Николо Макиавели. Биография и идеи

Николо Макиавели е влиятелен ренесансов философ и политически теоретик, който остава в историята с идеите си за властта на ръководителя и способността му да влияе и управлява.

Макиавели решително не се съобразява с нормите на християнския морал и разгръща политическа философия, в която централната идея е, че “целта оправдава средствата”. Поради това, често в наши дни го наричат “баща на съвременната политология”.

Как преминава животът на Николо Макиавели? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Макиавели

Николо Макиавели е роден през 1469 г. във Флоренция, Италия, в заможно семейство. Баща му е юрист, а майка му е от стар род.

Първоначалното си образование Макиавели получава от баща си, който го учи на граматика, реторика и латински. След това учи в Университета на Флоренция, където придобива знания по класическа литература.

По това време Флоренция е независим град-държава в границите на Свещената Римска империя, управляван от фамилията на Медичите. През 1494 г., когато Медичите са свалени от власт, Макиавели е назначен за държавен чиновник.

През 1498 г. Макиавели вече е високопоставен политически съветник, който отговаря за дипломатическите отношения и военната отбрана на Република Флоренция. Взема участие в различни дипломатически мисии в дворовете на френския крал Луи XII, крал Фернандо II Арагонски и римския папа.

През 1512 г. Медичите се връщат на власт във Флоренция и Николо Макиавели е хвърлен в затвора по обвинение, че е заговорничел срещу тях за свалянето им от власт. Въпреки, че някои от съратниците му са екзекутирани, Макиавели оцелява след изтезанията и по-късно е освободен. Тъй като не прави признания, той е изпратен в изгнание във фермата си в провинцията и така става откъснат от света на политиката.

В провинцията Николо Макиавели разполага с много време и се посвещава на литературни занимания. През 1513 г. написва своята най-известна книга “Владетелят” (или “Принцът”), вероятно за да впечатли властващите и като опит да получи пост като политически съветник. През 1517 г. публикува друга своя важна книга – “Беседи върху първите десет книги на Тит Ливий”.

В крайна сметка, Макиавели си връща отчасти доверието на Медичите и кардинал Медичи му поръчва да напише книга с историята на Флоренция. Книгата е завършена през 1525 г., след като кардиналът става папа Климент VII.

Въпреки опитите си, Николо Макиавели така и не успява да се върне към политическия живот на страната си. Междувременно написва още няколко книги за политиката и дори става успешен драматург, който поставя пиеси.

Макиавели умира през 1527 г. някъде извън Флоренция. Мястото на гроба му не е известно.

Макиавели и успехът

В книгата си “Владетелят” Николо Макиавели обръща сериозно внимание на факторите, които могат да направят един владетел успешен, като изхожда от презумпцията, че когато владетелят е успешен, и държавата (или нацията) са успешни, също.

Ключова концепция на Макиавели е, че един владетел следва да притежава т.нар. “virtu” – италианската дума за добродетел, но така също и за мъжественост, храброст и способности.

Какво означава това?

Макиавели вярва, че успехът зависи до голяма степен от добрия късмет. Половината от това, което ни се случва, зависи от шанса, а другата половина е резултат от изборите и действията ни, смята той.

Но Макиавели обръща внимание, че ние можем да подобрим шансовете си за успех, като действаме смело и решително. Само защото късметът играе такава голяма роля в живота ни не означава, че трябва да се държим като жертви.

Например, един държавен водач, който се подготвя добре и улавя мига за действие, когато дойде, има по-вероятен шанс да се справи добре, отколкото онзи, който не постъпва така. По този начин той увеличава шансовете да си осигури лична слава и успех на своята държава.

Вдъхновител на Николо Макиавели при написването на “Владетелят” е Чезаре Борджия – извънбрачен син на папа Александър VI, херцог на Валантиноа и Романя, принц на Андрия и генерал-капитан на Светата църква. Макиавели е впечатлен от енергията, интелигентността и уменията на Борджия и го изтъква за добър пример за добродетелен владетел, който действа проактивно с храброст и воля.

