Осемте смъртни гряха на цивилизованото човечество

Защо толкова неща в нашия свят не са наред? Защо толкова хора са нещастни, агресивни или неморални, въпреки икономическото развитие и напредъка на технологите?

Накъде се е запътил човешкият вид? Какво бъдеще го очаква при всички достижения на съвременната цивилизация?

Отговори на поне част от тези важни въпроси дава концепцията на Лоренц за осемте смъртни гряха на цивилизованото човечество.

8 смъртни гряха

Концепцията за осемте смъртни гряха на цивилизованото човечество е дело на австрийския учен Конрад Лоренц – зоолог, основател на науката за изучаване на поведението на животните “етология”, психолог-бихевиорист и лауреат на Нобелова награда.

През 1973 г. – годината, в която получава Нобелова награда в категория “Психология/Медицина”, Лоренц публикува своята кратка и различна от останалите си трудове книга “Осемте смъртни гряха на цивилизованото човечество”. В нея той назовава осемте причини, които неизбежно водят до края на човечеството.

Основният проблем на обществото ни днес според Лоренц е, че “човешкото познание за външния свят е по-напреднало от нашата естествена способност да се адаптираме към нови обстоятелства”.

В резултат на това хората днес допускат тежки грешки, които Лоренц нарича “смъртни грехове на цивилизованото човечество”. Тези грешки всъщност са необмислени културни избори, които насочват човешкия вид към курс на развитие, който е в разрез с природните закони.

Осемте смъртни гряха на цивилизованото човечество според Лоренц са:

1. Пренаселеност;
2. Опустошаване на околната среда;
3. Надпревара на човека срещу себе си;
4. Ентропия на чувствата;
5. Генетичен разпад;
6. Разрив с традициите;
7. Индоктринация;
8. Ядрено оръжие.

От гледната си точка на учен-зоолог и етолог, Конрад Лоренц предлага идеята, че ние хората сме вродено предразположени и се нуждаем от някои от изчезващите аспекти на традиционната култура, включително ценности и емоции, които вървят с тях. Да пренебрегваме тези естествени човешки потребности и обществените форми, които ги обслужват, означава да се подложим на генетичен разпад и унищожение.

Следователно, осемте смъртни гряха на цивилизованото човечество са огромни опасности пред съвременното общество, които могат да доведат до края на човешкия вид. Освен това, те имат склонността да се подсилват взаимно, което ги прави още по-зловещо застрашителни.

Нека разгледаме по-подробно всеки от осемте смъртни гряха на цивилизованото човечество.

1. Пренаселеност

Пренаселеността е първият смъртен грях на цивилизованото човечество по концепцията на Лоренц.

Под “пренаселеност” Конрад Лоренц няма предвид държави с огромно население като Китай или Индия, а прекомерната урбанизация и живот сред огромно количество непознати хора.

Например, възможно е да живеем в жилищен блок, в който живеят още 300 или 500 души и да не познаваме почти никого от тях. За сравнение, в едно село с население от 300-500 души почти всички се познават. Ето как, по-вероятно е да получим помощ от някой съселянин, отколкото от човек, който живее в съседния вход.

Ежедневно в градовете ние срещаме всякакви хора, виждаме много лица и в крайна сметка не обръщаме внимание на нито едно от тях. В повечето случаи другите хора са просто пречка, която стои точно пред нас в банката, супермаркета или автобуса.

Конрад Лоренц изтъква, че пренаселеността в градската среда, в която живеем и градската анонимност, която идва с това, води индиректно до умора в човешките отношения, а директно и до агресивно поведение.

Опитите с животни демонстрират как пренаселеността води до агресия. Например, ако затворим сто мишки в клетка, те ще се изтребят една друга, дори ако храната е достатъчна за всички.

2. Опустошаване на околната среда

Опустошаването на околната среда е вторият смъртен грях на цивилизованото човечество по концепцията на Лоренц.

Конрад Лоренц подчертава деликатния баланс в природата, поддържан между растителния и животинския свят. В определен момент обаче човекът се оказва на върха в хранителната пирамида и започва да свръхексплоатира ресурсите на земята, с което нарушава правилата за работа на екосистемите.

