Питагор. Биография и идеи

Малко се знае за живота на Питагор. Той самият не е оставил нищо написано и никой не знае какво точно е говорил на своите съмишленици, тъй като те съблюдавали необичайно мълчание.

И все пак, Питагор оставя ярка следва в богатата история на философията. Той е основател на влиятелен философски и религиозен култ и най-вероятно е първият човек, който нарича себе си “философ”. Но може би най-важното от всичко е, че съумява да открие смисъла на живота и сътворението на Вселената… чрез математиката.

Как преминава животът на Питагор? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Питагор

Съвременните учени смятат, че Питагор е роден на остров Самос в Егейско море, близо до крайбрежието на днешна Турция. Живее е в периода около 570 – 490 г. пр.н.е.

Бащата на Питагор е финикиец, собственик на търговски кораби. Майка му е известна като най-красивата жена на остров Самос.

Питагор изпъква още от дете. Той е интелигентен, буден, ученолюбив, с ораторски качества, добър спортист. На 17 г. взема участие в Олимпийските игри.

На младини Питагор пътува много по Средиземноморието, главно с цел да учи. Първоначално се образова в храмове на финикийските градове Тир и Библос, както и във Вавилон.

Когато е на 18 г., Питагор се запознава с Талес (считан за първия философ), който бил силно впечатлен от заложбите му. Вероятно Питагор учи в Милетската школа на Талес. Установявайки, че Питагор има много таланти и голям потенциал, Талес го насочва да замине за Египет – главен център за обучение по онова време, за да получи знания по математика и астрономия от местните жреци.

В Египет Питагор прекарва 22 г. и това оставя силен отпечатък върху него. Там той открива смесица от мистицизъм и геометрия, въплатена в съвършенството на Хеопсовата пирамида. Тя го очарова до края на живота му.

По време на престоя си в Египет, държавата е завладяна от персите и Питагор попада в плен на Персийския цар. Отведен е в земите на Месопотамия и прекарва значително време по тези места (говори се за 12 години). Там той има шанса да учи от местните магове и натрупва още по-голям опит.

В резултат на сериозно образование и обиколки по света, Питагор натрупва големи знания. Научава се да свири на лира, пише поезия, рецитира Омир. Задълбочените му интереси се простират в областите на метафизиката, математиката, астрономията, етиката и педагогиката.

Питагор се прибира в Самос и основава свое училище в египетски стил, наречено “полукръг”. Скоро след това островът е завладян от тирана Поликрат. Питагор е принуден да напусне Самос, поради риск за живота си – неговото училище не допада на новата власт.

Така, на около четирийсетгодишна възраст (а според други на около петдесет и пет), Питагор попада в Кротон (днес Кротоне, в Южна Италия).

Там той основава своята философска и религиозна общност, за която ще стане дума малко по-долу. Пак там се жени за Теано – младо момиче, може би негова ученичка, от която има седем деца.

Доказателствата за живота и смъртта на Питагор са изгубени във времето, останал е само митът за него.

Според една история Питагор умира поради омразата си към… боба.

Питагор бил в някаква къща на среща с последователите си, когато някой си Килон, местен автократ, когото Питагор навремето обидил, подпалва сградата.

Учениците му проявяват невероятна лоялност, вероятно в резултат на препятствията, които трябвало да преодолеят по време на обучението си, за да бъдат негови последователи. Те правят с телата си защитна бариера пред учителя си и получават тежки изгаряния. Питагор успява да избяга.

Почти спасен, Питагор стига до поле с боб, но отказва да мине през него. Тогава главорезите на Килон го настигат, прерязват му гърлото и го оставят да умре в полето.

Може би манията на Питагор по отношение на бобовите култури е най-надеждният факт за него, с който разполагаме.

Причините за антипатията на Питагор към боба са не една, не две. Освен, че образува газове, бобът по своята форма му напомня на тестиси, прилича му на вратите на гръцкия бог на подземния свят Хадес, както и се използва като бюлетина по време на избори, които на свой ред водят до олигархии, които Питагор не одобрява.

Преди малко стана дума за невероятната лоялност към Питагор от страна на неговите ученици. Защо е така?

Училището на Питагор

В Кротон Питагор основава тайнствен религиозен култ, подобен на манастир, в който е почитан като месия. Най-вероятно главните идеи и знания за своето училище Питагор пренася от Египет.

