Смелостта да живеем съзнателно

“Сигурността е предимно химера. Тя не съществува в природата, нито пък хората успяват да я открият.

Да избегнеш опасността не е по-безопасно в дългосрочен план от това да се изправиш пред нея. Животът е или смело приключение, или нищо.

Да бъдем с лице към промените и да живеем като свободни хора е непобедима сила.”

Хелън Келър

В ежедневния ни живот силата на смелостта не получава голямо внимание. Смелостта е качество, запазено за войници, пожарникари и активисти. Сигурността е най-важното днес.

Може би са те учили да избягваш да действаш твърде решително или твърде смело. Това е твърде опасно. Не поемай ненужни рискове. Не привличай общественото внимание върху себе си. Следвай семейните традиции. Не говори с непознати. Бъди нащрек за подозрителни хора. Играй на сигурно.

Страничният ефект от надценяването на личната сигурност в живота ти е, че ще живееш реактивно.

Вместо да си поставяш свои собствени цели, вместо да кроиш планове за осъществяването им и вместо да ги осъществяваш с удоволствие, ще играеш на сигурно. Ще работиш същата стабилна работа, дори когато тя не те удовлетворява. Ще продължаваш връзката си с партньора ти, дори когато вътре в теб всичко е умряло в сравнение със страстта, която някога те е разпалвала.

Кой си ти, че да мислиш, че можеш да прецакаш системата? Приеми съдбата си. Карай по течението и не клати лодката. Единствената ти надежда е, че течението на живота ще те отведе в благоприятна посока.

В живота без съмнение съществуват истински опасности, които трябва да се избягват. Но има също така и голяма разлика между безразсъдството и смелостта. Тук няма да говоря за случаите на героизъм, когато с риск за собствения си живот изваждаш някого от горяща сграда. Под “смелост” имам предвид способността да се изправим пред въображаемите си страхове и да извоюваме далеч по-добър живот – такъв, какъвто сами сме си забранили да имаме.

Страх от провал. Страх от отхвърляне. Страх от банкрут. Страх от самота. Страх от унижение. Страх от говорене пред публика. Страх от отлъчване от семейството. Страх от физически дискомфорт. Страх от разкаяние. Страх от успех.

Колко от тези страхове са те спирали да направиш нещо? Как би живял живота си, ако не чувстваше никакъв страх?

Ако имаше интелигентността и здравия си разум, за да се справяш с истинските опасности, но не чувстваше емоцията на страха, би ли поемал рискове, особено ако дори и в най-лошия случай не би бил сериозно наранен?

Би ли се изявявал по-често пред публика? Би ли говорил с повече непознати? Би ли продавал повече? Би ли се впуснал във всички онези амбициозни проекти, за които мечтаеш? Какво, ако дори би се наслаждавал на нещата, от които се страхуваш в момента?

Какво би променило всичко това в живота ти?

Имал ли си случаи в миналото, в които си се успокоявал, че не се страхуваш от нищо… но че винаги има някакви добри и логични оправдания да не правиш едно или друго нещо?

Би било грубо да заговориш напълно непознат човек. Не трябва да говориш пред публика, защото нямаш какво толкова да кажеш. Би било неуместно да поискаш увеличение на заплатата, тъй като от теб се очаква да изчакаш най-напред работодателят да ти предложи.

Всичко това са само оправдания. Помисли си как би се променил животът ти, ако можеше смело и уверено да направиш всички тези неща без никакъв страх.

Какво е смелост?

“Смелостта не е отсъствие на страх, а по-скоро преценка, че нещо друго е по-важно от страха.”

Амброуз Редмуун

“Смелостта е съпротива срещу страха, овладяване на страха – не липсата на страх.”

Марк Твен

“Смелостта е да си изплашен до смърт, но въпреки това да оседлаеш коня и да се впуснеш в приключението.”

Джон Уейн

Харесвам тези дефиниции за смелост, които без изключение казват, че смелостта е способността да действаш въпреки страха. Думата смелост (от английски език – “courage”) произлиза от латинското “cor”, което означава “сърце”.

