Роналд Лейнг. Биография и идеи

Роналд Лейнг е шотландски психиатър с интересна практика и творческа дейност. Вдъхновен от трудовете на европейски философи-екзистенциалисти, той поставя под съмнение някои от основните идеи на психотерапията от 60-те и 70-те години на ХХ век.

Лейнг не се фокусира върху човешката биология и физиология като причини за психическите проблеми, а счита, че те по-скоро произтичат от социалната, културната и семейната среда. Като привърженик на т. нар. “антипсихиатрично движение” в семейната терапия, той оказва въздействие върху европейската психотерапевтична мисъл и практика.

Как преминава животът на Роналд Лейнг? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Лейнг

Роналд Лейнг е роден в Глазгоу, Шотландия през 1927 г. Баща му е инженер по строителство и електротехника. Бил е последовател на презвитерианството.

Лейнг определя своето детство като нещастно и смята, че причина за това е неговата собствена майка. По думите на Лейнг, тя не е изразявала своите чувства, не го е прегръщала, нито целувала.

Роналд Лейнг постъпва в училище, което се слави с добро начално образование на учениците. Макар и малък, той чете с увлечение хубави книги, които взема от училищната библиотеката. Една от най-харесваните сред тях е илюстрованата енциклопедия по световна история. Бащата на Лейнг полага грижи и за музикалната култура на своя син. Записва го в неделното училище в Глазгоу, за да се научи да свири на пиано.

Лейнг показва особено старание и в класическо училище, където продължава своето образование. Изучава с голям интерес трудовете на древногръцки философи, теологическа литература, произведения на Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Карл Маркс и др.

След като завършва средно образование през 1945 г., Лейнг учи в Медицински факултет на университета в Глазгоу. По-късно той казва, че медицината му дава възможност да се доближи до нещата в реалния свят, да се среща с раждането и смъртта, с болки и страдания, да наблюдава човешкия разум.

През 1951 г. Лейнг постъпва на работа като психиатър в британската армия, а след това в Кралската болница в Глазгоу. По-късно след като специализира в психиатричната клиника на университета в Тависток, той заедно с група свои колеги създава Асоциация Филаделфия. С това е поставено началото на радикален проект по психиатрия с основната цел да се организира комуна за пациенти, страдащи от психически заболявания, които живеят и терапевтите и техните семейства.

Творчеството и психотерапевтичната практика на Ленг са обединени около една негова основна идея, а имеинно, че психическото заболяване не е биологично, а се развива при трудни социални взаимодействия. Лейнг счита, че то следва да се оценява като пречистващо и трансформиращо преживяване и заключава, че лудостта не е непременно провал – тя може да бъде и успех.

Сред по-известните книги на Лейнг са “Разделеният Аз” (1960), “Аз-ът и другите” (1961), “Здрав разум, лудост и семейство” (1964), “Политика на преживяването” (1967), “Мистификация, конфузия и конфликт” (1965), “Интензивна семейна терапия” (1966), “ Междуличностна перцепция” и др.

Казват, че в по-късните години от живота си Лейнг е имал духовни терзания и непостоянно поведение. Изправен пред невъзможността да подложи алтернатива на медицинското лечение на психическите заболявания Лейнг разбира, че само част от психиатричната общност е под влияние на неговите идеи. Това силно го натъжава.

Роналд Лейн умира от инфаркт през 1989 г.

Лейнг и психическите заболявания

Една от основните идеи на Лейнг е за психическите заболявания.

В началото на ХХ век е прието да се счита, че психическото заболяване е различно от психологическото страдание. Самият Фройд твърди, че неврозата и нормалността са етапи от една и съща скала и че всеки човек би могъл да попадне в състояние на психическо разстройство, ако са налице ужасяващи за него обстоятелства.

Една от основните опорни точки на Лейнг е, че психотерапевтът не бива да се фокусира върху биологичния фактор при психическите разстройства, тъй като тези разстройства са социално, културно и семейно обусловени. Тези възгледи на Лейнг са в пълна противоположност с психиатричната практика по това време.

