Парадокс на Абилин

Когато група от хора решава някакъв въпрос или проблем, е възможно да възникне ситуация, в която крайното колективно решение всъщност не е по вкуса на нито един член на групата.

По-конкретно, тази ситуация възниква тогава, когато всеки член на групата погрешно смята, че неговите желания няма да се харесат на останалите, поради което се въздържа да ги сподели с групата.

Това смущение в комуникацията е известно като “Парадокс на Абилин”. Нека видим как това влияе на груповите решения и колективното разрешаване на проблеми.

Парадокс на Абилин

Парадоксът на Абилин е описан от американския консултант по управление Джери Харви през 1974 г., в неговата статия “The Abilene Paradox: The Management of Agreement”.

В статията си Харви разказва за група хора, които предприемат пътуване до градчето Абилин в Тексас, САЩ:

“В горещ следобед в град Колмън, Тексас, едно семейство (съпруг, съпруга, свекър и свекърва) играе на домино на верандата.

Изведнъж свекърът предлага да направят пътуване до град Абилин (85 км. на север) и да вечерят там.

Съпругата казва: “Това е отлична идея.”

Съпругът, въпреки че е резервиран към идеята, тъй като навън е много горещо, а пътуването е дълго, смята, че неговото мнение няма да се приеме от останалите в групата и казва: “Звучи ми добре. Надявам се, че на майка ти й се идва.”

Свекървата отговаря: “Разбира се, че ми се идва. Не съм била в Абилин от много време.”

Четиримата потеглят на път в горещото и прашно време. Когато пристигат в кафетерията, храната се оказва толкова лоша, колкото и пътуването. Прибират се изтощени и разочаровани обратно у дома след четири часа.

Един от тях казва неособено искрено: “Беше страхотно пътуване, нали?”

Свекървата отговаря, че всъщност тя предпочитала да си останат у дома, но се съгласила да пътуват, защото останалите трима имали голямо желание.

Съпругът казва: “Не бях очарован от идеята да пътуваме до Абилин. Съгласих се само, за да са доволни другите.”

Съпругата казва: “Съгласих се на пътуването, за да са щастливи всички. Да не съм луда да искам да ходим някъде в тази жега.”

Свекърът казва, че е предложил да пътуват до Абилин, просто защото смятал, че на останалите може да им е скучно.

Групата е изненадата, че всички заедно са взели решение да направят пътуване, което всъщност никой не е искал. Всеки от четиримата е предпочитал да остане у дома, но не е признал това, когато са вземали общото решение.”

Парадоксът на Абилин показва, че човек рядко има поведение, което да противоречи на поведението на групата. Когато е в група, човек се съобразява с останалите и сдържа своите истински чувства и желания.

В професионално отношение, парадоксът на Абилин се проявява в работата с хора – колеги, подчинени, доставчици, клиенти и др. В личен план, парадоксът на Абилин може да се изяви във всякакъв тип взаимоотношения.

Как протича парадоксът на Абилин?

Парадоксът на Абилин протича по следния начин:

• Всеки член на групата сам, без да споделя с другите, приема определена ситуация за даденост.
• Всеки член на групата, отново сам и без да споделя с другите, решава какво трябва да се направи, за да се разреши ситуацията.
• Членовете на групата не съумяват да обсъдят помежду си своите желания и убеждения, и което е най-важно, понякога дори заявяват, че са съгласни с решения, които всъщност са диаметрално противопожни на техните желания, тъй като предполагат, че това е в унисон с желанията на останалите. По този начин се формира погрешен консенсус в групата.
• На база на погрешни перцепции и предположения, членовете на групата вземат колективно решение, което води до определени действия.
• Членовете на групата изпитват разочарование, фрустрация и гняв от взетото решение и от своята група.
• Членовете на групата са обречени да повтарят това дисфункционално поведение отново и отново, освен ако не осъзнаят правилно причината, поради която групата взема подобни погрешни решения.

Как да се избягва парадоксът на Абилин?

За да се избягва парадоксът на Абилин, първото полезно нещо е членовете на групата да знаят за неговото съществуване.

Когато е налице ситуация, в която се взема общо решение (например на работна среща) и има съмнения, че дискусията не е достатъчно открита, някой може да се обърне към групата и да попита: “Да не сме тръгнали за Абилин?”

Също така, полезно е да се познава теорията за основната група, тъй като много често при вземането на общи решения надделява интересът и желанията на “ядрото” от ключови хора в една организация. В подобни ситуации, благодарение на ефектите на Пигмалион и Галатея, очакванията на членовете на основната група се самоосъществяват на практика.

И не на последно място, за да се избегне парадоксът на Абилин, е от ключово значение хората в групата да се познават добре. Когато има добро взаимно познаване на ролите, силните страни и приносите на всеки, има по-висок шанс в групата да се установи доверие, което да е основа за по-откровени разговори и обмяна на идеи. В това отношение е полезно да се познава и използва т.нар. “Прозорец на Джохари”.

В резюме

Парадоксът на Абилин демонстрира, че в една група е лесно да се вземе с консенсус погрешно решение.

Това е специална ситуация на групово единомислие, в която парадоксално (или не) никой не е доволен от крайното решение, въпреки, че го е подкрепил.

Прочети повече: Групово единомислие. Що е то и как да го избягваме