Питър Дракър. Биография и идеи

Питър Дракър е най-яркият представител на емпиричната школа в управлението и е считан за “баща на съвременния мениджмънт”.

Творчеството и активната консултантска дейност на Питър Дракър променят мисленето и практиката по мениджмънт. Благодарение на това, той се превръща в един от най-влиятелните и четени автори в света по проблемите на мениджмънта в съвременните организациии.

Как преминава животът на Питър Дракър? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Дракър

Питър Дракър, чието рождено име всъщност е Петер Друкер, е роден през 1909 г. във Виена, Австрия.

По това време бащата на Дракър е сред най-известните адвокати във Виена и един от учредителите на Музикалния фестивал в Залцбург. Богатите семейни и културни традиции оставят отпечатък върху мисленето на младия Дракър, който той ще носи със себе си цял живот.

Питър Дракър завършва Университета Гьоте във Франкфурт през 1931 г., където защитава докторантура по международно и публично право. Малко по-късно написва литературен труд, озаглавен „Еврейският въпрос в Германия“, който е забранен и изгорен от нацистите. Това е причина Дракър да се премести да живее в Англия.

В Лондон Дракър работи в застрахователна компания, а по-късно в частна банка като главен икономист и същевременно – журналист с икономически профил. През 1934 г. се жени за своя позната от студентските години, а през 1937 г. заедно със съпругата си трайно се установява да живее и работи в САЩ. През 1938 г., след насилственото присъединяване на Австрия към нацистка Германия, цялото му семейство емигрира при него в САЩ.

Още през 1936 г., когато няма навършени 30 години, Дракър публикува своята първа книга “Краят на икономическия човек”. В нея той анализира икономическите основи на фашизма. Книгата става известна като един от най-добрите опити да се обясни успеха на фашизма и причините за неговото разпространение в Европа.

През първите години от живота си в САЩ, Питър Дракър работи за група британски банки и застрахователни компании. В началото на 40-те години на XX век постъпва на работа в Колежа Бенингстън, където работи десетина години, а след това става професор по мениджмънт в Бизнес факултета при Нюйоркския университет.

През 1942 г., в разгара на Втората световна война, Питър Дракър публикува втората си книга – “Бъдещето на индустриалния човек”. В нея той поглежда в бъдещето след края на войната и се опитва да даде описание на новото устройство на света.

Някъде в този период Дракър започва да се оттегля от изучаване на политиката и обществото и развива траен интерес към по-задълбочено изследване на организациите. В третата си книга – “Концепция за корпорацията” (1946) той идентифицира видовете организации, които според него ще преобладават в икономиката и обществото на бъдещето.

Питър Дракър е убеден, че главна движеща сила, която определя успеха или провала на всяка организация, е нейният ръководител. Поради това той се насочва да изучава природата на мениджърската дейност и в следващите двадесет години публикува пет книги по тази тема, започвайки с “Практика на мениджмънта” (1954) и завършвайки с “Мениджмънт – задачи, отговорности, практики” (1974). Книгите на Дракър от този период и до днес се отнасят към най-значимите трудове по въпросите на управлението.

С настъпването на 80-те години на XX век, Питър Дракър се връща към темите, които го вълнуват в неговата младост – общество, икономика, политика, и посвещава на тях редица нови книги. В тях той разширява ролята на ръководителя и връзката му с разнообразни социални, политически, макроикономически и технологични процеси, които се развиват в този период.

Или, може да се обобщи, че творчеството на Питър Дракър обхваща три направления:

1. В периода 1939-1946 г. Дракър създава трудове, които третират стопанското и индустриалното общество.
2. В периода 1946-1973 г. Дракър създава трудове, посветени на мениджмънта.
3. В периода 1976-1995 г. Дракър създава трудове, в които разглежда въздействието на бизнес организацията върху обществото.

