Има огромен дефицит от истински лидери. От хора с дълбоки ценности и морален интегритет, които водят от сърцето си и пораждат доверие в хората, с които общуват. И понеже хората им вярват, те ги следват – при това ги следват дълго време.
Има огромна нужда от лидери, които са мъдри и находчиви, които не се оплакват и не прехвърлят отговорност, а гледат какво могат да направят, за да станат нещата по-добре. Затова е истинско удоволствие да работиш и общуваш с тях, тъй като въздухът край тях носи аромата на свободата и творчеството.
Вероятно и затова вече има огромен брой книги за лидерството – за да се справят с този огромен дефицит като създадат почвата, в която да покълнат семената на бъдещето. Различните автори дават различни имена на бъдещите лидери, но общото между тях се повтаря. То се отнася до това, че ако съвременната икономическа криза в сърцевината си е криза на доверието, то единственият начин да излезем от тази криза е като намерим средствата да възстановим това доверие. Хората, които успеят да направят това, са бъдещите лидери.
В книгата си “True North” Бил Джордж (в съавторство с Питър Симс) пише, че след двехилядната година вече идва ново поколение лидери – автентичните лидери, които се ръководят от ценности и които искат да служат на по-голямото цяло.
За моя радост в България вече има традиция да се предоставя подкрепа и коучинг на този вид лидери. Както обикновено, обаче, това е платена услуга за хора, които вече са някакъв вид Шефове. Същевременно това, което аз започнах да си давам сметка е, че дефицитът с автентичното лидерство може да се преодолее в много по-голяма степен като се извърши обратното движение – като се стимулира автентичното лидерство не „отгоре”, а „отдолу”, не срещу заплащане, а чрез разпространение на знание, което носи сила и провокира вътрешна промяна у хората, които то докосва.
Както казва Джон Максуел, лидерството не е нищо друго, освен въпрос на влияние. А, ако вие сте от хората, които искат да имат влияние, значи темата за лидерството се отнася до вас!
За жалост много хора с потенциала на автентични лидери не се разпознават като такива, защото нямат желание за формална власт. Те дори мразят да бъдат на властови позиции! Но, когато ги попитам дали искат да имат влияние, те казват: “Разбира се!” Обикновено това са хора с идеи, хора, които имат какво да дадат за общото благо на хората край тях и организациите. Те са хора, които може да ги чуеш да казват, че търсят не просто работа, че търсят своето призвание. За тях удовлетворението от добре платената работа обикновено не е достатъчно, защото това, от което имат наистина нужда, е вдъхновение и страст.
Добрата новина е, че тези хора могат да станат лидери и да влияят, променяйки статуквото, и без да се налага да имат формална власт. Лошата е, че обикновено те не вярват, че могат да го направят.
Разбира се, наличието на формална власт мултиплицира многократно възможността да се направят промени в организациите – такъв е примерът с Ан Мълкахи, изпълнителният директор на Xerox. Но това не е задължително – и това е рефренът, който всички автори на книги в областта на мениджмънта и лидерството ни отправят напоследък.
Най-гръмогласен (и вдъхновяващ, според мен) е Сет Годин. След провокативната му книга “Племена” наскоро излезе още една негова книга, която доразвива същата тази идея с интересното име “Линчпин”.
Според Годин човекът-линчпин няма задължително формалната власт, но винаги има силно неформално влияние, просто защото е направил така, че да бъде незаменим.
Същото се отнася и до “360-градусовия лидер” на Джон Максуел – той може да оказва влияние от всяка точка на социална йерархия, макар и с различни средства.
Същото се отнася и до “лидерът без титла” на Робин Шарма, който застава на пътя на лидерството, развивайки чисто човешките си качества да се свързва с хората по един по-различен начин.
Същото се отнася и до хората, които Ори Брейфман и Род Бекстром в книгата си “Морската звезда и паякът” наричат “катализатори”, акцентирайки върху способността им да създават промяна със съвсем различни средства от тези, с които разполага Главния изпълнителен директор.
Този списък на книги, насърчаващи развитието на автентичното лидерство у всеки един човек, безотносително на това дали разполага с формална власт или не, може да бъде продължен. Значимият въпрос, обаче, е не само те да бъдат прочетени – значимият въпрос е знанието в тях да бъде приведено в действие. Защото огромната нужда от новия тип лидерство може да бъде запълнена само, ако хората с ценни идеи, макар и без желание за власт, започнат да се осмеляват и да вярват в себе си и в способността си да променят статуквото.
Четенето на книги в това отношение много помага, защото ни дава достъпна форма за общуване с човека с опит – същият този, който е написал книгата и който има какво по-различно да ни каже от средностатистическото мислене на нашето обкръжение. Но то е само първата стъпка. Втората стъпка е действието.
Именно, за да подпомогна тази стъпка, инициирах доброволческия проект Нант-ан, в чиято сърцевина е идеята за подкрепа на автентичното лидерство “отдолу”, както и създаването на категорията “Уроци по лидерство”, която ще намерите на първата страница на сайта www.futurist-hr7.com.
Засега опита ми от първата група “Нант-ат” е в процес на преосмисляне на формата и как точно да продължа да подкрепям хората с потенциала на автентични лидери, но по отношение на Уроците, за мен опита ми е много окуражаващ. Вече нееднократно съм се изумявала колко точни могат да бъдат техните послания за питащия, ако той наистина е отворен за тях.
Това, което е специфичното за тях е, че дават възможност за общуване с написаното от авторите на книгите за лидерството по един по-личен начин. Това става чрез четене на публикациите, които се съдържат там (и които ще нарастват с времето) на принципа на синхроничността (формулиран от К.Г.Юнг, според който нищо не е случайно, а е израз на смислови връзки и значения, които трябва да бъдат разтълкувани според конкретния контекст на житейската ситуация на човека). Тъй като са знание, което идва при нас в синхрон с актуалната ситуация, в която се намираме, то се превръща във форма на диалог, който на свой ред ни помага по-смело да действаме, учейки се непрестанно от взаимодействието с живота, опита, успехите и неуспехите.
“Вие сте лидери. Ние имаме нужда от вас.”, казва Сет Годин, вдъхновителят на тези “уроци по лидерство”, в книгата си “Племена”, а в края на същата тази книга моли за една услуга – да се разпространи идеята за създаването на Племената по-нататък. „Уроците по лидерство” са формата, в която ние го правим.
Благодаря на Тодор Христов от Нова Визия за възможността да споделя с повече хора за тях. За мен той самият е пример за това как споделянето на знание като израз на щедрост може да доведат до създаването на Племе. Смятам, че племето на Нова Визия със сигурност носи в себе си в още по-голяма степен потенциала на Бъдещите лидери в себе си.
