Организационна ефективност е една от базисните управленски концепции. Мениджърите потвърждават жизненоважната й роля за организацията. Затова тяхна обичайна практика е да обосновават управленски решения със състоянието на ефективността.
Едно традиционно схващане за организационната ефективност е, че тя отразява степента, в която организацията е постигнала своите цели. Целите, това са желаните резултати, към които организацията се стреми.
Още в средата на 80-те години на XX век Ричард Дафт идентифицира три традиционни подхода за организационната ефективност, които могат да се използват от мениджърите:
- Подходът на целите
- Подходът на ресурсите
- Подходът вътрешните процеси
Робърт Куин и Джон Рорбау комбинират различни индикатори на изпълнението. Комбинациите на различните индикатори предлагат няколко модела на организационната ефективност:
- Модел на рационалната цел
- Модел на отворената система
- Модел на човешките отношения
- Модел на вътрешните процеси
Все повече световни експерти споделят мнението, че е и неподходящо, и вредно за здравето на организацията организационната ефективност да се определя единствено на база на финансово-счетоводни показатели, като се пренебрегват други показатели на организационната ефективност.
Съвременните разбирания за ефективността включват много повече области, съответно и повече показатели за нейното измерване. Такива области са например:
- Взаимоотношенията с клиенти
- Вътрешните бизнес процеси
- Иновационните процеси
- Въвеждането на нови продукти на пазара
- Качеството на продукта
- Времето за производство
- Познанието и развитието на познанието на служителите
- Удовлетвореността на служителите
- Удовлетвореността на клиентите
Например Робърт Каплан и Дейвид Нортън са на мнение, че в условията на новата информационна епоха традиционния финансово-счетоводен модел не върши работа в оценката на организационната ефективност.
В своята книга “Балансирана система от показатели за ефективността” двамата автори предлагат балансирана система от показатели за ефективност – комбинация от финансови показатели (приходи, разходи, възвращаемост на заетия капитал, ръст на продажбите и др.) и показатели като взаимоотношения с клиентите, вътрешни бизнес процеси, показатели за качество, време за производство; показатели за познание и развитие като удовлетвореност на служителите, обучение, развитие на уменията и др.
