Ритуал или ежедневие са важните неща в твоята фирма?

В края на Юли 2013 г. по стара традиция в двора на Археологическия музей във Варна се проведе Международния джаз фестивал “Варненско лято”.

Това бе едно прекрасно изживяване – втори фестивал лично за мен и първи, който посетих с децата си (специално първата вечер). Снимката по-горе е именно от първата вечер.

От фестивала си тръгнах с много положителни емоции, породени от докосването до енергията и креативността на джаз изкуството.

Тръгнах си също така и с четири CD-та, които си закупих от масичката до вратата на двора на музея.

Тръгнах си и с една книга – “Когато Западът среща Изтока”, написана от Владимир Гаджев – авторитетен джаз критик, който бе и конферансие на събитието. Той ми даде автограф и дори собственоръчно ми написа кратко посвещение вътре в книгата.

От джаз фестивала си тръгнах и обогатен с една поучителна мисъл.

По-долу ще разкажа точно за тази мисъл и за асоциациите, които тя породи в мен.

Ритуал или ежедневие?

Преди старта на третата вечер на джаз фестивала Владимир Гаджев, автор на “Когато Западът среща Изтока” имаше нещо като представяне на книгата си. В уречения час заех мястото си, за да слушам беседата му за джаз музиката, етно музиката, направлението “world music” и мястото и ролята на България във всичко това. Точно на тези теми е посветена и книгата “Когато Западът среща Изтока”.

Някъде към края на своята беседа Владимир Гаджев направи един паралел между културата на слушане на джаз в България и в САЩ. Силно впечатление оставиха в мен следните негови думи:

“Разликата е, че в България слушането на джаз е нещо като ритуал, докато в САЩ слушането на джаз е ежедневие.”

Има се предвид, че относително по-рядко у нас човек е изложен на влиянието на джаза, особено ако става дума за музика на живо от висока класа.

Ето например, Варненският джаз фестивал, за който споменах, се провежда веднъж годишно. Той вече свърши и следващият ще е след цяла една година… А една година е много време.

И не че няма други джаз събития у нас, но идеята на Владимир Гаджев бе, че те като цяло не са кой знае колко на брой и поради тази причина на тях се гледа по-скоро като на ритуали, на които човек отива със специално чувство, очаква отдалеч и дълго време след края им говори за тях.

В което само по себе си няма нищо лошо.

В същото време обаче други слушатели и ценители, намиращи се в други географски ширини, имат много по-регулярен, буквално ежедневен достъп до тази музика и поради тази причина връзката им с джаза е някак по-силна, по-здрава и по-естествена.

Сравнението между понятията “ритуал” и “ежедневие” силно ме впечатлиха.

В миг в главата ми нахлуха асоциации с неща, свързани с моята работа и с моите клиенти, в които това дали на една дейност се гледа като на ритуал или на ежедневие, е може би от решаващо значение.

Обученията: Ритуал или ежедневие?

Тъй като съм водещ на обучения по управление, продажби и лична ефективност примерите, които ще дам по-долу са именно от моята област на работа.

А първият пример, който ще дам е свързан именно с обученията.

Прави впечатление как някои фирми и техните ръководители гледат на бизнес обученията. А именно, гледат на тях като на ритуал, а не като на ежедневие.

• В подобни фирми обучение на ключовите мениджъри или търговци се провеждат рядко, например веднъж на една или повече години.
• На обучението се гледа като на еднократен процес – то се провежда, участниците в него се научават (едва ли не веднъж завинаги) на определени неща (знания, умения), след което те нямат нужда от ново обучение.
• На обучението се гледа като на нещо относително скъпо, което малко фирми могат да си позволят.

Фирмите и ръководителите с подобна нагласа гледат на обученията като на специални ритуали, а не като на ежедневие от техния бизнес живот.

За съжаление, когато на едно обучение се гледа по този начин, то наистина се превръща в това – в нещо рядко, еднократно, скъпо.

Прави впечатление как други фирми и техните ръководители гледат на обученията. А именно, гледат на тях като на ежедневие, а не като на ритуали.

Като споменавам думата “ежедневие”, нямам предвид нейното буквално значение, т.е. “всеки ден”.

И все пак:

• В подобни фирми обучение на ключовите мениджъри или търговци се провежда регулярно през годината. Тези обучения са по различни теми, свързани пряко или косвено с работата на хората, както и се провеждат в различни формати.
• На обученията се гледа като на процес, не като на еднократно събитие-ритуал. Този процес няма край, обучението и развитието са перманентни.
• На обученията се гледа като на достъпни инвестиции в компетентността на мениджърите и служителите. На компетентността фирмата гледа като на конкурентно предимство.

