Робърт Зайонк. Биография и идеи

Робърт Зайонк е американски социален психолог с полски произход, известен с откритията си в областта на човешкото поведение.

Зайонк е откривател на важни социални и когнитивни процеси, сред които са ефектът на честата експонация, емоционалната страна на човешките предпочитания, ефектът на близостта и др.

Как преминава животът на Робърт Зайонк? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Зайонк

Роберт Зайонк е роден през 1923 г. в Лодз, Полша.

Малко преди нацистка Германия да нападне Полша, семейството на Зайонк се премества да живее във Варшава. Родителите му загиват там по време на въздушни бомбардировки, а той самият е тежко ранен. По-късно е изпратен в трудов лагер, откъдето успява да избяга, но е заловен и изпратен в затвор във Франция.

Робърт Зайонк успява да избяга и от този затвор. Присъединява се към Френското съпротивително движение. За известно време дори посещава занятия в университет в Париж. През 1944 г. Зайонк става преводач към американската армия.

След Втората световна война, Зайонк емигрира в САЩ. Постъпва като студент в Мичиганския университет и през 1955 г. защитава докторска дисертация по философия, след което остава на работа като преподавател до 1995 г. В университета оглавява Центъра по групова динамика и Института за социални изследвания. По-късно става и почетен професор по психология в Станфордския университет.

За заслуги в областта на психологията и социалната психология, Робърт Зайонк е награден с престижни награди. През 2002 г. заема 35 място в класацията на автори по психология, която се изготвя от списание „Обзор на общата психология“.

Робърт Зайонк има два брака. Неговата втора съпруга – Хейзел Роуз Маркус, е известен социален психолог. Баща е на четири деца.

Зайонк почива от рак през 2008 г. на 85 годишна възраст.

Зайонк и Ефектът на честата експонация

Ефектът на честата експонация е откритие на Зайонк от 1968 г., което демонстрира какво се случва, когато непознат външен стимул бива по-често показван (излаган, експониран) на човека.

Основата теза на ефекта на честата експонация е връзката между мисленето и чувството, или пресечната точка между емоцията и когницията (познанието). Така непознатият външен стимул става все по-достъпен за възприемане, все по-разпознаваем, все по-харесван и предпочитан, в сравнение с други външни стимули.

Ефектът на честата експонация на Зайонк е описан в статията “Въздействие на честотата на експонация върху отношението”, публикувана през 1968 г. в научното списание „Журнал за личността и социалната психология“. В тази статия Зайонк описва серията от свои експерименти и изводите, които прави на основа на анализа на научните факти.

Един от най-често цитираните изводи на Зайонк относно Ефекта на честата експонация е:

“Колкото по-често се срещаме с един стимул, толкова повече го харесваме.”

Научи повече от статията “Ефект на честата експонация на Зайонк”.

Зайонк и човешките предпочитания

Робърт Зайонк е считан за един от първите социални психолози, които доказват, че освен средата, влияние върху поведението на човека оказват още и неговите познавателни и емоционални функции.

Един от акцентите на неговия ефект на честата експонация е свързан с относителната зависимост между мислене и емоции и ролята на емоциите при формиране на предпочитания. Това е едно от неговите най-задълбочени изследвания, а откритията му са публикувани през 1980 г. в статията “Чувства и мисли: предпочитанията не се нуждаят от изводи”.

Статията предизвиква широко обсъждане сред психолози и социални психолози. В нея Зайонк застъпва оригинална теза, която бихме могли да формулриаме по следния начин: нашите емоционални съждения са относително независими от познавателните ни съждения и настъпват преди тях.

До 1980 г. е разпространено точно противоположното мнение – че емоционалните съждения възникват след познавателните. Зайонк обаче открива, че “предпочитанията нямат нужда от изводи”. Чувството на привързаност, например, не се базира на някаква рационална преценка.

Робърт Зайонк казва:

“Чувствата и мислите са независими едни от други. Чувствата предхождат мислите, когато трябва да реагираме на външен стимул. Те са най-мощният определящ фактор за човешките решения и действия.”

Зайонк и Ефектът на близостта

Ефектът на близостта на Зайонк разкрива начините за създаване на приятелски и романтични връзки с хора.

Робърт Зайонк открива, че ние реагираме силно негативно към някаква въображаема група или към непознати хора, като им приписваме негативни качества, без очевидна причина, освен една единствена – че те са непознати. Но, както твърди той, честата експонация премахва постепенно негативизма, повишава доверието и привързаността ни към въображаемата група или към непознатите хора.

Същевременно Зайонк изтъква и други важни механизми на Ефекта на близостта. Това са сходството ни с другия, физическото привличане помежду им, изразяването на реципрочната привързаност.

След серия от експерименти, Робърт Зайонк прави един от най-интригуващите изводи за Ефекта на близостта. А той е, че хората, които имат продължителни близки отношения и изпитват взаимна емпатия един към друг, постепенно започват да си приличат, дори външно. Казано по друг начин, помежду им настъпва една постепенна конвергенция (сливане).

В тази връзка, Зайонк отбелязва:

“Времето усилва емпатията на съпрузите един към друг и тъй като човешките емоции се изразяват чрез израженията на лицето, те може би започват да имитират мимиката на другия в процес на емпатизиране, в резултат на което с времето се появяват сходни бръчки.”

В резюме

Робърт Зайонк е един от най-значимите социални психолози на ХХ век. Неговото творчество е характерно с научни изследвания и нови за времето си открития за човешките социални и когнитивни процеси – ефектът на честата експонация, емоционалната страна на човешките предпочитания, ефектът на близостта и др.

Откритията на Зайонк оказват силно влияние върху развитието на американската и европейска социална психология. Освен познавателен характер, те имат широк спектър на приложение – в рекламата на продукти, в брандирането и налагането на корпоративен и личен имидж, в управлението на хора, в оказване на помощ за възпитанието на култура на приятелските, романтични и съпружески взаимоотношения и др.

Прочети повече: Социална психология. Идеи и приноси.