Ръсел Акоф (Russell Ackoff, като на български името му може да се срещне и като Ръсел Ейкоф или Ръсел Ейков) е учен-изследовател и практик, чийто име е свързано с “изследване на операциите” и “интерактивното планиране”.
Популярността на тези две направления в теорията и практиката на мениджмънта е голяма. Една от причините е, че разработените от Ръсел Акоф методи са били използвани в работата на над 300 частни и държавни организации, сред които ALCOA, American Airlines, Anheuser-Busch, Eastman Kodak, Ford, General Electric, IBM, Monsanto, Министерство на правосъдието на САЩ, Данъчна администрация на САЩ и др. големи компании.
Кой е Ръсел Акоф?
Ръсел Акоф е роден е през 1919г. в САЩ. Има научна степен “доктор по философия”. Бил е преподавател в различни университети. През 1986г. се включил в процеса на създаване на Институт по интерактивен мениджмънт във Филаделфия – една самофинансираща се научна организация, която се е издържала от консултации, справочни и обучаващи услуги, изградени на базата на разработените от Акоф методи за интерактивно планиране и анализ на организациите. Ръсел Акоф е бил директор на този институт.
Почетни звания и награди
За забележителни приноси към теорията и практиката на мениджмънта, Ръсел Акоф е бил удостоен с почетни звания и награди: “Почетен доктор по естествени науки” на Ланкастърския университет във Великобритания; “Почетен доктор” на Валнийския университет в Сент Луис; “Почетен доктор по юриспруденция” на университета Ню Хевън.
Получил е медали и награди от Британското дружество за изследване на операциите през 1971 и 1975 и от Южно-Калифорнийското обединение на асоциациите на специалистите по планиране.
През 1995г. Ръсел Акоф е бил избран за член на Руската академия на естествените науки.
След 60-годишна успешна научна и консултантска кариера, Ръсел Акоф почива на 29 Октомври 2009г.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Ръсел Акоф за изследване на операциите
Ръсел Акоф е работил в това направление в периода от 1939г. до 1958г. в тясно сътрудничество със свой колега. Постигнатите резултати били толкова впечатляващи, че изследването на операциите се превърнало в самостоятелно научно направление и научна дисциплина.
Най-важните резултати от научните изследвания на Акоф през 50-те и 60-те години на ХХ са обединени в трилогия. Първата част е “Introduction in Operations Researches” (“Въведение в изследване на операциите”), публикувана през 1957г. Това бил първият международен учебник по изследване на операциите. Втората част на трилогията е “A Manager’s Guide to Operation Research” (“Ръководство на мениджъра за изследване на операциите”) от 1963, а третата част е “Fundamentals of Operations Researches” (“Основи на изследване на операциите”) от 1968г.
В цитираните трудове Акоф е описал принципите на изследване на операциите, както и ролята на този подход в управление на организациите. Ако трябва най-кратко за представим този подход, то най-добре ще е да го представим чрез по-известните методи за изследване на операциите. Например, методите на линейното програмиране, управление на запасите, календарното планиране на производството, решението на задачи от теорията на масовото обслужване.
През 50-те и 60-те години на ХХ век Акоф е бил водещ изследовател в областта на изследване на операциите, но същевременно е бил търсен, много почитан и високо ценен като консултант. Ето един интересен факт за всички, които са изучавали или изучават и сега в университета дисциплината “Изследване на операциите”. Става дума за следното.
След 1970г. търсенето на специалисти по изследване на операциите рязко спаднало. Ръсел Акоф считал, че този спад е обективен – представителите на това научно направление не са могли да реагират адекватно на новите изисквания на времето. Според Акоф например, през 70-те години на ХХ век те са продължавали да отделят, както и по-рано, основно внимание на операционните и тактически методи, докато в същото време ръководителите на компании вече проявявали интерес към методите на стратегическото планиране.
Това също имало своето обективно обяснение. Акоф споделял, че след Втората световна война е имало голямо търсене на стоки и услуги, което е предизвикало и съответната реакция от страна на производството, за да бъдат успешно решени актуалните проблеми с помощта на изследване на операциите. Но тъй като още през 60-те години на ХХ век в страните от Запада е имало вече излишък на производствени мощности, вниманието на ръководителите на компании се пренасочило към по-нови неща в управлението. Така постепенно интересът към методите за изследване на операциите на по-високите нива на управление утихнал и се пренасочил към по-ниските нива на управление на компаниите.
Самият Акоф прекъснал научната си кариера по изследване на операциите през 1986г. и насочил усилията си към разработка на интерактивното планиране.
Ръсел Акоф за интеактивното планиране
Ръсел Акоф е създател на методологията на интерактивното планиране. Основната идея била следната. Пречките (бариерите) пред промяната в организациите не са в общия контекст на проблемите, а във възприятията на ръководителите и служителите за проблемите. Според Акоф пречките (бариерите) за промяна, са най-често само предположения.
Ето защо той считал, че интерактивното планиране може да помогне на членовете на организацията да разработят основите на своето собствено бъдеще и да намерят сами пътища за реализацията му на база на интерактивността – т.е. взаимодействието, диалога, осъзнаването на взаимните ползи.
За първи път Акоф изложил основните акценти на интерактивното планиране през 1981г. в своя труд “Creating the Corporate Future” (“Създаване на корпоративното бъдеще”). Той разглеждал интерактивното планиране като процес от пет етапа:
- “Бърканица”
- Планиране на целите
- Планиране на използваните средства
- Планиране на ресурсите
- Разработване на начини за внедряване и контрол
“Бърканицата” е описана от Акоф като комплексната система от различни взаимодействащи помежду си проблеми, с цел анализ и оценка на ситуацията, в която се намира компанията. Колкото до планиране на целите, Акоф е предлагал да се използват следните средства:
- Системен анализ за описание на текущото състояние на организацията от гледна точка на нейните процеси, структура, култура, взаимни връзки с външната среда;
- Анализ на препятствията, с който се разкрият бариерите по пътя на развитието на организацията;
- Подготовка на проекти, което означава практическо прилагане на резултатите от системния анализ и анализа на препятствияата за разработка на вероятните варианти на бъдещето поведение.
Ръсел Акоф е считал, че планирането на цели на организацията изисква преди всичко определяне на “мисия”, а така също и определяне на идеалните качества, култура, процеси и структура, които организацията трябва да притежава. Обръщал е специално внимание на планирането на средства за постигане на цели и мисия и в този ред и планиране на стратегия. Съветвал е стратегията да бъде трансформирана в ясни практически проекти.
Видео с Ръсел Акоф
Успяхме да открием видео, на което е записан Ръсел Акоф, по време на конференция през 1994г., в която се обдъждат идеите, оставени в наследство от Уилям Деминг.
Темата на презентацията на Ръсел Акоф е за разликата между “непрекъснатото усъвършенстване” и “прекъснатото усъвършенстване”, през призмата на системния подход и системното мислене.
В резюме
Ръсел Акоф е учен-изследовател и консултант-практик с много големи заслуги за утвърждаване на методи за управление на организациите – изследване на операциите и интерактивното планиране. Следвал е винаги изискванията на средата и е усещал “пулса на времето”.
Прочети повече: Пол Самюелсън. Биография и идеи.