Но освен за унищожаването на планетата, Лоренц е загрижен и за опустошаването на човешката душа, което е пряко следствие от напредъка на цивилизацията и живота в напълно откъсната от природата градска среда, която по думите му е като злокачествен и безконтролно растящ тумор.

Конрад Лоренц отбелязва:

“Красотата на природата е нужна за духовното и морално здраве на човека.”

Не е случаен фактът, че милиони хора при първия удобен случай не пропускат да излязат на разходка или излет сред природата – в планината, в гората или до морето. Там те се наслаждават на пейзажа и вдишват жадно чист въздух, преди да се върнат обратно в градските си жилища и грозотата на живота, който са приели за даденост.

3. Надпревара на човека срещу себе си

Надпреварата на човека срещу себе си е третият смъртен грях на цивилизованото човечество по концепцията на Лоренц.

Една латинска поговорка казва: “Homo homini lupus est”, което значи “Човек за човека е вълк”. Защо това е така?

Конрад Лоренц счита, че това е поради факта, че няма друг биологичен вид на планетата, който както човека да извежда на преден план ожесточената конкуренция в своето развитие – икономическо, социално, политическо, обществено и т.н. Противопоставянето между хората е в директен сблъсък с всички природни закони и унищожава хармонията поради преследване на користни и егоистични цели.

Под натиска на конкуренцията всичко добро и полезно за човечеството се слага настрана. Съвременните хора ценят само онова, което може да им донесе рационална полза, с чиято помощ да изпреварят останалите в конкурентната борба и да постигнат успех. Всяко средство, което може да допринесе за постигане на подобна цел, е добре дошло. Парите също са средство.

Стремежът към конкуренция за постигане на успех обаче води до постоянно забързан стил на живот, а оттам и до силен неврологичен и психически стрес. Ежедневието е толкова състезателно, забързано и страшно, че на хората почти не им остава време за размисъл. Пристрастени към шума, те всячески се стремят да избягват моментите на рефлексия и общуване със самите себе си.

Още през 1973 г. Конрад Лоренц казва пророчески:

“Дори ако предположим с неоправдан оптимизъм, че населението на Земята няма да продължи да се увеличава с днешните темпове, трябва да сме сигурни, че икономическата конкуренция на човечеството със самото себе си ще бъде достатъчна, за да го доведе до унищожение.”

4. Ентропия на чувствата

Ентропията на чувствата е четвъртият смъртен грях на цивилизованото човечество по концепцията на Лоренц.

“Ентропия” е понятие от физиката, свързано с термодинамичните системи. Съгласно втория закон на термодинамиката, температурите на системи, намиращи се в контакт една с друга, се стремят да се изравнят, като топлината винаги се предава от по-горещото тяло към по-студеното и никога обратно. Като мярка за необратимото разсейване на топлината е въведен терминът “ентропия”.

Консуматорският начин на живот на съвременния човек го насърчава да задоволява незабавно потребностите си. За това се грижат неуморно маркетинговите отдели на хиляди компании, но така също медии и социални медии, модели за поведение, инфлуенсъри и др. Техният акцент твърде често е върху фалшивите потребности.

Например, потребността на човека от общуване днес е трансформирана в “необходимост” да се притежава най-съвременния (и скъп!) мобилен телефон, както и тарифен план за неограничени разговори.

Ето как, много хора в наши дни са убедени, че трябва да притежават най-различни неща, за да са доволни и щастливи, при това да ги имат тук и сега! А когато не получат незабавно онова, което искат, те се чувстват нещастни и депресирани. За тяхна радост, стига само да имат пари в картата си, те лесно могат да си купят всичко, което им се предлага.

По този повод Конрад Лоренц отбелязва:

“По този начин се задейства нетърпение за незабавно задоволяване на всяка нужда. Това желание се подхранва от общество, в което производителите настояват за консумация. Удивителна е констатацията, че потребителите така и не успяват да разберат кога точно са станали роби на лесните плащания.”

