Шест нови дарби, от които се нуждаем, за да преминем към концептуалната епоха

След като прочетох книгата “Изцяло ново мислене. Преходът от информационната към концептуалната епоха” от Даниъл Пинк, се запитах защо в България не мислим за това, което “чука” на прага ни. И пак ли ще го посрещнем изненадани, вместо подготвени?

От няколко десетилетия в света, а и в различни общества, протичат процеси, които съвсем ясно очертават щрихите на нова епоха в човешкото общество. Наричат я “Концептуална епоха”.

Някой ще каже “Концептуална епоха? Това не ни засяга, защото живеем в България.”

Напротив! Засяга ни, защото не живеем изолирано. Засяга ни, защото промените в другите общества ни заставят по един или друг начин да се променим и ние.

Важно е обаче да не останем като в “необрано лозе” – изненадани, неподготвени и объркани, на опашката.

В няколко поредни материали, вдъхновени от книгата “Изцяло ново мислене”, ще се опитам да пресъздам усещане за “спешност” за промяна на нас самите, от промяна в образователните програми, от промяна в бизнес мисленето. Промяната е необходима предвид новите реалности, в които живее светът, следователно и ние.

Става дума за усвояване на шест нови дарби, или способности, които заслужават внимание. Не се съмнявам в тяхната сила и вярвам, че те ни помагат да се чувстваме по-радостни, по-успешни, по-доволни.

Затова нека започнем първо с това как мислим.

Двата вида мислене

По-долу следва кратък откъс от книгата на Даниел Пинк. Той е посветен на мисленето с двете полукълба на мозъка – ляво и дясно, за да сме по-щастливи и успешни.

“На света има два типа хора, твърди стара шега: такива, които смятат, че всичко може да се раздели на две категории и всички останали. Хората като че ли имат естествена склонност да виждат живота в противоположни двойки. Изток и Запад. Марс и Венера. Логика и емоция. Ляво и дясно. Да, за повечето неща не ни се налага да избираме страна и често е опасно да го правим.

Например, логиката без емоция е ледено, роботизирано състояние. Емоцията без логика е да хленчиш, истеричен свят, където часовниците никога не са точни, а автобусите винаги закъсняват. В края на краищата ин винаги има нужда от ян.

Това е особено вярно, когато става въпрос за нашите мозъци. Двете страни работят в синхрон – две части от оркестър, който звучи ужасно, ако едната страна прибере инструментите си и иде у дома. Както казва Макманъс:

“Колкото и изкусително да е да говорим за лявото и дясното полукълбо поотделно, всъщност те са два полумозъка, проектирани да работят заедно като гладко, единно, интегрирано цяло, в единен и завършен мозък. Лявото полукълбо знае как да се оправи с логиката, а дясното – със света. Съберете ги заедно и ще получите мощна машина за мислене. Използвайте ги отделно и резултатът може да бъде странен, дори абсурден.”

Но контрастът в работата на двете мозъчни полукълба ни дава могъща метафора за това как индивидите и организациите направляват живота си. Някои хора се чувстват по-добре с логични, последователни, едва ли не компютърни разсъждения. Те обикновено стават адвокати, счетоводители и инженери. Други се чувстват по-удобно с холистични, интуитивни и нелинейни разсъждения. Те обикновено стават изобретатели, артисти и педагози. А тези индивидуални наклонности оформят семейства, институции и общества.

Да наречем първия подход лявоориентирано мислене. Това е мислене и отношение към живота, характерно за лявото мозъчно полукълбо – последователно, буквално, функционално, текстуално и аналитично. Доминиращо в Информационната епоха, въплатено в компютърни програмисти, възхвалявано от здравомислещи организации и превъзнасяно в училищата, това отношение се управлява от лявоориентирани атрибути към лявоориентирани резултати.

Да наречем другия подход дясноориентирано мислене. Това е мислене и отношение към живота, характерно за дясното мозъчно полукълбо – синхронно, метафорично, естетично, контекстуално и синтетично. Подценявано в Информационната епоха, проявено в творци и социални работници, отхвърляно от организациите и пренебрегвано в училище, това отношение се управлява от дясноориентирани атрибути към дясноориентирати резултати.

