Преднамерено учене

Съществуват различни начини за учене. Някои учат най-вече като преминават формални образователни програми. Други – ако организацията им инвестира в тях чрез обучения и учене на работното място. Трети – спорадично и на случаен принцип.

Известен е един далеч по-целенасочен начин на учене. Става дума за т.нар. “преднамерено учене”, което според водещи експерти по обучение и развитие е най-фундаменталното умение за успех в наши дни.

Нека го разгледаме.

Преднамерено учене

Преднамереното учене е когнитивен процес, който възприема ученето като цел, а не като случаен резултат.

За разлика от латентното учене на Толман или случайното учене, преднамереното учене подчертава съзнанието за учене. То се опира на вътрешната мотивация на човека да постигне целите на своето обучение.

След години на проучвания в практиката на огромен брой организации от целия свят, Лиза Кристенсен, Джейк Джитълсън и Матю Смит от международната фирма за управленско консултиране “Маккинзи & Къмпани” са убедени, че преднамереното учене е най-фундаменталното умение за успех в наши дни. В среда на драматични технологични, социални, икономически и политически промени, целенасоченото учене през целия живот, актуализирането на текущите умения и усвояването на нови е главна предпоставка за успешно кариерно развитие.

За да е ефективно, преднамереното учене изисква специфичен начин на мислене и развитие на ключови умения. Хората с подобен начин на мислене и умения се превръщат в “преднамерени учащи” и са в състояние да отключат своя потенциал, с което да носят огромна стойност както за себе си, така и за организациите, в които работят.

Нека разгледаме кои са двата специфични начина на мислене и петте умения за преднамерено учене, според експертите от “Маккинзи”.

Начин на мислене

Двата специфични начина на мислене за преднамерено учене са:

1. Мислене за растеж – нагласа към живота, която предполага, че можем да израстваме, да се развиваме и променяме.
2. Любопитство – силно желание да научаваме нови неща.

Първо, нека разгледаме мисленето за растеж. Най-общо казано, ние хората попадаме в една от две възможни категории – или сме с т.нар. “фиксиран начин на мислене”, или сме с “мислене за растеж”.

Фиксираният начин на мислене е убеждението, че личностните характеристики, талантите и способностите ни са ограничени или фиксирани ресурси – те не могат да бъдат подобрявани или променяни. Ние просто сме такива, каквито сме. Като хора с фиксиран начин на мислене, ние сме склонни да възприемаме една по-крайна представа за себе си – смятаме се или за интелигентни, или за посредствени; или за талантливи, или за неталантливи; или за успешни, или за неуспешни.

Фиксираният начин на мислене спъва ученето, защото нуждата от учене и развитие на практика отпада. Няма смисъл да опитваме нещо ново, да се борим, да успяваме или да се проваляме – ние сме такива, каквито сме и това не може да се промени.

За разлика от това, мисленето за растеж предполага, че можем да растем, да еволюираме и да се променяме. Интелигентността и способностите ни не са фиксирани статични величини, а качества и черти, които култивираме в себе си. Мисленето за растеж ни освобождава от очакването за перфекционизъм – няма как да сме съвършени, защото винаги има накъде още да израстваме. Грешките и неуспехите не са показателни за границите на нашия интелект, а по-скоро ориентири, които ни казват как се развиваме.

Мисленето за растеж е освобождаващо, тъй като ни носи радост и успех в самия процес на учене, независимо от резултата.

Нека сега обърнем внимание и на любопитството – двигателят на преднамереното учене.

Любопитството изисква човек да има отворени сетива за света около себе си и да не се задоволява с това, което вече знае. Любопитството е осъзнатост, отвореност към нови идеи и способност да се правят връзки между различни понятия. Любопитните хора са постоянно жадни за нови знания и експерименти.

