Пиер Жане. Биография и идеи

Пиер Жане е френски психолог, психотерапевт и философ, който оставя следа в психологията с приносите си в областта на подсъзнанието и несъзнаваното.

Пиер Жане има открития в сферата на подсъзнанието, несъзнаваното, състоянията на дисоциация, същността на човешката личност, неврозите и тяхната терапия, но творчеството му е незаслужено пренебрегвано в продължение на десетилетия. Все пак, от края на ХХ век някои от идеите му отново привличат вниманието на специалистите.

Как преминава животът на Пиер Жане? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Жане

Пиер Жане е роден в Париж през 1859 г. и е от род на френски интелектуалци – филолози, философи, юристи и инженери.

Младият Пиер учи в елитното училище Екол Нормал Сюпериор в Париж. Там негови съученици са бъдещите философи Анри Бергсон и Емил Дюркем. След това Жане продължава образованието си в Сорбоната, където защитава магистърска степен по философия, докторска степен по литература и още една докторска степен – по медицина.

В своята биография Пиер Жане пише:

“Моите научни знания са резултат от конфликт между несъвместими тенденции. В детството се увличах по естествените науки. От рано започнах да се интересувам от ботаника и колекционирах растения. И всяка година, дори и сега, попълвам своя хербарий. Тази моя страст определи склонността ми към анализ, точно наблюдение и класификация и това би следвало да ме отведе до кариерата на натуралист или лекар. Имах обаче и друга склонност, която така и не намери удовлетворение, но все пак даде слаби отблясъци върху бъдещето ми. Когато бях на 18 години, бях много религиозен, привличаше ме мистиката. Да балансирам между религиозното чувство и науката не беше леко. Можех да го постигна с усъвършенстване на философските си знания, които удовлетворяват както разума, така и вярата. Това чудо не го постигнах, но си останах философ.”

Едва навършил 22 години, Пиер Жане е назначен за преподавател по философия в лицея в Хавър. Увлича се от възгледите и методите на проф. Жан-Мартен Шарко за проявите на хистерия и затова приема с желание да оглави неговата психофизиологическа лаборатория в болницата Салпретиер, Париж. Там Жане започва и своите първи изследвания върху пациенти, лекувани под хипноза. Той умело излага заключенията от своите наблюдения в лекциите си и това го прави един от най-харесваните преподаватели.

През 1902 г. Пиер Жане е назначен за преподавател по психология в Колеж дьо Франс. Развива активна научна дейност в областта на неосъзнатите психически процеси и генезиса на различни форми на проявление на човешкото поведение. Събира голямо количество литература и създава специализирана библиотека. Основател и главен редактор е на “Списание за нормалната и патологическа психология”.

Пиер Жане се пенсионира през 1936 г., но продължава да се занимава с частна практика и научни изследвания. Умира в Париж през 1947 г.

Френската общественост не научава за смъртта му, тъй като по това време има стачка на печатарските работници и вестниците спират да излизат. Три месеца края на стачката, смъртта на видния психолог е отбелязан в пресата буквално с два реда. Същото се повтаря и през 1956 г., когато клиниката Салпретиер тържествено открива възпоминателна плоча по случай 100-годишнината от посещението на Зигмунд Фройд в тази клиника. А огромна част от изследванията си Пиер Жане провежда именно в Салпретиер.

Така френското психологическо общество показва своето “уважение” към Пиер Жане, вероятно защото е бил инакомислещ.

Жане за дисоциациите, подсъзнанието и несъзнаваното

В края на ХІХ век и първото десетилетие на ХХ век сред психиатрите и психолозите се наблюдава засилен интерес към дисоциативните състояния при хората.

Става дума за състояния, при което някои мисловни процеси се отделят от съзнателната част на ума. Те са описани като “живот насън” или “нереалност”.

Установява се, че подобни състояния са причинени от грип, прием на лекарства, алкохол, както и че в определен момент те водят до загуба на паметта и разстройство на личността.

Пиер Жане е първият, който изучава и описва дисоциативните състояния. Докато работи в болницата Салпетриер и лекува болни от хистерия, той публикува статии с историите на заболяванията на три жени със силно изразени симптоми на дисоциация, а по-късно ги обогатява и задълбочава в няколко книги – “Психично състояние на хистериите”, “Неврози” и “Основни симптоми на хистерията”.

Жане отбелязва:

“Тези хора са преследвани от нещо и трябва внимателно да ги изследвате, за да стигнете до корена.”

Пиер Жане счита, че ако човек показва признаци на страх или има някакво страдание без очевидна причина, то това вероятно е подсъзнателна идея. Тя идва от онази част на ума, в която се крие нехарактерно и разстроено поведение.

Жане открива, че това е породено от някаква травма, която в някои случаи може да доведе до дисоциация. Ето как, в човека се развиват две отделни съзнания, но това не се осъзнава от него. Травмите в детството, например, според Жане може и да изглеждат забравени, но често пъти остават в подсъзнанието, а по-късно са източник на проблеми.

По този повод Жане казва:

“Несъзнаваното вижда хората зад завесата.”

Трябва да се отбележи, че Зигмунд Фройд, с когото Жане споделя своите открития, не е съгласен с понятието “подсъзнание”, въпреки че използва идеите на Жане. Фройд счита, че подсъзнанието е неясно понятие и го замества с понятието “несъзнавано”.

Жане и човешката личност

Най-ярка представа за схващанията на Пиер Жане за човешката личност ни дават негови лекции по психология, които са публикувани под заглавието “Психологическа еволюция на личността”.

По този повод руският психолог Андрей Незванов казва, че Жане представя изграждането на личността като “технологическо моделиране, по подобие на технологическото моделиране на някаква машина, което протича в обществото и това може да се оприличи като фабрика”.

Жане казва:

“Личността представлява вътрешна и външна работа – това са съвкупност от дейности, насочени към придобиване на телесна, социална и даже временна цялостност и обособеност от другите.”

Жане счита, че човешката личност предполага преди всичко цялостност и отличие от други личности. Според него, личността е “работа” за формиране на собствената цялостност, която се отличава от другите. Тази “работа” протича в условията на социума (обществото) и в крайна сметка социумът е този, който създава личността.

Жане за психологията

Много интересно е схващането на Пиер Жане за психологията като наука. Той я възприема като обективна наука и цялата му изследователска, творческа и преподавателска дейност потвърждават това негово схващане.

Идеите на Жане намират отклик в творчеството на психолози като Карл Юнг, Алфред Адлер, Виготски, Галперин, Леонтиев и др., признавайки неговите заслуги към развитието на психологията.

Анри Еленбергер – известен с енциклопедичния си труд от 1970 г., посветен на историята на психиатрията със заглавие “Откриване на несъзнаваното” – пише следното:

“Дейността и трудовете на Жане могат да бъдат сравнени с един огромен град, погребан с пепел, подобно на Помпей. А съдбата на всеки погребан от пепелта град е неопределена. Но някога тя се връща към живота.”

В резюме

Пиер Жане е френски психолог, психотерапевт и философ, изследовател, преподавател и автор на трудове със значими идеи, които оказват силно влияние върху развитието на психологията като наука.

Основните приноси на Жане са в областта на сложни теми като дисоциациите, подсъзнанието, несъзнаваното, човешката личност и терапията на психически разстройства.

Макар и подценявани десетилетия наред, идеите на Пиер Жане все пак дават тласък на научните изследвания на други учени. Затова той с право се смята за един от най-просветените и продуктивни психолози на XX век.

Прочети повече: Концепция за съзнанието на Вунд.