Но истинската смелост е по-скоро въпрос на интелекта ти, отколкото на твоите чувства. Тя изисква да се използва една уникална част от мозъка ти (наричана “неокортекс”), с което да се отнеме контрола на емоционалната лимбична нервна система, която имат всички бозайници.

Тази твоя лимбична система на мозъка съобщава за опасност, но неокортексът казва, че опасността не е истинска, така че ти просто чувстваш страха, но същевременно не спираш да действаш. Колкото повече предприемаш действия, толкова повече ставаш човек. Колкото повече чувстваш страх, толкова повече живееш като по-низш вид бозайник.

Или, въпросът “Ти човек ли си или мишка?” е уместен от гледна точка на човешката неврология.

Смелите хора не спират да се страхуват, но те не се оставят на страха да ги парализира. Хората, които не притежават смелост по-често ще поддават на страха, което в дългосрочен план само ще засилва страховете им.

Когато избягваш да се изправяш срещу страховете си и след това чувстваш облекчение, че си избягал от тях, това все едно е психологическа награда, която засилва поведението на избягване, присъщо на мишките, а всичко това само прави още по-вероятен стремежът към избягване на страха в бъдеще.

Или, колкото повече избягваш да поканиш някого на среща, толкова по-парализиран се чувстваш да предприемеш подобни действия в бъдеще. Ти буквално се програмираш да бъдеш по-боязлив, все едно си мишка.

Подобно избягващо поведение причинява застой в дългосрочен план. С остаряването си ще засилваш реакциите си спрямо страха до степен, в която ще е трудно дори да си представиш, че можеш да се изправиш срещу него. Ще започнеш да приемаш страховете си за даденост. Те ще станат част от теб. Подобно на какавида ще се капсулираш в живот, който ще те изолира от всички тези страхове: стабилен, но нещастен брак; работа, в която не се налага да се поемат рискове; доход, с който живееш удобно.

След това ще намериш оправдания за поведението си: имаш семейство, за което трябва да се грижиш и не можеш да поемаш рискове; твърде си възрастен за промяна в кариерата; не можеш да отслабнеш, защото да си дебел ти е генетично заложено.

Пет години… Десет години… Двадесет години ще изминат, и ти ще си дадеш сметка, че животът ти изобщо не се е променил. Улегнал си.

Всичко, което ти остава оттук нататък е да изживееш остатъка от дните си възможно по-добре, след което да те положат в земята, където най-накрая ще си успял да получиш мечтаната абсолютна сигурност и безопасност.

Има обаче нещо друго, което се случва зад сцената, не е ли така? Едно тихо гласче, което се обажда в главата ти и което ти напомня, че това не е животът, който си искал да живееш. Гласчето иска повече, много повече.

То иска да си много по-богат, да имаш страхотна връзка, тялото ти да е в своя пик на физическо развитие. То иска да учиш и придобиваш нови умения, да пътуваш по света, да имаш множество чудесни приятели, да помагаш на хората в нужда и това, което правиш да има значение.

Това гласче ти казва, че ако се установиш на работа, в която да продаваш някакви неща до края на живота си, няма да постигнеш всичко това, което искаш. Гласчето се мръщи, когато те хване да поглеждаш биреното си коремче в огледалото или когато почнеш да се задъхваш от няколко изкачени стъпала.

Същото това гласче излъчва разочарование, когато види в какво се е превърнало семейството ти. То ти казва, че причината да изпитваш проблеми с нуската си мотивация е, че просто не правиш нещата, които следва да правиш с живота си… защото се страхуваш. И ако откажеш да слушаш гласчето, то винаги ще е някъде там и ще ти напомня заядливо за посредствените ти резултати до момента, докато не умреш, изпълнен със съжаление за всичко онова, което е можело да постигнеш.

И така, как би отговорил на този свадлив глас, който не иска да млъкне?

Какво би сторил, когато се сблъскаш с чувството, че нещо просто не е наред с живота ти?

Кой е предпочитаният ти начин да накараш гласчето да замълчи?

Може би ще го заглушиш, като започнеш да гледаш телевизия, да слушаш радио, да оставаш да работиш до късно работатата, която не те удовлетворява, или да започнеш да консумираш алкохол, кофеин и захар.

