Широта на ума, критично мислене и самоутвърждаване. Как да наблюдаваме хората и явленията от всички гледни точки

Широта на ума, критично мислене и самоутвърждаване съставляват умението да наблюдаваме хората и явленията от всички гледни точки.

Според позитивната психология, известни са 6 добродетели и 24 сили за щастие. Комбинацията от широта на ума, критично мислене и самоутвърждаване е една от тези сили, част от добродетелта “Мъдрост и познание”, свързана с усвояването на нови умения.

Какво значи да си с широк ум, с критично мислене, самоутвърден? Ти такъв човек ли си? И ако не си, как да станеш такъв?

Що е “широта на ума”, “критично мислене” и “самоутвърждаване”?

Нека започнем с дефиниция на понятието “широта на ума”:

Широта на ума е възприемчивостта към новите идеи.

Когато човек притежава широта на ума, той изслушва каквото имат да кажат другите, без предразсъдъци или вторачване в собственото мнение. За човекът с широк ум истината не е само една и е напълно допустимо всеки да има свое виждане по различни въпроси.

Широтата на ума означава, че човек може да промени мнението си, че не е длъжен цял живот да се придържа към едно и също убеждение или гледна точка.

Способността да променяш ума си е супер сила!

Ето и дефиниция на “критично мислене” (известно още като “критическо мислене”):

Критично мислене е обективният анализ на фактите за формиране на заключение.

Благодарение на критичното мислене ние претегляме всички аргументи “за” и “против” една теза, отчитаме множество аспекти на даден въпрос и вникваме в причинно-следствените връзки.

Критичното мислене разграничава емоциите от фактите, въпреки, че може да си служи и с двете. Има хора, които се поддават на емоциите си, когато участват в спор или искат да разрешат проблем. Това не е твърде добре, но не е добре и да се слуша само разумът, а емоциите да се потискат. Критическото мислене предполага умереност и търсене на баланс в разбирането на същността на даден проблем, с цел да се развие собствено и неподправено мислене.

Критичното мислене върви ръка за ръка с широтата на ума. Не е възможен широк ум, ако няма критично мислене, т.е. ако възприемаме всяка чужда гледна точка, без самостоятелно да вникнем в нея. Критичното мислене ни помага да не правим прибързано заключения, а да си съставим лично мнение.

Това на свой ред води до самоутвърждаване:

Самоутвърждаване е увереното изразяване на себе си, на собствените възгледи, нужди и желания.

Широта на ума, критично мислене, самоутвърждаване и щастие

Този, който притежава тройната сила на широта на ума, критично мислене и самоутвърждаване, е способен да изрази и докаже гледната си точка и да защити интересите си, когато има нужда.

Хората, на които им липсва широта на ума, критично мислене и самоутвърждаване, се стремят прекалено много да се харесат на околните, като възприемат техния начин на мислене. Подобни хора се страхуват от конфликт с другите, но това ги поставя в положение на зависимост, на подчиненост на околните и техните схващания.

Твърде често, когато човек възприема автоматично общоприетите схващания, той се обезличава. Трудно можем да приемем обезличения човек за човек, който води щастлив или смислен живот.

Ето защо, ако искаме да се радваме на добър живот и да вървим уверено по пътя към щастието, следва да полагаме определени усилия да бъдем с широк ум, критична мисъл и самоутвърдени.

Ключови пречки пред широтата на ума, критичното мислене и самоутвърждаването

Едни от основните пречки пред развитието на широк им, критично мислене и самоутвърждаване са т.нар. “Обратен ефект”, животът в зоната на комфорт и прекаленото усещане за експертност.

“Обратният ефект” е ситуация, в която отхвърляме непознатите идеи, защото се чувстваме заплашени от тях. Например, можем да представим информация на някого, която да противоречи с негови много дълбоки убеждения. Вместо да приеме информацията и да промени своята гледна точка, този човек още по-здраво се вкопчва в своето мнение, като отхвърля информацията, която току що му е била представена.

Ние хората сме така устроени, че сме склонни да обръщаме повече внимание на информацията, която потвърждава нашите възгледи. И обратно, отхвърляме или игнорираме информацията, която провокира гледните ни точки. В резултат на това, имаме твърди убеждения, които не се променят, поради което пък създаваме едни и същи идеи, от което страда нашата креативност.

Животът в зона на комфорт е психично състояние, в което човек се разполага да живее в определени мисловни граници, които вдъхват в него чувството са сигурност. Това е състояние, в което човек използва ограничен набор от поведения, с които получава стабилни резултати. Когато всичко в живота на човек стане рутинно и той свикне с това, той губи вкуса към опознаване на непознатото.

Експертността е нещо много хубаво, но прекаленото усещане, че сме експерти може да ни изиграе лоша шега. Когато човек вярва, че е голям експерт в нещо, той лесно може да започне да гледа на своите знания като на даденост и да спре да ги развива. Такъв човек обикновено спира да задава въпроси, защото му липсва любопитство – той “знае” всичко. Спре ли човек да подлага на съмнение собствените си възгледи, той затваря пред себе си възможностите за повече мъдрост и познание.

