Седемте навика на високоефективните хора на Кови

Вероятно най-известната и значима книга за личностно развитие в света е “Седемте навика на високоефективните хора” от Стивън Кови, публикувана през 1989 г. Неслучайно тя достига до милиони читатели.

“Седемте навика на високоефективните хора” е изключителен труд, който предлага богатство от важни концепции и идеи, обединени в цялостна система за постигане на балансиран живот и дългосрочен успех.

Нека разгледаме тази система.

7-те навика на високоефективните хора

Стивън Кови написва “Седемте навика на високоефективните хора” благодарение на своя над двадесет и пет годишен опит в работата с хора от бизнеса, академичните среди, както и много семейства, а така също и след като изучава подробно публикуваната в САЩ литература от последните 200 години, посветена на въпроса за постигане на успех.

В резултат на това, Кови успява убедително да аргументира завършена система за личностно развитие, ориентирана към постигане на трайна промяна и дългосрочен успех и основана на седем навика за висока ефективност.

Седемте навика на високоефективните хора на Кови са:

1. Бъдете проактивни;
2. В началото имайте предвид края;
3. Сложете първите неща първи;
4. Мислете печеля/печелиш;
5. Стремете се първо да разберете, после да бъдете разбрани;
6. Синергирайте;
7. Наточете секирата.

Преди да разгледаме по-подробно седемте навика, нека изложим няколко ключови предпоставки, на които се опира системата за висока ефективност на Стивън Кови:

• Силен характер. Една от големите идеи на Кови е, че в живота няма “бързи поправки”. Няма бързи и лесни решения “отвън-навътре”, които в миг да ни доведат до успех или да решат най-големите ни проблеми. Дългосрочният успех и щастливия живот изискват работа “отвътре-навън”. За целта е необходимо да изграждаме силен характер чрез подходящи принципи и ценности по начин, който да ни послужи за основа за всички бъдещи успехи. Научи повече от статията “Етика на личността и Етика на характера”.
• Правилно разбиране на понятието “ефективност”. Когато говорим за висока ефективност и успех в живота, всеки си има свои лични дефиниции за тези понятия. Но не всяка дефиниция за ефективност или успех е положена на стабилна основа. Кови посочва, че дългосрочната ни ефективност е възможна единствено при баланс между постигане на желаните резултати (1) и развиване на способностите ни да произвеждаме желаните резултати (2). Виж повече в статията “Кокошката, златните яйца и високата ефективност”.
• Силата на променената парадигма. За да сме в състояние да прилагаме седемте навика на високоефективните хора, ние трябва да разберем собствените си “парадигми” – нашите мисловни карти, и да се научим да ги променяме. Ние виждаме света не такъв, какъвто е, а такъв, каквито сме ние – така, както сме настроени от нашите парадигми и мисловни карти да го виждаме. Ето защо, именно силата на променената парадигма е същинската сила на голямата промяна. Научи повече от статията “Картата не е територията”.
• Трите нива на зрелостта. Кови очертава трите нива, през които можем да преминем по пътя на развитието си – “Зависимост”, “Независимост” и “Взаимозависимост”. Те са пряко свързани с идеята за ефективен и успешен живот. Животът по своята природа е взаимнозависим. Колкото повече прогресираме и се придвижваме от “Зависимост” към “Взаимозависимост”, толкова по-зрели хора ставаме и съответно толкова по-ефективни и успешни бихме могли да бъдем. Виж повече в статията “Трите нива на зрелостта”.

Нека сега разгледаме по-подробно всеки от седемте навика на високоефективните хора.

1. Бъдете проактивни

Първият навик на високоефективните хора е “Бъдете проактивни”. Усвояването му е първата “вътрешна победа”, която можем да постигнем за повече ефективност във всеки аспект на живота ни. Всичко започва с този навик.

Стивън Кови обръща внимание, че “проактивност” отначава нещо повече от това “да поемаме инициативата да свършим нещо”. Да сме проактивни преди всичко означава, че ние като човешки същества сме отговорни за нашия собствен живот, както и че поведението ни е функция на нашите решения, а не на настроения или външни обстоятелства.

