Сократ. Биография и идеи

Сократ е изключително влиятелен философ от Класическия период на философията, останал в историята като един от бащите на западната философия.

За разлика от философите от Досократическия период, които се занимават предимно с метафизични въпроси около устройството на света, Сократ изследва теми като смисъла на живота, човешкото поведение и смъртта.

Сократ прави важни открития в областта на етиката, епистемологията и логиката. Особено важен е откритият от него диалектически метод, известен още и като “Сократов метод”. Възгледите му дават тласък на множество философски клонове и школи.

Как преминава животът на Сократ? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Сократ

Сократ е роден в Атина през 469 г. пр.н.е. Баща му е каменоделец и скулптор, който издържа семейството си със своето изкуство. Майка му е акушерка, викана от дом на дом.

Семейството на Сократ е уважавано, но скромно. Като дете бъдещият философ не получава нещо повече от стандартното образование в древна Гърция – четене, писане, гимнастика, музика, а по-късно геометрия и астрономия.

Като юноша Сократ е на път да наследи професията на баща си, но получава възможност да учи философия. Той не е ничий последовател и ученик, а черпи познание от всички възможни извори – от поовехтялите натурфилософи до изтънчените софисти, преминавайки вероятно и през мистични култове като този на питагорейците.

Сократ е силно привързан към родната си Атина и през целия си живот излиза само веднъж от нея, за да изпълни войнския си дълг по време на Пелопонеската война срещу персите и Спарта, където се сражава храбро.

След края на войната, Сократ се връща в Атина и известно време се занимава с политика, като става член на градския съвет. След смъртта на баща си той получава достатъчно пари, за да си позволи да не работи. Взема решение да излезе от градския съвет и се отдава на философията.

Описват Сократ като грозноват човек, който рядко се къпе или сменя дрехите си. Той е нисък и има сплескан нос, твърде дебели устни и издут корем. Въпреки това, Сократ се жени за Ксантипа – много по-млада от него жена, която му ражда трима сина. Съпругата му е свадлива и нерядко гълчи Сократ, че не печели пари – нещо, което ни най-малко не смущава големия философ.

От разказите на негови ученици се знае, че Сократ, въпреки, че е женен, предпочита отношения с млади момчета.

Например, в диалога “Пир” Платон твърди, че “едно любовно влечение води Сократ към красивите младежи”. А в диалога “Горгий” самият Сократ потвърждава това, като признава, че е “влюбен в две неща: в Алкивиад, син на Клиний, и във философията”.

Сократ харесва младите момчета, но никъде черно на бяло не е казано, че стига до плътски сношения с тях. Философът страни от телесната любов и се оставя на влечението на безплътната, духовната любов.

Постепенно Сократ се заобгражда с ревностни ученици, с които провежда философски дискусии. Влиянието му върху тях е много силно поради обаятелната му аура и специалния метод за обучение чрез т.нар. “Сократически диалози”. Сократ не претендира, че притежава знание и мъдрост, вместо това той чрез въпроси провокира учениците си да търсят отговорите, които ги интересуват.

Към 399 г. пр.н.е. Сократ е даден на съд от богатия търговец и яростен защитник на демокрацията Анит и двама негови приятели. Тримата твърдят, че Сократ е много опасен за реда в държавата и отправят към него две обвинения.

Първото обвинение е, че покварява младежите с идеи, подронващи традицията в Атина, тъй като не признава боговете на полиса, а други, нови божества. Второто обвинение е във връзка с “даймона” – вътрешния дух, за който Сократ често говори.

Съдебното дело се гледа пред петстотин и един съдебни заседатели. Сократ се защитава, отхвърляйки обвиненията, и заявява:

“Докато дишам и докато мога, не ще престана да се занимавам с философия и да съветвам и убеждавам всекиго от вас, когото срещна, говорейки му с обичайните за мен думи.”

Съдебните заседатели не понасят подобна смелост. Макар и с малка разлика от 30 гласа, те осъждат Сократ на смърт чрез изпиване на отвара от бучиниш – смъртоносна отрова, използвана често при екзекуции в Атина. И въпреки, че получава възможност да избяга, Сократ изпива отровата и умира.

Почти всичко, което знаем за Сократ, дължим на други хора. Самият той не е написал нищо.

Това е обективен проблем за формирането на точна представа за историческата личност Сократ и за неговите авторски философски идеи. Този проблем е познат като “Сократов проблем”.

