Николай Кузански. Биография и идеи

Николай Кузански е немски философ от Средновековието, оставил следа с идеите си относно природата на Бог.

Николай Кузански подчертава, че Бог няма нищо общо с онова, което човешкият ум е в състояние да проумее. За него Бог е преди всичко друго, дори преди възможността нещо да съществува.

Как преминава животът на Николай Кузански? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Николай Кузански

Николай Кузански е роден през 1401 г. в град Куза, Германия. Оригиналното му име е Николаус Кребс.

Николай Кузански е второто от общо четири деца в семейството на проспериращ корабособственик. От млад е ученолюбив и проявява отлични заложби. През 1416 г. е приет да изучава изкуства във Факултета по изкуства в университета в Хайделберг. През 1423 г. получава докторска степен от университета в Падуа, със специализация канонично право.

През 1430 г. Николай Кузански влиза в свещенически орден и започва да проповядва. Провежда поредица от пътувания с религиозна цел. През 1438 г. е ръкоположен за кардинал и изпълнява важни мисии за Църквата, в които се опитва да помогне за обединяването на църквите на Рим и Византия. Не постига целите си, а скоро след това Византия е завладяна от османските войски.

Въпреки активната си религиозна, юридическа и административна работа, свързана с Църквата, Николай Кузански развива собствена философска концепция, която не е конвенционална за времето си. Също така, той систематизира голям обем от информация, свързана с древните философи, като по този начин дава възможност на следващите поколения да се докоснат до мъдростта на вековете.

След като през 1458 г. негов личен приятел заема позицията на папа под името Пий II, Николай Кузански се премества да живее в Рим, воден от чувството си за дълг да служи като кардинал в римската църковна администрация. Там той пише някои от главните си религиозно-философски трудове.

Николай Кузански умира по време на пътуване през 1464 г.

Николай Кузански и Бог

В традицията на Средновековието, Николай Кузански се опитва да опише природата на Бог. Той подчертава, че Бог няма нищо общо с онова, което човешкият ум е в състояние да проумее.

Кузански отрича схоластиката, тъй като разбира добре вътрешната разлика между вярата и знанието. Той признава, че догмите на вярата се крепят на общото мнение на хората и формално се придържа към канона, който априори допуска вярата за фактор на човешкия живот.

Но Кузански се отнася критично към почти всички реалии, постулирани в богословието и установява, че изучаването на “творенията” не води до познанието за Бога, което довежда до отричането на господствуващия в литературата до този момент томистки подход за апостериорно извеждане на понятието за божественото битие.

Кузански предлага идеята, че ние придобиваме знания, като използваме разума си, за да дефинираме и опознаем нещата. Следователно, за да познаем Бог, ние трябва да се постараем да дефинираме основните качества на неговата природа.

Николай Кузански надгражда идеята за онова, което Платон описва като “Демиург” – добрият Бог, създател на всичко във Вселената, който е пожелал всичко да бъде подобно на Него.

Кузански използва концепциите за крайното и безкрайното, за да говори за Бог като идея, която е непостижима за човешкото познание. Той предлага идеята си за Бог като “съвпадение на противоположностите” и въвежда своето правило за “нулева пропорция” по отношение на сравнението на крайното с безкрайното. Ако нещо има край, ние можем да узнаем неговата пропорция, но безкрайното не е възможно дори да си представим.

Кузански заявява, че Бог е преди всичко, дори преди възможността нещо да съществува. Разумът ни казва, че възможността за съществуването на някакъв феномен трябва да дойде преди самото съществуване. Не е възможно нещо да бъде, преди да възникне възможността за това.

Следователно, Николай Кузански стига до извода, че нещото, за което се казва, че прави това – а това е именно Бог, трябва да бъде описвано като “Не-другия”. В понятието “Не-другия” няма субстанция, то е отвъд разбирането и е преди всички останали неща.

Поради това Кузански смята, че “Не-другият” е по-близо до определението за Бог от който и да е било друг термин и се доближава най-много до същността на Бог, без обаче да я постига. “Не-другият” е пределното понятие, до което може да се достигне в отнасянето към Бога.

Николай Кузански твърди, че човек не може никога да познае абсолютната истина, защото неговата мисловност е винаги в релация. Винаги е налична дистанция между мислещият и неговия мисловен предмет, а когато човек мисли за Бог, дистанцията е безкрайна.

Затова Кузански казва:

“Всичко, което знаем за истината, е че абсолютната истина – такава, каквато е, е извън обсега ни.”

Според Николай Кузански, какво човек може да знае ще се открие едва когато се разбере начина, по който “Не-другият” определя себе си и всичко останало.

В резюме

Със своите идеи, Николай Кузански оставя следа във философския свят. За него абсолютни истини няма, а Бог е преди всичко останало, дори преди възможността нещо да съществува.

Прочети повече: Кратка история на философията.