Но, когато и да го направиш, ти ще намалиш нивото на своята съзнателност. Ще се приближиш към несъзнателните животни, задвижани от своите инстинкти и ще се отдалечиш много от истински съзнателното човешко същество. Ще реагираш на живота, вместо проактивно да преследваш своите цели.

Ще изпаднеш в състояние да заучена безпомощност, в което ще започнеш да вярваш, че целите ти не са възможни или повече нямат практически смисъл. Все повече ще се доближаваш до поведението на мишка, като дори ще се опитваш да убедиш самия себе си, че да живееш като мишка всъщност не е чак толкова лошо, тъй като всички около теб нямат проблем с това. Ще се заобградиш с приятели – мишки, а в редките случаи, в които срещнеш истински съзнателно човешко същество, то ще те изплаши до смърт, тъй като ще те накара да си припомниш колко много си изгубил от собствената си смелост.

Отгледай съзнанието си

“Животът се свива или разширява в зависимост от смелостта на човека.”

Анайс Нин

“Смелостта е цената, която животът иска в замяна на мира.”

Амелия Екхарт

“Придобиваш сила, смелост и увереност с всеки свой опит, при който надмогнеш страха си. Можеш да си кажеш: “Преживях този ужас. Мога да се справя със следващото препятствие.” Трябва да правиш нещата, които си мислиш, че не можеш да правиш.”

Елеонора Рузвелт

Изходът от този порочен кръг е да призовеш цялата си смелост и да се изправиш пред онзи вътрешен глас. Намери място, където можеш да се усамотиш, вземи хартия и молив (или компютър и клавиатура). Чуй вътрешния си глас и не бягай от това, което ти шепне той, независимо колко ти е трудно да го слушаш.

(Гласът е само абстрактно понятие – може и да не чуваш никакви думи, вместо това да видиш какво следва да правиш или просто да го почувстваш емоционално. По-долу ще продължа да наричам това “глас”, за да са по-ясни промерите ми.)

Гласът може да ти прошепне, че бракът ти е мъртъв от десет години и че ти просто отказваш да приемеш реалността, защото се страхуваш от развода.

Може да ти каже, че се страхуваш да започнеш свой бизнес, тъй като най-вероятно ще се провалиш и по тази причина продължаваш да стоиш на работното си място, което не те предразполага да се развиваш.

Може да ти каже, че си се отказал от идеята да отслабнеш, тъй като си се провалял в това начинание толкова много пъти, а и защото си пристрастен към храната.

Може да ти каже, че приятелите, с които излизаш са неподходящи за човека, който искаш да бъдеш и че трябва да ги изоставиш и да си намериш нови.

Може да ти каже, че ти винаги си искал да бъдеш актьор или писател, но че си се хванал с тази твоя работа в продажбите, тъй като е изглеждала по-надеждна и сигурна.

Може да ти каже, че винаги си искал да помагаш на хората в нужда, но че не правиш това по начин, по който би искал.

Може да ти каже, че си пропиляваш талантите.

Пробвай да видиш дали не можеш да редуцираш думите на вътрешния ти глас до една или две. Какво ти казва гласът да сториш? Напусни. Говори. Пиши. Танцувай. Играй. Упражнявай се. Продавай. Смени. Продължи напред. Остави. Питай. Учи. Прости.

Каквото и да получиш от това упражнение, запиши го. Може би дори ще разполагаш с различни думи за различните области от твоя живот.

Сега вече идва една трудна стъпка – съзнателно да признаеш, че това е нещото, което наистина искаш. Ще е нормално да си мислиш, че не е възможно да го реализираш. Ще е съвсем в реда на нещата, ако не виждаш как би могло да се случи. Но не отричай, че го искаш. Намаляваш нивото си на съзнателност, когато го правиш.

Когато погледнеш затлъстялото си тяло, признай си, че наистина искаш да бъдеш здрав и във форма.

Когато запалиш поредната си цигара, не отричай, че искаш да си непушач.

Когато срещнеш възможния партньор на мечтите ти, не отричай, че желаеш да имаш връзка с този човек.