Разбира се имаме нужда от двата подхода, за да създадем пълноценен живот и да изградим пълноценно продуктивно, справедливо общество. Но самият факт, че се чувствам задължен да подчертая нещо толкова очевидно, може би е още един белег за това до каква степен сме заробени от опростенческото двюполюсно мислене. Въпреки всички, които са обожествявали дясното полукълбо отвъд всички научни доказателства, все още съществува мощен уклон наляво. Цялата ни култура е склонна да оценява лявоориентираното мислене по-високо от неговата противоположност, да възприема неговия подход по-сериозно и да разглежда алтернативата като полезна, но второстепенна.

Само че дясноориентираните способности, толкова често презирани и отхвърляни – като артистизъм, емпатия, дългосрочна перспектива, търсене на трансцедентното – все повече ще определят кой ще се извисява и кой ще остава в калта. Това е зашеметяваща, но и вдъхноваваща промяна.”

Дано не звуча прекалено крайно, но в нашите училища се толерира предимно логиката. На работното място също се изисква “логичност” и рядко се допуска емоционалност. Само че така много по-трудно, по-бавно, а може би и по-мъчително, усещаме онова нещо, което се нарича удоволствие от работата и радост от живота.

Погледнете учебниците в училище или в университета. Цифри, факти, изводи натрапени “отвън”, вместо апел към вътрешен самоанализ. Диктовка на лекции, неособено умели и ярки дискусии. Малки изисквания към подготовката. Все по-ниски критерии за оценяване.

А на работните места?

• Имаме ли нови идеи? Те въобще позволени ли са?
• Колко са реализираните иновации?
• Каква е производителността ни?
• Защо се мразят конфликтите, под маската, че не бива да се караме и разваляме отношенията?

Защо трябва да усвоим новите шест дарби?

По-долу следва откъс от книгата на Даниел Пинк “Изцяло ново мислене”, посветен на причините, които изискват усвояване на нови дарби. Откъсът е посветен на темата за познанието и професиите.

“Върнете се заедно с мен във възхитителните дни на миналото – в седемдесетте, десетилетието на моето детство. Когато бях дете, родителите от средната класа в САЩ обикновено сервираха на децата си все същия изтъркан съвет: получавай добри оценки, иди в колеж и се захвани с професия, която ще ти даде приличен стандарт на живот, а може би и малко престиж. Ако си добър по математика и естествени науки, трябва да станеш лекар. Ако си добър по английски и история, стани адвокат. Ако ти прилошава от кръв, а красноречието ти има нужда от сериозни подобрения, стани счетоводител.

Малко по-късно, когато компютрите се появиха по бюрата, а изпълнителните директори – по кориците на списанията, младежите, които бяха наистина добри в математиката и естествените науки, избираха високите технологии, а много други се тълпяха в бизнес училищата с мисълта, че успехът се равнявана магистърска степен по бизнес администрация.

Адвокати, лекари, счетоводители, инженери, мениджъри. Великият Питър Дракър даде на подобни професионалисти едно прилепчиво, но не съвсем точно име: “работници на знанието”.

Работниците на знанието са хора, на които им се плаща да прилагат онова, което се учи в училище, а не за физическата им сила и умения – пише Дракър. Тази група се различава от останалата работна сила по способността си да придобива и прилага теоретични и аналитични знания, с други думи да се справя с лявоориентираното мислене. Тези хора може би никога няма да станат мнозинство, но все пак ще дадат на зараждащото се общество на познанието неговия характер, водачите му, социалния му профил…

Днес обаче навлизаме в епоха, в която дясноориентираното мислене все повече ще определя кой ще излезе напред. Причините са три: изобилието, Азия, автоматизацията.”

Откъсът ни кара да се замислим за връзката между типа мислене и професионалния живот – как избираме професии и какво може и се очаква от професията.

Вярвам ще се съгласиш, че професиите на знанието са формирали профила на епохата на познанието само до преди няколко десетилетия, дори и в България.