Учениците на Питагор се наричат “питагорейци” или “mathematikoi” (“математици”). Те живеят в комуна и съблюдават много строги правила на поведение и хранене, изучавайки религиозните и философски теории на своя учител.

Но да станеш питагореец не било никак проста задача. Всеки кандидат преминавал през изключителни изпитания.

Най-напред Питагор провеждал нещо като интервю с кандидатите и се интересувал от отношенията им с техните родители и семейство. Наблюдавал ги как се държат и какви са стойката им, позите им, движенията им, тонът с който говорят, смехът им. Разпитвал ги за техните приятелства, за желанията им, за това какво обичат да правят в свободното си време. Интересувал се какво ги кара да изпитват радост или тъга. Всички това били важни сигнали за качествата на душите на кандидатите.

Веднъж приети в училището, новопостъпилите ученици не получавали директен достъп до всички знания, както и до своя учител. Те започвали от по-ниско ниво, със статута на “слушатели” и имали право само да слушат беседите му, без да го виждат или да влизат в диалог с него. Този “изпитателен срок” продължавал цели три години!

През това време Питагор наблюдавал всеки ученик и преценявал характера и навиците му, желанията и мечтите му. Питагор използвал това време и за да тества привързаността на учениците си към материални вещи и нуждата им от обществено признание и похвала. Питагор ценял високо в тях енергичността, сдържаността и скромността им.

След тази внимателна преценка, Питагор се фокусирал върху паметта, концентрацията и споособността на учениците му да учат. Не позволявал на никого да си води писмени записки с цел да стимулира развитието на фотографска памет на последователите си.

След третата година, Питагор се разделял с онези, които не притежавали качествата и потенциала да бъдат пълноценни ученици в неговото училище. Останалите продължавали напред към следващия етап, но какъв етап само! Той продължавал пет години и изисквал от учениците да съблюдават пълно мълчание.

Най-накрая, след пет години в мълчание, учениците ставали пълноценни членове на общността – истински питагорейци.

И така… осем години, за да станеш ученик в училището на Питагор.

След подобна селекция, няма как в това училище да не попадат само най-блестящите и достойни ученици.

Но дали си е струвало чакането?

Вероятно отговорът на този въпрос е “Да”, ако се съди по наплива към школата на Питагор. Очевидно учениците му са оценявали високо факта, че ще получат яснота за начина, по който работи всичко на този свят и едновременно с това ще станат част от малка и много сплотена общност, която изповядва сходни ценности и принципи.

Говори се, че самият Питагор също е бил задължен да издържи подобен суров “изпитателен срок” по време на обучението си в Египет. Жреците от поречието на река Нил се притеснявали, че един чужденец като него няма да прояви достатъчно настойчивост и дисциплина да усвои знанията, които имали – за живота, смъртта и Космоса. Затова дълги години му възлагали всевъзможни задачи – интензивно учение, аскетични лишения, продължително гладуване, усърдна служба в храма. Искали да проверят дали наистина е сериозен в желанието си да получи знания. Питагор се справял блестящо в всяко предизвикателство и накрая спечелил доверието им.

Как преминава животът в училището на Питагор?

Училището на Питагор, необичайно за времето си, е открито както за мъже, така и за жени. Питагорейците нямат право да притежават лични вещи и се придържат към вегетарианска диета. Всъщност, питагорейците вероятно са първите вегетарианци в света.

Денят на учениците в училището на Питагор е добре организиран. Той включва общи хранения, физически упражнения, рецитиране на поезия, музикални занимания, четене и изучаване на философия.

Тайнственото училище на Питагор има за основна цел да учи хората на морал – как е правилно да се живее. Питагорейците трябва да живеят етично, да се обичат един друг, да споделят общи политически убеждения, да изповядват пацифизъм и да посветят живота си на голямата страст на Питагор – математиката на природата.

Освен всички други свои ритуали и занимания, питагорейците практикуват и мълчание. То е базирано на убеждението, че ако човек се колебае какво да каже, е по-добре да мълчи. Нарушаването на периодите на мълчание се наказва със смърт.