Когато се запознаеш с човек, който е в пълен мир със себе си, не отричай, че би желал подобно състояние на вътрешен покой и за себе си.

Отърви се от отричането. Вместо това се придвижи до място, в което ще признаеш “Аз наистина искам това, но просто не чувствам, че в момента мога притежавам способността да го получа.” Съвсем в реда на нещата е да искаш нещо, за което не вярваш, че можеш да получиш. И почти със сигурност допускаш грешка като си вадиш заключението, че не можеш да го имаш. Но най-напред, спри да се лъжеш и да се преструваш, че всъщност не го желаеш.

Премини от страх към действие, дори ако очакваш да се провалиш

“Когато решителният млад човек се изправи срещу големия бабаит и го дръпне храбро за брадата, често ще остане изненадан да открие, че тя се отлепва лесно в ръката му и че е била само за камуфлаж, с който да се плашат околните.”

Ралф Уолдо Емерсън

“Повечето от пречките пред нас ще се стопят като сняг, ако вместо да треперим от тях вземем решение да тръгнем смело право срещу им.”

Орисън Сует Мардън

“Смелостта и постоянството притежават магически талисман, пред който трудностите изчезват, а препятствията се разтварят във въздуха.”

Джон Куинси Адамс

Как се чувстваш сега, след като си призна някои неща, за които до този момент се страхуваше дори да си помислиш? Може би все още се чувстваш парализиран да предприемеш действия. Това е нормално. Да се гмурнеш в дълбокото и да се изправиш срещу страховете си може да е много ефективно, но може и да изисква повече смелост, отколкото усещаш, че можеш да събереш в точно в този момент.

Най-важното, което бих искал да научиш от тази статия е, че истинската смелост е умствено умение, не емоционално. Неврологично това означава да използваш мислещата част от неокортекс зоната на твоя мозък, за да преодолееш емоционалните лимбични импулси. С други думи, използвай човешката си интелигентност, логика и независима воля, за да преодолееш ограниченията, наследени от емоционалните бозайници.

Това може и да има смисъл, но е далеч по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Мислейки логически можеш да знаеш, че не си реално застрашен, ако се изправиш и говориш пред 1000 души, но страхът ти се обажда така или иначе и въображаемата заплаха те спира доброволно да изявиш желание да направиш нещо подобно. Или, може да знаеш, че работиш абсолютно безперспективна работа, но да не можеш да събереш сила да изречеш думичката “Напускам.”

В подобни ситуации обаче, смелостта не изисква да предприемаш някакви драстични действия. Смелостта е умствено умение, което може да се усвои и усъвършенства, така както редовните тренировки в залата заякват мускулите. Не би отишъл във фитнес залата за пръв път с идеята, че трябва да вдигнеш 150 килограма тежест, така че не си мисли, че да си смел значи че трябва да се справиш с най-парализиращият те страх още начаса.

Има два метода за изграждане на смелост, които ще ти предложа.

Първият подход е аналогичен на прогресивното трениране с тежести. Започни с тежести, които можеш да вдигаш, но и които са предизвикателни за теб, след което, с нарастване на силата ти, започни да увеличаваш прогресивно тежестите.

Или, най-напред се справи с най-малките си страхове и тренирай прогресивно за справяне с по-големите страхове. Да се научиш да вдигаш 150кг. не е чак толкова трудно, ако вече вдигаш 145кг. По подобен начин, да говориш пред аудитория от 1000 души не е чак толкова трудно, ако вече си го правил пред 900 души.

И така, вземи лист хартия и запиши на него един от страховете си, които би искал да преодолееш. След това запиши десет вариации на този твой страх и ги обозначи с числа от 1 до 10, като с 1 отбележи онзи твой страх, който те кара да се чувстваш най-малко зле, а с 10 отбележи страхът, който те кара да се чувстваш най-зле.

Това е твоята йерархия на страховете.

