4 основни пазарни структури

Всеки настоящ или бъдещ предприемач е полезно да познава добре основните видове пазарни структури.

По този начин предприемачът може по-правилно да разбира пазарните правила в своята ниша, както и поведението на конкурентите, с което да управлява и по-уверено своята собствена компания.

В инономиката са известни няколко вида пазарни структури, като тук ще се спрем на основните четири сред тях. Нека ги разгледаме.

4 основни пазарни структури

Когато казваме “пазарна структура”, имаме предвид съвкупност от характеристики на един пазар, които предопределят отношенията между основните играчи в него – продавачи и купувачи.

Четирите най-популярни пазарни структури са:

1. Монопол;
2. Олигопол;
3. Монополистична конкуренция;
4. Съвършена конкуренция.

Всяка от тези четири основни пазарни структури притежава специфични характеристики, което на свой ред влияе на поведението на фирмите, опериращи в съответния пазар, както и на печалбите, които те могат да получават.

Важно е да се отбележи, че четирите пазарни структури не винаги съществуват на практика в чист вид. Полезно е на тях да се гледа по-скоро като на теоретични конструкции, разбирането на които обаче е от критична важност за вземането на решения в бизнеса.

Нека разгледаме по-подробно всяка от четирите основни пазарни структури.

1. Монопол

Монополът е пазарна структура, при която една фирма контролира целия пазар и е основен или единствен производител на някакъв продукт – стока или услуга.

В чист вид, монополът означава 100% пазарен дял за съответната фирма, но редица законодателства по света отдават монополно значение на една компания, ако тя притежава 25% пазарен дял

При монопол, фирмата притежава максимално възможна степен на пазарна власт, тъй като потребителите не разполагат с алтернативи. В резултат на това, нерядко фирмата-монополист намалява производството си, за да увеличи цените, респективно и печалбите си.

За ситуации на монопол са характерни следните процеси и явления:

• Има само една фирма, която доминира пазара, което на свой ред води до ограничен избор за потребителите.
• Монополистът може да определи каквато цена желае, което на свой ред води до по-високи пазарни цени и максимално висока печалба от дейността.
• Налице са високи бариери за влизане и излизане от пазара, в резултат на което е трудно за други фирми да пробият на съответния пазар.
• Поради своето доминиращо положение в среда без конкуренция, монополистът няма достатъчна мотивация да прави иновации и да създава по-добри продукти.
• Поради своята пазарна власт, монополистът може да наложи своята воля над доставчиците си, което на свой ред означава плащане на по-ниски цени към тях.

Примери за монопол можем да открием често в публичния сектор, където компании, които доставят електрически ток, вода или ЖП превози, например, на практика работят в условия на пълен монопол. Подобни компании получават възможност за огромни инономии от мащаба и се радват на високи бариери за вход в отрасъла, което би затруднило всеки нов евентуален пазарен играч, на когото ще му се наложи да инвестира огромни ресурси, за да навлезе на подобен пазар.

В същото време, има и примери за монопол, който е възникнал в резултат на вътрешноорганизационна ефективност. В това отношение известни примери са Google, както и в редица отношения Apple, Amazon и др. Много често правенето на бизнес без конкуренция е дългосрочна цел (за 10-15 години напред) на различни компании, като съществува специален термин за подобна стратегическа ориентация – “Стратегия “Син океан”.

От гледна точка на обществения интерес, повечето монополи са нежелателни, тъй като водят до концентрация на голяма пазарна власт в ръцете на една организация, което на свой ред води до по-високи цени и други изкривявания на пазара. Неслучайно монополите са обект на регулация в редица държави.

2. Олигопол

Олигополът е пазарна структура, при която малък брой фирми доминират пазара на определен продукт – стока или услуга.

Олигополът е една от най-разпространените пазарни структури. Обичайно броят на фирмите в нея варира в рамките на 3 до 5. Ако тази група фирми владеят примерно 50% пазарен дял или повече, със сигурност можем да говорим за олигополна пазарна структура.

При олигопол е налице ограничена конкуренция, като фирмите в съответния пазар могат или да се конкурират една с друга, или, поради малката си численост, да си сътрудничат, с което да увеличат общата си пазарна власт, оттам да повишат и цените, както и печалбите си.