Когато на обученията се гледа именно под този ъгъл – като на регулярни и достъпни инвестиции, които са част от несекващ процес на развитие, нещата получават съвсем друг оттенък.

Подобни фирми гледат не само в настоящето, но и един или няколко хода напред в бъдещето.

Други области, в които се проявява нагласата “Ритуал или ежедневие”

Освен обученията съществуват и много други области, в които една фирма действа в зависимост каква е нагласата й – ориентирана към епизодични ритуали или систематично ежедневие.

Ето някои от тези области:

• Мотивацията – ритуал или ежедневие е тя? В някои фирми въпросите, свързани с мотивацията са по-скоро ритуал – трудът не се оценява адекватно и справедливо, рядко се отдава признание, похвала, подкрепа. В други фирми на мотивацията се гледа като на ежедневна част от работата на мениджърите, които се обучават как да мотивират своите служители.
• Лидерството – ритуал или ежедневие е то? В някои фирми лидерството се усеща много рядко – ръководителите не умеят да поемат отговорност, да увличат с личен пример и харизма, да подпомагат развитието на сътрудниците си, да делегират… В други фирми на лидерството се гледа сериозно, като на част от ежедневната работа на мениджърите, които се обучават как да влияят и водят околните към по-високи резултати.
• Професионалните продажби – ритуал ли са те или ежедневие? В някои фирми в работата на търговците преобладават хаоса и импровизациите в действията. В други фирми професионалното отношение към продажбите е по-скоро ежедневие. Там търговците продават като истински професионалисти, защото се обучават на това.
• Професионалният маркетинг – ритуал или ежедневие е той? В някои фирми маркетинговите дейности се извършват епизодично, спонтанно, стихийно… В други фирми професионалното отношение към маркетинга е ежедневие и личи във всяко нещо, което тези фирми създават и вършат.
• Управлението на човешките ресурси – ритуал или ежедневие ли е то? В някои фирми управлението на човешките ресурси е ритуал – провеждат се изолирани акции по набор и подбор и редки обучения, дава се епизодична обратна връзка за изпълнението на работата. В други фирми на управлението на човешките ресурси се гледа като на ежедневие – като на система от важни и естествени правила, създадени да подпомагат както фирмата, така и персонала да работи по-успешно.

В личен план

Абстрахирайки се за момент от света на бизнеса и поглеждайки в личния си живот, можем да открием много приложения на дихотомията “Ритуал – Ежедневие”.

• Здравословното хранене ритуал ли е или ежедневие в живота ми?
• Спортуването ритуал ли е или ежедневие?
• Общуването с децата ми ритуал ли е или ежедневие?
• Времето, което прекарвам заедно с други важни членове на семейството ритуал ли е или ежедневие?
• Социалните контакти с околните ритуал ли са или ежедневие?
• Връзката с изкуството ритуал ли е или ежедневие?
• Позитивното мислене ритуал ли е или ежедневие?
• Личностното ми развитие ритуал ли е или ежедневие?

Можеш да продължиш списъка с въпроси. Отговорите заслужават размисъл.

Каква е поуката?

Към абсолютно всяко важно нещо в една фирма (а и в живота по принцип) би могъл да подходиш, задавайки си следния въпрос:

“Това ритуал ли е или ежедневие в моята фирма?”

Няма нищо лошо в това едно нещо да е ритуал. Не всичко може да е въпрос на ежедневна практика, а и не всичко трябва да е ежедневна практика.

Истински важните неща за една фирма обаче трябва да са ежедневие, ако тя си е поставила високи цели и иска да е на пазара не само днес, а и утре.

Здравата работа трябва да е ежедневие.

Компетентното управление трябва да е ежедневие.

Затвърждаването и практикуването на полезни навици трябва да е ежедневие.

Проактивното поведение и работата с мисъл към бъдещето трябва да са ежедневие.

Важните неща в твоята фирма трябва да са ежедневие.

Разбира се, ако не са ежедневие, е по-добре да са ритуал, отколкото съвсем да няма никакъв ритуал.

И все пак, ако са истински важни неща, те трябва да се практикуват с постоянство, дисциплина и достатъчно редовно, за да носят видими резултати и за да са естествена част от живота.

Прочети повече: Модел 70:20:10 за учене и развитие.