Плотин. Биография и идеи

Плотин е влиятелен философ от Елинистичния период на философията, който остава в историята като създател на школата на неоплатонизма.

Неоплатонизмът на Плотин е религиозна философия, създадена на база на трудовете на Платон, която оказва силно влияние върху ранното християнство (особено върху Св. Августин Блажени) и учи за съществуването на неизразимо и трансцедентно Едно, от което произлиза цялата останала част от Вселената.

Как преминава животът на Плотин? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Плотин

Плотин е роден около 205 г. сл.н.е. в град Ликополис, който е разположен в делтата на река Нил в Египет. По онова време Египет е част от Римската империя.

Малко се знае за произхода и семейството на Плотин. Счита се, че корените му са гръцки, римски или египетски. Това, което е сигурно обаче, че от най-ранна възраст Плотин изявява високи морални и духовни стандарти.

Когато е на 27 години, Плотин се залавя да учи философия. За целта се премества да живее в Александрия, смятана тогава за интелектуалния център на света.

В Александрия Плотин изучава произведенията на Аристотел и Платон, като и двамата имат силно влияние върху неговата мисъл. Проучва също така и идеите на редица други философи – аристотелианци, питагорейци и стоици.

В Александрия Плотин остава разочарован от няколко свои учители по философия, докато не намира Амоний Сакас, за когото казва пред свой приятел: “Това е човекът, когото търсех.” Плотин учи при Амоний Сакас близо 11 години.

Когато навършва 38 години, Плотин решава да изследва философските учения на персийските и индийските философи. За целта той се присъединява към армията на император Гордиан Трети, който предприема поход към Персия. Военната кампания обаче се проваля, а Гордиан е убит след преврат. Плотин се оказва изоставен на вражеска земя и с големи трудности успява да се върне обратно.

На 40-годишна възраст, Плотин заминава за Рим, където остава през по-голямата част от живота си. Там той започва да преподава свой тип платонизъм, който става известен по-късно като “неоплатонизъм”.

В Рим Плотин привлича редица ученици, сред които Порфирий – финикийски неоплатонически философ, който става най-известният му ученик, биограф и редактор. Именно благодарение на Порфирий днес ние познаваме идеите и философията на Плотин.

В Рим Плотин се сближава с император Галиен, който споделя неговите идеи, както и със съпругата му Салонина. Той моли императора да му даде управлението на един изоставен град в Кампания, Южна Италия, който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика Платоновите идеи. Плотин възнамерява да кръсти града “Платонополис” или “Градът на философите”. По неизвестни причини, получава отказ и тази идея не успява да се осъществи.

В ежедневието си, Плотин живее аскетично. Вегетарианец е през по-голямата част от живота си и обича да медитира. Избягва да посещава обществените бани, заради голотата в тях.

За период от около 17 години, Плотин написва общо 54 трактата, които неговият ученик Порфирий след смъртта му разделя на шест групи по девет части, които назовава Енеади. На гръцки език “енеада” означава “деветка”.

Последните шестнадесет години от живота си, Плотин прекарва в Сицилия, близо до мястото, където е починал учителят му Амоний Сакас. Умира през 270 г. пр.н.е. след дълго и болезнено заболяване, вероятно проказа.

Плотин и неоплатонизмът

Учението на Плотин доразвива идеите на Платон, но все пак представлява отделна метафизична философия, определяна като “духовна космология”.

Философията на Плотин е свързана тясно с три ключови субстанции:

1. Едно;
2. Ум;
3. Душа.

Едно (или “Единно”) е на върха в пирамидата на разсъждения на Плотин. Това е върховната истина, абсолютът, източникът на всичко, създател на всички реалности. Едното не съществува в нищо вече съществуващо, то не може да бъде унищожено, не може да се дели или умножава.

Едното е нещо отвъд самото съществуване и несъществуване. От това следва, че ако Бог е това, което създава Вселената ни чрез ума си, то тогава Едното е предшественик на Бог, тъй като Бог съществува, за да може да създаде Вселената, а Едното е трансцендентално на съществуването и несъществуването.

Концепцията за “Едно” на Плотин е аналогична на концепцията за “Дао” на Лао Дзъ – обединяването на всички противоположности, дори на съществуването и несъществуването, разглеждани като Ин и Ян. Тъй като съществуването и несъществуването са две противоположности, а “Дао” представлява това, което съдържа и двете в себе си, то “Дао” е отвъд тях.

По сходен начин стоят нещата и с Едното на Плотин, но тъй като пълно обяснение какво точно представлява то е невъзможно, Плотин насочва, че правилният начин да се подходи към него е чрез т.нар. “негативна теология”, т.е. да се мисли какво не е Едно. А то не е съвкупност от всичката “доброта” на света, например.

Едното е с това име, тъй като с него може най-лесно да бъде възприето – то е символ на абсолютната простота, първичното начало на всичко. Всичко произлиза от него и всичко е по-низшо от него, тъй като Едното е съвършено, а всичко останало – несъвършено.

Едното е над всичко, То е центърът на универсума, вечният ред на добродетелта и източник на божествената любов. Плотин свежда всичко до тази абсолютна същност.

Плотин вярва в реинкарнацията и в безсмъртието на душата. Той счита, че като се стремят към просветление, хората могат да постигнат мистично единство с Едното и така да избегнат цикъла на прераждания.

Умът (мисъл, разум, интелигентност, логос) е първата еманация на Едното – своеобразен божествен разум. Умът не е самодостатъчна концепция, както е Едно, а по-скоро притежава способността да отразява Едното, както и да има собствени мисли и идеи от духовно естество – подобно на света на идеите на Платон.