Макиавели например описва как Чезаре Борджия се справя със заговор срещу него. Борджия научава, че фамилията Орсини възнамерява да го отстрани от власт, но успява да ги заблуди уверено, че не знае нищо. След това той подмамва водачите им да дойдат да пируват с него в замъка Сенегалия. Когато те пристигат на мястото на срещата без войските си, по средата на пира той заповядва всички да бъдат задържани и малко по-късно – удушени.

Макиавели одобрява тази измама. За него тя е добър пример за virtu. Убийството е добродетелна постъпка, тъй като носи резултати за Чезаре Борджия и предодвратява бъдещи кръвопролития. В това се крие известна ирония – добри неща да са резултат от зли постъпки.

Разбира се, Макиавели не е застъпник на безцелното убийство, убиването заради самото убиване. Той счита обаче, че едно евентуално състрадателно поведение би било катастрофално за както за Борджия, така и за държавата, следователно не е добродетелно поведение.

Или, Николо Макиавели не разглежда добродетелта според християнската представа за морална добродетел. В контекста на държавното управление, добродетелно поведение за него е онова, което носи слава на владетеля и успех на държавата, а за да постигне слава и успех, владетелят не може да бъде ограничен от морала.

Това е и централната идея във философията на Макиавели, а именно, че “целта оправдава средствата”.

Макиавели и принципите на управление

В книгата “Владетелят” Николо Макиавели разглежда подробно човешките потребности от власт, успех, любов и свобода, както и анализира страховете на хората и поведението на тълпата.

Според Макиавели, хората като цяло са неблагодарни, лъжливи, страхливи и алчни. Добрият ръководител не бива да има илюзии относно низките страсти на тълпата и следва да ги използва умело, като на моменти се държи като звяр, съчетавайки в себе си качества както на лъв (сила), така и на лисица (манипулация).

Няма полза владетелят да бъде като лъва през цялото време, действайки просто чрез груба сила, тъй като това ще го изложи на риск да попадне в капан. Нито пък има полза да бъде само като лисицата – понякога ще има нужда да приложи сила, за да избегне неприятности.

Следователно, за да е в безопасност, владетелят трябва да използва гъвкав ситуационен подход. Ако лидерът не е като звяр (лъв или лисица) и разчита на собствената си доброта и чувство за справедливост, няма да изкара дълго.

Макиавели вярва, че добрият ръководител трябва да внушава страх, но е важно да се внимава страхът да не премине в ненавист, заради което не бива да се посяга на имуществени и лични права на подчинените.

Това е и едно от изключенията от правилото “Целта оправдава средствата” на Макиавели. Има средства, които мъдрият принц трябва да избягва, тъй като те може да накарат хората да го намразят и това да доведе най-вероятно до бунт. Владетел, който се отнася лошо към своя народ, ще бъде презрян.

Възможно е да се наложи на владетеля да накаже безмилостно неколница, за да се постигне ред. Това не бива да го притеснява. Добрият управник трябва да вдъхва в народа повече страх, отколкото любов, макар че в идеалния случай, трябва да има и от двете.

Освен това, лидерът трябва да е винаги образец на мъдрост и справедливост в очите на своите последователи. Добрият ръководител възнаграждава постепенно и наказва незабавно.

Научи повече за принципите на управление в статията “Кратка история на мениджмънта”.

Макиавели и демокрацията

Има основания да се счита, че “Владетелят” е сатирична творба, която всъщност осмива управляващия елит. Тази идея се поддържа от факта, че книгата не е написана на езика на елита – латинския, а на италиански – езика на народа.

Определено на някои места книгата звучи сатирично, все едно очаква читателите да заключат: “Ако един добър принц се държи така, на всяка цена трябва да избегнем да бъдем управлявани от него!”

Показателно е несъответствието между съдържанието на “Владетелят” и друго главно произведение на Макиавели – “Беседи върху първите десет книги на Тит Ливий”. Под формата на коментари върху трудовете на един от най-известните римски историци Тит Ливий, Макиавели представя своите идеи за устройството на една република и как точно трябва да бъде организирана тя.

В “Беседи” Николо Макиавели твърди, че републиката е идеалната форма за политическо управление. Монархията е подходяща само, когато в държавата не съществува и няма как да бъде въведено равенство.

