Андреева

Галина Андреева (1924-2014) е съветски и руски социален психолог, академичен преподавател и учен-изследовател с международно признание. Основните й приноси към социалната психология са в сложни области като теория на социалната психология, методология на социално-психологическите изследвания, теория на социалното познание, междуличностни възприятия, конфликти и лидерство.

През 1972 г. Галина Андреева създава катедра по социална психология в Московския държавен университет. Автор е на първия университетски учебник в СССР по социална психология (1980). Автор е на над 250 труда, превеждани широко в цял свят. Благодарение на плодотворната й 60-годшна дейност като социален психолог, руската социалната психология се развива като интердисциплинарна наука със задълбочен методологически инструментариум.

В резюме

Социалната психология е научна област в съвременната психология за механизмите на взаимно влияние и взаимодействие между индивиди, групи и общество, както и за крайните резултати от това взаимното влияние и взаимодействие.

Първите форми на социално-психологическо научно познание се появяват в средата на ХІХ век. През 30-те години на ХХ век, както и през следващите десетилетия, социално-психологическото познание възприема разнообразни идеи от психологията и социологията. С помощта на социални експерименти и други изследователски методи се раждат ключови концепции, модели и теории с практическо приложение.

Социалната психология е обект на дискусии и в наши дни. Все повече надделява становището, че тя има място за развитие и в психологията, и в социологията, а дори и на самата граница между тези две науки.

Прочети повече: 18 закона за човешката природа на Грийн.