Пирон. Биография и идеи

Пирон е древногръцки философ от Елинистическия период на Античната философия, който е останал в историята като баща на скептицизма.

Основните идеи на Пирон гравитират около схващането, че нищо не е сигурно и че не бива да разчитаме, че това, което знаем, е вярно. Според него, всичко може да бъде поставено под въпрос или съмнение, откъдето идва и ключовата идея, че човек може да постигне щастие и вътрешен мир, като се въздържа от всякакви преценки и не се обвързва с възгледи.

Как преминава животът на Пирон? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Пирон

Пирон е роден през 365 г. пр.н.е. в Елида, Северозападен Пелопонес.

Като младеж, Пирон е обещаващ художник и негови картини дори се излагат в гимназиума на града. Малко по-късно той се преориентира към философията, повлиян от идеите на Демокрит. Става ученик на Анаксарх, който сам е ученик на Демокрит.

Когато един ден Анаксарх потегля заедно с армията на Александър Велики към Индия, Пирон, тогава на около тридесет и пет години, последва своя учител. Това пътуване се превръща в повратна точка в живота му.

Като млад, Пирон мечтае за слава и отчаяно търси одобрението на другите, което издава копнеж за признание, но и създава неспокоен дух и пламенен нрав. В Индия обаче той силно се вдъхновява от тамошните духовни учители (т.нар. “гуру”) и това променя погледа му към света и към самия него.

Пирон остава в Индия около година и половина. Там той придобива знания от “голите философи” – философи-аскети, известни още като “гимнософисти”, които щастливо се разхождат без дрехи.

Веднъж той чува как един гуру укорява собствения му учител Анаксарх, че учи другите как да живеят добър живот, а същевременно не прави почти нищо, за да подхранва доброто в себе си.

Индийският гуру казва на Анаксарх:

“Никога няма да можеш да учиш другите какво е добро, докато прислужваш на царете в техните дворове.”

Пирон е поразен от чутото. Той разбира, че до този момент от него се очаквало именно това – да любезничи раболепно. Осъзнава също, че трябва да се старае да практикува философията си, а не да я описва и разяснява.

През следващия период от живота си, когато се завръща обратно в Елида, Пирон се отдава на живот в аскетизъм, без особени материални удобства. Отива да живее при сестра си и не се срамува да върши женска работа – да бърше праха, да продава на пазара прасета и домашни птици.

В същото време, Пирон работи сериозно, за да промени характера си. Възприема за своя молитва (мантра) стих на Омир: “Като листата на дървото е животът на човека” и я рецитира постоянно. Вече не гледа отвисоко на никого и е готов да разговаря или изслуша всеки. Остава невъзмутим, ако слушателите му, ако ги има, не му обръщат внимание и си тръгват, оставяйки го сам. Спокойно довършва каквото има да каже и продължава нататък.

Пирон съумява да постигне също и забележително хладнокръвие. Легендата разказва как веднъж, пътувайки с кораб по море, остава толкова спокоен по време на свирепа буря, че изнервя останалите пътници. Дори опитните моряци са пребледнели от страх, тъй като вятърът разкъсва платната, а вълните заливат целия кораб. Единствен Пирон е невъзмутим, като на всичко отгоре вижда в трюма едно прасе, което спи, посочва го на останалите и казва: “Това е мъдрецът!”

Пирон е неудовлетворен от догматичността на популярните в онези години философски школи, които твърдят, че са носители на истинското познание. Той така и не успява да открие философска школа, към която да се присъедини с пълно убеждение. Затова и решава да създаде нова школа (с което вдъхновява по-късно появата на школата “Пиронизъм”), която практически дава началото на течението на скептицизма във философията.

Пирон започва да учи останалите, че човешките сетива са измамни, че човек приема твърде много неща за даденост, но че няма как да е напълно сигурен в каквото и да е било. Според Пирон е невъзможно да се стигне до абсолютна истина за каквото и да е било, затова човек може да постигне вътрешен мир, само като се въздържа от всякакви преценки и не се обвързва с твърди възгледи.

Но Пирон не просто учи другите на това, а сам живее в унисон със своите принципи. Например, той често започва своите изречения с думи като “Изглежда, че”, “Струва ми се” или “Вероятно”. Става толкова безстрашен и не показва признаци на безпокойство пред очевидни опасности, че негови приятели и ученици едва го опазват жив и здрав.

Например, веднъж Пирон е нападнат от свирепо куче, но остава невъзмутим. Защо да се страхува от кучето, след като не е сигурен дали то иска да го ухапе? Само защото тича след него или лае, не означава, че обезателно ще го ухапе. А и дори да го ухапе, няма непременно да боли. Защо тогава трябва да се тревожи за тези неща, след като не може да е напълно сигурен, че те ще се случат?

Въпреки, че изпада в подобни крайности, Пирон наистина практикува сам това, на което учи другите. Личният му пример му спечелва множество последователи и го превръща в знаменитост, поради което той е провъзгласен за върховен жрец на Елида, а в негова чест философите са освободени от данъци. Славата му се разпростира и до Атина, където получава гражданство, а атиняните издигат в негова чест статуя и паметник.

