Платон. Биография и идеи

Платон е изключително влиятелен философ от Класическия период на философията, останал в историята като вероятно най-известният и изучаван философ на всички времена.

За разлика от философите от Досократическия период, които се занимават предимно с въпроси около устройството на света, Платон изследва огромен брой философски теми, сред които изпъкват тези за Бог, човешките добродетели, знанието, разума, любовта, идеалната държава и безсмъртието.

Платон комбинира етика, епистемология, политическа философия, метафизика и психология, с което полага основите на цялата Западна философия. Особено важна е неговата “Теория за формите”, както и създадената от него философска школа – “Академията на Платон”.

Как преминава животът на Платон? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Платон

Платон е роден в Атина през 427 г. пр.н.е. в аристократично семейство. Кръщелното му име е “Аристокъл”, но по-късно приема за свое име прякора “Платон” (на гръцки – “широк”). Твърди се, че учителят му по борба го нарича така заради широките му рамене и гръден кош.

Бащата и майката на Платон са от богати и политически влиятелни родове. Като дете на знатни родители, Платон най-вероятно е подготвян за политиката и получава отлично образование от най-добрите учители по граматика, музика, гимнастика, а по-късно и философия.

Като юноша Платон се отличава със забележителни интелектуални способности, здрава физика, харизма и в същото време – скромност. Обича да пише поезия и трагедии.

Любовният живот на Платон е интересен и вълнуващ. Смята се, че има романтични отношения както с мъже, така и с жени.

Така например, твърди се, че една от любовните му връзки е с младия Астер, начинаещ астроном. Платон уж пише за него следното:

“Звездоброецо Астер, да бях небето, за да те гледам с хиляди очи.”

Любовта е много важна тема за Платон и неслучайно по-късно той развива теорията си за “ерос” (любовта), останала известна като “Платоническа любов”.

Животът на Платон се променя съдбовно, когато е на около 20 години. Тогава той среща Сократ.

Разправят, че в нощта, преди Сократ и Платон да се срещнат, Сократ имал сън. Той седял, а в скута му лежало сиво лебедче. И изведнъж оперението му се променило в блестящо бяло и малката пухена птица се превърнала в прекрасен лебед. Птицата извикала със силен, ясен и чист звук и излетяла. Сократ се събудил, чудейки се какво ли значи това. На следващия ден се срещнал с Платон и разбрал: Платон бил лебедът.

В момента на срещата между двамата Платон е една от ярките литературни звезди в Атина и тъкмо се готви да се състезава за голямата награда на Дионисиевите тържества с една своя трагедия. Във въпросния ден обаче Платон вижда Сократ да говори пред театъра, спира се и се заприказва с него. Сократ оставя толкова силно впечатление върху Платон, че младият мъж изгаря творбата си, която трябвало да рецитира, и решава да стане ученик по философия на Сократ. Лебедът полита.

През следващите осем-десет години Платон е много близо до Сократ, който оставя изключителен отпечатък върху него и оформя възгледите и идеите му повече от всеки друг учител или човек.

В продължение на около пет години Платон отбива военната си служба в Атина. Получава предложение от режима на Тридесетте тирани да стане част от политическата администрация на града, но се отказва, след като става свидетел на насилието, характерно за управлението по това време.

Екзекуцията на Сократ през 399 г. пр.н.е. окончателно отвращава Платон, който губи всякакви илюзии и решава да напусне Атина. Пътува много и прекарва известно време в Италия, Сицилия и Египет. Някъде по това време се запознава с ученици на Питагор и овладява тънкостите на математиката.

През 385 г. пр.н.е. Платон се завръща в Атина и основава своята школа, станала известна като “Академията”. Школата му е един от най-ранните и известни примери за организирано училище в западната цивилизация, като функционира почти 900 години!

До края на живота си Платон живее в Атина, с изключение на две злополучни пътувания до Сиракуза през 367 и 361 г. пр.н.е. Там той става учител на роднини на местния тиран, но на два пъти има сериозни проблеми. При първото си посещение в Сиракуза е дори превърнат в роб, но е откупен с парите на негов почитател.