Като човешки същества, ние притежаваме четири уникални човешки дарби – самоосъзнаване, съвест, въображение и независима воля. Благодарение на тях разполагаме със свобода да избираме. Няма други същества на Земята, които да притежават подобни качества. С други думи, ние по природа сме създадени да бъдем проактивни.

Стивън Кови отбелязва следното:

“Ние сме отговорни за своята ефективност, за своето щастие и дори, бих казал, за повечето от заобикалящите ни обстоятелства.”

За да илюстрира по-добре този важен навик за висока ефективност, Стивън Кови въвежда впечатляващата концепция за двата кръга, в които изразходваме времето и енергията си – “Кръг на загрижеността” и “Кръг на влиянието”.

В живота си ние мислим и се безпокоим за много неща – за здравето, децата, проблемите в работата, всякакви икономически, политически и социални събития. Всички тези неща попадат образно казано в т.нар. “Кръг на загрижеността”. Нещата в Кръга на загрижеността могат да са наистина важни и да будят основателна тревога, но ако ние не можем да им повлияем и ако в този кръг попадат неща, които не зависят от нас, то времето и енергията ни ще се пилеят малко или много непродуктивно, ако им обръщаме прекалено голямо внимание.

Особено, ако това става за сметка на нещата във втория кръг – т.нар. “Кръг на влияние”. Това е един по-малък кръг, в който попадат неща, които можем да променим. Нерядко в този кръг попадат значително по-малко неща спрямо Кръга на загриженост, но именно те са нещата, от които зависи нашата ефективност и успехи.

Като определим в кой от тези два кръга сме насочили по-голямата част от времето и енергията си, ще можем да открием степента на нашата проактивност.

Високоефективни хора са проактивни хора, които работят основно в своя Кръг на влияние. Те притежават вътрешен локус на контрол – не обвиняват околните и не се вживяват в ролята на жертви. Те работят над нещата, които могат да бъдат променени. Тяхната енергия по природа е позитивна и непрекъснато нараства.

Стивън Кови отбелязва, че разликата между проактивните хора, които работят в своя Кръг на влияние и пасивните хора, които се лутат в Кръга на загриженост, е като деня и нощта. Според него, разликата в ефективността между двете категории хора е най-малко 5000% (пет хиляди процента) и нагоре!

Научи повече от статията “Кръг на Загриженост и Кръг на Влияние”.

2. В началото имайте предвид края

Вторият навик на високоефективните хора е “В началото имайте предвид края”. Усвояването му е втората “вътрешна победа”, която можем да постигнем за повече ефективност в изграждането на силна и балансирана вътрешна идентичност.

Стивън Кови обръща внимание на факта, че в живота всички неща се създават два пъти. Първото сътворяване на нещата е мислено, а второто – физическо.

Например, когато строим къща, най-напред я обмисляме и проектираме. Оглеждаме всички детайли предварително, планираме нейния външен вид, здравина и функционалност. Това е първото създаване на нещата – мисленото.

Едва след това идва моментът на второто създаване на нещата – физическото построяване на къщата. Ако не се справим добре с първото сътворяване (или то изобщо отсъства), ще имаме големи проблеми по време на второто сътворяване. В подобен случай къщата няма да е здрава и красива, а може да струва и многократно по-скъпо.

“В началото имайте предвид края” е послание, насочено към първото създаване на нещата – това в главите ни. То ни кара да изясним как желаем да изживеем живота си и каква е нашата визия за него.

Независимо дали го осъзнаваме или не, дали го контролираме или не, първото създаване съществува във всяка част на нашия живот. Самите ние на практика сме второто създаване – или от нашия собствен проактивен план, или сме продукт на замисъла на други хора, на обстоятелствата и старите навици.

Поради това, Стивън Кови извежда ролята на личния център в живота на човека. Всеки от нас има подобен център в живота си, макар че обикновено не го разпознаваме като такъв, нито пък осъзнаваме ефектите на този център върху всеки аспект на живота ни.

Типичните за хората центрове, около които те построяват живота си (Кови ги нарича “алтернативни ценрове”, тъй като те за него не са главното), са брачният партньор, семейството, парите, работата, притежаването, удоволствието, приятелите, врага, религията и собствената личност.

Всеки от тези центрове сам по себе си може да има хубави страни. Практиката показва обаче, че всеки път, когато някой от тези центрове започне да доминира в живота ни, се получава липса на баланс и сериозни отклонения.