Двете страни на питагорейските вярвания, мистичната и научната, изглеждат несъвместими, но самият Питагор не гледа на тях като на противоречиви. Питагор вярва в реинкарнацията и че душата се преражда отново и отново в тела на хора, животни и растения, докато стане чиста. За него целта на живота е освобождаване от цикъла на преражданията, което се постига чрез придържане към редица строги правила и чрез съзерцание.

Хармония на числата

Една от централните идеи в учението на Питагор е, че смисълът на живота и обяснение за сътворението на Вселената може да се открие в изучаване на числата.

В математиката, Питагор открива истини (пропорции, принципи), на които гледа като на дадени от Бога. Главен девиз на питагорейците става идеята, че “Всичко е число”.

Например, Питагор открива, че квадратът на хипотенузата на който и да е правоъгълен триъгълник е равен на сбора от квадратите на другите две страни. Това гениално откритие става известно като “Питагорова теорема” и се приема от последователите му като божествено откровение.

Самият Питагор е толкова впечатлен от собственото си откритие, че въпреки вегетарианството си, принася сто вола в жертва и организира пиршество, като благодарност към Музите.

Питагорейците отдават следното значение на числата:

• 1 (монада) – основа и елемент на всички числа. Бог. Първото от всички неща. Създателят на всички неща. Разум. Източникът на всички идеи. Мъжкото и женското начало заедно. Свързва, крепи и разделя всички неща. Знакът за числото 1 означава “Живият човек” и още “Изправен”.
• 2 (диада) – главната противоположност на монадата и причина за различието. Нарича се “Смелост”, защото е първото число, отделило се от Божественото едно. Нарича се и “Материя”, тъй като е определена и е причината за множеството и за делението. Извор на симфония. Хармония. Основа на всички женски божества, следователно на Природата, Рея и Изида.
• 3 (триада) – първото нечетно число с енергия. Първото съвършено число. Добър съвет. Интелект. Познание. Господарка на музиката, на геометрията и на астрономията. Триъгълникът е основната геометрична фигура.
• 4 (тетрада) – наричано от питагорейците “най-великото чудо” и “изворът на Природата”. Нарича се “Справедливост” като първото кратно четно число. Четворката е завършекът на групата от четири елемента – точка, линия, повърхност и обем.
• 5 (пентада) – едно изцяло сферично и кръгло число. При всяко умножение то възстановява себе си. Светлината. Отсъствие на конфликт. Числото на Венера. Божествена звезда. Петият елемент – етер.
• 6 (хексада) – наречено от питагорейците “съвършенството на частите” и още “брак”. Символ на единство на противоположностите. Като повдигнем 6 на трета степен, получаваме 216. Това, според Питагор, са годините, след които всичко се преражда, т.е. това е периодът на Метемпсихозата или прераждането на човека след всяка смърт.
• 7 (хептада) – според Питагор, това е “перфектното число”. Числото на планетите, познати на древните. Седем са дните в седмицата. Седем са тоновете в музикалната стълбица – те се излъчват от планетите и образуват т.нар. “музика на сферите”.
• 8 (огдоада) – наричано “универсална хармония”, защото отделя музикалните пропорции. Питагор нарича осмицата “Справедливост”. Гърците са казвали: “Всички неща са осем”. Символ на Безкрая и връзката с Божественото. Вечно спираловидно движение на циклите в природата и живота.
• 9 (енеада) – наричано от питагорейците “Океан” или “Хоризонт”. Първият квадрат на нечетно число и като хоризонт ограничава останалите числа да достигнат до десетицата. Наричат го “съвършено” и “довежда нещата до край” по две причини – защото човешкият плод се износва за девет месеца и защото води началото си от триадата (3х3 или 3+3+3). Девет е число на Материята.
• 10 (декада) – наричано “напълно завършено” и “изцяло изпълнено”. Последното число в таблицата на Питагор. Великият връх на числата. Питагорейците са го наричали с очарование “Бог”, “Небе”, “Вечност”, “Космос”, “Вселена”, “Съдба” и “Слънце”. Свещеният символ на питагорейците – Питагоровият триъгълник или Тетраксис, е триъгълник, описан от десет точки, подредени в четири реда. Най-отгоре е монадата, под нея – диадата, под нея – триадата и най – отдолу – тетрадата. Така се описва по друг начин декадата. Това са и четирите форми – точка, линия, повърхност и обем.