Но повечето консумирани продукти не ни правят по-щастливи, нито повечето информация, която ни залива в интернет или по телевизията – по-начетени. Възможността да изтеглим на телефона си всички книги на любимия ни автор не ни печели време да ги прочетем и опознаем творбите му.

Също така, цивилизованото човечество е стигнало до фаза, в която хората рядко произвеждат нещо със собствените си ръце. Поради това, те не откриват особена сантиментална стойност във вещите, които купуват и при първа възможност ги изхвърлят, за да си купят нови вещи. Това се случва бързо и се насърчава от компаниите, които съзнателно планират преждевременно остаряване на своите продукти. Подобно неемоционално консуматорско отношение не води до повече щастие.

Например, каква радост можем да изпитаме от факта, че ядем домат, закупен от супермаркета? Почти никаква. Но всеки познава чувствата на удовлетворение и гордост, когато сложи на трапезата домат, произведен в собствената градина. Това е така, тъй като за производството на домата е вложен собствен труд, който след това правопропорционално се трансформира в удоволствие и гордост за производителя му.

Лоренц прави извода, че при наличието на комфортен живот и без необходимостта от сериозни лични усилия, съвременните хора лесно получават удоволствия, но трудно могат да изпитат радост. Това е възможно поради консуматорския свят, в който живеем и лекотата, с която се сдобиваме с всякакви неща, много от които дори не са ни необходими. Стремим се към максимални удоволствия и всячески избягваме болката, но подобен решителен отказ от доброто старо стоическо отношение към живота, известно още от времето на Зенон, ни прави прекалено меки, както и поражда смъртоносна скука – друг огромен бич на цивилизования човек.

5. Генетичен разпад

Генетичният разпад е петият смъртен грях на цивилизованото човечество по концепцията на Лоренц.

Повечето животински видове, особено приматите, притежават вроден защитен механизъм. Мъжките екземпляри лесно биха проявили агресия, за да прогонят съперника си за правото да продължат рода си, но никога не биха убили друг мъжкар просто така или пък изнасилили женска. Едно шимпанзе може и да прибегне до малка хитрост, за да се сдобие с храна, но никога не би задържало цялата храна за себе си, обричайки по този начин останалите маймуни на глад.

Приматите притежават вродено познание, че оцеляването им като вид зависи от степента на сплотеност на тяхната група, така че те никога не преминават границата, като убият някой нейн член.

При съвременните хора подобен генетичен защитен механизъм за оцеляване е атрофирал. Във всяко цивилизовано общество на земята има жестоки убийци и насилници. Освен чисто криминалните случаи, сред хората е разпространено и икономическото насилие, когато решенията дори само на един човек могат да унищожат съдбите на хиляди или милиони други хора, които той дори не познава.

Според Лоренц подобна вътрешна агресия има отношение към морала. Той отбелязва, че животните, които имат мощни рога, остри зъби и здрави копита, дадени им от природата, притежават “вроден морал” – инстинкт, който им забранява да използват тези свои атрибути при стълкновения с представители на същия животински вид, които демонстрират покорност.

Такъв вроден морал не притежават животните със слабо развити рога, зъби и копита. Заключението на Лоренц е, че поради тази причина човешките морални устои са генетично по-слаби от животинските.

6. Разрив с традициите

Разривът с традициите е шестият смъртен грях на цивилизованото човечество по концепцията на Лоренц.

Някои хора мислят, че “традиция” е синоним за консервативност или пречка пред иновациите, поради което е остаряла и изгубила своето значение дума в съвременния свят.

Това е грешка. Без да се опираме на нашето културно-историческо наследство, ние не можем да надграждаме света, в който живеем. Ако традициите са нещо излишно, трябва да откриваме топлата вода отново и отново.

Въпреки, че е учен, Конрад Лоренц поддържа тезата, че ние трябва пазим и изучаваме нашите културни традиции, дори когато те са ирационални.

Лоренц казва:

“Онези, които редовно пренебрегват мъдростта на нашите по-възрастни и всяко усещане за традиция, попадат в капана на вярването, че науката може да изгради от нулата, само с помощта на разума, една напълно развита цивилизация.”