Платон оглавява своята Академия до смъртта си през 347 г. пр.н.е. Предполага се, че е погребан в училищната площадка на Академията, въпреки че гробът му никога не е открит.

За разлика от своя учител Сократ, който не е написал нищо, Платон оставя в наследство 36 философско-литературни съчинения – т.нар. “Диалози на Платон”, сред които “Държавата”, “Пир”, “Парменид”, “Федон”, “Федър” и др. Диалозите съхраняват всички най-важни философски идеи на големия мислител. Благодарение на един от тях – “Апология на Сократ”, светът днес познава и идеите на Сократ.

Платон и Теорията за формите

На младини интересите на Платон съвпадат с интересите на неговия наставник Сократ: да търси дефиниции на морални ценности като “справедливост” и “добродетел”. След това обаче той започва да предлага свои собствени, оригинални теории.

Централна идея в творчеството на Платон е неговата Теория за формите (идеите), която преобръща общоприетото до този момент схващане за това какво е истина. За да илюстрира теорията си, в “Държавата” Платон представя своята “Алегория за пещерата”.

Накратко, алегорията е следната.

Да си представим пещера, в която група хора са затворени от своето раждане и са завързани така, че да гледат само с лице към стената. Зад затворниците гори буен огън, който хвърля сенки върху стената, към която са обърнати.

Отвън, между огъня и затворниците, преминават други хора, които държат различни неща. Сенки от тях преминават по стената и тези сенки са единственото, което затворниците познават в своя свят. Те нямат никаква представа за самите неща, защото не могат да ги видят в действителност.

Ако някой от затворниците успее да се отвърже и обърне, той ще види самите неща. Но тъй като е прекарал целия си живот до този момент в гледане на сенки, той най-вероятно силно ще се обърка и ще се обърне обратно към стената – единствената реалност, която познава.

Според теорията на Платон всичко, което нашите сетива възприемат в материалния свят, е като изображенията по стената на пещерата – само сенки на реалността. Според Платон на всяко земно нещо, което сме в състояние да възприемем с нашите сетива, съответства “Форма” (или “Идея”) – вечна и съвършена реалност на това нещо, в света на Идеите.

Следователно онова, което възприемаме чрез сетивата, се опира на опита ни от несъвършените “сенки” на нашата реалност, но ние няма как да имаме реално знание за тези неща. В най-добрия случай можем да имаме мнения, но истинското знание идва не с изучаване на материалния свят, а с изучаване на света на Идеите (Формите). Това може да се постигне само чрез разума, а не чрез измамните ни сетива.

Платон и разумът

Според Теорията за формите на Платон, материалният свят се променя, но светът на Идеите (Формите) е вечен и неизменен. Платон прилага тази своя теория не само към конкретни материални неща, но и към абстрактни концепции.

Например, има само една Идея за Истина. Има само една идея за Красота. Има и само една Идея за Добро, която според Платон е върховната Идея и цел на всички философски търсения.

Остава въпросът как да се определят тези Идеи, за да можем да разпознаваме несъвършените им прояви в нашия свят.

Платон смята, че представата ни за Идеалните форми е вродена, без дори да си даваме сметка за това. Според него хората са съставени от две части: тяло и душа. Тялото има сетива, чрез които се възприема материалния свят. Душата притежава разум, чрез който възприемаме света на Идеите.

Платон прави извода, че душата ни, която е безсмъртна и вечна, трябва да е обитавала света на Идеите преди нашето раждане и копнее да се върне в него след смъртта ни. Следователно, когато в материалния свят с помощта на сетивата си видим някакви варианти на Идеите, ние ги разпознаваме в резултат на нещо като припомняне.

Платон казва:

“Това, което наричаме “учене”, е само процес на припомняне.”

Платон заключава, че реалният свят е светът на Идеите – свят на идеални архетипи, на съвършени абсолюти. Ние се раждаме с концепциите за Идеалните форми на нещата, като за припомнянето им е нужен разум – основен атрибут на душата.