Запазва ли се това за близкото бъдеще? По същия начин ли следва да разсъждаваме? Не трябва ли например да мислим, че сега живеем в условията на по-голямо изобилие и това променя нещата, както и че изисква други умения?

Нека разгледаме трите причини за усвояване на новите шест дарби:

1. Изобилието

Ето какво отбелязва Даниъл Пинк:

“Рогове на потребителското изобилие има навсякъде из Съединените щати, в Европа и в някои части на Азия. Тези храмове на пазаруването са само едно от видимите изражения на невероятна промяна в нашия живот днес. През по-голямата част от историята животът на хората е бил белязан от недостиг. Днес определяща черта на социалния, икономическия и културния живот в по-голямата си част от света е изобилието.

Лявата част от мозъците ни ни е направила богати… Но изобилието води до ироничен резултат: самият триумф на лявоориентираното мислене е отслабил неговото значение. Просперитетът, който то е пуснало на свобода, поставя ударението върху по-малко рационалния, по-дясноориентиран усет към красота, духовност, емоция.

За бизнеса вече не е достатъчно да произвежда продукт с адекватна функционалност на приемлива цена. Продуктът следва да е и красив, и уникален, и значим. В епохата на изобилието да се обръщаме само към рационалните, логичните и функционални нужди е печално недостатъчно.”

Този откъс навява много размисъл. Не само, за да преценим красив ли е, уникален ли е и значим ли е продуктът, така че да бъде разпознаваем от клиента сред останалите други продукти. Според мен добре е да помислим и по въпроса достатъчно компетентни ли сме (общо във фирмата), за да произвеждаме красив, уникален и значим продукт, именно сега, когато сме в изобилието.

2. Азия

Според Даниъл Пинк има нова армия от международни работници на познанието, което само по себе си е мечта, но за САЩ и Европа последствията са по-скоро кошмарни. Той вижда нещата ето как:

“Десет процента от работните места в индустрията на компютрите, софтуера и информационните технологии ще се преместят в чужбина през следващите две години. Според “Форестър Рисърч” поне 3,3 милиона работни места за професионалисти и 136 млрд. долара за заплати ще се прехвърлят от САЩ към страни с ниски разходи като Индия, Китай и Русия до 2015г.

В страни като Япония, Германия и Обединеното кралство ще последва подобна загуба на работни места… До 2015г. Европа ще изгуби 1.2 милиона работни места в полза на други страни…

… Докато развиващите се страни продължават да коват милиони изключително способни работници на познанието, животът на работещите американци, европейци и японци ще се промени драстично. Ако стандартизираните, рутинни, лявоориентирани задачи като финансов анализ, програмиране, радиология могат да се изпълняват за много по-малко пари в чужбина и да се доставят директно на клиента, то работата наистина ще се премести там.

… Работниците на познанието ще трябва да правят онова, което работниците в чужбина не могат да правят също толкова добре за много по-малко пари – а именно да използват дясноориентираните си качества, да коват връзки, вместо да извършват транзакции, да се справят с новаторски предизвикателства, вместо да решават рутинни проблеми и да синтезират цялостната картина, вместо да анализират отделните й компоненти.”

След така очертаната прогноза за влиянието, което изтокът ще оказва, може би е крайно време да помислим за обучението, подготовката и квалификацията у нас.

3. Автоматизацията

Автоматизацията, както и изобилието и Азия, също променят профила на много професии и в този смисъл изискват по-мощно използване на дясноориентирано мислене.

“Десетки евтини системи за информация и консултации преобразуват юридическата практика. Сайтът CompleteCase.com, който нарича себе си “най-сериозният безспорен център за консултации при развод”, ще свърши работа по развода ви само за 249 долара. В същото време мрежата разбива информационния монопол, който дълго време беше източник на високите доходи и професионална мистика за много юристи. Адвокатите вземат средно по 180 долара на час, но много уебсайтове – вече предлагат основни формуляри и други документи само за 14.95 долара…

Правната индустрия според вестник “Таймс”, е на ръба на фундаментални промени, които могат да намалят търсенето на традиционните услуги и да принудят адвокатите да намалят хонорарите си. Ще оцелеят тези адвокати, които могат да се справят с много по-сложни проблеми и които могат да предложат услуга, непосилна за базите данни и софтуера – такива са консултациите, медиацията, представителството в съдебна зала и други услуги, които зависят от дясноориентираното мислене.”

