Роджър Браун. Биография и идеи

Роджър Браун е социален психолог и изследовател на социалната психология, с приноси в изследването на феномена “спомен”.

За цялостната си дейност и творчество, Роджър Браун заема 34-то място в класацията на общо 100 учени-психолози на ХХ век на Американска асоциация по психология.

Как преминава животът на Роджър Браун и какви са неговите основни идеи?

Биография на Браун

Роджър Браун е роден през 1925 г. в Детройт, САЩ.

Животът на семейството му, което отглежда четирима сина по време на Голямата депресия, е труден. Въпреки това родителите се грижат за образованието на своите деца и Роджър учи най-напред в училище в Дейтройт, а след това и в Университета в Мичиган.

Втората световна война прекъсва образованието на Роджър Браун и той постъпва във военноморските сили, където преминава през специална учебна програма. Там най-вероятно се заражда и неговият интерес към психологията.

През 1952 г. Браун постъпва на работа като инструктор по психология в Харвардския университет, а впоследствие и като асистент. По-късно се премества в Мичиганския университет, където става преподавател по психология. През 1962 г. се завръща в Харвардския университет, за да оглави катедра по “Социални отношения”. Работи в Харвард до своето пенсиониране през 1994 г.

Роджър Браун е добър ментор за любознателните студенти. Привлича ги в своята изследователска дейност, напътства ги и подпомага тяхното развитие като бъдещи психолози-учени и като личности. В знак на признателност и благодарност, бивши студенти на Браун публикуват книга “Развитие на езика и научни изследвания. Есе в чест на Роджър Браун”.

Двете основни идеи на Роджър Браун са за спомените-светкавици и развитието на детската реч. Те присъстват в няколко негови книги: “Светът на думите” (1957), “Социална психология” (1965), “Въведение в психолингвистиката” (1968), “Изучаване на езика” (1971), “Първият език: Ранните стадии” (1973), “Социална психология” (1986), “Спомени-светкавици” (в съавт., 1995) и др.

По-късните изследвания на Браун са посветени на човешката учтивост и на някои психологически разлики между филмово и литературно изкуство.

Роджър Браун е член на Американската асоциация за изкуства и наука и на Националната академия на науките. Носител е на награди и отличия.

Роджър Браун почива през 1997 г.

Браун и феномена “Спомени-светкавици”

Роджър Браун и неговият колега Кулик са автори на понятието “Спомени-светкавици”. Тяхната книга “Спомени-светкавици” е призната за класическо изследване на феномена спомен.

Споменът-светкавица е особен вид автобиографичен спомен, който пламва от силно емоционално събитие, което е толкова значимо в живота на човека, че буквално го шокира.

Че това е именно така, може да бъде установено от начина, по който впоследствие човек разказва своя спомен. Разказът му е много жив, преобладават силните думи, очевидно е, че случилото се преживява отново.

Според Браун и Кулик, спомените-светкавици отключват специален биологичен механизъм на паметта, който записва постоянно както събитието, така и обстоятелствата, в които то е случило. Паметта запечатва като моментна снимка всичко, но под влияние на силната емоция. Така човек помни абсолютно всичко – къде е бил, какво точно е станало, какво е било времето в този ден, имало ли е други хора, кои са те, кой какво е казал и т.н.

Трябва да се отбележи, че други психолози преди Браун съща изследват спомените като продукт на паметта.

Така например, Уилям Джеймс прави разлика между краткосрочната памет, която нарича “първична”, и дългосрочната памет, която определя като “вторична”. А Фредерик Бартлет твърди, че припомнянето не е обикновено изваждане на определена информация от паметта, а активно реконструиране на минали събития.

Идеите на Роджър Браун за спомените-светкавици са критикувани, най-вече заради биологическия механизъм на паметта. Така например, Улрих Найсер твърди друго – биологическият механизъм не може да бъде точен и че трайността на паметта зависи от това колко пъти “репетираме” определен спомен, с което подсилваме паметта си.

Така или иначе, Браун и Кулик са считани за класици в социалната психология по темата за спомените-светкавици под влияние на особено емоционални за човека събития, които се запечатват като моментна снимка в паметта.

Браун и психолингвистиката

Една част от творчеството на Роджър Браун е посветено на усвояването на езика. Казват, че той е автор на първото съвременно изследване по психолингвистика.

Резултатите от изследванията в тази област са събрани в книгата “Светът на думите” (1957), в която са показани връзките между език и мисъл, а изводите от по-късните изследавания в книгите “Първият език: Ранните стадии” (1973), която е цитирана в над 700 научни публикации, “Въведение в психолингвистиката” (1968) и ”Изучаване на езика” (1971).

Браун дава отговори на важни въпроси, сред които:

• Как децата откриват смисъла на думите?
• Правят ли децата асоциации на думите с определени части от речта?
• Каква е ролята на съзряването на човешкия мозък и речта?
• Защо децата заучават първо конкретни наименования на предмети и обекти, например “куче” вместо “животно”?
• Защо и как езикът формира възприятия, познания и отношение към заобикаляща среда?

В резюме

Роджър Браун е социален психолог, академичен преподавател и изследовател, оставил ярка следа в социалната психология.

Макар и обект на известна критика, феноменът “спомени-светкавици” на Браун и Кулик има своето значение да разбираме света на другите чрез техните спомени. Те са част от тяхната автобиография, отразяват възприятията, начина на мислене и отношението към обкръжаващата среда, хвърлят допълнителна светлина към обстоятелства, в които възникват различни събития.

Психолингвистичните изследвания на Браун дават ценни съвети за съставянето на учебни програми, за изискванията към обучението на деца, за съдържанието и обема на учебните дисциплини, за грижите към развитието на писмената и устна реч на младите хора.

Прочети повече: Социална психология. Идеи и приноси.