Соломон Аш е един от пионерите в социалната психология, известен с откритията си в областта на социалното влияние.
В своята изследователска и преподавателска кариера, Аш прави любопитни открития за поведението на конформизъм и механизмите на социално влияние, като е организатор на класическия за социалната психология “Експеримент на Аш”.
Как преминава животът на Соломон Аш? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Аш
Соломон Аш е роден през 1907 г. във Варшава, Полша, в еврейско семейство.
Семейството емигрира в САЩ през 1920 г. и училищните години на Аш са трудни, тъй като той се справя бавно с усвояването на английски език. Старае да се напредва предимно чрез четене на романи.
Аш завършва средно образование и се насочва към изучаване на литература, но към края на следването си в университета се увлича по психология и творбите на известния по това време психолог Уилям Джеймс. Ето как, Аш се дипломира като магистър по антропология, а впоследствие защитава успешно и докторска дисертация по темата “Кривата на учене” в Университета в Колумбия.
Кариерата на Аш стартира в академичните среди на няколко университета в САЩ, сред които и Университета в Масачузетс и Харвардския университет. Става основател и ръководител на Институт по когнитивни науки. Сред неговите множество отличия, с които е удостоен е и Наградата за особени научни приноси от Американската психологическа асоциация.
Соломон Аш е автор на редица книги, сред които по-известните са “Ефекти на груповия натиск върху модифицирането и изкривяването на преценката” (1951), “Социална психология” (1952), “Мнение и социален натиск” (1955), “Изследване на независимостта и конформизма” (1956).
Според проучване на списание “Review of General Psychology”, публикувано в началото на XXI век, Аш се нарежда на 41-во място в класацията на най-цитираните психолози в света.
Аш е женен и има син, който става професор по икономика. Умира на 88-годишна възраст през 1996 г.
Аш и конформизмът
Най-яркият принос на Аш към социалната психология са откритията му за конформизма – съглашателството с мненията на мнозинството. Тези открития са истинско предизвикателство към представите ни, че сме независими в мненията си.
С поредица от експерименти и интервюта Аш демонстрира, че сме податливи на конформизъм тогава, когато сме изправени пред мнението на мнозинството. При това, тази податливост е по-силна, отколкото собствената ни ангажираност към личните ни мнения. Аш доказва, че ние сме подвластни на социален натиск и социално влияние от външен за нас социален фактор.
Трябва да отбележим, че поведението на конформизъм е изследвано и преди Аш. Например, психологът Шериф се занимава с тази тема още през 1935 г., когато открива, че хората приемат и използват чужди преценки.
Специфичното в тезата на Аш е доказателството, че за конформизъм може да се говори само от гледна точка на склонността на човек да се съгласява с мнението на мнозинството, и то когато това мнение е очевидно грешно (неправилно) по определен въпрос.
В тази светлина Аш открива няколко интересни акцента на поведението на конформизъм:
- Причините за конформизъм са естеството на самия проблем (задача), нежеланието да бъдеш различен от групата, да изглеждаш смешен или глупав в очите на другите.
- Нивото на конформизъм е променливо според размера на мнозинството. Така например един единствен участник не може да повлияе на останалите, но двама вече оказват някакво слабо, а трима или четирима са предпоставка са сравнително устойчива тенденция на конформизъм.
- Единодушието в отговорите е силен фактор за конформизъм, но ако един от участниците предлага алтернатива, то хората са склонни да дават независими, честни и по-правилни отговори.
- Когато групата трябва да решава негласно даден въпрос, например да го записва на хартия, конформизмът чувствително спада.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Социалният експеримент на Аш
Соломон Аш е автор на един от петте най-големи социални експерименти на ХХ век, станал известен като “Експеримент на Аш”. На основа на този свой експеримент Аш доказва с аргументи важни тези за поведението на конформизъм.
Експериментът е проведен с група от 123 “участници”, всеки един от които е поставен в група от 7 “съучастници”. “Съучастниците” знаят истинската цел на експеримента, но са представени пред другите като обикновени “участници”.
На всяка група първо се показва карта, на която е начертана една вертикална линия. След това на групата се показва нова карта, на която има три вертикални линии с различна височина. Задава се въпрос към всички в групата – коя от трите линии е със същата височина като линията от първата карта.
Организацията на експеримента е такава, че единственият “участник” в групата отговаря последен, след като всички “съучастници” отговорят на глас. Съучастниците са инструктирани да дават правилни и неправилни отговори, а целта на Аш е да се провери дали “участникът” в групата отговаря правилно според своето мнение или се съобразява с отговорите на съучастниците.
Резултатите от експеримента са любопитни и изненадващи.
Когато са заобиколени от група хора, даващи еднакъв грешен отговор, участниците отговарят неправилно на почти една трета от въпросите. Един от участниците дори се съгласява с групата при 11 от възможните 12 отговора, въпреки, че отговорите на групата са грешни.
Поуката от социалния експеримент на Аш е, че дори при толкова лесна и очевидна за решаване задача, степента на конформизъм в хората е висока.
Установява се, че участниците-комформисти са последователни в съглашателството си с мнението на групата и не са способни да разчупят модела си на поведение.
В същото време експериментът на Аш демонстрира, че хората, които все пак не се съобразяват с групата и дават своето мнение, не се подчиняват на опитите за манипулация дори и при много опити.
Основни изводи на Аш за конформизма
В резултат на проведените експерименти и изследвания, Соломон Аш прави следните основни изводи за конформизма:
- Групата оказва социално влияние върху участниците.
- Хората се чувстват принудени да се съобразяват с мнозинството.
- Хората се преструват и дори се самоубеждават, че са съгласни с мнозинството.
- В известен смисъл конформизмът има социални функции. Има проблеми, които изискват консенсус. Но най-добре е, когато всеки има свое собствено мнение, което да спомага за най-доброто разрешаване на проблема. Същевременно консенсусът не трябва да произтича от страх.
- По-голямата част от участниците в експеримента на Аш, дори и тези, които са с поведение на конформизъм, заявяват, че ценят независимостта на мислене. Аш счита, че това е оптимистична тенденция за развитието на човечеството.
- Ако едно нещо стане норма за групата, то нейният социален натиск гарантира конформизъм. Това е също една голяма опасност.
Ето една показателна мисъл на Аш:
“Канибалът приема канибализма като нещо напълно уместно и правилно.”
С тези думи Аш предупреждава, че конформизмът зависи и от нормите в групата. Тези норми могат да подтикват към конформизъм, което само по себе си не е лошо в определени ситуации, но могат и да възпират свободното изказване на мнения.
В резюме
Соломон Аш е признат за един от пионерите в социалната психология. Той доказва, че когато обсъждаме въпроси в група от хора, ние сме податливи на влиянието на мнозинството.
Отличителното в тезата на Аш е, че за конформизъм може да се говори само от гледна точка на склонността на човек да се съгласява с мнозинството, и то когато това мнение е очевидно грешно (неправилно) по определен въпрос.
Прочети повече: Социална психология. Идеи и приноси.