Любопитството предизвиква вдъхновение – научаваме все повече и повече нови неща, защото сме любопитни. Освен това, любопитството дава тласък на важен когнитивен цикъл, в който периодично подхванваме способността си да бъдем хора, способни да учат преднамерено. И накрая, любопитството не намалява с възрастта, така че може да ни служи във всеки момент от нашата кариера. Въпреки че предпочитаните методи на обучение ще се променят с времето, любопитството ще поддържа искрата на мотивацията ни жива цял живот.

Умения за преднамерено учене

Мисленето за растеж и любопитството са двете предпоставки за преднамерено учене, но веднъж, когато те са налице, е важно да умеем да насочваме ефективно енергията им в правилната посока.

В тази връзка са необходими пет умения за преднамерено учене:

1. Определяне на цели. Целите задават посоката и са източник на мотивация. Нашата цел може да е кариерна, например да станем производствен мениджър или мениджър човешки ресурси на организацията. Целта може да е свързана с конкретно умение, например да подобрим нашите презентационни умения или умения за управление на времето. Можем да гледаме на целите си и през призмата на компетенциите, които са необходими на организацията.
2. Премахване на разсейването. Възможно е пред пътя ни да изникнат неща, които ни разсейват, отклоняват или възпрепятстват да постигнем целите си за учене. Нашето преднамерено учене следва да се случва с план, с чиято помощ да е ясно какви са приоритетите ни, какви са основните етапи, как ще оползотворим енергията и времето си. Трябва да се придържаме стриктно към плана, но с нужната степен на гъвкавост и прилагане на ситуационен подход.
3. Активно търсене на обратна връзка. Дори когато не обичаме да получаваме обратна връзка, ние вътрешно осъзнаваме предимствата й. Ако искаме да се сдобием с успех в преднамереното учене, трябва не просто да искаме обратна връзка, но и я преследвваме ненаситно. Тя може да идва от колеги, пряк ръководител, подчинени, приятели, брачен партньор и дори деца, в зависимост от сферата на учене, за която става дума. С нейна помощ ще сме наясно дали има някакви “слепи петна”, които спират прогреса ни. Колкото е по-конкретна и детайлна е тя, толкова по-добре.
4. Целенасочена практика. Практиката, особено практиката в контекст, е от критично значение за ефективността на преднамереното учене. Многобройните цикли на проби и грешки, благодарение на които се натрупва по-задълбочено разбиране и се усъвършенстват уменията, лежи в основата на изграждането на всички способности. За постигане на върхово майсторство е известно едно “магическо” число на истинското експертно познание: 10 000 часа съзнателна и целенасочена практика.
5. Регулярна рефлексия. Самоанализът на собствените мисли и преживявания в процеса на преднамерено учене играе критична роля за успеваемостта ни в процеса на учене. Рефлексията се случва в три основни момента – преди, по време и след изпълнение на определена дейност или задача. Първоначално разсъждаваме върху това, което предстои – как ще се справим с дадена задача или как ще подходим към даден проблем. Този процес на планиране и прогнозиране ни кара да учим. Впоследствие, когато разсъждаваме по време на събитие, можем да коригираме поведението си и да предприемем определени промени – забелязваме какво се случва “в движение” и можем да се учим и експериментираме в реално време. И накрая, ретроспективната рефлексия ни позволява да разгледаме минала ситуация, да преценим колко ефективни са били нашите действия и да преценим как бихме подходили към подобно събитие в бъдеще.

В резюме

Преднамереното учене е когнитивен процес, който възприема ученето като цел, а не като случаен резултат. То изисква:

1. Мислене за растеж;
2. Любопитство.

Веднъж, когато тези две предпоставки са налице, преднамереното учене изисква култивиране на пет важни умения:

1. Определяне на цели;
2. Премахване на разсейването;
3. Активно търсене на обратна връзка;
4. Целенасочена практика;
5. Регулярна рефлексия.

Прочети повече: Модел 3x3x3 за преднамерено учене на Маккинзи.