Хората са продукт на природна и културна еволюция. Част от тази културна еволюция са езикът, който говорим, обичаите, традициите, религията (дори и да не сме религиозни), историята, митовете, местната храна, музиката, предразсъдъците и народните дрехи.

Като елиминираме традициите и миналото, ние губим най-важното от настоящето и се превръщаме в дърво без корен, брулено от ветрове и външни обстоятелства.

Това е и един от най-големите проблеми, свързан със съвременната глобализация, при която огромни маси от населението на най-различни държави копират чужди модели за поведение, прехласват се по чужди филми, говорят с чуждици, готвят по чужди рецепти, празнуват чужди празници и дори кръщават децата си с чужди имена.

Подобно поведение няма нищо общо с традициите и създава хора без идентичност, но пък лесни за манипулация. Това глобализационно еднообразие (или липсата на разнообразие) подхожда еволюционно на мравките, но не и на хората.

7. Индоктринация

Индоктринацията е седмият смъртен грях на цивилизованото човечество по концепцията на Лоренц.

Индоктринацията е процес, при който на хората се налагат, насаждат и дори втълпяват определени идеи и обществени нагласи. Пропагандата, рекламата или религиозното възпитание са форми на индоктринация.

Какво е истина? Това е вечен философски въпрос, който изисква широта на ума и критическо мислене. Да опознаем и разберем света такъв, какъвто всъщност е той, изисква усилия за самостоятелно мислене, но индоктринираният човек с “промит” мозък не е способен на това.

За жалост, ние хората сме вътрешно податливи на догматизъм и сме склонни да вярваме на другите, вместо сами да се опитаме да разсъждаваме. От една страна е по-лесно да възприемаме безкритично чуждата гледна точка, а от друга всички ние, подобно на животните, се нуждаем да сме част от стадо.

Например, в продължение на хиляда и петстотин години хората са смятали, че Земята е център на Вселената, а Слънцето и другите планети обикалят около нея, съгласно геоцентричния модел на Птолемей. Това е парадигма, която не е подлежала на съмнение и всички са били индоктринирани с подобно вярване. Всеки, който е изказвал публично различна идея, е бил считан за луд.

През XVI век обаче Николай Коперник създава хелиоцентричната система, като поставя Слънцето в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него. Това откритие променя радикално старата парадигма и от този момент нататък всички факти се интерпретират по различен начин. Всеки, който днес твърди, че Слънцето обикаля около Земята, би предизвикал присмех.

Но индоктринацията има и други лица. Тя може да е базирана на партиен, научен, религиозен и всякакъв друг признак. Времената, в които живеем днес ни дават отлични примери за индоктринация чрез политическа пропаганда с помощта на правителствени органи, неправителствени организации, медии и социални мрежи.

Индоктринираният човек е догматичен човек. Той не желае да чуе различна гледна точка, дори когато фактите са налице. Той вярва сляпо на тезите, в които е програмиран да вярва.

Подобна липса на критично мислене е изключително опасна за цивилизованото човечество. Възниква риск голяма маса хора да са индоктринирани да възприемат света по определен начин, но този начин би могъл да е вреден за тях и дори разрушителен.

8. Ядрено оръжие

Ядреното оръжие е осмият смъртен грях на цивилизованото човечество по концепцията на Лоренц.

Конрад Лоренц счита, че от всички осем смъртни гряха, заплахата от ядрено оръжие би могла да бъде най-лесно предодвратена. Как? Просто не бива да правим ядрени оръжия и да ги използваме срещу другите.

Но Лоренц добавя също:

“Но ако вземем предвид невероятната колективна глупост на човечеството, тогава е лесно да се разбере, че това е твърде трудно за постигане.”

В резюме

Осемте смъртни гряха на цивилизованото човечество според Конрад Лоренц са:

1. Пренаселеност;
2. Опустошаване на околната среда;
3. Надпревара на човека срещу себе си;
4. Ентропия на чувствата;
5. Генетичен разпад;
6. Разрив с традициите;
7. Индоктринация;
8. Ядрено оръжие.

Лоренц не предлага решения за тези проблеми, нито дава поводи за особен оптимизъм.

Прочети повече: Конрад Лоренц. Биография и идеи.