Рикардо Семлер: Как да управляваме компания почти без правила

Рикардо Семлер е бразилски предприемач и собственик на Semco, известен в цял свят с иновативните си идеи за демократичен мениджмънт.

Рикардо Семлер е автор и на световния бестселър “Маверик. Историята на успеха на най-необикновеното работно място в света”, в който по описва удивителния начин, по който успява да реорганизира компанията си и да я направи успешна.

В презентацията си на тема “Как да управляваме компания почти без правила” Семлер прави паралел между начина, по който може да се работи, учи и живее. С примери от личната си практика, както и от практиката на своята фирма и на училищата Lumiar, които създава, очертава рамка, с чиято помощ може да се постигне повече мъдрост и смисъл в това, което правим.

Ето самата презентация на Рикардо Семлер:

Всичко, за което говори Семлер, може да се обобщи с думата “философия”. А философията му се изразява в това да се предизвика статуквото и здраво установените правила и норми чрез задаване на въпроси за смисъла на съществуването на едно или друго нещо. Поради тази причина и въпросите започват най-вече със “Защо?”.

Кои са най-важните акценти в беседата на Семлер?

Мъдрост в работата и бизнеса

В презентацията си Рикардо Семлер очертава главната причина защо е прибягнал към тотална промяна на установените бизнес правила и замяната им с нови, далеч по-смислени за него.

Всичко започва с това, че за Селмер е важно да може да прави това, което иска да прави сега, а не след години, когато е пенсиониран и с повече свободно време, но по-стар или болен.

Семлер отбелязва, че в периодите от живота, в които имаме повече пари, нямаме достатъчно време, за да правим нещата, които истински ни се правят. А когато най-накрая имаме времето, нямаме здравето или парите, за да му се нарадваме.

Семлер мисли за това през последните 30 години и това лежи в основата на неговите организационни промени във фирмите от структурите на Semco. Там властта е прехвърлена на хората, за да могат да използват най-доброто от времето си без да се ограничават от множество правила, наложени “отгоре” относно това какво имат право да правят и какво не.

Сред любопитните примери на Семлер попадат:

• В Semco подлагат на съмнение и анализ всеки един аспект на работата, дори най-естествено и разумно звучащи неща. Подлага се на съмнение идеята за фиксирано работно време. Подлага се на съмнение нуждата от работно място. Започва да се задава фундаменталния въпрос “Защо?” към всичко. Защо е нужно това? Защо е нужно онова?
• Със служителите си Semco договаря конкретни резултати, които следва да се постигнат. Ако те се постигат (за седмицата, месеца или друг период), фирмата не се вълнува колко точно време работи служителят, къде работи и т.н.
• В Semco “продават” обратно на служителите си Срядата всяка седмица срещу 10% от заплатата. Така служителите имат повече време за лични неща, ако държат на тях.
• Политиката за набор и подбор в Semco стимулира всеки кандидат за работа да прекара половин или един ден във фирмата, да поговори с хората в нея, да разпита за различни неща, за да си оформи по-добра представа за фирмата и дали тя щ му хареса.
• Мениджърите в Semco се назначават, след като са одобрени от бъдещите им подчинени и сътрудници. На всеки шест месеца всеки ръководител бива анонимно оценяван за своята роля и приноси. Това определя дали ръководителят ще продължи да изпълнява своята лидерска роля или не. Ако не достигнe 70-80 процента от нужната оценка, той не остава.
• Хората в Semco определят сами заплатите си и имат пълна информация за финансовото състояние и нивото на възнаграждения във фирмата.
• В Semco има хиляди служители, но само двама работят в отдела “Човешки ресурси”. Философията на Семлер е, че не можеш да имаш отдел, който да ходи след хората и да се грижи за тях. Те трябва да се грижат сами за себе си и това е техен основен ангажимент и право.
• По време на заседания на Борда на директорите винаги има две свободни места, които са със същите права и тежест в гласуването, както и на директорите. Първите двама служители, без значение на каква длъжност са, които се появят в залата и заемат тези две места, получават правото да гласуват заедно с останалите от Борда. Имало е случаи, в които и чистачките са гласували наравно с директорите. Това стимулира атмосферата на прозрачност и честност един към друг.

Всичко това поставя основите на мъдрост в работата и бизнеса. В този процес хората трябва да разполагат с нужната им информация, както и да са налице максимално демократични отношения, в които хората да поемат своята лична отговорност за различни решения и действия.