Освен преподавател и автор, Питър Дракър е и успешен консултант на водещи американски компании, сред които General Motors, Coca-Cola, IBM, Intel и др. В контакта си с едрия бизнес, той е ужасен да види как възнагражденията на висшите ръководни кадри в САЩ стремглаво растат и възлизат на стотици пъти над тези на средния работник.

В своя статия през 1984 г. Дракър обръща внимание на този факт, като отбелязва, че заплащането на ръководните кадри не трябва да надхвърля повече от двадесет пъти това на средния работник, а противното би било “морално и социално недопустимо и ще плати висока цена за това”.

В рамките на своята забележителна кариера, Питър Дракър е автор на десетки книги и над 100 статии в областта на мениджмънта и икономиката. В последните от тях, той акцентира силно на това, че ръководителите трябва не просто да се учат на това да разбират своята роля, но и на това как да я видоизменят, за повишение на ефективността на мениджърската дейност.

Питър Дракър умира през 2005 г., когато е на 95 години.

Дракър и основната цел на бизнеса

Според Питър Дракър, за да управляваме успешно една бизнес организация, първо трябва да разберем какво е бизнесът и коя е неговата главна цел.

До 60-те години на ХХ век икономическата теория е приемала, че основната цел на всяка фирма е получаване на максимална печалба.

Тезата на Дракър е съвсем различна:

„Ако искаме да разберем какво е бизнесът, трябва да започнем с неговата цел. А целта трябва да лежи извън самия бизнес. Всъщност тя трябва да лежи в обществото, тъй като бизнес предприятието е орган на обществото. Съществува само една вярна дефиниция за целта на бизнеса – да създаде клиент.“

Струва си да повторим – основна цел на бизнеса е да създаде клиент.

На основа на тази идея Питър Дракър счита, че всяко бизнес предприятие има две основни функции:

1. Маркетинг. Дракър счита, че маркетингът, погледнат от гледна точка на клиента, обхваща целия бизнес. Това е така, защото маркетингът, чрез своите проучвания, установява и разкрива пред инженера, проектанта и производителя какво иска клиентът от даден продукт, каква цена е готов да плати и кога ще пожелае този продукт.
2. Иновации. Дракър уточнява, че това е предлагане на повече и по-добри стоки и услуги. Той подчертава, че иновациите не се ограничават само до инженеринга и научните изследвания в предприятието, а се разпростират върху всички негови функции и дейности. Според него бизнес организацията трябва да се стреми както към иновации в продуктите, така и към иновации в различните умения и дейности, които са необходими, за да осигурят иновациите в продуктите.

От анализа на бизнес дейността като създател на клиенти, с помощта на маркетинг и иновации, Дракър определя какъв трябва да бъде мениджмънта на бизнеса. Според него мениджмънтът се състои в проактивно поставяне на цели (виждания за желаното), а не се изразява в стремеж към реактивно приспособяване към околната среда.

Дракър и управлението чрез цели

През 1954 г., в книгата си “Практика на мениджмънта”, Питър Дракър въвежда за пръв път термина “Управление чрез цели” (“Management by Objectives”).

Дракър обяснява, че управление чрез цели е управление, при което ръководители и служители обединяват сили и работят заедно за определяне и проследяване на определени организационни цели.

При традиционната система за управление, ръководителят планира сам целите и очакваните резултати. След това той спуска за изпълнение към служителите тези цели. Подчинените на свой ред имат задължението да изпълняват разпорежданията, често пъти без въпроси. И тъй като те вършат това, без да вярват в целите или плановете, които са им наложени “отгоре”, усилията им са непостоянни, което влошава изпълнението на целите и ефективността в работата.

Управлението чрез цели е различен подход за управление. При него ръководителят и подчинените му заедно обмислят и обсъждат целите в отделните сфери на дейност и разпределят работата помежду си. Управлението чрез цели изхожда от идеята, че когато служителите са участвали в определянето на някакви цели, те възприемат тези цели не за спуснати “отгоре”, а за свои лични цели, които трябва да постигнат.