Например, ако се страхуваш да предложиш на някого да излезете на среща, тогава с 1 в списъка ти би могъл да отбележиш страха да отидеш някъде на публично място и да се усмихнеш на някой непознат човек, когото намираш за привлекателен (много мек страх). Номер 2 би могло да е да се усмихнеш на десет непознати в рамките на един ден. Номер 10 би могло да е да попиташ непознат човек дали иска да излезете заедно пред всичките ваши общи приятели, дори когато знаеш, че почти сигурно ще получиш отказ и всички ще се смеят на това (екстремен страх).

Сега си постави за цел да изпълниш точка 1 от списъка си. Веднъж, след като се сдобиеш с успех (а успехът в този случай ще означава просто да предприемеш действия, независимо от резултата), тогава се придвижи към номер 2 и така нататък, докато не си готов да се справиш с точка 10 или просто докато почувстваш, че страхът повече не те ограничава.

Ще трябва да нагодиш нещата в списъка си, за да ги направиш практични и адекватни на твоята конкретна ситуация. И ако някога почувстваш, че следващата стъпка е твърде голяма, тогава разбий я на няколко по-малки стъпки. Ако можеш да вдигнеш 145кг., но не можеш да вдигнеш 300кг., тогава опитай със 147,5 или дори със 146. Постепенно увеличавай предизвикателствата пред себе си със задачи, за които си уверен, че можеш да се справиш. Чувствай се свободен да повториш една стъпка колкото пъти е необходимо, за да се подготвиш за следващата. Открий своето правилно темпо.

Като следваш подобен прогресивен тренировъчен процес, ще постигнеш две неща.

Ще спреш да захранваш страха, който си изпитвал в миналото. Също така, ще се самовъзпиташ да действаш по-смело в бъдещи ситуации. По този начин чувството ти за страх ще намалява по същото време, в което смелостта в теб ще нараства. Неврологично погледнато, ти ще намаляваш лимбичния контрол над действията си, докато в същото време ще засилваш неокортикалния контрол, като постепенно ще се придвижваш от неосъзнатото мишеподобно поведение към съзнателното поведение на човешко същество.

Вторият подход да изградиш смелост е да усвоиш допълнителни познания и умения относно темата на твоя страх. Да се противопоставиш директно на страховете си може да помогне, но ако страхът ти се дължи най-вече на твоето невежество или липса на умение, тогава би могъл да намалиш или елиминираш страха си с помощта на информация и обучение.

Например, ако се страхуваш да напуснеш работата си и да стартираш собствен бизнес, дори когато страшно много би искал да работиш за себе си, тогава започни да четеш книги и да преминаваш обучения на тема “Как да започна собствен бизнес”. Прекарай време в местната библиотека, за да проучиш въпроса или направи проучването си в интернет. Присъедини се към местната Търговска палата и всяка друга подходяща организация в твоята област. Участвай в конференции. Започни да създаваш връзки с други хора. Потърси помощта на ментор. Изгради уменията си до степен, в която ще започнеш да се чувстваш уверено, че всъщност можеш да успееш и това познание ще ти помогне да действаш по-храбро и смело, когато си готов.

Този метод е особено ефективен, когато голяма част от страха ти се дължи на непознатото. Често дори само прочитането на една-две книги по темата ще бъде достатъчно да разсее страха ти, така че да можеш да предприемеш действия.

Тези два метода са моите лични любимци, но съществуват много допълнителни начини да се самовъзпиташ да преодоляваш страха, включително невро-лингвистично програмиране, имплозивна терапия, систематична десенсибилизация и самоконфронтация. Можеш да потърсиш информация за тези методи в интернет, ако искаш да усвоиш тези методи и да увеличиш броя на оръжията, с които да се бориш със страховете си. Повечето от тези методи могат с лекота да се самоприлагат, с изключение най-вече на имплозивната терапия.

Точният процес за изграждане на смелост не е чак толкова важен. По-важното е, че го правиш съзнателно. Точно както мускулите ти ще атрофират, ако не ги подлагаш периодично на стрес, така и смелостта ти ще атрофира, ако не предизвикваш постоянно себе си да се изправяш срещу страховете ти.

Ако отсъства подобен вид съзнателно въздействие, ти автоматично ще отслабваш както тялото си, така и ума си. Ако не изявяваш постоянно смелостта си, тогава в обшия случай ще засилваш страха си. Средно положение няма. Точно както мускулите ти автоматично атрофират, когато не се тренират, така и смелостта ти автоматично ще увяхва при липсата на съзнателни усилия.