Ето няколко примера за подобни отклонения, когато в центъра на живота си поставим:

• Брачен партньор. Ставаме прекалено зависими от брачния си партньор, подвластни на неговите чувства и настроения.
• Семейство. Поставяме желанията на нашите родители над нашите собствени желания и позволяваме това да определя настоящето или бъдещето ни.
• Работа, кариера и/или бизнес. Превръщаме се в работохолици.
• Пари. Пристрастяваме се към парите, които стават смисъл в живота ни.
• Приятели. Влияем се прекомерно от мнението на нашите приятели и социална среда (“данък обществено мнение”).

Когато в центъра на нашия живот поставяме един или друг алтернативен (второстепенен) център, ние се превръщаме във функция на различни влияния, насочващи живота ни. Под въздействие на вътрешни или външни условия даден алтернативен център може да бъде активизиран, докато се задоволят определени наши насъщни нужди. След това друг център става движеща сила. Така ние се люшкаме от център към център като кораб без платна. В даден момент сме щастливи и доволни, но това е кратковременно, тъй като негативите на съответния център започват да изпъкват и ни влияят все повече и повече.

Или, при люшкането от център в център ние не изпитваме постоянното чувство, че животът ни има посока, стабилност, баланс, сила, мъдрост, идентичност.

За постигане на висока ефективност и траен успех в живота, Стивън Кови смята, че е изключително важно да поставим в центъра на живота си група от внимателно подбрани ценности и принципи, които да отнасяме и прилагаме към всичко останало.

В тази връзка, Стивън Кови счита, че един от най-важните моменти за постигане на трайно щастие и успехи е да формулираме и да запишем на хартия т.нар. “изявление за лична мисия”, т.е. наше житейско кредо, което да залегне в основата на нашия център.

Това означава да сме наясно с принципите и ценностите, в които вярваме. Само когато сме напълно наясно с тях и когато ги положим на хартия (ако не можем да ги запишем, значи няма как да сме наясно с тях), ние можем да получим надеждно първо сътворяване за всички важни неща в живота ни, както и да изграждаме своя характер и да живеем “отвътре-навън”, както бе коментирано по-горе.

Повече по темата виж в статията “Как да определиш ценностите си”.

3. Сложете първите неща първи

Третият навик на високоефективните хора е “Сложете първите неща първи”. Усвояването му е третата “вътрешна победа”, която можем да постигнем за повече ефективност в самоорганизирането.

Тук става дума за управлението на времето и приоритетите. Това е възможно да правим добре, само ако преди това сме приложили в действие първия и втория навик за висока ефективност – да бъдем проактивни и да изясним принципите и ценностите, които лежат в центъра на живота ни.

В “Седемте навика на високоефективните хора” Кови предлага концепцията за Матрицата за управление на времето. Тя е изградена от четири квадранта, които се формират от проявлението на две ключови характеристики на всяка една задача или дейност, с която се сблъскваме в ежедневието – “Спешност” и “Важност”:

• Спешни задачи. Обикновено те са ясно забележими и изискват нашето внимание. Те изникват пред нас и трябва да ги свършим, а ако не го сторим, последиците са незабавни.
• Важни задачи. Това за задачите, свързани с резултатите. Те допринасят за постигането на целите и главните ни приоритети.

В зависимост дали една задача е важна и/или спешна (или пък не е), се образуват следните квадранти:

• Квадрант I. Тук попадат спешните и важни задачи. На много хора времето им основно преминава тук. Те се борят непрекъснато с пресиращи задачи, неочаквани кризи и постоянно изплъзващи се крайни срокове.
• Квадрант II. Тук попадат задачите, които не са спешни, но са важни. Това са задачи, свързани с планиране, целеполагане, превенция, профилактика, изграждане на взаимоотношения с важни хора.
• Квадрант III. Тук попадат задачи, които са спешни, но не са важни. Такива задачи са неочакваните прекъсвания на работата, внезапни телефонни обаждания, голяма част от електронната поща, някои работни срещи.
• Квадрант IV. Тук попадат задачи, които нито са спешни, нито са важни. Такива задачи са дребни, незначителни неща, които само губят време и не допринасят с нищо. Това са например някои телефонни разговори, имейли, сърфиране в интернет, социални мрежи и други приятни за вършене, но безполезни като цяло дейности.

