На кого да вярвам?

На кого да вярвам? И на какво да вярвам? Защо?

Подобни въпроси не са лишени от смисъл за човек, който се стреми към пълноценен и щастлив живот.

Люшкайки се по вълните в морето от информация, като че ли ми става все по-трудно да разбера коя е истината за живота. И кой изрича тази истина. А имам нужда от вяра в някого и в нещо, тъй като не мога да знам отговорите на всички въпроси, които ме интересуват. Имам нужда от хора, които от време на време да ме подпомагат в преценката и избора ми. Не да мислят и решават вместо мен, просто да ми хвърлят спасителния пояс, когато информационното море стане твърде бурно.

Ето само няколко примера:

• Кои са близките хора, в чиито приятелски съвети да се вслушвам в живота, когато имам истинска нужда? Изобилието от източници на информация е голямо. Родители, половинка, роднини, приятели, познати… И всеки интерпретира една и съща ситуация през своя мироглед, своя опит, своето време и среда, в която е възпитаван и живял. Как да разбера на кого да вярвам и за какво?
• Кои са компетентните специалисти по хранене, чиито съвети да слушам и кои са подходящите хранителни режими, към които да се придържам? Изобилието от експерти и информация чрез книги, статии в списания и в интернет, филми, консултантски услуги е голямо. И всеки има различно виждане за нещата. Един препоръчва средиземноморска диета. Друг хвали разделното хранене. Трети е за диета, в която осезателно присъства месо. Четвърти уважава единствено вегетарианството. Пети залага на нисковъглехидратната диета. Шести – на високовъглехидратната диета. Как да разбера на кого да вярвам, и за какво?
• Кои са просветлените и истински духовни хора, чиито насоки да следвам и кои са подходящите духовни практики, които да изповядвам? И тук изобилието и информацията е сериозно – религии, църкви, секти, духовни течения. Един е християнин. Друг е мюсюлманин. Трети почита Буда. Как да избера на кого да вярвам, и за какво?
• Кои са отговорните и почтени икономисти, чиито анализи да ползвам в преценката си за това какво се случва сега и какво предстои в близко и по-далечно бъдеще? Изобилието на информация е омаломощаващо. Един смята, че сме в криза. Втори твърди, че вече излизаме от нея. Трети е на мнение, че кризата още не е дошла. В един и същи момент се излагат две абсолютно различни тези – например група експерти съветват хората да купуват недвижимости, тъй като пазарният момент бил много подходящ, а в същото това време друга група експерти заявяват, че не бива да се бърза и че е по-добре да се изчака. Всеки има своя гледна точка, свои цели, които преследва. На кого да вярвам?

Избор има, но изборът е труден, нали?

На кого не вярвам?

Полезна отправна точка в търсене на яснота по въпроса “На кого вярвам?” е да съм наясно на кого не вярвам. Личният ми житейски опит, в т.ч. и контакта ми с други хора, на които имам доверие ме научи, че не бива да вярвам безпрекословно на няколко категории хора, организации или институции.

Хората с власт

От дете съм бил приучаван да вярвам на хората с власт и да не подлагам на съмнение или преценка техните решения и действия.

Като чавдарче и пионерче вярвах безпрекословно на дружинната ръководителка. Като наемен служител вярвах безкрайно в почтеността и добронамереността на собствениците на фирми, за които съм работил. Като гражданин дълги години вярвах силно на управляващи от различни цветове, че лошите времена рано или късно ще си заминат и че ще заживеем по-добър, по-богат и по-щастлив живот.

Вече не вярвам толкова силно на хората с власт. На някои не вярвам изобщо и съм ги игнорирал от ежедневието си, за да не им позволявам да ми влияят или поне за да намаля до минимум влиянието им. Хората с власт злоупотребяват с нея или имат тенденцията да прокарват своите собствени планове и цели пред тези на останалите. Може би това е нормално за някои, може би за други не е (за мен не е), но на много хора с власт спрях отдавна да вярвам. В преценката си за това на кого да вярвам и на кого не вече от много време изхождам от резултатите, не от думите. Когато резултатите показват, че някой убива слонове за удоволствие, не мога да вярвам на думите му, та дори и да идват от устата на почетен председател на WWF, например.

