Посетих концерта на Джон Лоутън, бивш вокалист на “Юрая Хийп”, който от известно време живее в България (Бургас). Концертът бе по случай празника на Варна, който се чества всяка година на 15 Август.
В 22,30ч. на сцената в Морската градина най-напред излязоха младите музиканти от “Проект Бийтълс”, които подгряха събралото се множество със свои интерпретации на известни парчета на “Бийтълс”.
Някъде към 23,20ч. микрофона взе Джон Лоутън, който пя час и половина, подпомаган от музикантите от “Сънрайз”. Той бе бурно аплодиран от своя най-голям фен, за който ще научите повече след малко.
Но преди това, за онези от вас, които не знаят кой е Джон Лоутън, ето малко информация.
Кой е Джон Лоутън?
Джон Лоутън е английски музикант, рок и блус вокалист. Фронтмен на “Юрая Хийп” (създатели на “July Morning” и други хитове) и други групи от 70-те години на XX век. През дългата си кариера Джон Лоутън работи с някои от най-големите имена на рока, включително с Роджър Гловър, Дейвид Ковърдейл, Глен Хюс, Иан Гилън и Туиги.
От доста време насам живее в Бургас. Телевизионен водещ е в съвместния филм на телевизия СКАТ и Община Бургас – “Джон Лоутън представя…” В наши дни Джон Лоутън е голям приятел на България и едно от малкото рекламни лица на страната ни, с които можем да се похвалим измежду звездите на световния шоу бизнес.
Най-големият фен на Джон Лоутън
На коцерта, който бе безплатен за зрителите, ми направи впечатление (а вероятно и не само на мен) един фен, който се бе разположил точно пред сцената, на първия ред, по средата.
Още преди концертът на фронтмена на “Юрая Хийп” да започне, той вече бе вдигнал ръцете нагоре, пляскаше и приканваше с викове “Джон Лоутън! Джон Лоутън! Джон Лоутън! Джон Лоутън! Джон Лоутън!”. И когато певецът стъпи на сцената и започна да пее, фенът просто пощуря – не спря да тръска с глава в ритъма на музиката, да пее, да “куфее”…
Всички наоколо, в т.ч. и аз, правехме същото, разбира се, но този фен бе особено активен. По всичко личеше, че точно този фен е най-големият фен на Джон Лоутън тази вечер.
Парчетата от концерта бяха микс от известни хитове на “Юрая Хийп” и нови неща от последния албум “The Power of Mind” на Джон Лоутън, създаден заедно с “Диана Експрес”. През цялото време певецът не се щадеше, пя с голямо желание и себераздаване, пя вярно, общуваше непринудено и приятелски с публиката в паузите между парчетата, използваше различни думи и “лафове” на български език, включваше в припевите тълпата – изобщо всичко от негова страна бе на ниво.
Музикантите на Джон (“Сънрайз” и “Диана Експрес”) също много се стараха, свириха чудесно и не се разколебаха от досадните малки проблеми с озвучаването, които съпътстваха шоуто от време на време.
На мен лично концертът ми хареса много! Отдавна не бях ходил на класически рок концерт, тъй като интересите ми са най-вече в областта на прогресив рок музиката, а от скоро и в джаза и класическата музика, но очевидно, че когато срещу теб стои истински артист – творец и професионалист, няма как да останеш безучастен. Плясках с ръце, пях с останалите, танцувах на място – беше супер вечер!
Някъде към седмата-осмата песен Джон обяви, че е много развълнуван, че тази година е излязъл нов негов албум с български музиканти (става дума за “The Power of Mind”, за който споменах по-горе) и че всеки, който иска може да си го вземе тази вечер. Джон Лоутън дори посочи на хората къде се намира масата с дисковете, до която стояха да продават двама младежи – момче и момиче.
След още пет-шест песни Лоутън за втори и последен път спомена за дисковете с новия албум. Този път го направи още по-елегантно, под формата на малка шега, като каза: “Останаха само три копия, побързайте! Дойдохме тук с 5000 диска, а вече са останали само три!”
Точно тогава големият фен на Джон от първия ред извика възможно най-силно:
“No Money!!!”
Викът бе толкова силен, че се чу от много хора, чу се и на сцената от музикантите и певеца.
Джон Лоутън спря за момент, след което попита по микрофона своя фен: “No Money?”. Фенът потвърди мълниеносно – “No money!”. Тогава Джон бръкна с двете си ръце в джобовете на дънките си, повдигна рамене и му отговори с умерен глас на английски език “И аз нямам пари.” След което просто отмести погледа си настрани. Подхвана следващото страстно парче, а тълпата отново заскача в ритъма на горещия рок.
Наближаваше 1 часа след полунощ и Джон Лоутън благодари на всички. Концертът приключи, като всяко хубаво нещо. Тълпата започна да се разотива. Половината пое към дискотеките по крайбрежието, за да продължи вечерта, останалите поеха в други посоки.
Запромъквах се бързо-бързо към масата с дисковете, и само след минута бях там. Дисковете с новия албум на Джон Лоутън и колегите му стояха наредени там, в приятни небесно-сини опаковки и на цена от 10лв. Повече от разумна цена за CD, ако питате мен, да не кажа ниска.
Закупих един диск с голямо удовлетворение, без да се смятам за фен на Джон Лоутън или “Юрая Хийп”. Просто исках да ми остане някакъв приятен спомен от тази вечер – нещо реално, физическо, което мога да след време да докосна и да си спомня, че в една хубава лятна вечер съм бил заедно с Джон Лоутън и с други хора наоколо. Освен това, исках да покажа и някаква благодарност към певеца и неговата група.
Да, най-вероятно музикантите бяха получили някакво възнаграждение от Общината, но исках да направя нещо персонално, макар и много малко, като жест на уважение и благодарност към хората, които ми доставиха наслада тази вечер.
Наредих се заедно с други хора, за да получа автограф от Джон. И успях! Почаках малко и дойде моят ред. Благодарих на Джон за емоцията от концерта и за автографа за спомен. Той ми кимна с разбиране.
Моят спомен от Джон Лоутън
Трябваше да се отместя, тъй като след мен много други хора чакаха с дискове в ръка за автограф и снимки с вокалиста на “Юрая Хийп”.
Най-големият фен на Джон Лоутън обаче не бе сред тях.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Каква е поуката?
Когато започнах да пиша тази статия, мислех да я завърша с някаква поука, свързана с историята за най-големия фен на Джон Лоутън.
Сега, около час по-късно, ми се струва, че каквато и поука да извличам, ще е ненужно. Надявам се, че можеш да извлечеш сам своята поука от този кратък разказ.
Например, поука за това какво наистина значи да си фен (на стока, услуга, марка, човек).
Или поука за това какво е мястото на благодарността в живота.
Или поука за това кога моделът за “безплатното” работи и кога не.
Вероятно има и други поуки, които могат да се направят.
Прочети повече: Джон Лоутън – посланик на марката “България”.