За голямото уважение към Пирон свидетелства например Тимон от Филунт, който е негов съвременник и ученик. Тимон отхвърля повечето философи от онова време като непоследователни или празнодумни, но в Пирон вижда нещо оригинално и автентично:

“Следното, о, Пирон, копнее да чуе сърцето ми: как, за бога, макар и човек, успяваш да действаш леко и спокойно, без да потъваш в мисли и неизменно невъзмутим, независимо от постоянните промени и сладките гласове на мъдростта? Ти единствен показа на хората пътя – подобно на бог, който увлича цялата земя, докато тя се върти, показвайки блестящия диск на кръглата си сфера.”

Пирон, подобно на Сократ, не оставя писмено наследство. Той приема напълно учението на индийските йоги: практиката е всичко, личният пример е по-могъщ от думите. Пирон не желае последователите му да си играят с размислите му, а да следват модела му на живот.

Счита се, че Пирон живее до преклонната възраст от около деветдесет години и умира някъде около 270 г. пр.н.е.

Пирон и скептицизмът

Основен принцип във философията на Пирон е, че никой не знае нищо – и дори това не е сигурно. Не бива да разчитаме, че това, което знаем, е вярно – можем да грешим. Всичко може да бъде поставено под въпрос и всичко може да бъде поставено под съмнение.

Следователно, главното поучение на скептицизма е, че най-добрият вариант е да имаме отворен ум и да не се обвързваме с възгледи, за да не бъдем разочаровани.

Това схващане е известно като “акаталексия”, което на гръцки език значи “неразбиране” – на природата на нещата и тяхната вътрешна същност. В преносен смисъл, атараксия е “вътрешен мир”, “апатия” или “освобождаване от безпокойството”.

Подобно схващане – че не можем да сме сигурни в нищо и че е невъзможно да узнаем кое е вярно и кое – не, е много различно от философията на Платон или Аристотел, например. То, по-скоро е близко до твърдението на Сократ, че знае единствено колко малко знае. Но Пирон и скептицизмът стигат много по-далеч от това.

Пирон обобщава философията си под формата на три въпроса, които всеки, който иска да бъде щастлив (да постигне “евдемония”), трябва да си зададе:

1. Какви са всъщност нещата?
2. Какви отношения към тях би трябвало да възприемем?
3. Какво ще стане с някой, който възприеме това отношение?

Отговорите на Пирон на тези три въпроса са прости.

Първо, никога не можем да узнаем какъв всъщност е светът – това е отвъд възможностите ни. Никой никога няма да опознае истинската природа на реалността. Такова познание просто не е възможно за човешките същества.

Второ, и като резултат от това, не бива да се обвързваме с който и да е възглед. Тъй като не можем да знаем нищо със сигурност, то най-добре е да се въздържаме от всякаква преценка и да живеем живота си, без да се обвързваме с възгледи. Всяко желание, което изпитваме предполага, че вярваме, че едно нещо е по-добро от друго. Нещастието се поражда от неполучаването на това, което искаме.

Но ние няма как да знаем, че нещо е по-добро от друго, следователно, както учи Пирон, би трябвало да се освободим от желанията и да не ни интересува как ще се развият нещата.

Това е правилният начин да се живее – да приемем, че нищо няма значение. По този начин нищо няма да влияе на душевното ни състояние – което ще е вътрешен мир.

Трето, ако следваме този подход, ще ни се случи именно това. В началото ще се чувстваме странно, но в крайна сметка ще се освободим от всички грижи. Това е най-доброто, на което можем да се надяваме в живота.

Трябва да се отбележи, че първоначалното значение на “скептик” е различно от съвременното – не човек, който не вярва и се съмнява, а такъв, който търси или пита. В този смисъл, не всички философи-скептици са толкова крайни, както Пирон.

Например, съществува сериозна традиция на умерен скептицизъм, на оспорване на предположенията и внимателно вглеждане в доказателствата, без да се опитваме да живеем така, че постоянно да подлагаме всичко на съмнение.

Подобно скептично оспорване е в сърцето на философията и в този смисъл, всички велики философи са били скептици. Това е обратното на догматизма. Човек, който е догматичен, е твърдо уверен, че знае истината. Философите оспорват догмата.

Цитати от Пирон

Пирон не оставя писмено творчество, поради което почти не е известен с крилати цитати, които да въплащават мъдростта му и отношението му към света.

Успях да открия само една негова мисъл, но за това пък каква:

• “Умният човек никога не е грозен.”

В резюме

Пирон оставя следа като първият философ, който обръща внимание на въздържането от преценка във връзка с вярванията, което според него е единствената разумна реакция на погрешността на сетивата и на факта, че и двете страни на един аргумент могат да бъдат еднакво валидни.

Пирон не оставя нищо написано, но вдъхновява школата на скептиците в древногръцката философия, като развива идеята, че въздържането от преценка успокоява ума и води до щастие.

Прочети повече: Кратка история на философията.