Мъдрост в училище

В началото на XXI век, окуражен от сериозните резултати, които постига в Semco, Рикардо Семлер основава фондация, която се посвещава на сериозна работа и конкретни действия в областта на училищното образование. Мисията на Семлер е да подготвя от предучилищна възраст децата за момента, в който ще могат да работят в демократична компания от типа на Semco.

По думите на Рикардо Семлер, образованието в сегашния му вид е отживелица. Ролята на учителя е изцяло отживяла. Много глупаво е непрекъснатото редуване на кратки часове по различни предмети, в които нищо сериозно не се научава и опознава. Нелепо е да се зубри информация, която е на върха на пръстите на всеки с едно просто търсене в Google.

Семлер събира екип от експерти в сферата на образованието и тези хора започват да си задават същите въпроси “Защо?”. Защо се прави едно или друго нещо в съвременното образование? Търсят се начини да се реорганизира училището. Хората се посвещават на откриване на отговора на въпроса “Как би следвало да се проектира едно училище от самото начало, от нулата?”

Така стартират училищата Lumiar. Те са три, в три различни града в Бразилия.

Сред любопитните примери на Семлер попадат:

• Ролята на учителя се разделя на две. Едната роля е на “възпитател” и се поема от един човек. Възпитателят се грижи за детето по време на образованието му, в т.ч. какво се случва у дома, как се чувства и др. Възпитателят обаче не преподава.
• Втората роля е ролята на “преподавател”. За да си преподавател, трябва да притежаваш две неща – компетентност по някаква тема и страст да преподаваш. Може темата да е свързана с професията ти, а може и да не е. За преподаватели в училищата Lumiar се използват както студенти последна година, така и пенсионирани експерти, които са активни и искат да продължат да работят. Последните съставляват 25% от населението, които никой не иска да ползва за нещо.
• Преподаването на материала по учебните курсове е в унисон с личните схващания и идеи на преподавателя, а не строго с материала в учебника.
• В училищата Lumiar се набляга на основни теми като “Как да измерваме себе си като човешки същества” (математика, физика), “Как да се изразяваме” (литература, музика, граматика).
• Много по-важното обаче е, че се изучават някои от най-важните неща в живота, за които обичайно нищо не се говори и учи в училище. Коментират се теми за любовта, за смъртта, за смисъла от живота. Както казва Семлер, в училище ни трябват предмети, които да говорят за всичко, което не знаем. Тоест, в училището се обръща внимание на емоционалната и духовна интелигентност, а не само на интелектуалната, както иначе се случва.
• В училищата Lumiar няма класове в обичайния смисъл на думата, по година на раждане. Има по-широки възрастови групи, но има и преливане на децата от различни възрасти. Може да се окаже, че едно дете на осем изучава някакъв предмет с друго на десет или дванадесет, стига да е готово.
• На децата се дават оценки по скала от 0 до 100, като самите те също си поставят оценки и участват във формирането на своите оценки, на всеки няколко часа, с помощта на програма.
• От учениците се изисква да продължат да работят по даден въпрос и да учат, докато не достигнат 37% по скалата до 100. Едва тогава могат да завършат съответния предмет с увереност, че имат базисни познания по него.
• В Lumiar се залага изключително много на емпиричната практика, участието в реални проекти, работата в група, ученето сред природата. Има курсове по “световната купа по футбол”, “как да си направиш сам велосипед” и много други, чисто практически-приложни или познавателни неща. Налице е голяма свобода да се включваш в един или друг курс според собствените ти интереси и желание.
• В Lumiar дори не е задължително да се посещават часове. Ще има дни, в които някой ученик няма да има ентусиазма да посещава определен час или курс. Вместо да присъства само “телом” в час, ученикът е свободен да избере да върши нещо друго – например да чете книга някъде другаде или да посети друг час.

В резюме

Презентацията и примерите на Рикардо Семлер показват, че могат да се създават умни неща, насочени към справяне с реални предизвикателства и проблеми.

Стремежът е още от училище да се изграждат възможно повече отговорни и проактивни хора, които след това по същия отговорен и проактивен начин да участват в работния процес и да вземат решения, които засягат собственото им настояще и/или бъдеще.

Прочети повече: Канава на бизнес модел.