Ралф Уолдо Емерсън. Биография и идеи

Ралф Уолдо Емерсън е влиятелен американски философ и писател от XIX век, който полага основите на движението “трансцендентализъм”, известно още като “американски трансцендентализъм”.

Трансцедентализмът на Ралф Уолдо Емерсън се опира на желанието религията да се основава на вътрешната духовна или психическа същност на човека. Емерсън вярва, че човек може да постигне идеално духовно състояние, което превъзхожда физическото и емпиричното и това може да се постигне единствено чрез интуицията на индивида, а не чрез доктрините на установените религии.

Как преминава животът на Ралф Уолдо Емерсън? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Емерсън

Ралф Уолдо Емерсън е роден през 1803 г. в град Бостън, САЩ, в многодетно семейство.

Бащата на Емерсън е свещеник към унитарианската църква – християнско-теологично движение, което се отличава с вяра в Господ като една личност, вместо като троица. Бащата не възлага големи надежди на сина си и дори го характеризира като “доста тъп ученик”.

Ралф Уолдо Емерсън е само на осем години, когато баща му умира и грижите за него поема неговата ексцентрична леля Мери Емерсън, която се превръща в негов наставник и стимулира критичното му мислене в продължение на дълги години. С помощта на леля си, през 1812 г. Емерсън е изпратен в Бостънското латинско училище, а през 1817 г., когато е на четиринадесет години, постъпва в Харвардския колеж.

В Харвард Емерсън не се проявява като добър студент – често е небрежен, закъснява и не проявява голямо усърдие. Все пак той завършва през 1821 г., след което известно време изкарва прехраната си като учител в училището за млади дами на брат си. През 1825 г. постъпва в Харвардското богословско училище и е ръкоположен за унитариански свещеник през 1829 г., въпреки че подава оставка през 1832 г. след спор с други църковни служители.

През 1829 г. Ралф Уолдо Емерсън се жени за 18-годишната Елън Тъкър, но тя умира от туберкулоза две години по-късно и това силно му повлиява.

През 1832 г. Емерсън посещава Франция, Италия, Близкия изток и по-специално Великобритания, където се среща с множество изтъкнати фигури на британската философска и литературна мисъл, сред които философа-утилитарист Джон Стюарт Мил и поета-романтик Томас Карлайл, с когото впоследствие Емерсън поддържа контакт чрез писма през следващите 50 години. Благодарение на тези запознанства интересът на Емерсън към трансценденталната мисъл започва да процъфтява.

През 1835 г. Ралф Уолдо Емерсън купува къща в Конкорд, Масачузетс и се жени за втората си съпруга Лидия Джаксън. Семейството води финансово консервативен, но комфортен начин на живот и се сдобива с четири деца. Именно в Конкорд, където прекарва следващите 49 години до смъртта си, Емерсън започва своята литературна и философска кариера.

Първата и най-известна книга на Ралф Уолдо Емерсън – “Природата” (1836), е неголям сборник от есета, които обобщават идеите му. В книгата Емерсън изразява своята твърда вяра в мистичното единство на природата, пламенно защитава индивидуализма и отхвърля традиционните авторитети. Счита се, че книгата “Природата” е преломен момент за трансцендентализма, който се превръща в основно културно движение. През 1836 г. Емерсън основава “Трансцендентален клуб” заедно със свои съмишленици-интелектуалци.

В този период Ралф Уолдо Емерсън си изкарва прехраната като популярен лектор и печели репутация на един от най-великите оратори на своето време, който пленява тъпките с дълбокия си глас, ентусиазма си и уважителното си отношение към публиката. След една лекция пред колежа по теология в Харвард през 1838 г., в която обвинява църквата, че се държи така, “сякаш Бог е мъртъв” и с догмите си задушава човешкия дух, на Емерсън му е забранено да стъпва в Харвард в продължение на 30 години. Посланието му обаче привлича множество млади хора.