Все пак, ако се окаже, че едноличното управление е по-малкото зло, тогава е за предпочитане владетелят на държавата да управлява по възможно най-добрия начин, описан от Макиавели във “Владетелят”.

Критика срещу идеите на Макиавели

От написаното по-горе читателят може да остане с впечатлението, че Николо Макиавели е просто злодей. И действително, в наши дни прилагателното “макиавелизъм” е широко използвано като обида, отнасяща се за човек, който е готов да крои интриги и да използва хората, за да постигне собствените си цели.

Например, според популярната психологическа теория за “Тъмна триада”, макиавелизмът е една от трите най-отрицателни черти на човешката личност, заедно с нарцисизма и психопатията. Хората с тази черта са манипулативни, двулични, водени изцяло от личния интерес, без чувства и морал.

Няма да е пресилено да кажем, че около нас има много хора с макиавелистка нагласа, в т.ч. и множество политически ръководители. В тази връзка, показателна е една мисъл на философа Бъртранд Ръсел, който казва:

“Светът заприлича повече на света на Макиавели.”

Някои по-късни философи обаче смятат, че Николо Макиавели дава израз на нещо важно, а именно, че доброто държание на обикновените хора не е подходящо за лидерите и не им носи добри резултати.

Едно е да бъдеш добър човек в ежедневието и да имаш доверие на хората, които ти дават обещания, но ако трябва да управляваш малка или голяма държава, вярването, че другите владетели ще постъпват добре спрямо теб, може да бъде изключително опасна политика.

Фактът, че Макиавели написва “Владетелят”, за да спечели благоразположението на Медичите, е още една причина да се отнасяме предпазливо към съдържанието на творбата му. Би могло да се приеме, че той е писал това, което е искал да бъде прочетено от онзи, на когото го е посветил.

Цитати от Макиавели

Макиавели е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Целта оправдава средствата.”
• “Преди всичко друго имайте власт.”
• “Жаждата за надмощие е онази, която последно угасва в човешкото сърце.”
• “Оценка за интелигентността на един владетел е да огледа хората около себе си.”
• “Мъдрият владетел никога не трябва да държи на думата си, когато това би било против неговите интереси.”
• “Политиката няма връзка с морала.”
• “Който по-малко разчита на милостта на съдбата, той ще се задържи по-дълго на власт.”
• “Делата, които са нежелани от поданиците, владетелите трябва да възлагат други да ги вършат, а тези, които са желани, да ги изпълняват сами.”
• “Трябва да се предпазваш от злоупотреба с милосърдие.”
• “Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели.”
• “Хората винаги са лоши, докато необходимостта не ги принуди към добро.”
• “Времето не чака, добротата е безсилна, късметът непостоянен, а лъжата ненаситна.”
• “Всички въоръжени пророци са били победители, а всички невъоръжени пророци са били унищожени.”
• “Врагът не бива да бъде довеждан до крайно отчаяние.”
• “Няма по-трудно и опасно занимание със съмнителен успех от това, да се заменят старите порядки с нови.”
• “Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите – добри, а третите безполезни.”
• “Кое е по-добре: да бъдеш обичан или да се боят от теб? Отговорът на този въпрос е, че най-добре би било да се радваш и на двете, но ако все пак трябва да се избира, по-добре за един владетел е да се боят от него, отколкото да го обичат.”
• “Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.”
• “Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.”
• “Който сам е добър приятел, той има добри приятели.”
• “Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление – в олигархия, а демократичното – в произвол.”
• “Най-трудното положение – когато мирът е необходим, а войната неизбежна.”
• “Народ, привикнал да живее под властта на владетел и благодарение на случая станал свободен, трудно може да съхрани свободата си.”

В резюме

Николо Макиавели е сред първите ренесансови философи. Той развива специфична политическа философия, съгласно която “целта оправдава средствата”.

Идеите на Макиавели се отличават с решителното си несъобразяване с християнския морал. Според него, човешката природа е себична, а придобиването и запазването на власт е основна цел.

Прочети повече: Кратка история на философията.