Питър Дракър препоръчва управлението чрез цели да се осъществява чрез процес от пет стъпки:

1. Определяне или ревизиране на целите на организацията;
2. Предаване на целите на служителите;
3. Наблюдаване на прогреса по изпълнение на целите;
4. Оценяване на постигнатите резултати;
5. Възнаграждаване за постигнатите резултати.

Прочети повече по темата в статията “Управление чрез цели”.

Дракър и ролята на мениджъра в управлението

Питър Дракър настоява мениджърите да бъдат силно практически ориентирани в своята работа, като в същото време счита, че това не означава отсъствие на дисциплина и строгост. Той уверява, че ефективността в управлението се определя от набор от практически действия, които могат да се научат.

Определението на Питър Дракър за ефективност на мениджъра се базира на пет основни принципа:

• Ефективните ръководители знаят как да използват работното си време.
• Ефективните ръководители са ориентирани не върху процеса на труда, а върху резултатите от труда.
• Ефективните ръководители изграждат своята работа като се опират на силните страни, а не на слабите страни.
• Ефективните насочват своите усилия в тези области, в които отличната работа осигурява най-добри резултати.
• Ефективните мениджъри вземат решения за действие, правейки верни стъпки в правилната последователност.

Според Дракър, мениджърът е като диригент на оркестър, но едновременно с това и композитор. Той трябва да умее да създава от наличните ресурси едно цяло производствено единство, но същевременно да следи и отчита пазарната конюнктура, т.е. външната среда.

В своята книга “Практика на мениджмънта”, Питър Дракър откроява пет главни функции, които всеки мениджър следва да изпълнява. Те са:

1. Определяне на цели;
2. Организиране;
3. Мотивиране;
4. Измерване;
5. Развитие.

Научи повече по тази тема в статията “Петте функции на мениджмънта на Дракър”.

Според Дракър:

“Бизнес организацията може да решава нещо и да произвежда нещо в такава степен, в каквато в тези процеси участват нейните мениджъри. Сама по себе си, бизнес организацията не може да работи ефективно.”

Питър Дракър определя и някои от изискванията, според които даден човек не трябва да бъде назначаван на мениджърска длъжност. Например:

• Ако мениджърът гледа само слабостите на хората, вместо към силните им страни.
• Ако той повече се интересува от въпроса кой е прав, вместо от това, кое е правилно.
• Ако смята интелигентността за по-важна от честността.
• Ако характерът му не дава добър пример за подражание.

Ето какво казва в тази връзка Питър Дракър:

„Няма заместител на лидерството. Мениджмънтът не може да създаде лидери. Но той може да създаде условия, при които да се проявят лидерски качества или пък да се задуши потенциалното лидерство.“

Дракър и правилото SMART

Правилото SMART за определяне на цели се ползва с широка популярност в деловия свят. Това е така, тъй като целеполагането е стратегическо мениджърско задължение и в същото време – умение, без което трудно могат да се постигат високи резултати в която и да е сфера.

Въпреки, че авторството на концепцията SMART не е категорично изяснено, знае се, че през 50-те години на XX век именно Питър Дракър използва подобна класификация. Напълно възможно е именно той да е създателят на тази концепция.

Абревиатурата SMART има различни тълкувания, но вероятно най-прецизната и полезна в практически план комбинация от термини, определяща една цел като SMART (умна) цел е:

• S (Specific) – Целта следва да е специфична;
• M (Measurable) – Целта следва да е измерима;
• A (Accepted by you and/or others) – Целта следва да е приета от хората, които ще работят по нея;
• R (Realistic) – Целта следва да е реалистична;
• T (Time-bound) – Целта следва да е ориентирана във времето, т.е. с някакъв краен срок.

Или, за да е една цел SMART (умна цел), тя следва да е специфична, измерима, приета от всички, които ще работят по постигането й, реалистична и с някакъв краен срок на изпълнение.

Научи повече в статията “Правило SMART за определяне на цели”.

