Пет етапа на скръбта на Кюблер-Рос

Когато загубим някого (или нещо), когото обичаме, чувството може да бъде непоносимо. Загубата може да е свързана с раздяла с любим човек (в т.ч. и развод), изгубване на дом или работа и дори случай на смърт.

Подобна загуба, особено ако е свързана със смърт, води до различни чувства и емоции, които могат да се обединят с една дума – скръб. Скръбта, на свой ред, води до болка, която може да е много силна и продължителна.

Известен е модел на “Пет етапа на скръбта”, който изследва основните фази, през които преминава човек в своята скръб. Полезно е да се познават подобни модели, доколкото те могат да облекчат в една или друга степен скръбта и болката от една загуба.

Пет етапа на скръбта на Кюблер-Рос

Моделът за “Пет етапа на скръбта” е дело на д-р Елизабет Кюблер-Рос (1926 – 2004) – родена в Швейцария, но развила кариерата си в САЩ. Тя публикува своите открития за етапите на скръбта през 1969 г. в книгата си “За смъртта и умирането”. Призната е за пионер в изследванията, свързани с преживявания близо до границата на смъртта.

Нека най-напред дефинираме накратко какво е скръб:

“Скръб е усещане за силна тъга и психическо страдание, причинено от чувство на загуба.”

Според модела на Кюблер-Рос, петте етапа на скръбта са:

1. Отричане;
2. Гняв;
3. Пазарене;
4. Депресия;
5. Приемане.

Тези пет етапа на скръбта са формулирани след емпирични изследвания от страна на д-р Кюблер-Рос при работата й с безнадеждно болни пациенти. Моделът й обаче се изучава и в по-широк контекст, т.е. не само при смърт, но и при различни ситуации, в които човек се изправя пред някаква фундаментална промяна.

Нека разгледаме по-подробно петте етапа на скръбта.

1. Отричане

Първият етап на скръбта е отричането.

Елизабет Кюблер-Рос описва това в книгата си по следния начин:

“Повечето от всички над двеста умиращи пациенти, които интервюирахме, отначало бяха реагирали на знанието за терминалното си заболяване с думите:

“Не, не и аз, не може да е вярно.”

Отричането е опит да намалим силната болка от претърпяната загуба или шока от загубата, която неизбежно предстои. Например, много трудно е да повярваме, че сме загубили скъп човек, особено ако сме разговаряли с него само преди дни.

В този смисъл, веднъж, когато се сблъскаме с голяма загуба, нашата реалност буквално се преобръща, но ние не сме готови да я приемем веднага и е нужно време, за да сторим това. Ние продължаваме да сме под влияние на реалността такава, каквато е била вчера или онзи ден и е съвсем логично да отричаме новата реалност.

Ето как, на практика отричането е опит да оцелеем в емоционален план. Отричането е опит да забавим потока от нова (и неприятна, негативна) информация, който ни залива. Отричането не е само опит да се преструваме, че загубата не съществува, то е и начин да асимилираме новата ситуация и да се опитаме да разберем какво се случва и как точно ни касае това.

2. Гняв

Вторият етап на скръбта е гневът.

Когато първият етап на отричането повече не може да бъде поддържан, той бива заместен от чувства на гняв, ярост, завист или негодувание. Това може да е много труден етап, когато преживяваме тежка загуба, защото гневът може да се разпростре във всички посоки и да се прехвърли към обкръжаващите ни хора почти на случаен принцип.

Изпитвайки подобна основна човешка емоция – гняв, ние се опитваме да се приспособим към новата реалност. Има толкова много нова информация, която мозъкът ни се опитва да обработи, че гневът изглежда като много логичен начин да излеем емоциите си на воля.

Това е етап, в който можем да се почувстваме много самотни в чувствата. Околните могат да възприемат нашия гняв като нежелание да общуваме с тях, което на свой ред може да ни лиши от полезни възможности за комуникация и връзка с другите.

3. Пазарене

Третият етап на скръбта е пазаренето.

Елизабет Люблер-Рос казва следното по повод на това:

“Ако не сме успели да приемем тъжните факти през първия етап и сме изпитвали гняв към Бог и към хората през втория, може би ще успеем да стигнем до някакво споразумение и да отложим неотложното събитие.”

