Шестте парадигми на човешките взаимоотношения

Защо ние хората не си сътрудничим? Защо егоизмът и недоверието са толкова разпространени в човешките взаимоотношения – на работа, у дома, навсякъде?

Отговорите се крият в нашите парадигми – дълбоко вкоренени модели на мислене, които определят поведението ни.

В своята фундаментална книга “Седемте навика на високоефективните хора” Стивън Кови анализира шестте парадигми на човешките взаимоотношения. Нека ги разгледаме.

Шестте парадигми на човешките взаимоотношения

Шестте парадигми на човешките взаимоотношения са шест различни философии, изразяващи се в характерно поведение.

Шестте парадигми са:

1. Печеля-Печелиш;
2. Печеля-Губиш;
3. Губя-Печелиш;
4. Губя-Губиш;
5. Печеля;
6. Печеля-Печелиш или Няма Сделка.

Парадигмите са изключително мощни двигатели на човешкото поведение. Тъй като те са заложени в нас на много базисно и дълбоко ниво, най-често ние дори не осъзнаваме, че ги притежаваме и не знаем какви са те. В същото време те съществуват, следователно и влияят на всичко, което мислим или вършим, в т.ч. влияят силно на нашите взаимоотношения с близки и по-далечни хора.

Да разгледаме подробно всяка от шестте парадигми на човешките взаимоотношения.

1. Печеля-Печелиш

“Печеля-Печелиш” е характерен начин на мислене, при който се търсят взаимните облаги във взаимоотношенията.

Хората, които имат подобни убеждения, се стремят да действат в живота по такъв начин, че да постигат добри и задоволителни за всички решения. Тези хора считат, че в света има достатъчно за всички и че успехът или благополучието на един човек не бива да се постига за сметка на друг.

Стивън Кови отбелязва следното:

“Печеля-Печелиш” е вяра в третата възможност – това не е моят или твоят начин, а е един по-добър начин.”

Хората, които изповядват философията “Печеля-Печелиш” обикновено са достигнали до възможно най-високото ниво на зрялост в човешкия живот – това на т.нар. “Взаимозависимост”.

2. Печеля-Губиш

“Печеля-Губиш” е коренно противоположен подход.

Това е парадигмата на съревнованието и конкуренцията. Хората с подобни убеждения вярват, че трябва да победят някого, за да спечелят това, което искат. Тези хора действат от позиция на силата, нерядко авторитарно, за да постигат своите цели.

Много хора са закърмени с подобно мислене още от рождение. Първото и най-важно влияние оказва семейството. Когато едно дете се сравнява с друго, когато любовта е условна (а не безусловна) и трябва да се заслужи, каквото и да се говори след това на детето, то ще знае, че не е истински ценно и обичано заради самото него. Ценността е някъде навън, тя е в сравнението с някой друг или с нещо друго.

Какво се случва с едно дете, което е така силно зависимо от одобрението и емоционалната подкрепа на родителите си, когато се сблъска с условната обич? То е моделирано и програмирано за мислене “Печеля-Губиш”.

Друг важен и определящ фактор са връстниците. Когато един млад човек не е приет от своите връстници, тъй като не се вписва в техните норми и очаквания, този млад човек развива манталитет “Печеля-Губиш” – или ще бъде приет, или ще бъде отхвърлен.

Трети определящ фактор са спортните и други дейности и изяви. Много често учениците развиват парадигмата, че животът е една голяма игра, в която има победители и победени. Най-различните състезания, които започват още от най-ранна детска възраст, са базирани на парадигмата “Печеля-Губиш”.

Стивън Кови обръща внимание на следното:

“По-голямата част от живота не е състезание. Не сме длъжни да живеем всеки ден, съревновавайки се със съпругата си, децата си, колегите си, съседите си и приятелите си. “Кой печели от вашия брак”? е нелеп въпрос. Ако и двамата не печелят, и двамата губят.”

По-голямата част от живота ни не е независима, а взаимнозависима действителност и повечето от желаните резултаи се постигат в сътрудничество с други хора.

Мисленето “Печеля-Губиш” е неприложимо към такъв тип взаимоотношения.

3. Губя-Печелиш

Някои хора са програмирани по друг начин – “Губя-Печелиш”:

• “Добре, продължавай по същия начин. Прави каквото знаеш.”
• “Само мир да има. Не обичам спорове и пререкания.”
• “Каквото и да стане, все ще загубя, знам си го.”

“Губя-Печелиш” е по-лош вариант от “Печеля-Губиш”, защото човек с подобно мислене няма никакви стандарти, никакви очаквания, никакво виждане.

Стивън Кови казва:

“Губя-Печелиш” е слаба и хаотична позиция, откъдето и да се погледне.”

Хората с подобно мислене обикновено се задоволяват с малко. Те се стремят да се докажат чрез популярност и приемане, но нямат смелостта да изкажат чувствата и убежденията си.