Дракър и General Motors

През 1943 г. Питър Дракър получава покана от водещата световна компания General Motors да извърши одит, за да разкрие тайната на нейния успех.

След като получава неограничен достъп до информацията, свързана с управлението, Дракър разработва силна теория, която обяснява успеха на General Motors. Резултатите от изследването са публикувани в книгата “Концепция за корпорацията”.

Висшето ръководство на General Motors реагира по свой начин, считайки книгата за “предателство”. В онези години ръководството на фирмата е оглавявано от легендарния Алфред Слоун.

В какво се изразява “предателството” на Питър Дракър според General Motors?

В книгата си Дракър критикува General Motors и предлага на компанията да промени своята стратегия, за да стане по-децентрализирана и да извлече по-голяма полза от това в бъдеще.

Отговорът на General Motors е: „Защо да се променяме, след като имаме нещо, което работи добре? Ние сме на върха в индустрията. Как изобщо се осмеляваш да предлагаш такива неща?“

Питър Дракър излага същата идея и в Япония. Компаниите там го изслушват с огромно внимание. Тоyota, например, прилага смело в практиката си неговите идеи. Японският производител на автомобили непрекъснато иновира, противно на това, което се случва в General Motors, където ръководителите се запъват с традиционния команден стил на управление.

Решението да не се предприемат промени според препоръките на Питър Дракър струва много скъпо на General Motors в дългосрочен план.

Например, автомобилите, които General Motors произвежда в началото на 90-те години, са податливи на механични повреди и отдавна не са най-добрите в света.

В същото време, работниците на поточните линии в Тоyоta са насърчавани да правят предложения за подобрения и с това насърчават и екипната работа. Когато даден работник от поточната линия забележи някакъв проблем, той я спира, след което всички негови колеги заедно полагат усилия за отстраняване на проблема.

Не е случайно, че въпреки доминацията на General Motors в първите следвоенни години, по-късно Тоyоta изпреварва General Motors като най-голям автомобилен производител. Крайният резултат от съветите на Дракър за разширяване на децентрализацията и системно насърчаване на иновациите е, че автомобилите на Тоyоta стават със значително по-високо качество от тези на General Motors и са по-търсени от пазара.

В същото време пазарният дял на General Motors се свива, а през 2008 г. фирмата дори е изправена пред банкрут и се спасява с финансовата подкрепа на правителството на САЩ.

Дракър и организационната структура

В основата на успеха на една бизнес организация, според Питър Дракър, е нейната организационна структура на управление. Той разработва успешна методика за изграждане на организационната структура на управление, която е валидна и до днес.

Първият въпрос при обсъждане на организационната структура, според Питър Дракър е: „Какъв е нашият бизнес и какъв трябва да бъде?“. Дракър е убеден, че организационната структура трябва да бъде проектирана така, че да направи възможно постигането на целите на бизнеса както сега, така и след 5, 10 и 15 години.

Питър Дракър препоръчва три начина за определяне на организационната структура:

1. Анализ на дейностите;
2. Анализ на решенията;
3. Анализ на отношенията – установяване с кого трябва да работи мениджъра, отговорен за дадена функция, каква помощ трябва да се окаже на мениджърите, отговорност за други функции и каква помощ на свой ред трябва те да му окажат.

С голямо практическо значение са също така и предложенията на Питър Дракър за изискванията към организационната структура.

Те са три:

• Организационната структура да организира бизнес дейността;
• Организационната структура да е възможно с най-малко равнища на управление;
• Организационната структура да дава възможност за обучение и проверка на бъдещите мениджъри.

Във връзка с това, Питър Дракър предлага два основни принципа за изграждане на организационни структури:

1. Принцип на федерална децентрализация;
2. Принцип на функционална децентрализация.

Дракър препоръчва използване на принципите на федерална децентрализация и функционална децентрализация поотделно, но и съвместно. Практиката на приложение на тези принципи води началото си от Пиер Дюпон и неговата фирма DuPont, но терминът „федерална децентрализация“ е въведен за първи път от Питър Дракър.

