Човешките ресурси на организацията, както се досещате, са съставени от мъже и жени. В този смисъл не можем да мислим за човешките ресурси като „неутрален елемент”, т.е да не предвиждаме половите различия. Мъжете и жените присъстват на работното си място не само с биологическата си принадлежност, но и с характеристиките на психофизиологичния си пол.
Знаете ли, че използването на половите различия в управлението намалява загубите на талант? Приоритетното участие на единия пол в управлението крие риск от вземане на подобни решения. Когато включим в управлението както женските, така и мъжките умения и способности, когато осигурим условия за разгръщане различната креативност на двата пола, получаваме нова добавена стойност на организационната ефективност.
В Съобщение на Еврокомисията по заетостта до Съвета на Европа още през 2001г. са поместени „10-те фактора за качество на работата”, където равнопоставеността на половете в управлението е на трето място. Тя е определена като важна, защото:
- оптимизира човешкия ресурс
- благоприятства развитието на организацията и социалното взаимодействие в нея
- променя в положителен аспект качеството на живот (работа) на двата пола
- способства за разнообразяване на организационните процеси, създава гъвкавост
- предотвратява загубата на ресурси от способности и талант
- ползва различни гледни точки
- като цялостен резултат подобрява позициите на организацията в битката с конкуренцията
При участие на половете в управленските процеси, в съотношение 40:60 (паритетна демокрация) без значение кой пол преобладава, се вземат по-качествени решения, подобрява се комуникацията, усилва се влиянието на властта, повишава се мотивацията на последователите (изпълнителите).
Защо е толкова важно да участват и двата пола в определено балансирано съотношение?
Известно е, че мъжкият и женският мозък се различават по устройството и функциите си. Има редица доказателства, че противоположните полове обработват информацията по различен начин, вярват в различни неща, имат различни възприятия, приоритети и поведенчески навици.
Няма да се спирам подробно на разликите, а ще използвам обобщението на Ерих Фром (“Кризата на психоанализата”) за необходимостта от заедност на двата пола във всички аспекти на живота:
- Матриархалният принцип произлиза от безусловната любов, естественото равенство, акцентира върху връзките на кръвта и родната земя, съчувствието и милостта. Затова чисто матриархалното общество е пречка за пълното развитие на индивида, за развитието на рационалния прогрес и прогреса на изкуството.
- Патриархалният принцип се основава на условната любов, на йерархичната структура, на абстрактното мислене, акцентира на човешките закони, на държавността и справедливостта. Ето защо, чисто патриархалното общество не развива любовта, не е загрижено за равенството, а толерира абстрактните принципи и подчинението.
Фром казва, че жизнеустойчивото и прогресивно развитие лежи в един нов синтез на противоположностите, при който противопоставянето във всички аспекти на живота се замества от съюз между тях на едно по-високо равнище.
Равнопоставеността на половете в управлението не трябва да е самоцел, а осъзната ценност в организационната култура и да подпомага осъществяването на целите. В много организации днес равнопоставеността на половете в управлението е ценностен дефицит, който не се проявява като видимо съществуваща криза, но застрашава бъдещата ефективност на организацията. За да е успешно въвеждането на равнопоставеността в организационната култура, трябва да се премине през всички етапи, нужни за извършване на промяна:
- Изготвяне на План за равнопоставеност и ангажирането на специалисти за осъществяването му
- Анализ на равнопоставеността на половете в управлението
- Определяне на критичните моменти
- Изработване на стратегия за информиране и справяне със съпротивите
- Определяне на необходимия ресурс – човешки и материален
- Конкретизиране на действията
- Оценка на количествените и качествени показатели на всеки етап
Трябва да се отбележи, че равнопоставеността на половете е дълбоко свързана с нагласите, поведението и стериотипите, както в организацията, така и извън нея. Затова тази промяна в организационната култура изисква време, за да могат хората да я разберат и приемат.
Равнопоставеността, като организационна ценност, засяга аспекти като подбора, социализацията и лидерството в организацията. Във връзка с това е нужно да се подчертае, че следването на равнопоставеност не може да измества основния критерий при подбора – професионалната компетентност.
Равнопоставеността на половете и в частност достигане на съотношението 40:60 в управлението на средно и висше ниво във всички сфери на живота е директива на ЕС. За осъществяването й вече и ние отдавна си имаме държавна политика и специализирани звена в правителствените институции 🙂
А как изглеждат нещата във вашата компания?
Прочети повече: Четирите нива на компетентността.