Големите медии

Медиите имат голяма сила върху хората. От малък съм бил привикван да мисля, че след като казват нещо по телевизията или го пише във вестниците, значи е вярно, значи е истина.

Когато започнах разбирам кой владее и управлява големите медии в България, обаче, започнах да губя наивността си. Проследявайки собствеността и парите, които стоят зад една телевизия, зад един вестник, зад едно радио, зад един сайт или зад един журналист например, разбираш бързо колко далеч трябва да стоиш от цялото това медийно влияние. Убедих се, че собствениците на големите медии у нас в много голямата си степен са назначени за собственици и зад тях стоят икономически кръгове, които просперират благодарение на непочтени практики, а не на предприемчивост, пригодност и конкуренция в нормален пазар.

Ето защо, отдавна съм спрял да вярвам на големите медии и макар че не съм ги изключил изцяло от живота си, следя ги относително рядко.

Големите компании

Преди години, когато видех една реклама по телевизията, аз й вярвах. Не можех да си представя, че има фирми, които произвеждат нискокачествени или дори откровено опасни продукти, но имат смелостта да ги представят като продукти с топ качество чрез масова реклама по телевизия, радио, преса, билбордове или в точките на продажба.

Уви, уверих се с очите си, че има такива компании и че те дори получават награди от професионални асоциации за сериозните си бизнес успехи. Подобни компании успяваха дълги години да заблуждават мен и близките ми и всички ние сме били техни клиенти и потребители. След дълъг процес на съзряване вече съм изключително предпазлив по отношение на рекламни обещания от различни фирми, особено от страна на фирми, които работят в сферата на хранително-вкусовата промишленост, фармацевтиката и финансовия сектор.

Интересен момент е, че колкото по-голяма е една фирма, толкова по-голяма е лъжата, която е способна да сътвори. Не че собствениците на малки и средни фирми винаги спазват обещанията си…

Църквата

Спомням си църковния си брак… Имах късмет и беше прекрасно. Свещеникът (след години го прогониха от църквата с големи скандали и обществено напрежение) бе пример за обаятелен и мъдър човек. Дори потомствен атеист като мен остана впечатлен от атмосферата, която успя да породи на сватбата ми този свещеник.

Уви, оттогава насам не съм срещнал много духовници, които да ме впечатлят и въодушевят, да не използвам думи като “одухотворят”. Вече дълги години на километър от дома ми се строи църква и строежът й бе многократно спиран поради липсата на средства. Опънаха рекламни пана, че събират дарения за тази църква. И докато се събираха стотинки и левчета от наивните миряни, митрополитът на региона подкара чисто нова лимузина за десетки хиляди левове.

Как да имаш вяра на такъв човек, че и на подчинените му?

Лекарите

В миналото вярвах безпрекословно на лекарите. Нещо повече – бях убеден, че всеки лекар е специалист в своята област, че за всяка болест има лек, че за всяка болка има хапче. Беше ми леко така, но съм се заблуждавал.

Напоследък ме хваща страх, когато трябва да ходя на лекар, а ми се наложи многократно през последните 12 месеца. Виждам груби и изнервени медицински лица. Сблъсквам се с некомпетентност и ограничено мислене. Чувам непрекъснато за т.нар. “лекарски грешки” (грешки със здравето на хората).