На практика Питагор полага основите на една нумерологична традиция, следвана и в наши дни от множество езотерици, мистици, масони и др. Самият той черпи вдъхновение и идеи за числата и от по-древни традиции – египетски, шумерски, юдейски и др.

Питагор и идеята за Бог

В резултат на наученото в Египет и на собствените си изследвания, Питагор заключава, че целият Космос се управлява от математически правила.

В “Книгата за философията” открих следния текст:

“Питагорейското обяснение за сътворяването на Вселената следва математически модел:

Бог налага граници на Неограниченото (съществувало преди Вселената), така че всичко, което съществува, придобива реални размери.

По този начин Бог създва измерима единица, от която се формира всичко останало.”

Въпросните “Граници на Неограниченото” Бог очевидно въвежда с помощта на числата – съотношенията и пропорциите.

Питагор открива ролята на числата навсякъде. Например, в музиката. Той открива перфектни математически връзки между тоновете, които звучат приятно заедно. Установява, че музикалните интервали са хармонични, когато са в точно определено математическо съотношение.

За Питагор:

• Аритметика = Число само по себе си
• Геометрия = Число в пространството
• Музика/Хармония = Число във времето
• Астрономия = Число в пространството и времето

Питагорейците смятат, че математиката е необходимата стъпка, за да се премахнат чистите привидности и да се разкрие стойността на нещата. Чрез своите симетрии и модели, математиката разкрива дълбоките истини за реалността.

Казано по друг начин, когато човек осъзнае математическите закономерности и закони, той все едно вижда част от делото на Бог. Силата на математиката е точно това, което може да се очаква във Вселена, създадена от Бог.

В тази връзка векове по-късно философът и математик Готфрид Лайбниц отбелязва:

“Когато Бог изчислява и обмисля нещата, се ражда светът.”

Питагор и смисълът на живота

Обективният поглед върху темата изисква да се признае, че математиката сама по себе си не е доказателство, че Бог съществува.

Ученията на Питагор обаче ни провокират към идеята, че в математиката има сила, тясно свързана с усещането на хората за смисъл. В математиката откриваме закони, които действат, без да знаем защо е така. Но все пак, те съществуват и ние можем да ги откриваме.

Нима в това няма нещо красиво, добро и дълбоко смислено?

Това е най-вероятно и дълбоката идея на Питагор. Като вярващ в реинкарнацията и пречистването на душата, той е смятал, че голямата идея на всичко е човешката душа да достигне до Бог.

Логиката тук е следната: Вселената, която Бог е създал, е свещена поради своя безупречен ред, хармонии и симетрии. Принципите, които правят Вселената свещена, за Питагор са принципи на самата “свещеност” и поради това те са вродени и за човешката душа.

Или, питагорейците учат, че душата на човека е хармония. Ако искаме да достигнем до Бог, тогава според философията на Питагор, душата трябва да осъзнае своя хармоничен произход. А всичката хармония и ред на този свят идват по линия на свещените принципи на числата. Всичко е число.

Цитати от Питагор

Питагор е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Животът е като стадион. На стадиона някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други – за печалба, а философите – единствено за истината.”
• “Временният неуспех е винаги по-добър от временния успех.”
• “Ако можеш да си орел, не се напъвай да си пръв сред гаргите.”
• “Спестявайте сълзите на децата си, за да могат някога да ги леят на гроба ви.”
• “Голямата наука да живееш щастливо се състои в това да живееш само в настоящето.”
• “Докато човек продължава да унищожава безмилостно по-низшите живи същества, той никога няма да се радва на здраве или мир. Докато хората колят животни, те ще се убиват и един друг.”
• “Не казвай малко с много думи, а много с малко думи.”

В резюме

Почти всичко, което знаем за Питагор, дължим на други хора. Много от фактите за живота му са спорни и са предимно догадки.

Ученията на Питагор провокират да размишляваме над въпроса: Кои са фундаментите на нашето собствено разбиране за живота? Има ли някакви закони и принципи, на които почива всичко в нашия свят? Защото, ако има такива, значи има и някакъв смисъл (замисъл) на всичко, който си заслужава да бъде изследван и търсен.

За Питагор смисълът е скрит в законите и принципите на математиката.

Прочети повече: Кратка история на философията.