Оттук Платон прави и извода, че задачата на философа е да използва разума, за да открива идеалните Форми (абсолютните Идеи). Разумът, а не набюдението, е единственият начин за придобиване на знания.

Академията на Платон

Благодарение на наставничеството на Сократ, Платон получава голямо знание, което след това решава да предаде на другите. Така възниква идеята за основаване на Академия.

Академията на Платон се разполага в една горичка на име Хекадемос, непосредствено до крайградските стени на Атина. По-рано това било място за срещи на софисти, така че Платон съвсем естествено настанява своето училище там.

Училището на Платон е открито и отворено за публика, в т.ч. и за жени. Философът построява там своя къща, в която живее и работи, както и светилище на Музите.

Академията привлича най-надарените личности на онова време – философи, астрономи, математици, политици… Самият Аристотел учи в нея цели 20 години.

Платон вярва, че истинското образование трябва да се осъществява лично, в идеалния случай в малка група, в която хората са отдадени един на друг. В древна Атина имало поговорка, че “За приятелите всичко е общо.” Платон я цитира няколко пъти в диалозите си и за него тя става мото на учителския му метод.

Ето как, в Академията на Платон се провежда колективно образование. Учениците носят еднакви дрехи – прости монашески роби, както и споделят храната си един с друг. Те са толкова силно отдадени един на друг в учението и овладяване на нови знания, че понякога предизвикват неразбиране и дори присмех сред своите съвременници.

Според Платон доброто образование е дълъг процес, който отнема пет години, за да се задвижи и може да започне истински едва когато човек е навършил тридесет и пет години – тоест, когато е достигнал до известна житейска зрялост.

Все по-големият брой на хората, които посещават Академията, провокират Платон да се замисли как да достигне до по-голям брой хора, без обаче да разводнява ключовите си послания. Така Платон се досеща, че може да използва писането.

Дълго време преди това, Платон е противник на писането и заявява, че няма да пише абсолютно нищо. Като следва своя учител Сократ, той твърди:

“Всеки сериозен човек при решаването на истински сериозни въпроси внимателно избягва писането.”

Рисковете при писането, според Платон, са много. Писането е безлично и хората не могат да откликнат пряко с въпроси, после да получат отговори, които да доведат до нови въпроси и още отговори. Освен това читателите могат да разберат погрешно или превратно идеите, които могат да се схванат истински само след пълно потапяне в обучението заедно с другите ученици.

Според Платон, ако четенето беше достатъчно, броят на мъдрите хора в света щеше да е правопропорционален на броя на книгите. Но случаят не е такъв. Трябва да бъдеш на правилното място, етически и екзистенциално, за да получиш мъдрост, а не само да четеш.

Изобщо, Платон вярва, че философията не е знание, което може да бъде предадено. Както само отбелязва в един от диалозите си, философията не е като водата, която може да се прелива от един в друг съд.

По-скоро, философията е като семе, на което му е необходимо време, за да покълне и порасте, и това става само в подходяща среда. Свързано е с реална промяна на мисленето, а не с четене на описания. Философията е трансформация, а за да станеш майстор в нея, е нужна практика, не четене.

И все пак, Платон е принуден да се насочи към писането. Славата на неговата Академия се разраства и много хора, привлечени от харизмата на нейния основател, искат да се запознаят с идеите му. Негови ученици го убеждават да записва свои диалози и да разпространява ръкописите.

Платон и идеята за Бог

Понятието за Бога е сред централните в учението на Платон. Той говори за Бога като за Творец и Създател на вселената и го нарича “Демиург”.

В унисон с Теорията за формите, Платон смята, че Демиургът е добър и е пожелал всичко да бъде подобно на Него. Демиургът не твори нито материята, нито света на Идеите, а само оформя материята по образеца на Идеалния свят.

Според Платон, космосът има божествен произход, а Бог, като най-доброто същество, създава и най-добрия и прекрасен свят. И нещо много интересно – космосът притежава душа и разум и това са световната душа и световният разум.