Ортопед, при който бях на преглед остана буквално потресен да разбере, че играя баскетбол 1-2 пъти седмично. “На твоята възраст?!” – изгледа ме многозначително той. Бях на 36…

Невроложка, при която направих серия от посещения ми отговори по следния начин, когато я помолих да ми обясни какво означава, че имам дискова херния: “Вие сте некомпетентен, не сте с медицинско образование и затова аз не мога да ви обясня какво точно означава, че имате дискова херния”, каза ми тя. Откога трябва да имаш медицинско образование, за да имаш право да знаеш от какво си болен и как да се излекуваш? И ако имах образованието, нима щях да питам точно тази лекарка за мнение?

Тези и други примери с мен и мои близки ме убедиха, че не бива да поверявам здравето си на случайни лица, независимо, че преди години са положили хипократова клетва.

Учителите/Преподавателите

Като ученик и студент вярвах безусловно в компетентността на преподавателите ми, както и в смисъла на системата на образование като цяло. Като по-малък не съм се замислял много много, но преминах в по-големите класове започнах да се сблъсквам с интересни примери.

Например, винаги, когато се подготвях за контролно или класно, посещавах библиотеката и с часове поглъщах препоръчаните от учителката ми по български език и литература анализи на различни произведения. Винаги след подобна солидна подготовка и купища бележки, с които си тръгвах от библиотеката получавах 3 или най-много 3,50 на контролното/класното. Седнех ли да творя без подготовка, разчитайки на собствените си мисли и идеи, получавах я 5,50, я 6.

В последствие, в университета бях толкова разочарован от неприложимостта на знанията, които усвоявах, както и от повърхностното отношение към образованието на редица преподаватели, че кандидатствах да премина на индивидуален план на обучение и така получих възможност да взема 3-ти и 4-ти курс само за една година. Вече не бях длъжен да ходя на лекции и упражнения, подготвях се самостоятелно, явявах се средно на 5 изпита всеки месец и никога не съм имал толкова свободно време, за разлика от състудентите ми, които се скъсваха да пишат на ръка тонове безсмислени записки в скучните в повечето случаи лекции. Научих много повече неща сам, с помощта на книгите и учебниците, отколкото от преподавателите в залите.

Като баща на ученичка, темата за образованието не ми е никак чужда. По този повод съм написал и статията “Затъпяване. Скритата цел на държавното образование”, от която можете да научите повече за начина, по който гледам на нещата, свързани със системата на образованието и учителите/преподавателите/чиновниците, които работят в нея.

На кого вярвам?

По-горе изброих няколко много големи групи хора, организации и институции, на които повече не вярвам или не вярвам в степента, в която го правех преди.

Остана ли някой и нещо, на което да вярвам?

Да!

Ето на кого имам вяра.

Моето тяло

Напоследък се самонаблюдавам активно – боли ли ме нещо, от какво ми преминава, как се чувствам в една или друга ситуация… Забелязах, че тялото ме насочва правилно и ми подсказва добри решения.

Ето как, когато ме заболят очите от работа пред компютъра, приключвам работа по-рано и си тръгвам или си намирам някаква друга задача. Когато ме заболи гърбът да стоя на стола ставам и се раздвиждам с помощта на източна лечебна гимнастика. Когато вечер ми се доспи, просто заспивам, а не се измъчвам да продължавам работата си.

В миналото постъпвах по различен начин. Пренебрегвах сигналите на тялото под претекст, че нямам време и че трябва да работя. Да си самостоятелен предприемач и да изхранваш себе си и семейството е предизвикателна и трудна задача. Залогът е голям, отговорноста е много сериозна, няма спор. Но колко дълго бих могъл да работя пълноценно и без почивка? Издържах години наред на интензивно темпо, но накрая станах все по-податлив на различни заболявания.

Днес вярвам по-силно на тялото си и на неговите сигнали. Виждам сам, че когато пренебрегвам тези сигнали страдам, а когато ги отчитам и вземам мерки съобразно тях, се чувствам добре.

Моите емоции и чувства

От известно време се самонаблюдавам и в още един аспект – емоционалния. Опитвам се да определя какво чувствам. Щастлив ли съм? Спокоен ли съм? Ядосан ли съм? Изпълнен ли съм с негативизъм? И защо?

