Прозорец на Джохари

“Прозорец на Джохари” е модел за комуникация, който се използва за постигане на по-добро взаимно разбиране и изграждане на доверие между хората.

Бил ли си някога част от група или екип, в който комуникацията между хората е била много оживена и всеки е бил максимално открит и честен с другите? Ако да, то най-вероятно тази група/екип е работила много ефективно, постигайки целите си в позитивна и продуктивна атмосфера.

Колкото по-интензивно хората контактуват помежду си и имат възможности да разкажат за себе си и да чуят мнението на останалите, толкова по-голямо е взаимното разбиране и доверието между тях. Това на свой ред е изключително важна предпоставка за ефективна съвместна работа.

“Прозорецът на Джохари” е модел, който помага да се постигне взаимно разбиране и да се изгради доверие. Нека го разгледаме по-задълбочено.

Прозорец на Джохари

“Прозорецът на Джохари” е изготвен през 1955 г. от двама психолози – Джоузеф Луфт и Хари Ингам. Думичката “Джохари” е комбинация от имената на двамата – “Джо” и “Хари”.

Моделът има две ключови идеи:

• Саморазкриване. Можеш да спечелиш доверието на околните, като разкриеш информация за себе си.
• Обратна връзка. Можеш да научиш за себе си от информацията на другите, за това какво мислят за теб.

С помощта на “Прозореца на Джохари” може да се обясни на всеки член на екип, че размяната на информация (познание) относно качествата и приносите на всеки в общата работа е от изключително значение за създаване на взаимно доверие.

А липсата на доверие, както е известно, е първата от петте основни слабости при работа в екип.

4 квадранта на “Прозорец на Джохари”

“Прозорецът на Джохари” представлява един голям прозорец, разделен на четири по-малки области квадранта (области):

1. Арена
2. Сляпо петно
3. Фасада
4. Непозната област

Прозорецът на Джохари е представен на диаграмата по-долу:

“Прозорецът на Джохари” символизира човешкото съзнание. В случая то има две основни измерения – “Познато/Непознато за мен” и “Познато/Непознато за другите”.

В зависимост от процесите на саморазкриване (познато/непознато за другите) и обратна връзка (познато/непознато за мен) различните квадранти на съзнанието се променят като големина и влияние.

Квадрант 1 – Арена

“Арена” е първият квадрант от модела “Прозорец на Джохари”.

“Арена” е комбинация от познанието на индивида за самия него и познанието какво мислят другите хора за него. Това включва поведение, знания, умения, нагласи и др.

Квадрант 2 – Сляпо петно

“Сляпо петно” е вторият квадрант от модела “Прозорец на Джохари”.

“Сляпо петно” е това, което не е известно на индивида, най-често защото не може да се самооцени достатъчно добре и не знае своите преимущества, качества и способности.

Другата причина за “Сляпо петно” е липсата на желание и интерес да се разбере мнението на другите хора. Например, мислене в стил “Не ме интересува какво мислят за мен”.

Квадрант 3 – Фасада

“Фасада” е третият квадрант от модела “Прозорец на Джохари”.

“Фасада” обхваща познанието, което индивидът има за себе си, но то остава неизвестно за другите хора около него.

Квадрант 4 – Непозната област

“Непозната област” е четвъртият квадрант от модела “Прозорец на Джохари”.

“Непозната област” обхваща информация, която е неизвестна както за индивида, така и за другите хора около него.

Каква е целта на “Прозореца на Джохари”?

Каква е целта на “Прозореца на Джохари”? Как точно следва да се използва този модел?

Главната цел на “Прозорец на Джохари” е да се разшири в максимална степен Квадрант 1 – “Арена”. Квадрант “Арена” е най-важният квадрант!

Колкото по-голям е квадрант “Арена” в съзнанието на индивида, толкова по-голямо е доверието, което той изпитва към своите колеги от екипа, както и толкова по-голямо е доверието, което колегите му изпитват към него.

Как да се използва “Прозорецът на Джохари”?

Квадрант “Арена” може да се разшири, ако индивидът започне да разкрива повече информация за себе си. Как да прави това? Като разказва на другите и/или споделя, в т.ч. свои мисли, чувства, цели, мечти.

Това е процесът “саморазкриване” в действие. Благодарение на него квадрант “Арена” ще се разширява вертикално, а ще намалява квадрант “Фасада”.

Важно е да се отбележи, че в стремежа си да се саморазкрие, човек не бива да споделя прекалено лична/интимна информация. Споделянето на информация изгражда доверие, но споделянето на твърде лична информация може по-скоро да повлияе негативно на този процес и да намали уважението, което околните изпитват към индивида.

Същевременно, индивидът следва да търси и обратна връзка от другите. Как да прави това? Като пита или е отворен за мнение от другите. Подобна информация е много ценна, тъй като човек няма как да знае за нея, освен ако не я научи от другите. Това му помага да израства и да се развива

Това е процесът “обратна връзка” в действие. Благодарение на него квадрант “Арена” ще се разширява хоризонтално, а ще намалява квадрант “Сляпо петно”.

Ако подобен процес на активна двупосочна комуникация се осъществи правилно, това ще изгради доверие между хората в екипа.

Обикновено е много лесно да се общува с хора, които имат широк квадрант “Арена”. Те комуникират открито и честно с околните и се разбират добре с всички.

И обратно, трудно е да се разговаря с хора, които имат твърде тесен квадрант квадрант “Арена”. Те са затворени и некомуникативни. Често не се сработват добре с останалите – защото останалите им нямат доверие.

В резюме

“Прозорецът на Джохари” е полезен визуален начин да се представи един човек с помощта на координатна система от четири квадранта. Целта е да се демонстрира значението на откритата комуникация и да се обясни нейния ефект върху доверието в групата, което на свой ред помага за увеличаване на съпричастието и ангажираността в екипната работа.

Най-важно от всичко е да се разширява в максимална степен квадрант “Арена”, съответно да са възможно по-малки останалите три квадранта. Ако това е факт за всички членове на един екип, например, в този екип комуникацията би следвало да е активна, взаимното разбиране да е отлично, а доверието – високо.

Чрез насърчаване на процесите на саморазкриване и обратна връзка, ръководителите на екипи могат да градят по-ефективни и по-успешни екипи.

Прочети повече: Модел за интерактивна комуникация на Шрам.