Какви послания излъчваме, когато предпочитаме да мълчим и да не реагираме на това, което ни говори друг човек? Какво “казваме”, като не отговаряме на телефонни позвънявания на наш приятел или на имейли от клиент? Държим ли сметка за начина, по който говорим и пишем, или приемаме за по-важни самите думи? Обръщаме ли внимание на невербалните символи – нашите и тези на другите?
Под името “Петте аксиоми на комуникацията” са известни пет постулата за общуването, които дават отговори на тези въпроси.
Нека ги разгледаме.
Кои са петте аксиоми на комуникацията?
Петте аксиоми на комуникацията са дело на Пол Вацлавик – американски психолог, който заедно с колегите си Бивин и Джаксън ги публикува за пръв път с книгата “Pragmatics of Human Communication” през 1967 г.
През 60-те години на XX век Пол Вацлавик оглавява екип за изследване на комуникациите в семейна среда и откритията му се основават на емпирични изследвания. Впоследствие, научната общност приема модела на Вацлавик като удачен и приложим не само в семейна среда, но и извън нея.
Петте аксиоми на комуникацията са основни принципи, които обясняват как хората общуват:
- Невъзможно е да не се комуникира.
- Комуникацията има съдържание и отношения.
- Комуникацията има последователност.
- Комуникацията е цифрова и аналогова.
- Комуникацията е симетрична и комплементарна.
Нека разгледаме с повече подробности всяка от петте аксиоми на Вацлавик.
1. Невъзможно е да не се комуникира
Според Вацлавик всяко човешко поведение е форма на комуникация, дори когато не говорим. Действията, жестовете, мълчанието – всичко предава послание.
Когато някой реши да остане мълчалив по време на среща, това също е форма на комуникация – тя може да изразява несъгласие, безразличие или замисленост. Например, служител, който умишлено не участва в дискусия, изпраща ясно послание за своето отношение към ситуацията.
Същият ефект имат други две безсловесни комуникации. Например това, което изразява един редовно закъсняващи за работа служител, е: “Вие всички не ме интересувате”. Подобно съобщение излъчва и този, който отговаря на телефонни позвънявания по време на важна делова среща.
Първата аксиома на комуникацията предполага, че комуникацията може и да е непреднамерена, защото протича на безсъзнателно ниво, автоматически. Някои не се замислят какви са техните послания, включително и напълно мълчаливите послания.
Каква е поуката? Невъзможно е да не се комуникира! Всяко част от нас комуникира нещо към другите. Независимо, че при някои хора комуникация протича на безсъзнателно ниво и може да е непреднамерена, редно е да се обмисляме какви послания изпращаме. Това ни предпазва от недоразумения, излишни конфликти и проблеми.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Комуникацията има съдържание и отношения
Според тази аксиома комуникацията протича на две нива. Всяко съобщение съдържа информация (съдържание) и отразява отношенията между хората, които общуват. Често именно аспектът на отношенията влияе на начина, по който се възприема съдържанието.
Думите “Затворете вратата” е съобщение, което по своето съдържание означава, че се очаква действие – да се затвори вратата. Съобщението има и второ ниво, според това какъв е тонът, височината на гласа, има ли усмивка или изражението на лицето е заплашително и т.н. Добавянето само на една дума към фразата “Затворете вратата” може да промени второто ниво на комуникация. Например, “Затворете вратата, моля”.
Според Вацлавик, експресивната обвивка на съобщението (второто ниво на комуникация) е по-важна, отколкото първото ниво на комуникация. Когато отношенията между комуникаторите са здравословни, второто ниво на комуникация отстъпва.
Когато отношенията между комуникаторите не са здравословни, първото и второто ниво на комуникация са в постоянна борба. Печели винаги второто ниво – нивото на отношения, а съдържателното ниво губи своето значение. Забелязваме “отношението към нас”, вместо съдържанието на посланието.
Като държим сметка за двете нива на комуникация, ние се предпазваме от недоразумения и конфликтни ситуации. Тонът и височината на гласа, скоростта, с която говорим, изражението на лицето, усмивката, зрителният контакт, както и конкретните думи, които използваме, са в повечето случаи по-важни, отколкото това, което казваме.
3. Комуникацията има последователност
Общуването няма начало и край – то е динамичен процес. Хората действат и реагират в непрекъснат обмен на информация, който е трудно да бъде отделен на самостоятелни части.
Тази аксома се отнася до начина, по който възприемаме кое е причина и кое е следствие, кое е важно и кое не е важно. Вацлавик нарича тези неща “знаци на пунктуация” или “знаци на последователност на събитията”.
Например, ако човек гради своето поведение на основа на схващането “Мен никой не ме обича”, той е недоверчив в своите отношения с другите хора, или има защитни и агресивни реакции, с които се предпазва. Подобно поведение обаче не се приема от другите със симпатия и утвърждава предварителната нагласа на човека, че никой не го обича.