Всичко това може да звучи твърде мрачно, но ето нещо по-позитивно. Големите тежести могат да бъдат физическо бреме, но те са полезни инструменти да се изградят силни мускули. Не би погледнал един 22 килограмов дъмбел, казвайки си “Защо трябва да си толкова тежък?” Той е такъв, какъвто е. Теглото са твоите мисли, а не характеристиките на дъмбела сами по себе си.

По подобен начин, не гледай на нещата, от които се страхуваш, казвайки “Защо трябва да си толкова страшен?” Страхувай се от реакциите си, не от обекта на твоето безпокойство.

Страхът не е твой враг. Той е компас, който ти посочва областите, в които имаш нужда от израстване. Ето защо, когато почувстваш нов страх в себе си, отбележи го като възможност да растеж, просто както би отбелязал постигането на новия си личен рекорд в тренировките с тежести.

Открий собственото си величие

“Всеки притежава таланти. Това, което не всеки има е смелост да следва талантите си, накъдето и да го водят те.”

Ерика Джонг

“Най-голямата смелост е човек да се осмели да бъде такъв, какъвто е.”

Джон Ланкастър Сполдинг

“Каквото и да правиш, имаш нужда от смелост. В каквато и посока да поемеш, винаги ще има някой, който ще ти каже, че си на грешен път. Винаги изникват трудности, които могат да те убедят, че твоите критици имат право. За да набележиш план за действията си и да го следваш до края се изисква смелост, подобна на смелостта, от която се нуждае войникът на фронта. Мирът има своите победи, но са необходими храбри мъже и жени да ги спечелят.”

Ралф Уолдо Емерсън

И така, какво да правиш с новоизградената си смелост? Накъде ще те отведе тя? Отговорът е, че тя ще ти позволи да водиш един много по-удовлетворителен и смислен живот. Ще започнеш да живееш като истински смело човешко същество, вместо като страхлива мишка. Ще откриеш и развиеш своите страхотни таланти. Ще започнеш да живееш много по-съзнателно и целенасочено отколкото когато и да е било преди. Вместо да реагираш на събитията, ще създаваш проактивно свои собствени събития.

Смелостта е нещо, което можеш да усетиш единствено сам. Тя е лична победа, не масова. Да събереш смелост да чуеш своите най-съкровени желания не е групова дейност и не произлиза от постигането на съгласие с останалите.

Халил Джубран пише в “Пророкът”: “Визията на някой не дава назаем крилете си на друг.” Целта на твоето съществуване си е само твоя да я откриеш. Никой на земята не е живял по абсолютно същия начин, както теб, и никой не мисли по абсолютно същия начин, както теб.

От една страна, това е самотен подход. Независимо дали живееш сам или се наслаждаваш на възможно най-дълбоката интимност на връзката си с твоя обичан партньор, дълбоко в себе си следва да си даваш сметка, че животът ти си е твой и че трябва да го изживееш ти. Можеш да избереш временно да предоставиш контрола в ръцете на другите, без значение дали това е фирмата, в която работиш, твоята половинка или просто натискът на ежедневния живот, но никога не можеш да отстъпиш на другите личната си отговорност за резултатите. Независимо дали упражняваш директен и съзнателен контрол върху живота си или просто реагираш на събитията, когато те ти се случат, ти и никой друг ще носиш последствията.

Ако се посветиш да следваш пътя на смелостта, безусловно ще бъдеш принуден да се конфронтираш с може би най-големия страх от всички възможни страхове – че си много по-силен и способен, отколкото си смятал първоначално, че потенциалът ти е много по-голям от всичко друго, което си преживявал досега в миналото и че с тази голяма сила идва и огромната отговорност. Няма да можеш да решиш всички проблеми на планетата, но ако някога се посветиш на 100% да реализираш истинския си потенциал, тогава ще можеш значително да повлияеш на живота на много хора и това да се пренесе в бъдещето за поколения напред.