В миналото не се съобразявах с някои мои емоции и чувства. Дори си давам сметка, че съм действал против тях. Например, позволявал съм си дълго време да потискам себе си, само и само да не се разсърди отсрещната страна – колега, читател на някой мой блог или пък член на семейството. За съжаление, когато постъпваш така, се получава натрупване на неизразходвана енергия, която в неизвестен момент може да се отпуши по деструктивен начин, а междувременно да влияе негативно на емоционалното и духовното, а дори и на физическото състояние.

Днес вярвам по-силно на начина, по който се чувствам и на емоциите, които изпитвам. Разбирам, че емоциите и чувствата са част от мен и че трябва да се вслушвам в тях и в това, което всъщност означават.

Моята интуиция

От няколко години залагам силно на бързите интуитивни решения, вместо на дългите анализи и събирането на всевъзможни факти в търсене на идеалния и логически обоснован вариант.

В миналото търсех много повече фактите, логиката, ясните процедури, по които се преценява какво е или как трябва да се направи едно или друго нещо. За това вероятно е помагала и образователната система, а и моето лично образование – Математическа гиназия и Икономически университет. Оказва се обаче, че ако базираш решенията си единствено на логика и рационални аргументи, има риск да повлияеш негативно на творческата мисъл и креативността си, а това е надежден начин да навлезеш в етап на застой – в мисленето, в кариерата, в живота като цяло.

Днес, в преценката какво да върша и как да го върша се доверявам често на интуицията и на инстинктите си. Опитът ми от миналото ми помага в това отношение, но това не е съзнателен процес. Откривам, че когато човек си даде свобода да мисли, да твори, както и когато спре да се страхува от това, че може да сбърка и да се провали, интуицията му се отплаща, като му дава по-точни решения.

Хората, които обичам

Хората, на които особено вярвам са хората, които обичам. Не винаги е било така.

Имало е периоди, в които съм пренебрегвал съвети и насоки от обични за мен хора. Смятал съм, че знам повече от тях, че мога да оценя ситуацията по-точно от тях и да набележа по-адекватни решения. Понякога съм бил на прав път, понякога съм се заблуждавал.

След като обичам някого, значи съм му се отдал изцяло. Следователно няма причина да не вярвам на хората, които обичам. Любовта включва в себе си вярата.

Природата

Имам предвид, че вярвам в силата на природата и в нейните чудотворни (а всъщност, най-вероятно съвсем естествени и обичайни) свойства.

Имам късмета да живея в морски град и обичам да общувам с морето. Забелязах, че в момент на тъга или някакво затруднение контактът с морето ме облегчава, вдъхва ми надежда и ме презарежда. Контактът с гората пък събужда в мен някакво приключенско чувство да вървя напред и да открия път до крайната точка. Разхождайки се в парковете пък дишам по-дълбоко и пълня дробовете си с чист кислород.

Не бива да бягам от природата, както нерядко съм постъпвал в миналото. И физическото, и емоционалното ми състояние рязко се подобряват при всеки контакт с природата. Това показва, че съм на прав път и че трябва все повече и повече да се доверявам на природата, на нейните закони и свойства.

Здравия разум

Вярвам в здравия разум, т.е. в смислената и разсъдлива преценка, базирана на простото възприятие на ситуацията и фактите. Не смятам, че да вярваш в здравия разум противоречи на вярата в силата на интуицията, за която споменах по-горе. Просто това са два инструмента, които могат да ми помагат едновременно.

Имало е моменти, в които съм оставал сляп за фактите и съм подценявал здравия си разум. Това не ми е носило успех и приятни емоции.

Например, спомням си за мой шеф във фирма, в която заемах висок пост. Този мой шеф (уви, вече не е между живите) обеща на мен и на още трима мениджъри сериозни премии, ако фирмата му е с ръст на печалбата в края на годината.