Стивън Кови обръща внимание на факта, че Квадрант I има способността да се увеличава непрекъснато, докато не завладее напълно ежедневието ни, ако вниманието ни е насочено само към него. Това обаче води до стрес, изтощение, непрекъснато справяне с кризи и вечно потушаване на пожари и далеч не е идеалния вариант за правилната самоорганизация и управление на времето.

Истинското управление на времето лежи в задачите от Квадрант II. Това вършат високоефективните хора – дейности и задачи от Квадрант II.

Както отбелязва Стивън Кови:

“Квадрант II е сърцето на ефективното самоуправление. Той включва не спешните, а важните въпроси като изграждане на взаимоотношения, написване на изявление за лична мисия, дългосрочно планиране, профилактична поддръжка, подготовка – всички тези неща, които знаем, че трябва да свършим, но някак си все не ги правим, защото не са спешни.”

Само когато човек започне съзнателно да прекарва повече време в дейности, характерни за Квадрант II, той ще бъде по-проактивен и ще работи в своя личен Кръг на влияние. Това ще изисква от него да казва “Не” на редица задачи (които са спешни, но не са важни), за сметка на едно по-мощно “Да” спрямо задачи, които са истински важни за неговия успех.

Прочети повече по тази тема: “Матрица за управление на времето на Айзенхауер и Кови”.

4. Мислете печеля/печелиш

Четвъртият навик на високоефективните хора е “Мислете печеля/печелиш”. Усвояването му е първата “външна победа”, която можем да постигнем за повече ефективност в междуличностните отношения.

В “Седемте навика на високоефективните хора” Кови обръща специално внимание на идеята за т.нар. “Емоционална банкова сметка”. Тази идея стои в центъра на добрите взаимоотношения, а няма как човек да е успешен и ефективен, ако не поддържа добри взаимоотношения с важните за него хора.

Идеята за Емоционална банкова сметка е подобна на финансовата сметка, която имаме в някоя банка. Колкото повече пари депозираме в сметката си, толкова повече ще печелим от лихвата. Колкото повече пари теглим от сметката си, толкова по-малка ще е и лихвата, защото главницата намалява, а в един момент е възможно цялата сметка съвсем да се изпразни.

Човек гради отношенията си с околните по сходен начин, като прави “депозити” в емоционалните банкови сметки на хората – родители, деца, съпрузи, колеги, бизнес партньори, приятели. Колкото повече депозити правим в Емоционалните банкови сметки на другите, толкова повече те ще ни уважават, ще ни се доверяват и ще искат да поддържаме общи връзки. И обратното, колкото повече “теглим” от тези емоционални банкови сметки, толкова по-влошени ще са взаимоотношенията ни с другите.

Във връзка с това, Стивън Кови анализира шестте парадигми на човешките взаимоотношения. Това са шест различни философии, изразяващи се в характерно поведение.

Шестте парадигми на човешките взаимоотношения са:

• Печеля-Печелиш;
• Печеля-Губиш;
• Губя-Печелиш;
• Губя-Губиш;
• Печеля;
• Печеля-Печелиш или Няма Сделка.

Стивън Кови акцентира на парадигмата “Печеля-Печелиш” като състояние на ума и сърцето, при което човек търси взаимни облаги от взаимоотношенията си с другите. Това е правилната парадигма на взаимната зависимост, характерна за високоефективните хора, която се основава на схващането за изобилие, а именно, че в света има достатъчно за всички и че успехът на един не бива да е за сметка на друг. Тази парадигма е тясно свързана с идеята за Емоционалната банкова сметка.

Но освен “Печеля-Печелиш”, впечатлява и идеята на Стивън Кови за “Печеля-Печелиш или Няма сделка”. Какво значи това?

В живота има множество ситуации, в които двама души трябва да намерят решение на някаква спорна ситуация. Ако тези две страни не успяват да стигнат до взаимноизгодно решение, което да удовлетворява всички, по-добрият вариант често пъти е просто да няма “сделка” между тях.

“Няма Сделка” означава, че ако двама души не могат да намерят изгодно решение относно някакъв въпрос или проблем, те са съгласни да проявят несъгласие и да не се договорят. При отсъствие на сделка помежду им не са породени очаквания и не са подписани договори. Няма споразумение, защото е очевидно, че ценностите и целите на двамата са различни.