Това, което Кюблер-Рос има предвид в случая е, че тежко болни хора, изправени пред факта на тяхната сигурна смърт, започват да опитват да постигнат договорка (пазарлък) с Бог. Те вярват, че има шанс да бъдат възнаградени за добро поведение заради някакви специални заслуги и че животът им ще бъде удължен, или най-малко болките – облекчени. В подобни случаи хората са готови да се врекат на “живот, посветен на Бог”.

Когато настъпи етапът на пазарене, ние се обръщаме към висша сила за помощ, защото започваме да проумяваме, че ситуацията е много сериозна и че е извън човешките възможности да бъде разрешена. Подобно чувство за безпомощност ни тласка към пазарлък с Бог, което на свой ред ни дава усещане за контрол над нещо, върху което знаем, че нямаме никакъв контрол.

Именно в подобни ситуации сме склонни да мислим по следния начин:

• “Боже, ако само излекуваш този човек, ще се променя и ще преобразя живота си.”
• “Господи, обещавам ти да бъда много по-добър човек, ако направиш така, че този човек да не ме напусне.”

Докато се пазарим, ние се насочваме към нашите лични провали, прегрешения и слаби страни. Връщаме се назад към взаимоотношенията си с човека, когото сме изгубили и си припомняме ситуации, в които сме му причинили болка или страдание. Спомняме си за случки, в които сме изричали неща, които не е трябвало да изричаме и ни се иска да върнем времето назад и да постъпим по различен начин. Склонни сме да вярваме силно, че ако не бяхме допуснали определени грешки в миналото, нямаше да изпитваме толкова силно страдание и скръб в този момент.

4. Депресия

Четвъртият етап на скръбта е депресията.

Това е етапът, в който съзнанието ни се успокоява и бавно започваме да осъзнаваме реалността такава, каквато е. Надеждата да се случи чудо вече отмира, ние спираме да се пазарим и се изправяме пред загубата такава, каквато е.

В този етап може да започнем да изпитваме болката от загубата по-силно от всякога. Паниката отстъпва на заден план, емоционалнатга мъгла се разсейва и загубата изглежда много истинска и неизбежна.

В подобни моменти, вътре в нас започва да расте тъга и ние на свой ред се вглъбяваме в себе си. Ставаме по-изолирани, по-слабо социални, не споделяме с околните какво чувстваме… но чувствата са там, в нас.

Въпреки, че това е естествен етап от скръбта, справянето с депресия след преживяна загуба на любим човек може да бъде много самотно преживяване.

5. Приемане

Петият етап на скръбта е приемането.

Когато най-накрая приемем загубата или промяната, с която се сблъскваме, това не значи, че вече не изпитваме болка или тъга. Приемането не е етап на радост или щастие, ни най-малко. Просто вече не се съпротивляваме на реалността и не се опитваме да я променим.

Тъгата, болката и съжалението може все още да присъстват на този етап, но тактиките за емоционално оцеляване като отричане, гняв и пазарене вече не са актуални. Вместо това, налице е скъсване с илюзорните надежди, респективно и успокоение.

За да се стигне до този етап, е нужно време, а нерядко и подкрепа от околните, за да се преодолеят предходните етапи.

Особености на модела на Кюблер-Рос

Трябва да се отбележи, че не всички хора, които изпитват скръб в резултат на голяма загуба, преминават през петте етапа от по-горе в една и съща последователност.

Също така, границите между различните етапи могат да варират за различните хора. Понякога е възможно човек да се върне обратно в определен етап, в който е бил и преди.

В допълнение към това, няма конкретен срок или време, в рамките на което да преминава всеки отделен етап на скръбта. Някой може да премине през петте етапа относително по-бързо (например няколко седмици), докато при друг това може да е процес, който да отнеме много време (например месеци или години).

Болката, която изпитват хората в критични за тях времена е много индивидуална за всеки, поради това и е уникален начинът, по който всеки отделен човек преминава през петте етапа на скръбта.

В резюме

Според модела на Елизабет Кюблер-Рос, петте етапа на скръбта са:

1. Отричане;
2. Гняв;
3. Пазарене;
4. Депресия;
5. Приемане.

Важно е да се осъзнава, че всеки човек се справя със своята скръб по различен начин. За да се преодолеят всички етапи и да се достигне до приемане на реалността, е нужно достатъчно време и подходящо отношение от околните.

Прочети повече: Тъмна триада.