Правило на 10 000 часа. Как да станем изключителни?

Колко време отнема на човек, за да усвои по изключителен начин някакво умение? Колко време му е нужно да тренира или репетира, за да стане експерт от световна класа?

През последните години голяма популярност придоби т.нар. “Правило на десетте хиляди часа”. Според него са нужни 10 000 часа практика, за да се усвои едно умение във висша степен.

Нека видим за какво точно става дума.

Правило на 10 000 часа

Правилото на десетте хиляди часа става популярно благодарение на книгата “Изключителните. История на успеха” от Малкълм Гладуел.

В книгата си Гладуел цитира различни изследвания, сред които и това, проведено от психолога К. Андерс Ериксон и двама негови колеги през 90-те години на XX век в елитната Берлинска консерватория.

Изследването на Ериксон, проведено сред цигулари и пианисти открива, че веднъж, след като един музикант е показал достатъчно способности, за да стигне до елитно музикално училище, оттам нататък това, което го отличава е колко упорито се труди. Хората на върха се трудят много повече от останалите.

Гладуел обобщава мнението на различни изследователи, че съществува нещо като магическо число на истинското експертно познание: десет хиляди часа. Гладуел дава примери с основателя на Sun Microsystems – Бил Джой, с основателя на Microsoft – Бил Гейтс и с музикалната група Бийтълс. Всички те са работили, учили или репетирали 10 000 часа и повече за постигане на умения от изключителна експертна класа.

Неврологът Даниел Левитин също е цитиран от Гладуел в книгата му и казва следното:

“Картината, която се очертава на базата на подобни изследвания е, че са необходими 10 000 часа упражнения, за да се достигне майсторство от световно ниво в която и да е област.

Това число се появява отново и отново при изучаване на композитори, баскетболисти, писатели, кънкьори, концертиращи пианисти, шахматисти, виртуозни престъпници и каквото друго ви хрумне.

По груби сметки 10 000 часа означава упражнения по три часа на ден, или по двайсет часа на седмица, в продължение на десет години.

Досега никой не е попаднал на случай, в който майсторство от световна класа да е постигнато за по-малко време. Изглежда това е периодът, необходим на мозъка да асимилира всичко необходимо за постигането на истинско майсторство.”

Правилото на десетте хиляди часа важи дори и за хора, които смятаме за гении.

Например известно е, че Моцарт започва да композира класическа музика на шест години. Но реалността е, че много от ранните му композиции не са впечатляващи в сравнение с творчеството на зрели композитори. Най-ранният му признат шедьовър – Концерт #9, е написан когато Моцарт е на двадесет и една, а по това време той вече има десетгодишен опит в композирането на концерти.

Правилото на десетте хиляди часа се отнася най-вече към когнитивно взискателни умения – такива, които се прилагат в ситуации с много голям брой потенциални възможности и крайни резултати.

Например, за постигане на майсторство в шаха са необходими 10 000 часа и дори повече, посочва Гладуел. Това време се инвестира в анализ на партии и изучаване на позиции. Умението да се играе шах е когнитивно взискателно, тъй като зад шахматната дъска един играч трябва да взема сложни решения с оглед на играта на своя съперник.

Играта на дартс обаче, или скокът височина, не са когнитивно взискателни умения, тъй като при тях броят на възможните крайни резултати е ограничен. Тези умения могат да бъдат физически трудни за усвояване, но експертизата при тях е възможна за време под 10 000 часа.

10 000 часа практика, но каква?

Правилото на десетте хиляди часа звучи чудесно! “10 000” е едно кръгло и лесно запомнящо се число, което е отлична отправна точка за упорита практика в стремежа към изключителност във всяка една сфера.

И все пак, десет хиляди часа каква практика? Това е най-голямата критика към идеята, поднесена от Гладуел – че се създава усещането, че просто е достатъчно да практикуваш нещо 10 000 часа и ще станеш невероятен експерт. Подобно отношение към темата би било твърде опростено и неточно.

Правилото на десетте хиляди часа набляга повече на количеството – колко време учиш. Важно е обаче и качеството – как учиш.

Нека дам пример, отново с шахмат, тъй като самият аз съм запален шахматист.

Като много други шахматисти по света, и аз играя шах почти всеки ден. С помощта на интернет това е лесно – влизаш в любимия си сайт и играеш. По груба оценка, за последните 10 години съм играл шах поне 3000 часа. Ако към това добавим и времето, прекарано в тренировки като дете (тренирал съм 7-8 години, като ученик), нищо чудно да ми се събират 7000-8000 часа в шаха. Близо съм до магическото число 10 000.

Може да се каже, че съм силен шахматист, но в никой случай не съм изключителен шахматист. Не съм гросмайстор, не съм дори и майстор на спорта. Най-високият ми ЕЛО рейтинг, който някога съм имал, е около 2050 – много добър резултат за аматьор, но далеч от каквито и да е високи професионални стандарти.

И нещо много важно – в шахмата стоя на едно и също ниво години наред, без осезаем прогрес. Играя много партии, но очевидно не напредвам, а вместо това по-скоро повтарям едни и същи грешки. Това е живо доказателство, че голият опит, взет като количество време, не е решаващ.

Считам, че причината за това е в качеството на прекараното от мен време за усвояване на шаха. Това, че играя много онлайн не е равносилно на това, че уча много или че се развивам бурно. Не чета шахматни книги. Не уча систематично дебюти, мителшпили или ендшпили. Не анализирам мои или чужди партии. Не работя с треньор. Нямам конкретни състезателни цели.

Практиката, като количество, сама по себе си, не е достатъчна. Важно е и какво е качеството на практиката.

За да е високо качеството на прекараното в тренировки или репетиции време, трябва да са налице две неща:

• Преднамерена практика. Включва елиминиране на всичко, което ни разсейва и отдаване на цялото внимание на усъвършенстване на конкретно умение. Това изисква работа с цел, голяма систематичност, пълна концентрация и влизане в състояние на “поток”.
• Обратна връзка. Тя идва по линия на измерване на резултатите и работа с опитен наставник. Само чрез точно измерване на конкретни показатели можем да определим дали напредваме в някакво умение. Единствено чрез компетентен наставник можем да практикуваме системно и професионално, да измерваме резултатите, да търсим области за малки или големи подобрения и да даваме най-доброто от себе си всеки ден. Затова например в източните бойни изкуства ролята на т.нар. “сенсей” е толкова ключова.

Малкълм Гладуел отбелязва и още нещо важно във връзка с правилото на десетте хиляди часа. Той казва следното:

“Десет хиляди часа са ужасно много време. Почти невъзможно е човек да натрупа тези часове съвсем сам, без чужда подкрепа, до юношеска възраст. Трябва да има родители, които да са до него и да го насърчават.

Не може да бъде и беден, защото ако трябва да работи почасово, за да свързва двата края, няма да му остане време да се упражнява.

Всъщност повечето хора успяват да достигнат тези часове само ако влязат в някакъв вид специална програма, като например звездния отбор по хокей, или ако получат друга изключителна възможност, която да им даде шанса да се упражняват толкова много.”

В резюме

Правилото на десетте хиляди часа твърди, че съществува магическо число на истинското експертно познание: десет хиляди часа практика.

Тази практика не бива да се изразява в безсмислени повторения. Най-добре е, ако тя е преднамерена – с конкретни цели, измерители на успеха, подходящ наставник и регулярна обратна връзка за прогреса.

Когато човек практикува някакво умение минимум 10 000 часа, при това по подходящ начин, той може да достигне до експертно ниво от изключителна, световна класа класа.

Прочети повече: Модел 70:20:10 за учене и развитие.