Когато чета подобни неща си мисля, че знаем прекалено малко, а май че и не искаме да знаем повече за това каква е средата и близките перспективи, в които се развива светът и ние.

Съставяме учебни планове и програми, предлагаме ги на обществото – на децата и младежите – да се учат по тях. Насочваме децата си към професия и учебно заведение. Не съобразяваме обаче достатъчно обучението им с трите причини, за които стана дума по-горе в текста.

Приемаме нови служители по някакви критерии, уж оценяваме работата им, но не е ясно по какви точно показатели. Във всеки случай оценяването и възнаграждаването не е в синхрон с новите тенденции (изобилието, Изтокът и автоматизацията). Приемаме, че грижите за професионалното, а така също и за личностното развитие са изцяло грижа на самия служител. Оправдаваме се с кризата.

Правейки всичко това, бавно, но сигурно се отдалечаваме от това, което трябва да се прави сега, за да не бъдем отново “изненадани” от близкото бъдеще, което чука на вратата ни.

Как мислиш, дали някоя компания би избрала сред офертите за обучения едно конкретно обучение, при това обучение (курс) по рисуване? И колко служители биха проявили желание да участват в подобен курс?

Преди да отговориш на тези въпроси, прочети за сравнение ето това:

“Бомайслър е моят преподавател. Той ще обучава мен и още шестима курсисти – пъстра група, която включва адвокат от Канарските острови и фармацевт от Нова Зеландия – на техниките, разработени от Бети Едуардс в “Рисуване чрез дясното полукълбо”.

Бомайслър е човек със значителни постижения. Той е известен художник в Ню Йорк. Работите му, завършени или не, красят стените на студиото на шестия етаж в Сохо, което ще бъде нашата класна стая през следващите пет дни. Води този курс от двадесет години. Той счита, че да рисуваш означава на първо място да виждаш.”

Та, нека отново те попитам, виждаш ли по някакъв начин това да се случи у нас? Аз съм оптимист, но въпреки това след прочита на “Изцяло ново мислене” се запитах защо не мислим за новата епоха в развитието на човешката цивилизация, която “чука” на прага ни?

Кои са новите шест дарби, от които се нуждаем?

Тези шест дарби (способности) имат свои имена:

1. Дизайн
2. История
3. Симфония
4. Емпатия
5. Игра
6. Смисъл

Шестте дарби са изцяло свързани с мисленето на дясното полукълбо на човешкия мозък. Ще използвам определенията на Даниъл Пинк каква е тяхната същност.

1. Не само функция, но и ДИЗАЙН

Пинк привежда много примери за организации и техните продукти, от които се вижда, че вече не е достатъчно да се създаде продукта на основа на тяхната функционалност, или предназначението им да удовлетворяват определена потребност.

Освен функционалност, е нужна и красота, ексцентричност, ярка възможност потребителят да се ангажира емоционално с продукта.

Ето един цитат:

“Да вземем за пример медицината.

Повечето болници и лекарски кабинети не са примери за чар и добър вкус. А лекарите и администрацията го приемат като второстепенно на фона на по-спешни неща като лекарства и операции.

Все повече са доказателствата, че подобряването на дизайна на медицинските заведения помага на пациентите да се възстановяват по-бързо…

И много болници сега ремонтират помещенията си, за да има в тях повече светлина, в чакалните – уединение, а така също и комфорт, а навън – градини за размисъл.”

Виж колко простички, обикновени начини можем да използваме, за да усвоим дарбата “Дизайн”.

“Направете си бележник за дизайн – казва Пинк, и го носете навсякъде със себе си.” В него можем да отбелязваме както добри, така и лоши примери за дизайн. По този начин ще свикнем да мислим, че дизайнът има влияние върху живота ни. А четенето на специализирани списания за дизайн е начин да вдъхновим ума си.