Стивън Кови посочва, че всяко едно решение или споразумение между две страни, което е по-малко от “Печеля-Печелиш” е компромис, но колкото по-тежки са компромисите, толкова повече това ще се отрази негативно на дългосрочните взаимоотношения между страните.

5. Стремете се първо да разберете, после да бъдете разбрани

Петият навик на високоефективните хора е “Стремете се първо да разберете, после да бъдете разбрани”. Това е втората “външна победа”, която можем да постигнем за повече ефективност в междуличностната комуникация.

Това е принципът на емпатичното общуване. Но емпатията изисква голяма промяна на парадигмата за много хора, защото обикновено ние първо се стремим да бъдем разбрани. Мнозина от нас слушат, без да имат намерение да разберат другия, а единствено с намерение да отговорят, филтрирайки всичко през собствените си парадигми.

Стивън Кови дава следния пример за неемпатично слушане:

“О да, знам точно как се чувстваш! На мен ми се случи същото. Сега ще ти кажа точно какво преживях.”

“Стремете се първо да разберете, после да бъдете разбрани” означава да култивираме в нас навика да слушаме с искреното намерение да разберем другата страна. Това значи да погледнем света по начина, по който другия човек го вижда, да усетим неговите емоции и чувства, да разберем неговата парадигма.

Емпатията не е съчувствие. Тя не означава, че трябва да сме съгласни с другия, а че го разбираме не само интелектуално, но и емоционално. Емпатията е тясно свързана с емоционалната интелигентност.

Емпатията е отличителна черта на всички професионалисти. Например, лекарят-професионалист първо се опитва да разбере какво е състоянието на пациента, преди да му предложи едно или друго лечение или да му напише рецепта. Непрофесионално и откровено опасно би било, ако лекарят действа без емпатия и реши да препоръча дадени лечебни мерки без подробно да се е запознал и да е разбрал проблемите на своя пациент.

Хората искат да бъдат разбирани. Колкото и време да вложим в това начинание, то ни се връща с лихвите. Когато работим с ясното разбиране на проблема и разполагаме с пълна Емоционална банкова сметка, времето не само е загубено, а е може би най-пълноценно използваното време.

Стивън Кови посочва, че едва, след като направим нужното да разберем хората, ние следва да направим така, че и те да ни разберат. Той прави препратка към Древна Гърция и трите метода на убеждаване на Аристотел – етос, патос и логос:

1. Етос – доверието, която имат хората в нашата компетентност и цялостност.
2. Патос – емоциите и чувствата, които разбираме и с които оправдаваме емоционалното доверие при общуването с други хора.
3. Логос – логиката, логичната част от нашата комуникация.

Не случайно тези три неща са подредени именно в тази последователност. Всичко в междуличностното общуване започва с нашия характер, преминава през взаимоотношенията ни с другите и завършва с логиката на нашето съобщение или презентация към тях.

Повечето хора тръгват направо от логоса, от логиката на лявото полукълбо и се опитват да убедят околните в правотата на тази логика, без да обръщат внимание на етоса и патоса. Това, разбира се, е сериозна грешка, която ги отдалечава от възможността да взаимодействат в ефективна взаимозависимост с важните за тях хора в живота.

6. Синергирайте

Шестият навик на високоефективните хора е “Синергирайте”. Това е третата “външна победа”, която можем да постигнем за повече ефективност в творческото сътрудничество с другите.

Какво е “синергия”? Това е единодействие, при което цялото е повече от сбора на отделните части. Синергията означава, че решаващ елемент от цялото е връзката между отделните части. Или, връзката може да бъде най-катализиращата, най-обединяващата и даваща сила част в едни взаимоотношения.

На свой ред, резултатите от синергията (единодействието) са невероятни. С нейна помощ се създават нови алтернативи и се достигат неща, за които преди дори и не сме си помисляли.

Стивън Кови акцентира специално, че:

“Когато е правилно разбрана, синергията представлява най-висшата човешка дейност в живота – истинско изпитание и триумф на всички останали навици, взети заедно.”