Каква е разликата между теб и всички онези легендарни исторически фигури, които са оставили такъв отпечатък? И ти, и те са имали едни и същи страхове. И ти, и те са били родени с таланти в едни области и със слабости в други области. Единственото, което те спира е страхът, а единственото, което ще ти помогне да го преодолееш е смелостта. Това, което правиш с живота си не зависи от родителите ти, от шефа ти или от брачния ти партньор. Всичко зависи единствено и само от теб.

Да откриеш собственото си величие може да е едно от най-обезпокоителните преживявания, които човек може да си представи. И дори още по-смущаващо е да се осъзнаят огромните предизвикателства, които те очакват, ако го приемеш. Да живееш съзнателно не е лесно, но е уникално човешко преживяване и изисква да се вземат сериозни и последователни решения да се отървеш от мишката в теб. Да поемеш по пътя на най-великите си и амбициозни мечти и да усетиш вкуса на провала и разочарованието, да се сблъскаш с най-унизителните човешки ограничения, вместо да живееш в удобството на твоя потенциал – тези страхове са присъщи са всички нас.

Първите няколко пъти, когато се сблъскаш с подобни страхове, може бързо да се предадеш и да се върнеш обратно към илюзорната сигурност на живота си, като мишка. Но ако продължаваш да изграждаш смелостта си, с течение на времето би могъл да стигнеш до точка, в която открито да приемеш предизвикателствата и отговорностите на живота като напълно осъзнато човешко същество. Да продължиш живота си като мишка повече няма да е интересно за теб. Ще признаеш дълбоко в себе си, че си разбудил този изумителен потенциал в себе си и че приемаш онова, което той изисква от теб. Независимо какво ти струва и без значение на жертвите, които трябва да направиш, за да следваш този път, ти ще го следваш. Ще си готов. Дори ако продължаваш да изпитваш страх, ще осъзнаваш каква илюзия е той и ще знаеш как да използваш смелостта си, за да го посрещнеш по такъв начин, че страхът ти повече няма да има силата да те спре.

Приеми вълнуващото приключение

“Преди да поемеш по който и да е път задай си въпроса дали този път има сърце? Ако отговорът е “не”, ще знаеш това и след това ще трябва да избереш друг път. Бедата е в това, че никой не си задава подобен въпрос. И когато човек най-накрая осъзнае, че е поел по път без сърце, пътят е готов да го убие.”

Карлос Кастанеда

“Колкото по-дълбоко е проникнала скръбта в твоето същество, толкова повече радост може да съдържа тя. Не е ли чашата, която съдържа твоето вино същата чаша, която е била в пещта на грънчаря? И не е ли лютнята, която успокоява духа ти дървото, което е било отсечено от нож в гората?”

Халил Джубран

“Бездействието ражда съмнения и страх. Действията раждат увереност и смелост. Ако искаш да победиш страха, не стой у дома, мислейки за него. Излез навън и се заеми с него.”

Дейл Карнеги

Като развиваш чувство на истинско предназначение в живота си, можеш да започнеш да чувстваш как се откъсваш от сегашния си живот и как се приближаваш към живота, който желаеш. Тези два свята изглеждат толкова различни един спрямо друг, че не можеш да разбереш как да изградиш връзка помежду им.

Как можеш да балансираш между практическата реалност да се грижиш за неща като това да печелиш пари, за да си плащаш сметките, да изпълняваш разпорежданията на шефа ти, да се грижиш за семейството си и новата ти визия за теб, към която отчаяно желаеш да се доближиш? Могат да се появят цял куп нови страхове, свързани с една подобна невъзможна промяна. Как ще се издържаш? Какво ще стане с взаимоотношенията ти с околните? Не се ли заблуждаваш?

Най-добрият съвет, който мога да ти дам тук е да забравиш да се опитваш да изградиш мост. Вместо това, фокусирай се върху това да започнеш да изразяваш новата си визия за себе си, все едно че това е напълно отделна страница от живота ти. Дори ако това създава временни несъответствия в живота ти, просто го направи.