2. Не само аргумент, но и ИСТОРИЯ

Когато животът ни прелива от информация и данни, вече не е достатъчно да се привеждат ефективни аргументи. Някой някъде неизбежно ще обоснове друга гледна точка и ще отхвърли вашата. Същността на убеждението, комуникацията и разбирането на самия себе е важна дарба да се изтъкват неустоими повествования.

Според Даниъл Пинк, историите забавляват и развличат и затова са чудесна форма за убеждаване, което в бизнеса, в работата, както и в живота е от много голямо значение.

Ето цитат в тази връзка:

“Въпреки, че бизнесмените се отнасят често пъти подозрително към историите, факт е, че статистиката се използва само за гадни лъжи и нищо друго, а счетоводните отчети са просто едно голямо лайно, увито в целофан…

Ако един бизнесмен разбира, че собственият му ум по природа иска да оформи преживяното в история, ключът към това да развълнува публиката не е да се съпротивлява на този импулс, а да го прегърне.”

А какви са предложенията на Пинк да усвоим тази дарба?

Отново простички и обикновени. Например, да напишем малък разказ. Или да запишем диалога си с приятел, по време на който задаваме въпроси за живота му. Както и да посетим фестивал за разказване на истории, каквито има в Канада, САЩ, Австралия, Ирландия. Четенето на разкази и книги на тази тема също помага.

Не пренебрегвам силата на фактите, нo историите са не по-малко силен начин за въздействие и ще продължа да ги използвам в работата си.

3. Не само съсредоточаване, но и СИМФОНИЯ

За тази дарба стана дума в началото на този материал. Според Пинк, досега може и да сме се сме се справяли добре с способностите си да се съсредоточаване и специализираме. Но в концептуалната епоха ще се търси не толкова анализът, а синтеза. Това е дарбата да виждаш голямата картина, да прекосяваш граници и така да събираш пръснатите парченца на новото цяло.

Става дума за така нареченото синтетично мислене, което е типично за композитори, диригенти, но така също и за предприемачи, изобретатели, както и за много други съвременни професии. А един от най-добрите начини да усвоим дарбата на Симфонията е да се научим да рисуваме.

Ето още малко за ползата от рисуването в усвояването на способността Симфония. Ако искаш след това сравни часовете по рисуване на твоите деца, или часовете по рисуване, когато си бил ученик.

“Рисуването ни учи да виждаме няколко връзки – между пространството и отрицателното пространство, между светлина и сянка, между ъгли и пропорции, но по такива начини, които мнозина от нас никога не забелязват…

Както рисуването, така и Симфонията се състои предимно от връзки.

Хората, които се надяват да процъфтяват в концептуалната епоха, трябва да разберат връзката между различни на пръв поглед отделни дисциплини. Трябва да знаеш как да свързваш привидно несвързани елементи, за да създадат нещо ново.”

4. Не само логика, но и ЕМПАТИЯ

Способността да мислим ни прави хора. Но в света, който е пропит от информация и инструменти за анализ, голата логика не върши работа.

Разбирането на другите хора и грижата за тях е тази дарба, която ще ни помага да вървим напред. Наричат я Емпатия.

“Емпатията, както и много други способности на концептуалността, не винаги получава дължимото в Информационната епоха. Тя често пъти е смятана за мекосърдечност в свят, който иска праволинейно откъсване от емоциите. За да подкопаете един спор или да отхвърлите идея е достатъчно да ги наречете “лигаво емоционални”…

Ерата на работниците на знанието с остър ум и неумолимо ефикасни високотехнологични компании награждаваше емоционалната дистанция и хладния разум – способността да отстъпиш назад, да оцениш ситуацията и да вземеш решение, без емоциите да ти пречат. Но както и с много други характеристики на мялоориентираното мислене, сега започваме да виждаме границите на такъв едностранчив подход.”

Дисциплините в училище и в университета за съжаление засега не ни учат достатъчно да сме емпатични. А биха могли, както пише Даниъл Пинк, ако имаше курсове по актьорско майсторство, изучаване на психология, (добавям и социална психология и социални умения), приучаване и мотивиране за участие с доброволен труд.