Платоновото учение за световната душа води до идеята, че Бог (Демиург) е създал световната душа най-напред, преди тялото на космоса. Светът е най-прекрасното произведение на Бога, защото има душа.

Освен световната душа, Платон приема и съществуването на световен разум, който също се отличава с божествен произход и не може да съществува без световната душа. Бог устроил вселената, като вложил ум в душата, а душата в тялото. Така той създал едно творение, което по природа е най-красиво и най-добро. Или, този свят е създаден като живо същество, одушевено и наистина разумно.

Платон признава съществуването не само на Демиурга, но и на други богове, които той нарича „млади” и които са създадени от самия Демиург. Всички те, например Зевс и др. – не притежават недостатъци, присъщи на хората. В природата на Зевс живее, казва Платон, „царствена душа и царствен ум”, у другите богове – други съвършенства. И все пак, според Платон, не боговете, а Демиургът е създал космоса.

Платон и безсмъртната душа

Въпросът за душата и нейното безсмъртие заема значително място в творчеството на Платон.

В унисон с идеите на Теорията за формите, Платон заключава, че в Космоса няма развитие, а има само вечен кръговрат, постоянно движение в кръг. Космосът задължително се връща към онова място, в което вече е бил – света на Идеите. Така независимо от вечното движение всичко остава на собственото си място.

В същото време, в синхрон с Алегорията за пещерата, Платон е убеден, че Земята, на която живеят хората, не е истинска и действителна, а реалната се намира в Космоса (света на Идеите). Идеите предшестват материалния свят. Материята е само сянка и копие на света на идеите. В синхрон с това, Платон смята, че човешките души са създадени от Демиурга лично, докато човешките тела са създадени от други, второстепенни богове.

Оттук, Платон възприема питагорейското учение за преселването на безсмъртните души и за тяхното въплатяване в телата като резултат на космическия кръговрат. Философът смята, че първоначално душите живеят свой безплътен живот в света на Идеите, след което се изпращат да се въплътят в човешки тела. Животът им в човешки тела обаче е затворничество за тях, но то им е наложено, защото се провинили.

Ако по време на земния живот душата опази своя небесен произход и се противи на влечението на тялото, то след смъртта на тялото се завръща в света на Идеите.

В тази връзка, Платон отбелязва:

“След еволюцията през която преминава душата, тя започва да познава съществените неща. Това познаване на чистите истини я потапя в най-голямото щастие.”

Ако обаче душата не евоюлира, тя се преражда в тялото на други хора или животни в продължение на хиляда години и едва тогава се връща към своя първоизточник.

По този повод, Платон казва:

“Когато душата се напълни с нечиста храна поради пагубни желания, пороци и забрава, тя става тежка и се понася безкрила към земята.”

Или, Платон твърди, че душата е безсмъртна и обитава много тела, но така също и че има възмездие за нейните дела.

Платон и човешките добродетели

На темата за човешките добродетели Платон отделя много сериозно внимание. Той смята, че има четири фундаментални добродетели.

Първата добродетел е мъдростта, чрез която разумът владее живота. С нейна помощ човек може да разбере какъв е смисълът на живота и да различи истинското добро, за да живее с добро и прави добро.

Втората добродетел е мъжеството, чрез което разумът контролира страстите на тялото и избира кои от тях да задоволи и кои – не.

Третата добродетел е умереността, чрез която човек се въздържа от крайности и съчетава подходящо духовното и сетивното.

Четвъртата добродетел, която обединява първите три, е справедливостта. Във връзка с нея Платон отбелязва:

“Справедливият е щастлив, а несправедливият – нещастен.”

Подобно на своя учител Сократ, който смята, че има само едно добро: знанието, и само едно зло: невежеството, Платон е на мнение, че добродетелността е познание за доброто и злото, с чиято помощ човек може да достигне до еудимония – разбиране на висшата Идея за Добро.

Платон и любовта

Платон предлага своя теория за “ерос”, или любовта, станала известна като “Платонична любов”.