Дали първопричината е нагласата “Мен никой не ме обича”, а следствието са проявите на несимпатия от страна на другите? Или е точно обратното?
Няма да сгрешим, ако кажем, че комуникацията започва от нас самите – от мисленето ни, от нагласите ни към нас самите, от начина, по който възприемаме собствения си Аз. Важно е да разбираме кое е причина и кое е следствие. Важно е да сме позитивни към себе си, за да го излъчваме и извън себе. Важно е да различаваме кое е важно и кое не е важно, за да подбираме подходящите думи, изрази и невербални символи. Всичко това ни предпазва от излишни недоразумения и неприятни ситуации.
4. Комуникацията е цифрова и аналогова
Това са оригинални термини на Вацлавик. Той твърди, че и двата комуникационни канала – цифровият и аналоговият, имат както силни, така и слаби страни.
Цифровият канал за комуникация са думите, изразите, подреждането на думите в изречения, организацията на писмената и устна реч в подходяща структура, спазване на логиката, синтаксиса и пунктуацията. Другото название на цифровия канал е “вербален канал”. Според Вацлавик цифровият канал за комуникация не е приспособен за пълноценно предаване на емоционални отношения на хората, дори ако се използват думи, описващи емоции, наприме “Радвам се да те видя”.
Затова на помощ идва вторият канал на комуникация – аналоговият канал или т.нар. “невербален канал”. Аналоговият канал включва повече сетива – зрение, слух, допир, възприятия за пространство, а това означава повече информация.
Пнякога невербалният канал противоречи на вербалния. Когато кажем “Съжалявам”, думите предават информация, но изражението и тонът могат да изразяват както истинско съжаление, така и сарказъм. В тези ситуации, аналоговите сигнали често са по-силни от цифровите.
Каква е поуката? Не бихме могли да разчитаме само на това, че говорим и пишем. Важно е и как точно използваме думите, правилата на логическо и синтактическо изразяване, владенето на правопис и правоговор, познаването на символиката на невербалната комуникация и нейният културен контекст. Всичко това ни предпазва от неразбирателство, недоразумения, конфликти и неприятни взаиомоотношения.
5. Комуникацията е симетрична и комплементарна
Тази аксиома е за отношенията между хората, които винаги влияят на тяхната комуникация. Вацлавик установява, че отношенията между хората се основават или на симетрия или на йерархия между тях.
Симетричните отношения са отношения на равнопоставени хора, които се стремят да копират своето поведение един спрямо друг и да минимизират различията помежду си.
Ако отношенията между двама съпрузи са симетрични и те се възприемат като равностойни партньори, то комуникацията между тях е също симетрична. “Ще намерим ли време тази седмица да отидем на откриването на една изложба, как мислиш?” е симетрична комуникация.
Йерархичните отношения се основават на йерархия между хората, а поведението на единия само допълва поведението на другия, като подчертава и максимизира различията помежду им. Вацлавик нарича тези отношения “комплементарни отношения”, в резултат на които възниква и комплиментарна комуникация.
Ако съпругът е с чувство на превъзходство над съпругата си, то неговата комуникация засилва различията между двамата. Репликата по-горе ще изглежда така: “Искам да посетя една изложба. Трябва да дойдеш с мен.”
Разбира се, могат да се проведат и други примери. Двама колеги, които се състезават за надмощие, създават симетрична комуникация помежду си. В същото време, мениджър и служител може да имат комплементарни отношения, в които мениджърът води, а служителят следва.
Приложение
Петте аксиоми на Вацлавик намират приложение в различни области:
- Управление на екипи. Лидерите могат да използват разбирането за съдържанието и отношенията, за да създават по-ефективни послания към своите екипи.
- Преговори. Комплементарните взаимодействия често са ключови за изграждане на доверие между страните.
- Обучение и преподаване. Учителите могат да се възползват от цифровите и аналоговите аспекти на комуникацията, за да подчертават важни идеи.
- Семейна терапия. Взаимоотношенията в семейството често се анализират чрез аксиомите, особено по отношение на симетрията и комплементарността.
- Маркетинг и реклама. Успешната реклама използва аналогови сигнали – изображения, музика, тон – за да предаде послания по-убедително.
В резюме
Петте аксиоми на комуникацията са:
- Невъзможно е да не се комуникира.
- Комуникацията има съдържание и отношения.
- Комуникацията има последователност.
- Комуникацията е цифрова и аналогова.
- Комуникацията е симетрична и комплементарна.
Петте аксиоми на Вацлавик ни напомнят, че комуникацията е не само обмен на информация, но и динамичен процес, в който невербалните сигнали и взаимоотношенията играят ключова роля.
Познаването на тези принципи може да помогне за по-добро разбиране и управление на общуването във всички аспекти на живота.
Прочети повече: Пол Вацлавик. Биография и идеи.