5. Не само сериозност, но и ИГРА и ХУМОР

Има много доказателства, че смехът, безгрижието, игрите, хуморът имат огромно значение за здравето и резултатите в работата. Това не означава, че не трябва да бъдем сериозни. Но твърде много уравновесеност може да се отрази зле на самочувствието, на кариерата. В концептуалната епоха всички трябва да умеем да играем – и в работата, и в живота.

Мисля, че бихме имали някои трудности с усвояването на тази нова дарба. Малко изкривено я разбираме.

Няма как да не споделя, че в качеството ми на преподавател практиката ми е била да се придържам към интерактивните лекции, дори и при аудитория от 100 човека. Тези мои лекции са били отначало приемани като несериозни, лековати или неподходящи за “строгата академична атмосфера”.

Имала съм случаи, когато съм усещала недоверчивите погледи на колеги, че дори и забележки от типа “Какви са тези глупости, които правя в учебните часове?” В замяна на това аудиторията винаги е приветствала края на подобни занятия, защото тогава обобщаваме резултати и поуки.

Та, искам да кажа, че да усвояваме дарбата ИГРА и ХУМОР в учебни условия е напълно възможно. Както и да участваме в Клуб по смях, да изучаваме репликите в комикси, да се приучаваме на изобретателност, да играем игри за развитие на дясното полукълбо на мозъка.

6. Не само натрупване, но и СМИСЪЛ

Живеем в свят на смайващо изобилие. То освобождава стотици милиони хора от всекидневна борба за оцеляване и ни позволява да преследваме по-значими, по-смислени желания цели, духовно удовлетворение.

Това означава поне две неща.

Първо, че отсега нататък ще търсим и изискваме все повече и повече по-голям смисъл в работата, която работим, което има връзка и с ясните в духовните ценности на компанията.

Второ, като потребители ще искаме все повече и повече да откриваме в продуктите дълбоки преживявания, ако щете някакви форми на щастие. А това означава, че производителите на продукти следва да могат да създават това усещане в своите продукти.

Ето един цитат, от който виждаме, например, че на мениджърите ще им е нужна дарбата СМИСЪЛ.

“Преди пет години (става дума за 2000г) Йън Митроф, професор в бизнес училището “Маршал” в Университета на Южна Калифорния и Елизабет Дентън, консултант, публикуваха доклад, озаглавен “Духовен одит на корпоративна Америка”.

След като интервюират стотици мениджъри относно духовността на работното място, стигат до изненадващи заключения. Повечето от мениджърите определят духовността по приблизително един и същи начин – не като религия, а като основно желание човек да открие цел и смисъл в живота си…

Митроф и Дентън откриват, че компаниите, които признават духовните ценности и ги приобщават към целите на компанията, показват по-добри резултати от тези, които не го правят.”

Що се отнася до най-подходящите начини за усвояване на дарбата СМИСЪЛ, Даниъл Пинк предлага следното. “Научете се – казва той – да благодарите, защото чувството за благодарност подкрепя благополучието и задълбочава чувството ни за смисъл.”

“Измерете духа си – ни съветва още Пинк чрез тестове за самооценката, както и четете книги на тема “щастие и смисъл на живота”.

Ето още една идея в това отношение. Да си представим, че вече сме на 90 години и поглеждаме живота си от този връх, за да отговорим на въпросите: “Е, какво постигнах? Какво допринесох? За какво съжалявам?” Упражнението е трудно, но затова пък може да помогне.

В резюме

Новата епоха – концептуалната епоха, която вече е формирала в щрихи своя профил от няколко десетилетия насам, изисква шест нови дарби. Който иска да оцелее в нея, следва да положи усилия, за да ги усвои.

Може би няма да е особено трудно да направим преход към тях, тъй като става дума за наши човешки дълбочинни дарби, а не за нещо, което е чуждо на човешката ни природа. Шестте дарби се намират във всеки един от нас. Въпреки това се нуждаем да бъдат подхранени, за да се проявят.

В тази връзка мисля, че образователната система у нас се нуждае от революционни промени. Самите компании биха могли да допринесат много за развитие на новите дарби, за което също се изисква изключителен професионализъм в областта на управлението на хората.

Прочети повече: 8 стъпки за управление на промяната на Котър.