Заслужава си да се отбележи, че хората с парадигма “Печеля-Губиш” много обичат да имат взаимоотношения с хора с парадигма “Губя-Печелиш”, защото се допълват взаимно, обичат слабостите им и се възползват от тях.

Проблемът е, че хората с манталитет “Губя-Печелиш” потискат много чувства. Но непроявените чувства не умират – те са живи погребани и по-късно излизат на повърхността по грозни начини и различни психосоматични болести.

В дългосрочен план парадигмата “Губя-Печелиш” води до натрупване на негативни емоции – гняв, ярост, прекомерна чувствителност и бурни реакции на дребни провокации, цинизъм и др., породени от натрупани отхвърляния, дълбоки разочарования и разбити илюзии.

4. Губя-Губиш

Когато се съберат двама души с манталитет “Печеля-Губиш”, когато двама егоцентрични и упорити индивиди пресекат пътищата си, резултатът ще бъде “Губя-Губиш”.

Някои хора много обичат да си намират “врагове”, срещу които да воюват и така се вманиачват, че отдават цялото си внимание върху поведението на врага и не искат да се успокоят, докато не го видят победен – подчинен, унизен, разорен.

Стивън Кови отбелязва, че:

“Губя-Губиш” е философията на съперническия конфликт, философията на войната.”

Човешките взаимоотношения обаче не са война и е невъзможно те да се поддържат, ако на тях се гледа като на война.

Подобен манталитет могат да имат само силно зависими хора, без вътрешна ориентация и стабилни ценности, които смятат, че щом като те са нещастни, и другите също трябва да бъдат нещастни.

5. Печеля

“Печеля” е друга разпространена парадигма.

Хората с такъв манталитет не смятат, че е задължително някой да загуби. Единственото, което ги интересува, е те да получат каквото желаят.

Когато не става въпрос за състезание или съревнование, “Печеля” е може би най-разпространеният подход за водене на преговори между хората.

Човек с такъв манталитет се опитва да осигури максимално добри условия за себе си, оставяйки на другия да направи същото за себе си.

Печеля-Печелиш или Няма сделка

“Печеля-Печелиш или Няма сделка” е може би най-впечатляващата парадигма от всички.

Защо?

В живота има множество ситуации, в които двама души трябва да намерят решение на някаква спорна ситуация. Ако тези две страни не успяват да стигнат до взаимноизгодно решение, което да удовлетворява всички, по-добрият вариант често пъти е просто да няма “сделка” между тях.

Ето как Стивън Кови обяснява концепцията:

“Няма Сделка” означава, че ако двама души не могат да намерят изгодно решение, те са съгласни да проявят несъгласие, т.е. няма сделка.

Не са породени очаквания и не са подписани договори. Няма споразумение, защото е очевидно, че ценностите и целите са различни. Много по-добре е това да се изясни още в началото, а не когато работата започне, защото иначе и двете страни се чувстват измамени.

С наличието на възможността Няма Сделка, можете честно да заявите: “Мога да приема само ситуация Печеля-Печелиш. Искам да спечеля, но искам и вие да спечелите. Не бих желал да се наложа, а вие да останете недоволни от положението, защото по-нататък това ще предизвика отдръпване.

От друга страна не смятам, че ще се чувствате добре, ако постигнете своето за моя сметка, защото последствията ще бъдат същите.

Затова, нека опитаме да постигнем разрешение Печеля-Печелиш. И ако това не стане, нека се споразумеем да не сключваме сделка. Така ще е най-добре.”

Стивън Кови посочва, че всяко едно решение или споразумение между две страни, което е по-малко от “Печеля-Печелиш” ще бъде компромис, но колкото по-тежки са компромисите, толкова повече това ще се отрази негативно на дългосрочните взаимоотношения между страните.

Парадигмата “Печеля-Печелиш или Няма сделка” може да се отнесе към голям брой житейски ситуации, в които създаването, развитието или съхраняването на отлични взаимоотношения между хората е основен приоритет.

В резюме

Шестте парадигми на човешките взаимоотношения, представени от Стивън Кови в книгата му “Седемте навика на високоефективните хора”, са:

1. Печеля-Печелиш;
2. Печеля-Губиш;
3. Губя-Печелиш;
4. Губя-Губиш;
5. Печеля;
6. Печеля-Печелиш или Няма Сделка.

Няма една “най-добра” парадигма, която да е универсално приложима към всички ситуации. Понякога ще се наложи да се направи компромис, понякога дори е нужно да загубиш, позволявайки на другата страна да спечели.

И все пак, за важните неща на този свят, най-градивните парадигми са “Печеля-Печелиш”, както и “Печеля-Печелиш или Няма сделка”. Подобен начин на мислене е предпоставка за поддържане на отлични взаимоотношения с важните за нас хора в живота.

Прочети повече: Седемте навика на високоефективните хора на Кови.