Сьорен Киркегор. Биография и идеи

Сьорен Киркегор е влиятелен датски философ, оставил следа във философията с полагане на основите на школата на екзистенциализма.

Сьорен Киркегор смята, че животът ни се определя от нашите действия, които на свой ред се определят от нашите избори. Затова от основно значение в живота е как правим своя избор, който според него е абсолютно свободен и субективен. Но тази пълна свобода на избора не само, че не е причина да бъдем щастливи, а поражда в нас чувство на безпокойство и страх, което Киркегор нарича замайване от свободата.

Как преминава животът на Сьорен Киркегор? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Киркегор

Сьорен Киркегор е роден през 1813 г. в Копенхаген, Дания, в семейството на богат търговец – набожен и меланхоличен човек, от когото наследява тези качества.

Като младеж, Сьорен Киркегор изучава теология в Копенганенския университет, но посещава и лекции по философия. Когато баща му почива, Киркегор получава голямо наследство и решава да посвети живота си на философията.

Киркегор е странен човек, който не се вписва в средата в Копенхаген, където живее. През деня се разхожда из града, потънал в разговор с някой спътник и обича да се възприема като датския Сократ. Пише вечер, заобиколен от свещи на писалището си. Пише много усърдно, но му се налага да направи мъчителен избор в личния си живот.

През 1837 г., когато е на 24-годишна възраст, Киркегор среща любовта на живота си – Регине Олсен. Двамата се влюбват един в друг и три години по-късно се сгодяват. След година Киркегор разваля годежа, тъй като се тревожи, че е твърде мрачен и твърде религиозен, поради което е неподходящ за семеен живот и навярно ще живее по начин, отговарящ на фамилното му име “Киркегор”, което означава “гробище” на датски език.

Годеницата на Киркегор е съкрушена и го умолява да се върне при нея, но въпреки, че прекарва много нощи, плачейки в леглото, в крайна сметка той отказва. По-късно Олсен се омъжва щастливо за друг мъж, а Киркегор никога не се жени и дори няма приятелка след раздялата им – Регине действително е истинската му любов и провалената им връзка е извор на почти всичко, което написва през живота си.

Сьорен Киркегор е християнин, но мрази датската църква и критикува нейното лицемерие. По негово мнение тя изопачава християнството и не е истински християнска. За Киркегор религията е изключително дълбоко и интимно преживяване, а не удобно извинение за песен в църква. Обяснимо е защо с тези свои възгледи той съвсем не е популярен в обществото – на хората не им допадат критиките и острите му реплики и той предизвиква смут и раздразнение около себе си с всяка своя поява на публични места.

Сред най-известните трудове на Киргегор спадат “Страх и трепет” (1843), “Или-или” (1843), “Понятието за безпокойство” (1844) и “Делата на любовта” (1847). Рядко пише под собствено име, а вместо това използва псевдоними.

Например, Киркегор написва “Страх и трепет” под псевдонима Йоханес де Селенцио, а в “Или-или” създава въображаем редактор на книгата – Виктор Еремита, който заявява, че книгата е написана от двама души – хедонист, чийто живот се върти около избягване на скуката и търсене на удоволствия, и съдия, който защитава моралния начин на живот.

Писането под псевдоним за Киркегор не е начин да се скрие от хората – много от тях се досещали кой е авторът. Измислените автори на книгите му са персонажи със собствен мироглед и това е една от техниките на Киркегор да накара читателите да разберат позициите, които обсъжда и да ги насърчи да се ангажират с тях, докато четат.

Сьорен Киркегор почива през 1855 г., след като пада в безсъзнание на улицата и умира месец по-късно.

Киркегор и свободата

Философията на Сьорен Киркегор се развива в отговор на идеите на немския идеализъм, които доминират в Европа през XIX век и особено в отговор на философията на Георг Хегел.

Георг Хегел създава завършена философска система, според която реалността е исторически процес. Историята не е случайна, тя върви нанякъде и когато я разгледаме в ретроспекция, ще разберем, че е трябвало да се развие точно така, както се е развила. Според Хегел, човешкият род е просто част от неизбежното историческо развитие.

Сьорен Киркегор поддържа по-субективен подход в своите философски търсения и се стреми да изследва какво означава да бъдеш човешко същество – не като част от голяма философска система, а като самоопределящ се индивид.

Киркегор смята, че животът ни се определя от нашите действия, които на свой ред се определят от нашите избори. Затова от основно значение в живота е как правим своя избор. Киркегор, подобно на Хегел, гледа на моралните решения като на избор между хедонистичното (собственото удоволствие) и етичното. Но докато Хегел смята, че този избор се определя до голяма степен от историческите условия и социалните обстоятелства, Киркегор смята, че моралният избор е абсолютно свободен и преди всичко – субективен.

Именно нашата воля определя преценката ни, смята Киркегор. Но тази пълна свобода на избора не само, че не е причина да бъдем щастливи, но поражда в нас чувство на безпокойство и страх.