Или, за разлика от Едното, Умът не може да бъде върховна истина или основа на всичко съществуващо, тъй като самата сложност на идеята за “мисленето” – субектът, който извършва действието и обектът, за който се мисли, се нуждае от определено “обяснение” на това, което в своята същност е абсолютно просто.

Плотин разграничава два логически вида Ум – първият обхваща процесът на мислене, а вторият материализирането му, като по този начин Умът се “връща” в Едното.

Душата е втората еманация на Едното – своеобразна божествена душа. Плотин счита че Душата е съставена от две части – висша и нисша, като именно висшата е неизменна, божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата е седалище на личността, и оттам – хранителница на страсти и пороци.

След тази важна троица – Едно, Ум и Душа, Плотин очертава още две еманации на Едно, които оформят модела за духовна космология.

Първата от тях е Вселената. Тя произлиза от Душата и включва небето, звездите, добрите и злите духове, човешките души и материята.

Втората е Материята. Тя произлиза от Вселената, включва света на сетивата и е най-ниското и най-малко съвършено ниво на битието – толкова далеч от божествеността, че Плотин понякога отъждествява материята със “зло”. Човешките души, които са били в състояние на предварително съществуване в Ума, сега са затворени в материални тела, въпреки че подобно на Душата, те имат две нива на дейност: рационална – с която се формират идеи, и информативна- която информира тялото.

От всичко казано дотук може да се направи извод, че Плотин разглежда всичко като съвкупност от космични слоеве, с ясна йерархия между тях – Едно, Ум, Душа, Вселена, Материя. По-късно други неоплатонически философи добавят стотици нови междинни елементи като еманации между Едно и човека, т.е. системата на Плотин е относително проста в сравнение с тях.

Плотин и етиката

Плотин възприема етиката и морала като вид прогресия нагоре към света към Бог, обратно на прогресията надолу на еманациите.

Според Плотин, човек е в състояние да направи това завръщане към Бог чрез катарзис (пречистване от материя), което на свой ред изисква притежаване на три типа добродетели – етични (или практически), дианоетични (или съзерцателни) и екстатични.

Етичните добродетели, като умереност, твърдост, предпазливост и справедливост, ни уверяват в практическото господство на човека над разумния свят и отварят пътя към действието на следващите, и по-висши, съзерцателни добродетели.

Дианоетичните добродетели са естетически и рационални добродетели, които отделят разбираеми идеи от материята и ги съзерцават, тъй като те съществуват или в Душата – обител за красотата, или в Ума – местонахождение на истината.

Но само екстатичните добродетели са единствените, които могат да ни доведат до абсолютното съвършенство на Едното и следователно – до върховно състояние на щастие. В състояние на екстаз, човек става пасивен и несъзнателен за всичко, освен за единението си с Едното.

В етичната система на Плотин автентичното човешко щастие – евдемония, се състои в определяне на онова, което е най-добро във Вселената (директна препратка към Едно и теорията за формите на Платон) или с най-висшата способност на Разума.

Плотин смята, че щастието е отвъд всичко физическо и следователно е потенциално достъпно за всички хора. Щастливият човек няма да се люшка между щастие и нещастие, както считат стоиците, например Зенон, тъй като тялото, независимо дали е умствено неспособно, заспало или дори подложено на мъчения, е без значение за източника на щастие.

Следователно, “съвършеният живот” за Плотин представлява човек, който командва разума и съзерцанието.

Плотин и познанието

Плотин предлага добре развита теория на знанието, в която разграничава четири вида познание:

1. Сетивно познание – неясно представяне на истината;
2. Разумно познание – което ни дава знание за същностите на нещата;
3. Интелектуално познание – дава знания за нас самите;
4. Екстаз – състои се от свръхестествена интуиция за Бог, при която нашето естествено познание се разтваря в божественото безсъзнание.

Плотин счита, че въпреки, че сетивата дават на човек пряко, реалистично възприемане на материалния свят, подобно сетивно познание все пак не е достатъчно надеждно или ценно, тъй като сетивата непрекъснато се променят.

За разумното познание на помощ идват въображението и паметта, с помощта на които човек задържа по-дълго време познанието, натрупано чрез сетивата, както и създава вербални формули, чрез които се изразяват различни мисловни концепции.

Интелектуалното знание е познание за интелектуалните реалности, сходно със света на идеите на Платон или Ум.

Екстазът е върховното познание – интуитивно и мистично сливане с Едното, което малцина успяват да постигнат.

Цитати от Плотин

Плотин е известен с мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Красотата се състои не в самата материя, а в господството на висшето над нисшето, на идеята над материята, на душата над тялото, на разума и доброто над душата.”
• “Човекът има място по средата между боговете и животните – един път достига божествени красоти, друг път е подобен на дивия звяр. Болшинството от хората така и остават по средата.”
• “Всеки обича, но всеки страда различно. Има такива, които се измъчват особено много. И тъкмо тях наричат “любящи”.
• “Обърни се към самия себе си и виж.”
• “Онова, което остава, когато отнемем идеите, това е, казваме ние, материята, злото.”

В заключение

Като комбинира метафизика с етика и епистемология, Плотин развива характерна религиозна философия, която учи за съществуването на неизразимо и трансцедентно Едно, от което произлиза всичко останало.

Идеите на Плотин, свързани с неоплатонизма, получават силно влияние – особено онези от тях, които подкрепят християнството, което пуска корени в Римската империя по това време.

Прочети повече: Кратка история на философията.