Например, представи си, че в момента работиш като адвокат по бракоразводни дела, но смелостта ти казва, че трябва да се откажеш от тази професия, която е обградена от толкова враждебна атмосфера. Виждаш себе си като човек, който страстно помага и учи двойките на това как да излекуват разбитите си взаимоотношения. Но не можеш и да си представиш как би могъл да си адвокат, който да говори за здравословните партньорства и на всичкото отгоре да се издържа в тази нова своя кариера. Просто е твърде голямо разминаването между тази нова визия и практическата реалност.

Ето защо, вместо да се опитваш да градиш мостове между тези два свята, просто започни да изграждаш своята нова визия изцяло от нулата, дори когато имаш само един или два часа за това седмично. Продължавай да си вършиш работата като адвокат, но в свободното си време започни да публикуваш анонимно с специализирани сайтове и форуми съвети към семейните двойки за това как да подобрят взаимоотношенията си. Използвай ораторските умения, придобити от адвокатстването и започни да говориш пред малки групи по тези въпроси. Можеш дори да създадеш свой собствен сайт и да започнеш да пишеш статии във връзка с новата ти страст. Не е нужно да криеш факта, че си бракоразводен адвокат, но не се притеснявай, че е нужно да търсиш връзка между двата свята. Живей в парадокс. Просто започни да развиваш новото си “аз” и позволи на старото да продължи да съществува паралелно за известно време.

Това, което ще се случи е, че ще развиеш умения за новото си начинание и евентуално ще започнеш да се издържаш от него, дори ако в момента не виждаш как точно би могло да стане това. Може в момента да не виждаш вариант да се издържат с новата си визия и това е нормално. Просто започни да го правиш безплатно, без грижи за това как ще се превърне в твоя основна работа на пълен работен ден. Търпеливо чакай да ти се прояснят нещата и с течение на времето ще откриеш начин.

След това, в подходящото време, ще си в състояние да се разделиш спокойно със старата си кариера и да фокусираш цялата си енергия върху новата. В определен момент ще си в състояние изцяло да се посветиш на новото си “аз”. Страстта ти към новата работа с течение на времето ще надделее над страха ти, че изоставяш стария си източник на стабилност.

Така че, вместо да се опитваш да трансформираш старата си кариера в нова, просто започни процес на изграждане на нова и остави старата постепенно да изчезне. Дори когато можеш да инвестираш само един час седмично в новото си начинание, вероятно ще откриеш, че този един час е по-удовлетворителен от всички останали часове, взети заедно и че страст постепенно ще засили това твое чувство до момент, в който то ще запълни повечето от дните ти.

Най-важното нещо е да започнеш още днес да претворяваш новата си визия в ежедневния си живот, дори когато първоначално можеш да отделяш съвсем малко време и енергия за това.

Без значение колко трудно изглежда, направи избора да живееш съзнателно. Не се предавай на тази половинчато-осъзната реалност на мисленето, управлявано от страха, която изпълва живота ти с объркване да постигнеш това, което чувстваш, че можеш. Или тренирай смелостта си и прогресивно изграждай сила, с която да отговориш на най-дълбоките си и най-мрачни страхове да живееш като силно същество, каквото наистина си, или признай, че страховете ти са твърде много и приеми живота на мишка.

Но направи този избор съзнателно и с пълна яснота за последствията. Ако избереш да позволиш на страха да спечели битката за живота ти, тогава обяви го за победител и се оттегли от бойното поле. Ако просто избегнеш да живееш съзнателно и смело, тогава това е равностойно на това да се откажеш от живота изобщо, при което съществуването ти ще бъде само нещо малко повече от изчакване на физическата смърт – нищото, за разлика от вълнуващото приключение.

Не умирай без да приемеш вълнуващото приключение, за което е отреден животът ти. Можеш да банкрутираш. Можеш да се сблъскаш многократно с провали и откази. Можеш да изтърпиш многобройни проблемни взаимоотношения и връзки. Но всичко това са само километрични камъни по пътя на един смело изживян живот. Те са твоите лични победи, които ще издълбават в теб място, изпълнено с изобилие от радост, щастие и удовлетворение.

Ето защо, давай напред и почувствай страха – след това събери смелост да последваш мечтите си. Това е непобедима сила.

Прочети повече: 30 дни до успеха.