Информацията за живота и идеите на Сократ идва главно от диалозите на Платон, съчиненията на Ксенофонт и комедиите на Аристофан. На база на тези източници, можем да направим заключение какви са Сократовите възгледи.

Сократ и целта на живота

На младини Сократ изучава естествена философия и различни обяснения за природата на Вселената, но после се въвлича в политиката на Атина и започва да се вълнува от по-земни етични въпроси, като природата на справедливостта.

Сократ изследва основни концепции като “добро”, “зло” и “справедливо”, защото смята, че първата задача на философията е да разберем какво представляваме.

Неслучайни са думите на Сократ, че:

“Животът, който не е изследван, не заслужава да бъде живян.”

За Сократ изследването на живота е свързано с безжалостното поставяне под въпрос на най-скъпите за хората вярвания. За Сократ това е процес на задаване на въпроси за смисъла на основни концепции, които използваме ежедневно, но за които никога не се замисляме.

Например, Сократ е един от първите философи, които се замислят какво се разбира под “добър” живот. За него това е постигане на покой на ума в резултат на правилни действия, а не живот в съответствие с моралните норми на обществото. “Правилните действия” на свой ред могат да бъдат определени само чрез усърдно изследване.

Сократ вярва, че добродетелта е най-ценното човешко притежание за всички хора по света и че всъщност никой не желае да прави зло. Всеки, който върши злодеяние всъщност действа против съвестта си и не би го правил охотно, тъй като се стреми към покой на ума. Следователно, злодеянията са резултат от липса на мъдрост и знание.

Оттук Сократ заключава, че има само едно добро: знанието, и само едно зло: невежеството.

Знанието е неразделно свързано с морала и добродетелта и е единственото “добро”. Поради тази причина, според Сократ, трябва непрекъснато да “изследваме” живота си, да се учим и самоопознаваме.

В “Апология” от Платон, Сократ отбелязва:

“Казвам ви, най-доброто, което може да направи човек, е да не оставя нито един ден, в който да не обсъжда доброто и всички други теми, за които ме чувате да говоря, и да изучава себе си и другите.”

Придобиването на знание, а не богатство или висок статут, е върховната цел на живота за Сократ. Това не е въпрос на развлечение или любопитство, а причината да съществуваме.

Верен на собствените си принципи, Сократ не взема пари, за да учи учениците си. Това е голямата разлика между него и софистите, към които е несправедливо причисляван приживе.

Диалектическият метод на Сократ

Сократ бързо се превръща в известна фигура в Атина.

Историята твърди, че негов приятел се допитва до жрицата на Аполон в Делфи кой е най-мъдрият човек на света. Oтговорът на оракула бил, че няма по-мъдър човек от Сократ.

Сократ, който по това време не е известен на масовата публика, се учудва и отива при най-знаещите хора, които успява да открие, за да се опита да опровергае твърдението. Той обаче установява, че тези хора само си мислят, че знаят много, а всъщност имат ограничено или невярно знание.

За да установи това, Сократ използва метод, при който задава въпроси във връзка със знанията им. Той заема ролята на човек, който не знае нищо и просто задава въпроси. Така, Сократ открива противоречия в доводите и празнини в знанието и постепенно достига до прозрения. Сам оприличава метода си на професията на майка си – акуширането, но акуширание при раждане на идеи.

Чрез тези дискусии Сократ открива, че Делфийският оракул е прав – той наистина е най-мъдрият човек на света. Но не защото знае всичко, а точно поради обратната причина – защото признава, че не знае нищо.

Оттам е и известната мисъл на Сократ:

“Аз знам, че нищо не знам.”

Сократ вижда също, че надписът на входа над храма в Делфи гласи “Познай себе си”. За да опознаеш света и себе си, е нужно да осъзнаеш ограниченията на собственото си невежество и да се освободиш от предварително съществуващите си мнения, представи и стереотипи. Едва тогава има надежда да се приближиш до истината.

Методът, при който едната страна приема, че не знае нищо и чрез въпроси и отговори се опитва да достигне до прозрения, става известен като Метод на Сократ или “Диалектически метод”. Нарича се “диалектически”, тъй като се осъществява като диалог между противоречиви възгледи.

Чрез своя метод, Сократ дискутира с учениците си теми като “справедливост”, “любов”, “вярност” и др. Сократ не поучава, а провокира учениците си да изследват своите собствени идеи и да стигат до прозрения. Чрез поредица от въпроси той разкрива идеите и схващанията на своя събеседник, а после излага противоречята в тях така, че събеседникът да се съгласи с новите доводи.