Дракър и учещата се организация

Питър Дракър издига идеята, че бизнесът – това са познанията, т.е. това е прилагането на информация, методи и идеи за разрешаване на практически задачи.

Производителността в една организация зависи от познанията и тяхното прилагане. Според Дракър бизнес, който не успява да прилага съвременни познания за да осъществи своите цели и задачи, не може да оцелее във времето.

Или, Дракър аргументира идеята за т.нар. “учеща се организация”, като за него тя се основава на учещи се индивиди, които я формират. Той обръща специално внимание на начина, по който хората се учат да учат, като нарича това “най-належаща задача на мениджърите”. Под това Дракър има предвид нуждата от непрекъснато разширяване на знанията и уменията на хората в информационната епоха.

Верен на идеите си, Дракър всяка година си определя тема, за която не знае нищо и я превръща в обект на интензивно изучаване.

Цитати от Дракър

Питър Дракър е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към управлението, бизнеса и обществото:

• “Най-добрият начин да предскажеш бъдещето си е като го създадеш.”
• “Мениджмънтът прави нещата както трябва; лидерството прави правилните неща.”
• “Ефикасността е да правиш нещата правилно. Ефективността е да правиш правилните неща.”
• “Знанието е сила, поради което хората, които са го притежавали в миналото, често са се опитвали да го скрият.”
• “Ако не сте научили как да учите, ще ви е трудно. Да знаеш как да учиш отчасти е любопитство. Но това също е дисциплина.”
• “Знанието трябва непрекъснато да се подобрява, оспорва и увеличава, или то изчезва.”
• “Ако искаш нещо ново, трябва да спреш да правиш нещо старо.”
• “Основна цел на бизнеса е да създаде и задържи клиент.”
• “Това, което може да бъде измерено, може да бъде подобрено.”
• “Образованието вече не може да бъде ограничено само до училищата. Всяка работодателска институция трябва да стане учител.”
• “Така, както никой не научава повече по някакъв предмет от човека, който е принуден да го преподава, така и никой не се развива толкова, колкото човекът, който се опитва да помогне на другите да се развиват.”
• “Знанията са безполезни за ръководителите, докато не бъдат превърнати в дела.”
• “Знанието може да е неутрално, но това, което правим с него, в никакъв случай не е неутрално.”
• “Саморазвитието изисква усвояване на нови умения, нови знания и нови нрави.”
• “Най-важното в общуването е да чуеш онова, което не се казва.”
• “Работниците на умствения труд притежават средствата за производство. Това е знанието между ушите им. И това е напълно преносим и огромен капиталов актив.”
• “Придобиването на знания струва пари, както и придобиването на каквото и да било. Но придобиването на знания няма цена.”
• “Критичната характеристика на хората на умствения труд е, че те не са работен ресурс, а капитал.”
• “Тримата най-харизматични лидери на XX век нанесоха повече страдание на човешката раса, отколкото почти всяко друго трио в историята: Хитлер, Сталин и Мао. Това, което е важно е не харизмата на лидера, а мисията на лидера.”
• “В центъра на Обществото на знанието следва да лежи концепцията за Образования човек.”

В заключение

Има една важна мисъл на Питър Дракър, която подчертава ролята и значението на мениджъра за неговите подчинени, шефове, клиенти, доставчици и собственици.

“Титлата не дава привилегии и власт, а отговорности.”

Да си ефективен ръководител не значи просто да имаш визитна картичка, на която да пише “мениджър”. Успехът в мениджмънта е свързан с комплексна и отговорна работа, която не е по силите на всеки.

Именно на практиката на мениджмънта посвещава своите трудове и активна консултантска дейност Питър Дракър. Наследството, което ни оставя той в тази област, е огромно. Само обемът на неговите трудове надхвърля 10 000 страници.

Но Дракър не предлага само теоретични знания, а и практика как да ги приложим в управлението на организациите. Това го прави един от най-влиятелните учени на ХХ век.

Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.