Сьорен Киркегор обяснява това чувство в книгата си “Понятието за безпокойство”. Като пример той предлага да си представим човек, стоящ на скала или на ръба на покрива на висока сграда. Ако погледне надолу, този човек изпитва два различни вида страх. Първият вид страх е страхът да не падне, вторият вид страх е породен от импулса да се хвърли надолу. Вторият тип страх възниква от осъзнаването, че има абсолютна свобода да избере да скочи долу и този страх е замайващ като световъртеж.

Според Киркегор, ние изпитваме същото безпокойство при всеки морален избор, когато осъзнаем, че сме свободни да вземем дори и най-ужасяващите решения. Когато вземаме решения, ние имаме абсолютна свобода на избора – осъзнаваме, че можем да изберем да правим нещо или да не правим нищо. Умът ни се завърта от тази абсолютна свобода и чувство на безпокойство съпътства мисълта ни.

Това дава основание на Сьорен Киркегор да заключи, че безпокойството е замайването от свободата. Настояването му за важността и свободата на нашите избори и постоянното ни търсене на смисъл и цел дава рамката на екзистенциализма, който се появява по-късно.

Киркегор и Бог

Вземането на решения и свободата да правим избор е централна тема в творчеството на Киркегор, но това, което обединява всички негови книги, е вярата в Бог.

Една чудесна история, която илюстрира схващането на Киркегор относно Бог, е библейската притча за Авраам, който получава послание от Бог да пожертва единствения си син Исаак.

Авраам обича сина си, но освен това знае, че трябва да се подчини на Бог. След силни емоционални терзания и тридневно пътуване, той отвежда сина си на билото на планината Мория, привързва го към каменен олтар и вдига нож, за да го убие, както Бог е заръчал. В последната секунда обаче, Бог изпраща ангел, който спира заколението на Исаак. Така Бог възнаграждава предаността на Авраам, като оставя сина му жив.

Ако Авраам бил изпълнил жертвоприношението и бил убил сина си, той щял да извърши нещо погрешно от морална гледна точка. Всеки баща има морален дълг да се грижи за сина си. Това, което Бог поискал от Авраам да направи, било да пренебрегне морала и да извърши скок във вярата.

Според Киркегор, да вярваш в Бог не е просто решение, а такова, което изисква един вид скок в тъмното – решение, взето в състояния на вяра. Подобно решение може да противоречи на морала, т.е. на общоприетите идеи за това какво е редно да се прави, но това е именно вярата – тя не се основава на разума и включва риск.

Сьорен Киркегор счита, че понякога обичайните социални задължения, като например това един баща да закриля сина си, не са най-висшите възможни ценности. Дългът да се покоряваш на Бог превъзхожда дълга да бъдеш добър баща и всеки друг дълг. Пред Божията повеля човешката етика вече на важи.

Въпреки това човекът, който изоставя етиката в полза на вярата, взема мъчително решение, рискувайки всичко, без да знае каква възможна облага може да последва от това действие и без да знае със сигурност, че посланието е действително от Бог. Онези, които избират този път, са напълно сами.

Цитати от Киркегор

Сьорен Киркегор е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Вярата започва там, където свършва мисълта.”
• “Поеми риска и загуби. Непоемайки риск, ти вече си загубил.”
• “Хората изискват свобода на речта, за да компенсират свободата на мисълта, която избягват.”
• “Да отидеш напред – означава да загубиш душевен покой, да останеш на място – означава да загубиш себе си. В най-висш смисъл движението напред означава постигане на себе си.”
• “Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно.”
• “Вярата е висшата страст в човека.”
• “Трудно е да вярваш, защото е трудно да се подчиняваш.”
• “Има два начина да бъдеш заблуден – да вярваш в това, което не е вярно или да не вярваш в това, което е вярно.”
• “Функцията на молитвата не е да повлияе на Бог, а да промени представата на този, който се моли.”
• “От всички измамници се страхувай най-много от себе си.”
• “Предпочитам дъщеря ми да стане проститутка, отколкото синът ми да бъде журналист.”
• “Необходима е голяма наивност, за да вярваш, че с викове и вопли си в състояние да промениш собствената си съдба. Нея трябва да я приемеш такава, каквато ти се предлага, и да се въздържаш от всякакво многословие.”
• “Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш. Смей се над безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги – пак ще съжаляваш; независимо дали се смееш или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не ѝ вярвай – пак ще съжаляваш; независимо дали ѝ вярваш или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси – пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.”
• “Скуката е в корена на всички злини.”
• “Древен философ е казал веднъж, че ако човек точно записва всичко, което е преживява, той би се оказал, философ, даже ако не подозира това.”

В резюме

Сьорен Киркегор е датски философ, оставил следа във философията с полагане на основите на школата на екзистенциализма.

Идеите на Киркегор се отхвърлят от повечето му съвременници, но оказват значително влияние на по-късните поколения и по-специално на философи-екзистенциалисти като Фридрих Ницше, Мартин Хайдегер и Жан-Пол Сартр, които изследват начина, по който бихме могли да живеем осъзнато в една вселена без Бог, където всеки акт, освен акта на собственото ни раждане, е избор.

Прочети повече: Кратка история на философията.