Диалектическият метод чрез рационална дискусия бележи повратна точка във философската мисъл. Това е първото ни известно използване на индукция, при който поредица от твърдения първо се доказват за верни и от това се извежда универсална истина.

По-късно този метод е доразвит от други философи, като например Аристотел и Франсис Бейкън. Сократовият метод се превръща в основа на западната философия и на всички емпирични науки.

Сократ и безсмъртието на душата

Въпреки, че Сократ разчита на човешкия разум в търсенето на познанието, той не е чист рационалист. За Сократ темата за безсмъртието на душата е важна и той ни най-малко не отрича загадъчните и трансцедентни измерения на съществуването.

Според Сократ, душата “силно наподобява онова, което е божествено, безсмъртно, умопостижимо, просто, неразривно, винаги тъждествено на себе си”, докато тялото е точно обратното. Макар тялото да е обречено на разпадане, душата е безсмъртна – не подлежи нито на раждане, нито на смърт.

Тази вяра е така вкоренена в съзнанието на Сократ, че той не изпитва никаква страх от собствената си смърт. Не е случайно, че посреща ведро смъртната си присъда.

В диалога на Платон “Федон” Сократ казва:

“Тялото е постоянна пречка да се отдаваме на мислене. Именно то и неговите страсти са причината за войни, бунтове и битки.

Няма война, която да е избухнала по друга причина, освен за печеленето на пари, а пари сме принудени да печелим заради тялото си, робувайки на грижите си за него.

Заети с тях, нямаме време за философия.”

Въпреки това, Сократ не проповядва строг аскетизъм. Пътят, към който насочва учениците си, е пътят на сдържаността, която се състои в това да не се поддаваш на страстите, а да се отнасяш към тях с пренебрежение и да живееш в благоприличие.

Сократ вярва във възкресението. Той твърди, че нищо не може да се противопостави на древното предание как душите, напускайки този свят, отиват в царството на мъртвите и оттам идват отново в този свят, възвръщайки се за живот от мъртвите.

По въпроса за прераждането, Сократ смята, че справедливите души имат по-добро съществуване, а злите – по-лошо. За него невъздържаните и безсрамни хора се прераждат в тела на магарета, несправедливите и тираничните хора – в тела на вълци и ястреби, а справедливите и разумни хора – в тела на кротки животни като пчели или мравки, или пък се връщат отново към човешкия род като порядъчни хора.

Ето едно прекрасно описание, което Сократ дава на отвъдното, само няколко часа, преди да умре:

“Казват, че когато човек умре, неговият даймон покровител, напътствал го досега в живота, го отвежда до място, където мъртъвците се събират, и преминали веднъж през съда, се отправят към отвъдния свят, предвождани от същества, чието задължение е да ги доставят оттук там.

След като получават заслужената си участ и прекарат там отредения им срок, нов водач ги довежда тук и този кръговрат се повтаря многократно през големи отрязъци от време.

Умерената и разумна душа следва на драго сърце водача си и е наясно с очакващата я съдба.

А тази душа, която се е вкопчила в тялото чрез своите страсти, остава задълго да витае около него и във видимия свят, и едва след упорита съпротива и много страдания отреденият й даймон я изтръгва оттам и я отвежда насила.

Тази нещастна душа бива подложена на адски мъки, докато прекаралата живота си в чистота и въздържание душа си намира и спътници, и водачи, за да се озове сред боговете.

Заради това, което ви разказах, трябва да полагаме всички усилия, за да се приобщаваме още приживе към добродетелта и разума. Защото наградата за тези усилия е прекрасна, а надеждата – огромна.”

Според Сократ, за философа съществуват два регистъра на познанието – разумно познание (научно) и познание от сферата на вярата, интуицията и чувството.

Основавайки се само на разума, философът получава познание, което му дава твърди доказателства за самия него, човека и света.

На база на вяра, интуиция и чувства обаче, философът получава убеждения, които осветяват и подхранват живота му. Това познание е истинско за онзи, който гопостига, без да е универсална истина.

Учението на Сократ за безсмъртието на душата е пример за познание от втория регистър.

Сократ и справедливостта

За древните хора справедливостта е върхът на всички добродетели и както стана ясно от по-горе, Сократ не прави изключение. Той твърди, че “най-голямата от всички злини е да допуснеш несправдливост”.

Нещо повече, Сократ е убеден, че е по-добре да си потърпевш от несправедливост, отколкото да си извършител.