Същевременно Лейнг съзрява проблем и в това, че диагнозата на психическите разстройства се прави по наблюдение на поведението, а това според Лейнг възпрепятства на способността на сами пациент да мисли самостоятелно. Лейнг счита, че по този начин психотерапевтът сам се намесва в естествения процес на оздравяване.

Специфичен е и подходът на Лейнг към шизофренията – едно от най-сериозните психически заболявания. Лейнг счита, че шизофренията не е наследствена болест, а реакция спрямо трудна ситуация, която не може да се преживее от човека.

В подобни случаи всяко действие от негова страна води до отрицателни последици и в резултат на това се появява крайното психическо заболяване – шизофрения. Лейнг е против лечението й чрез хоспитализация и електрошокова терапия.

Лейнг и болестта като успех

Друга основна идея на Лейнг е за болестта като успех. Според него здравето е естествено състояние, а психическите заболявания са опит за връщане към него.

В тази връзка Лейнг е първият сред психотерапевтите, който обяснява обърканата реч на шизофреника като опит да сподели своето безпокойство. Според него това е пречистващо и трансформиращо преживяване, което води до важни прозрения. Обърканата реч е символична и може да бъде разбрана само при едно по-задълбочево тълкуване.

Лейнг е против използването на лекарства. Той счита, че емпатичното слушане е също толкова важно за лечението, колкото и тълкуванието на символиката в речта на пациента.

Лейнг и екзистенциалната психиатрия

Третата важна идея на Роналд Лейнг е каква следва да е психиатрията.

Лейнг определено е привърженик на така нар. “антипсихиатрия”, която се появява като движение в психиатричната наука и практика през 60-те и 70-те години на ХХ век. Той е първият, който пренася във Великобритания и Европа идеите на антипсихатрията.

Антипсихиатрията се базира на екзистенциализма и феноменологията като философски и психологически направления. Известна е още и като “екзистенциална психиатрия”. Основният акцент в нея е хуманното отношение към хората с психически разстройства.

Лейнг разглежда психическите разстройства не като психиатрични, а като екзистенциални и феноменологични. Той твърди, че разликата между “болни” и “нормални” хора не е във физиологията, а в тяхната екзистенция (съществуване, битие). Заимствайки от Карл Юнг понятието “метаноя” (изменение на съзнанието), Лейнг защитава тезата, че това е начин за прераждане и преобразяване на истинския Аз.

Цитати от Лейнг

Роналд Лейнг е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “В живота има много болка и може би единствената болка, която можем да избегнем, това е болката, която възниква в резултат на това да се избегне болка.”
• “Животът представлява предаваща се по полов път болест със стопроцентова вероятност за смъртен изход.”
• “Да се живее в миналото или в бъдещето може да е по-малко радостно, отколкото да се живее в настоящето, но затова пък никога няма да имаме такъв крах на илюзиите си.”
• “Тъй като преживяваме света по различен начин, ние живеем в различни светове.”
• “Психически болните хора са повече, отколкото другите, които са “просто хора”.”
• “Само когато едно нещо стане проблематично, само тогава започваме да задаваме въпроси.”
• “Болестта при човека започва съвършено явно, когато той се поглежда в огледалото и вижда в него някакво друго его. Това друго его би следвало да го преследва. Може да го подстрекава, да го убива, а самият човек е длъжен да се стреми да живее в това свое отчуждено Аз.”

В резюме

Роналд Лейнг е шотландски психиатър, който внася значими идеи от философията на екзистенциализма в теорията и практиката на психотерапията.

Лейнг търси причините за психическите заболявания в преживяванията на човека, а те според него са свързани със социалната, културната и семейна среда. Предпочита да разглежда болестите като възможност за успех. Той е против използването на лекарства и защитава тезата за умението на психотерапевтите да са емпатични слушатели и добри тълкуватели на символиката в речта на пациента.

Прочети повече: Карл Роджърс. Биография и идеи.