Въпреки, че в свои диалози измисля образите на двама влюбени, които са “другата половина” един на друг, философът ясно заявява, че смята физическия (сексуален) контакт между влюбените като деградирала форма на еротична изява.

Според Платон, силата на любовта трябва да бъде насочена към по-високи стремежи, като нейна кулминация е познаването на Формата на Красотата. Ако любовта си остане само на ниво “плътски удоволствия”, тя е обречена на безсилие и разлилява истинската си сила.

Като пример за любовта като нравствено чувство в търсене на истинската Красота, Платон предлага идеята за връзката между учителя и ученика.

Когато има учител, който осъзнава важността на своята роля, и ученик, който търси да опознае Доброто, между двамата се установява духовна връзка. Учителят безкористно се отдава на своето дело да учи ученика си, а ученикът е активен в търсенето на познание. Това създава една “духовна любов”, изпълнена с мисъл за доброто.

Или, Платоническата любов води до въздигане към абсолютното Добро, а това води и до докосване на Красотата и Истината – изконни копнежи на човешката душа за завръщане в света на Идеите.

Платон и идеалната държава

Със своите възгледи за идеалната държава, Платон оставя дълбока следа в областта на политическата философия. Неговите идеи са повлияни от модела за обществено устройство на градът-държава Спарта.

Най-общо, Платон прави паралел между тристранната структура на човека („апетит-стомах“, „дух-гърди“ и „разум-глава“) и тристранната класова структура на обществото.

Той разделя хората въз основа на тяхната вродена интелигентност, сила и смелост на три съсловия:

• Работници. Това са трудовите хора, които създават нещата – работници, фермери, търговци и др. На тях съответства апетитът-стомах.
• Войни. Това са стражите – силни, смели, авантюристични. На тях съответства духът-гърди.
• Владетели. Това са управляващите – интелигентни, разумни, мъдри, които вземат добри решения за цялото общество. На тях съответства разумът-глава. Според Платон, най-подходящ за ролята на владетел е философът.

Философите-владетели и Войните заедно са пазители на идеалната държава на Платон. Той заключава, че разумът и мъдростта (а не реториката и убеждаването) трябва да управляват, като по този начин отхвърлят принципите на атинската демокрация (такава, каквато е съществувала по негово време), тъй като само малцина са истински годни да управляват.

Във връзка с идеята за Философ-цар, Платон разсъждава как трябва да бъде изградена образователната система, за да се създадат подобни хора. За Платон, Философът-цар трябва да има свой разум, воля и желания, обединени в добродетелна хармония – умерена любов към мъдростта и смелостта да се действа според тази мъдрост.

Платон също така счита, че е по-добре да се управлява от тиранин – тогава само един човек извършва лоши дела, отколкото от лоша демокрация – при нея всички хора са отговорни за лошите действия. Той смята, че една държава, съставена от хора, които имат различни по своята зрялост души, ще има тенденция към упадък от аристокрация (управление от най-добрите) до тимокрация (управление от най-знатните и богатите), след това до олигархия (управление на малцина), след това до демокрация (управление от народа) и накрая до тирания (управление от един тиранин).

Цитати от Платон

Платон е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Животът е само един миг между две вечности.”
• “Дребните цели създават дребни личности.”
• “В любовната аритметика едно плюс едно е равно на две, а две минус едно е равно на нула.”
• “Невежи са само тези, които са решили да си останат такива.”
• “Мисълта е разговорът на душата със себе си.”
• “Който сам не се убеди, никой не може да го убеди.”
• “Книгата е ням учител.”

В резюме

Теориите и идеите на Платон, описани в неговите произведения, оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на философските клонове и школи, както и на развитието на религията и духовността като цяло.

През целия си живот Платон е новатор, който неуморно търси доброто, истината и красотата, към които насочва и учениците си.

Благодарение на всичко това, Платон се превръща в един от символите на западната философия и личност, оставила огромен отпечатък върху интелектуалния свят.

Прочети повече: Кратка история на философията.