Хвърлихме се в здрава работа. Мислите ми бяха непрекъснато за фирмата и за продажбите, за които отговарях. Отивах първи на работа, тръгвах си последен. Минаваше 22,00ч., а аз обсъждах по телефона оперативни проблеми с колегите си. Пренебрегнах напълно здравия разум (фактите), който може би щеше да ми подскаже, че шефът ми е доста “хлъзгав” човек, който не обича да плаща чак толкова много. В крайна сметка обаче, получи се точно така – след здраво блъскане 12 месеца фирмата направи чувствителен ръст на печалбата си, но така и никой не получи и лев от обещаното. Оставих се лесно да бъда излъган.

Понякога, истината е под носа ти. Просто е нужен малко здрав разум, за да й повярваш. Здравият разум досега ме е пазил от неподходящи партньорства и социални контакти, от определени ходове в преговорите ми с клиенти и др. И обратно – помагал ми е в различни начинания.

Развитието

И накрая на целия този списък, но в никой случай на последно място, вярвам в развитието. Вярвам, че следва непрекъснато да се усъвършенствам. Да уча нови неща. Да чета нови книги. Да общувам лично или задочно с нови хора и/или да се докосвам до нови гледни точки – за здравето, за бизнеса, за семейните отношения, за живота, за природата. Да се стремя към постоянно развитие, дори когато не винаги мога да си обясня новите неща, които научавам.

Ще дам само един пример, с темата за метафизиката. Дълги години от живота си бягах като дявол от тамян от тази и сродните й думи. Опитвах се да търся само логични, рационални обяснения на всичко, което ме заобикаля. Стремях се да не обръщам внимание или изцяло игнорирах неща, които не мога да си обясня, които не мога да пипна или видя, както и неща, на които не съм бил учен и възпитаван в семейството си. С две думи – умишлено слагах спирачка на знанията си в тази област.

Искам да споделя какво казва по този повод канадската изследователка Лиз Бурбо, за книгата си “Твоето тяло казва: Обичай се! Най-пълната енциклопедия за метафизичните причини на всички болести”:

Ако за първи път чуваш да се говори за метафизика… реакцията ти може да е като на повечето хора, които за пръв път се докосват до нова тема, сиреч да започнеш да си задаваш такива въпроси: “Откъде идват тези познания? Как мога да вярвам на това, което е написано в тази книга?”

Реакцията ти е закономерна, ето защо ти препоръчвам да не вярваш на нищо, което четеш за първи път. Но недей и да отхвърляш всичко. Остава ти възможността да се движиш между двете, сиреч да четеш с отворена мисъл и да си казваш: “Може ли да има нещо вярно или полезно за мен в това, което чета?”

“Не вярвай на нищо, което четеш за първи път, но недей и да отхвърляш всичко.” Ето това е казано добре! Да си с отворено съзнание, да не се отказваш да се учиш, да си склонен да експериментираш с нови и непознати области в живота. В това вярвам, да. Примерът по-горе е за метафизиката, но това е само пример – сходен пример може да се даде и за всяка една друга нова и недостатъчно добре позната област на живота.

За финал

Това са нещата, на които вярвам, както и нещата, на които не вярвам. Оглеждайки списъка излиза, че съм спрял да вярвам на редица неща, които други са ми казвали, т.е. на неща извън мен и съм започнал да вярвам на други неща, които са свързани със самия мен и с моя вътрешен глас, т.е. неща вътре в мен.

И двата списъка могат да бъдат продължени и още по-интересното – вероятно ще варират във времето. Напълно е възможно да преместя нещо от единия списък в другия, или пък обратното. Защото, ситуациите са различни, средата се променя, променям се и аз. Всичко тече, всичко е относително. Но за мен е по-важно да съм наясно във всеки един момент с това на кого да вярвам, защото източниците на вярата ме оформят като личност, оформят ценностната ми система и придават конкретен смисъл на живота ми.

Прочети повече: Как да определиш ценностите си.