През 1841 г. Емерсън публикува сборник с есета и лекции под название “Есета“, а по-късно публикува и “Есета – продължение“ (1844) и “Видни хора“ (1850). В тези свои книги той насърчава читателите да се доверят на интуицията си, да използват потенциала си, да търсят в природата извор на вдъхновение и истина и да открият автентичното в себе си.

Като есеист Емерсън е майстор на стила. Много от фразите, използвани за пръв път от него, навлизат в английския език, като например “адвокат на дявола”. Есетата му са като речи, а тонът им е пророчески. Целта на Емерсън не е просто да очарова читателите и слушателите си, но да ги накара да повярват в собствените си таланти, да станат такива, каквито трябва да бъдат и да овладеят интуитивния начин за добиване на познания.

През 50-те години на XIX век Ралф Уолдо Емерсън продължава да изнася активно лекции по различни теми. Става все по-ангажиран по темата за премахването на робството и активно подкрепя войната с Юга. Последните му години са белязани от упадък в умствените му способности, въпреки че литературната му репутация продължава да се разпространява.

Ралф Уолдо Емерсън умира от пневмония на 78-годишна възраст през 1882 г. Погребан е до друг известен американски философ, Хенри Дейвид Торо – негов ученик, протеже и сподвижник, който умира на 45-годишна възраст през 1862 г.

Емерсън и трансцендентализмът

Трансцендентализмът се превръща в основно движение през 1836 г. с публикуването на книгата на Емерсън “Природата“ и основаването от негова страна на Трансценденталния клуб, който се превръща в място за срещи на млади мислители, разочаровани от общото състояние на американската култура и по-специално от състоянието на интелектуалната мисъл в Харвард и унитарианската църква.

Идеята на Ралф Уолдо Емерсън е, че светът е много повече от това, което човек възприема чрез сетивата си, както твърдят философи-емпирици като Джон Лок, например, който смята, че на света няма нищо извън петте човешки сетива.

Емерсън счита, че има неща, които успяват да заобиколят сетивата и да стигнат до човешкото съзнание по други, по-висши пътища, както и че познанието се постига не само по емпиричен път, а и чрез интуиция и вдъхновение.

Ралф Уолдо Емерсън вярва в съществуването на човешката душа. Нещо повече, той вярва, че човешката душа е свързана с една друга душа – универсална и всеобхватна Свръх-душа (Oversoul) – идея, която можем да проследим далеч назад до зората на Западната философия и по-специално да открием във философията на Платон.

Емерсън защитава три принципни идеи:

1. Човешката душа е по-висша от тялото.
2. Природата е образ на Бога; тя съществува, за да отключи духовните възможности на човека.
3. Човешката душа има достъп до Бога, което се доказва в моменти на екзалтация.

Трансцендентализмът на Ралф Уолдо Емерсън има своите корени от трансцеденталната философия на Имануел Кант, германския идеализъм и романтизма. Трансцедентализмът се опира на желанието религията да се основава на вътрешната духовна или умствена същност на човека, а не на сетивния опит.

Двата тома на “Есета“, публикувани през 1841 г. и през 1844 г., допринасят най-силно за репутацията на Емерсън като философ, въпреки че широката публика познава творчеството му предимно чрез неговите често цитирани афоризми. От тези есета “Самоувереност” е може би най-влиятелната му творба и представлява изчерпателно изявление на неговото кредо.

В “Самоувереност” Емерсън описва своята твърда вяра в индивида и се противопоставя по принцип на разчитането на социални структури (било то граждански или религиозни) на основание, че индивидът трябва да се доближава до божественото директно, а не чрез някаква институция.