Имаш ли широк ум? Критичен ли си? Самоутвърден ли си?

И така – комбинацията от широта на ума, критично мислене и самоутвърждаване е сила, с чиято помощ наблюдаваме хората и явленията от всички гледни точки. Така обогатяваме себе си, изграждаме си собствена позиция и се чувстваме щастливи.

В тази връзка, полезно е човек да си зададе въпросите “Аз имам ли широк ум? Имам ли критично мислене? Самоутвърден ли съм?”

Ето няколко въпроса, които ще ти помогнат да разбереш дали си с широк ум, критично мислене и самоутвърждение, особено ако се сравниш с обкръжението си:

• Склонен ли съм да защитавам активно гледната си точка?
• Приемам ли факта, че е нормално не всички да мислят като мен?
• Способен ли съм ясно да отделям емоции от факти и да балансирам подходящо с двете?
• Преди да изкажа гледната си точка, обмислям ли добре нещата?
• Казвам ли какво мисля в подходящия момент?
• Способен ли съм да преценявам добре думите и постъпките на другите, преди да изкажа становището си?

Ако повечето отговори на тези въпроси са “Да”, значи най-вероятно си човек с широк ум, критично мислене и самоутвърждение.

Как да подобриш широтата на ума, критичното мислене и самоутвърждаването?

Как да подобриш широтата на ума, критичното мислене и самоутвърждаването и да започнеш да наблюдаваш хората и явленията от всички гледни точки?

Ето няколко идеи:

• Разгледай проблема от всички страни. Опитай се да си обясниш някаква ситуация не само от твоята гледна точка, но и от гледната точка на другия човек. Какви са причините, които водят до възникване на проблема? Защо другият мисли и действа по този начин? Какви са възможните решения? За да стигнеш до основните причини за чуждото поведение, използвай техниката “5 Защо”.
• Слушай активно. За да разшириш ума си и да започнеш да мислиш критично, трябва да умееш да изслушваш идеи, аргументи и критични бележки от другите, без на всяка цена да мислиш какво да отговориш насреща и как да защитиш своята теза. Слушай емпатично, с цел да разбереш.
• Задавай въпроси и подлагай на съмнение основни убеждения. Вземи пример от един от най-великите философи – Сократ. В изясняване на нещата от живота Сократ не заемал страна, а от позицията на човек, който не знае нищо просто задавал въпроси, излагайки противоречия и празнини в доводите, за да се достигне постепенно до прозрения. На Сократ се приписва крилатата фраза “Аз знам, че нищо не знам”.
• Осмели се да изкажеш мнението си, дори ако противоречи на общото мнение. В работата с други хора съществува един психологически феномен, известен като “групово единомислие”. Не попадай в неговия капан. Вместо това изказвай личната си гледна точка с прости и ясни думи, без неудобство.
• Изисквай това, което ти се полага. Ако си недоволен от качеството на някаква стока или услуга – оплачи се. Ако не ти харесва храната в някакъв ресторант – върни я. Ако някой се възползва от теб – кажи му, че не си съгласен. Търси правата си и отстоявай позициите си твърдо, но любезно. Искай и ще ти се даде. Така ще се самоутвърждаваш, дори и ако поведението ти дразни някого.
• Научи се да казваш “Не”. Това е умение, което не всеки притежава. То е присъщо на хората, които се уважават повече. Човекът, който може да казва “Не” показва, че не е всеяден. Той може да мисли критически, да преценява и да избира онова, което е добро за него. Подобен човек взема решения, отчитайки собствената си гледна точка, а не само чуждите желания.
• Приеми, че грешиш. Една от големите ползи от широтата на ума е, че ставайки възприемчив към чуждите идеи, човек разбира, че не може да е винаги прав, както и че не е възможно винаги да контролира всичко около себе си. Осъзнаването, че е съвсем нормално да грешиш дава голяма емоционална свобода. Отваряйки съзнанието си към чуждото мнение ще започнеш забелязваш някои твои грешки и да си вадиш поуки.
• Работи в Квадрант II. Огледай се за важни нерешени проблеми или за важни въпроси, които ще се превърнат в проблеми, ако не им отделиш внимание в скоро време. Насочи вниманието си към важните проблеми, не към спешните, съгласно матрицата за управление на времето на Айзенхауер и Кови. Запитай се: “Кой е този проблем който, ако го реша сега, ще има най-голямо значение за моите цели, нужди или резултати?” Веднъж, когато идентифицираш важен проблем, разгледай го задълбочено и аналитично.

В резюме

Комбинацията от широта на ума, критично мислене и самоутвърждаване е една от основните сили, които трябва да развием, за да живеем по-пълноценно и щастливо.

Благодарение на тази комбинация ние обогатяваме себе си, изграждаме си собствена позиция, откликваме по-добре на собствените си потребности и цели, като при това получаваме по-пълна и балансирана картина за реалната ситуация, в която се намираме.

Прочети повече: Удоволствие от ученето. Как да овладяваме нови познания.