За ситуации на олигопол са характерни следните процеси и явления:

• Има малък брой пазарни играчи, които са независими един от друг, което на свой ред влияе на начина, по който тези фирми определят своето производство и цени.
• Олигополните фирми могат да определят желани от тях нива на пазарни цени, с което да постигат възможно по-високи печалби от дейността.
• Налице са възможности за продуктова диференциация, като фирмите като правило избягват да се конкурират с цени (т.нар. “ценови войни”) и предпочитат да търсят други различия в своя маркетинг микс.
• Налице са бариери за влизане и излизане от отрасъла, които възпрепятстват нови пазарни играчи. Сред тези бариери могат да се причислят например силните марки и свързаната с тях лоялност на потребителите, както и икономиите от мащаба. Подобни бариери обаче не са толкова високи, както е при монополните пазарни структури.

Примери за олигополни пазари можем да открием в бизнеса с горива на дребно – вериги бензиностанции, мобилни оператори, вериги магазини за хранителни стоки, вериги аптеки, вериги книжарници и др.

Да се влезе в подобни олигополни пазари е трудно и налице са сериозни бариери, тъй като малка група мощни компании контролират значителни финансови и материални ресурси, а нерядко и ключови суровини, патенти и др.

3. Монополистична конкуренция

Монополистичната конкуренция е пазарна структура, при която голям брой малки фирми се конкурират на пазара.

Тези фирми, за разлика от следващата пазарна структура, която ще разгледаме по-долу – съвършената конкуренция, предлагат сходни, но диференциращи (отличаващи) се продукти. Това им дава известна пазарна власт да провеждат смаостоятелна политика, в т.ч. да променят своите цени в определена степен.

За ситуации на монополистична конкуренция са характерни следните процеси и явления:

• Има множество пазарни играчи, които се конкурират един с друг и в същото време се стремят да максимизират своите печалби.
• Предлагат се отличаващи се един от друг продукти, поради което търснеето им се характеризира с ценова нееластичност.
• Няма бариери за вход и изход от пазара.
• Потребителите имат широк избор и могат да предпочетат един производител пред друг, в зависимост от ползите, които получават.

Примери за монополистична конкуренция можем да открием в широк спектър от пазари, например в бизнеса с млечни продукти, хляб, мюсли, шоколадови изделия, алкохол и др. Във всички подобни браншове има множество производители и марки, които предлагат различни отличителни характеристики (вкусове, цветове, размери и др.)

Именно на база на тези малки диференциращи характеристики се основава и конкурентната стратегия на всяка отделна фирма в подобен пазар на монополистична конкуренция.

4. Съвършена конкуренция

Съвършената конкуренция е пазарна структура, при която голям брой малки фирми се конкурират на пазара, предлагайки хомогенен (идентичен) продукт – стока или услуга.

При съвършената конкуренция, нито една от фирмите не притежава съществена власт да влияе на пазарните процеси, в частност на пазарните цени. В резултат на това, пазарът се балансира в идеално съотношение в зависимост от търсенето и предлагането.

За ситуации на съвършена конкуренция са характерни следните процеси и явления:

• Продуктът, който се предлага от всички пазарни играчи е напълно идентичен, в резултат на което кривата на търсенето в подобен пазар е максимално еластична.
• Всички фирми се стремят да максимизират своите печалби.
• Няма бариери за вход и изход от пазара.
• Пазарната информация е лесно достъпна за всеки.
• Отсъства концепцията за предоставяне на избор на потребителите.

Вглеждайки се в характеристиките на съвършената конкуренция, вероятно ще констатираме, че е много трудно да се открият примери за подобна пазарна структура в практиката в наши дни. Теоретично именно тази пазарна структура балансира по идеален начин търсенето и предлагането, производството и цените, но в практически план е предизвикателство да се дадат реални примери.

Вероятно един от най-добрите примери за съвършена конкуренция са световните финансови пазари.

В резюме

Четирите най-популярни пазарни структури са:

1. Монопол;
2. Олигопол;
3. Монополистична конкуренция;
4. Съвършена конкуренция.

Полезно е за всеки предприемач да е наясно в какъв пазар оперира и какви са неговите особености, за да може да прави най-малко базисен анализ на текущото състояние, както и прогнози за бъдещото развитие на своята компания.

Прочети пвече: Матрица ADL за определяне на бизнес стратегия.