В “Самоувереност” Емерсън пише:

“В живота на всеки образован човек идва време, когато той стига до заключението, че завистта е невежество, че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме – за добро или зло – такъв, какъвто е…. Добродетелите са по-скоро изключение, отколкото правило…. Моят живот си е за мен самия, той не е спектакъл. Няма разлика дали върша или се въздържам от действия, считани за прекрасни. Смело кажете това, което си мислите още сега, а утре смело кажете онова, което ще си помислите утре, дори да е в противоречие с днешното. „А, но няма ли да бъдем погрешно разбрани?“ Толкова ли е лошо, питам аз, да бъдете разбрани погрешно? Питагор е бил разбиран погрешно, и Сократ, и Исус, и Коперник, и Нютон. И всеки чист и мъдър дух. Да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран…. Вярвай в себе си – всяко сърце вибрира при звука на тази метална струна. Приеми мястото, отредено за теб от божественото провидение, приеми връзките между събитията….”

Ралф Уолдо Емерсън вярва, че трансцендентализмът е изключително индивидуален и идеалистичен проект. В своя лекция от 1842 г. под наименование “Трансценденталистът“ той предполага, че чисто трансцендентален възглед за живота всъщност е невъзможна мисия за постигане на практика.

Цитати от Емерсън

Ралф Уолдо Емерсън е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Всяка стена е врата.”
• “Да си велик означава да си неразбран.”
• “Дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием.”
• “Единственият начин да имаш приятели, е да бъдеш приятел.”
• “Истинският показател за цивилизованост не е равнището на богатство и образование, не изобилието на продукцията, а облика на човека, който е възпитан в дадената страна.”
• “Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм.”
• “Прави нещата, които се страхуваш да правиш, и страхът ще умре.”
• “Не отивай там, където пътят може да те отведе, вместо това иди там, където няма път и остави следа.”
• “Всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие.”
• “Има време в духовното развитие на всеки човек, когато той стига до убеждението, че завистта е невежество, че подражанието е самоубийство, че трябва да приеме себе си, за добро или зло, като своя участ.”
• “Ние толкова повече обичаме хората, колкото повече те са импулсивни и спонтанни. Колкото по-малко мисли или знае човек за своите добродетели, толкова повече го харесваме… Един велик човек не знае, че е велик. Трябва да минат едно или две столетия, та този факт да се прояви. Това което прави, той го прави, защото така трябва.”
• “Онова, което сърцето ти смята за велико, е наистина велико. Онова ударение, което поставя душата, е винаги правилно.”
• “Хората виждат само това, което са готови да се видят.”
• “Знак за добро образование е да се говори за най-високите неща с най-прости думи.”
• “Всички добри оратори са започнали като лоши оратори.”
• “Никой все още не е достигнал величие, следвайки училищните правила.”
• “Когато очите говорят едно, а езикът друго, опитния човек повече вярва на първото.”
• “Вярата се състои в признаване доводите на душата; неверието – в тяхното отрицание.”
• “Великите хора не се оплакват от липсата на късмет.”
• “Колкото и да се стараем, през лятото ще има мухи.”
• “Повърхностният човек вярва в късмета или обстоятелствата. Силният човек вярва в причината и следствието.”
• “Бъди този, който отваря вратите.”
• “Малките умове имат малки тревоги, големите умове нямат никакво време за тревоги.”
• “Човек е това, за което мисли по цял ден.”
• “Приеми хода на природата – нейната тайна е търпението.”
• “Веднъж щом вземеш решение за нещо, вселената започва да заговорничи, за да се осъществи то.”
• “Когато се носиш по тънък лед, сигурността ти е в бързината.”
• “Понякога парите струват адски много.”
• “Животът е вечност в миниатюра.”
• “Животът е пътуване, а не дестинация.”

В резюме

Ралф Уолдо Емерсън е американски философ и писател от XIX век, който полага основите на движението “трансцендентализъм”, което се опира на желанието религията да се основава на вътрешната духовна или психическа същност на човека.

Емерсън вярва, че човек може да постигне идеално духовно състояние, което превъзхожда физическото и емпиричното и това може да се постигне единствено чрез интуицията на индивида, а не чрез доктрините на установените религии.

Прочети повече: Кратка история на философията.