Кови отбелязва, че синергия между двама или повече души е възможна само когато се обединят в едно няколко концепции, за които вече стана дума и по-горе – четирите уникални човешки дарби, прилагане на принципа “Печеля/Печелиш” и принципа за емпатична комуникация.

Синергия е възможно да се постигне, когато в нашата междуличностна комуникация ние се стремим към максимално доверие един към друг, и едновременно с това максимално сътрудничество един с друг. Комбинацията от високо доверие и високо сътрудничество с другите поражда синергично общуване и висока степен на единодействие, при което 1 + 1 може да бъде равно на 8, 16 или дори 1600.

В тази връзка, Стивън Кови създава още една концепция, известна като “Трета алтернатива”. Според нея, когато сме в ситуация на някакъв спор с друг човек, да се опитваме винаги да наложим нашата гледна точка или да приемем единствено неговата не е оптимален начин за действие.

Вместо това, трябва да се стремим към откриване на среден път (идея на Буда), но не просто компромис, а напълно ново решение, постигнато на база на единодействието, което да удовлетворява в най-силна степен и двете страни и което да е по-добро от първоначалните варианти.

Подобно решение не е просто сделка. То преобразява отношенията между хората и те получават това, което наистина искат, а връзката им укрепва в този процес на търсене.

Стивън Кови обръща внимание на факта, че природата е синергична. В екологията много ясно откриваме как всичко в природата е свързано едно с друго и работи максимално добре в отлична взаимовръзка и единодействие.

Това означава, че в нашата човешка природа също е заложено да действаме синергично. За да се случи това, е нужно:

• Да уважаваме и оценяваме различията, които имаме с другите като средство за разширяване на своята перспектива.
• Да развиваме своя оптимизъм и да ограничаваме негативните мисли и енергия, които ни спохождат или облъчват отвън.
• Да практикуваме и насърчаваме в другите открита двупосочна комуникация.
• Да стимулираме своята креативност и да търсим “третата алтернатива” – нови решения, които са по-добри за всички.

7. Наточете секирата

Седмият навик на високоефективните хора е “Наточете секирата”. Това е принципът на балансираното самообновяване, който обединява и поддържа останалите шест навика в добра кондиция, правейки ги осъществими.

Съгласно този седми навик за висока ефективност, ние следва да полагаме постоянни грижи за обновяване на четирите измерения на нашата природа:

• Физическо измерение – упражнения, правилно хранене, почивка, справяне със стреса.
• Социално-емоционално измерение – взаимоотношения с важните за нас хора, служене на другите, емпатия, синергия.
• Умствено измерение – четене, визуализиране, писане, планиране, повишаване на компетентността.
• Духовно измерение – ясни ценности, обучение, медитация, търсене на смисъла в живота.

“Наточете секирата” е навик, който поставя на преден план нас самите и нашата лична способност да произвеждаме желаните резултати. Ако ние поддържаме в добра форма всяко от четирите измерения, ще можем да постигаме успешно целите си.

Поддържането на четирите измерения изисква време, усилия, вероятно и известни финансови средства. Това обаче е най-важната инвестиция в живота ни – инвестиция в нас самите, единственият инструмент, който истински ни принадлежи.

Стивън Кови сполучливо отбелязва, че:

“За да прогресираме, трябва да се учим, да се посвещаваме и да действаме – отново и отново.”

Наточената ни секира е ключ към постигане на висока ефективност. Когато системно полагаме грижи за тялото, емоциите, ума и духа си, ние започваме да се издигаме по възходяща спирала в нашето личностно развитие. Подобен процес не бива никога да спира.

Научи повече от статията “Четирите измерения на самообновяването”.

В резюме

Седемте навика на високоефективните хора, които Стивън Кови предлага в едноименната си книга, са:

1. Бъдете проактивни;
2. В началото имайте предвид края;
3. Сложете първите неща първи;
4. Мислете печеля/печелиш;
5. Стремете се първо да разберете, после да бъдете разбрани;
6. Синергирайте;
7. Наточете секирата.

Като отнасяме тези принципи към живота си и работим упорито, за да се превърнат те в естествени навици, които изграждат нашия характер, ние можем да постигнем трайна личностна трансформация, а с нея и успешен, смислен и щастлив живот.

Прочети повече: Стивън Кови. Биография и идеи.