Поради това той отказва да избяга от затвора малко преди сетния си час и обяснява на смаяните си ученици и приятели, че не законите са го осъдили несправедливо на смърт, а хората, и че не трябва да отговаряш на една несправедливост с друга, като избягаш отправосъдието в държавата, дори то да е зле прилагано, и да се поставиш над него.

Сократ казва:

“Не трябва да се отвръща с неправда, нито да се причинява злина на когото и да е било – дори и на онзи, от когото сме пострадали.”

За Сократ е свещено задължение никога да не отвръща на злото със зло.

Сократ и любовта

Темата за любовта също намира място сред философските идеи на Сократ.

По-горе например стана ясно, че Сократ е предпочитал общуване с млади мъже. Но не заради сексуални отношения с тях, а поради причини, свързани с духовното общуване, в частност и любовта.

За Сократ любовта е копнеж по нещо, което ни липсва, нещо, което не е в наше владение или нещо, което не сме.

Тъй като осъзнаваме собствената си смъртност и същевременно с това копнеем за безсмъртие, ние се опитваме да се увековечим, като раждаме деца или създаваме произведения на изкуството. Смъртта обаче е незаобиколима и този факт ни пречи да постигнем трайно щастие.

Един от учителите по философия на Сократ – Диотима (жена) му разкрива, че има духовен път, който чрез любовта води до върховното Благо, което единствено може да уталожи неудовлетворението на човека. Издигайки се стъпало след стъпало с помощта на любовта, човешката душа достига до върховната Красота и върховното Благо. Душата най-напред се привързва към някое красиво тяло, но после се издига и се привързва към красотата на душите, на добродетелта, на законите, на науките, докато след дълго пътуване не стигне до красотата сама по себе си – абсолютната красота, която е божествена.

Тогава, постигайки това, щастието е безгранично.

За Сократ човешката любов е вечно незадоволено желание, но има начин за утоляването му, който се крие в мистичното съзерцание на абсолюта.

С други думи, за Сократ любовта е копнеж по Бог – копнеж неосъществим, намиращ покой единствено в Бог. Дори най-разюзданият в сексуално отношение човек има същия копнеж, но просто не го осъзнава.

Сократ счита, че любовта е силен порив, движеща сила, но не и добродетел. Тя може да ни отведе до най-доброто, но и при най-лошото. От любов човек може да извърши саможертва, но може и да убие. Любовта сама по себе си не е качество, нито недостатък. Любовта е универсална сила, тласкаща ни да търсим нещо, което ни липсва.

Сократ и демокрацията

Политиката не е чужда на Сократ, но той има особено мнение за демокрацията. Като цяло, Сократ счита, че компетентността на масите да управляват не е никак висока.

В “Държавата” от Платон могат да се видят идеите на Сократ в това отношение. Според него, не е правилно да се дава възможност на хора без нужното образование и подготовка да гласуват и избират своите ръководители.

Сократ смята, че само онези, които могат да мислят задълбочено и рационално, трябва да могат да гласуват. Да гласуваш и по този начин да вземаш решения за него е по-скоро интелектуално право, а не рождено право.

Сократ вярва, че по-добра алтернатива от демокрацията е едноличното управление, при което владетелят десетилетия наред е бил подготвян да управлява, преди да поеме абсолютната власт.

Сократ харесва монархичното устройство в Спарта и твърди, че малцина са тези, които притежават нужните добродетели да управляват, а още по-малко са онези, които разбират това.

По една ирония на съдбата, Сократ е осъден на смърт именно с демократични методи, след гласуване.

Цитати от Сократ

Сократ е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Животът, който не е изследван, не заслужава да бъде живян.”
• “Има само едно добро – знанието и едно зло – невежеството.”
• “Животът е само един миг между две вечности.”
• “Говори, че да те видя.”
• “Непременно се ожени — ако вземеш добра жена ще си щастлив; ако вземеш лоша — ще станеш философ.”
• “По-добре недоволен човек, отколкото доволно прасе.”
• “Знам само, че нищо не знам. Но знам това, което другите не знаят, че аз знам.”

В резюме

Възгледите на Сократ, съчетани с диалектическия му метод за изследване на това, което мислим, оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на философските клонове и школи, сред които Платонизма, Аристотелизма, Стоицизма и др.

През целия си живот Сократ живее според принципите, на които учи останалите.

Благодарение на всичко това, Сократ се превръща в един от символите на западната философия и личност, поставяна на едно ниво с духовни учители като Христос и Буда.

Прочети повече: Кратка история на философията.