Модел за вземане на решения на Врум, Йетън и Джаго

Как се вземат добри мениджърски решения в една група или екип?

Понякога решенията е удачно да се вземат еднолично от ръководителя. Друг път е добре решенията да се вземат с участието на членовете на екипа. Но как един мениджър може да прецени кога и по какъв начин да процедира?

За да отговори на този въпрос, е създаден специален модел, известен като “Модел за вземане на решения на Врум, Йетън и Джаго”. Той позволява системно и предсказуемо да се обезпечава вземането на добри решения, без хаос и импровизации в действията.

Нека разгледаме този модел.

Модел за вземане на решения на Врум, Йетън и Джаго

Моделът за вземане на решения е откритие на Виктор Врум – американски професор по бизнес управление от Йелския университет и Филип Йетън – австралийски професор от Университета на Нов Южен Уелс. Двамата публикуват модела за първи път през 1973 г. в книгата си “Leadership and Decision Making”.

По-късно Врум усъвършенства модела с помощта на своя колега Артур Джаго от Вашингтонския университет, като двамата публикуват идеите си през 1988 г. в книгата си “The New Leadership”.

По своята същност, моделът на Врум, Йетън и Джаго е ситуационен модел, който посочва най-добрите лидерски стилове при вземане на групови решения. За да се разбере правилно този модел, е важно да се отчитат следните три фактора за вземане на решения:

• Качество на взетото решение. Понякога е от изключително значение да се вземе “правилното” решение. В подобни ситуации е полезно да се използват знанията и уменията на по-широк кръг ресурси (хора, време, информация), за да се гарантира, че взетото решение ще е от най-високо качество.
• Съпричастност и одобрение на групата. Някои мениджърски решения могат да имат огромно значение за служителите, а други – не толкова. Когато решението засяга повече хора в групата, е полезно да се насърчи сътрудничество с хората, за да се изработи съвместно решение, което хората ше одобряват и след това ще бъдат по-съпричастни при изпълението му.
• Времеви ограничения. Когато решението, което се взема не е спешно, тогава има повече време за проучване и събиране на допълнителни мнения, което на свой ред подобрява качеството на взетото решение. Но ако ситуацията изисква спешни мерки, в практически план не е възможно в решението да се включват много хора или да се прави възможно най-задълбочено проучване.

Моделът за вземане на решения на Врум, Йетън и Джаго е построен върху седем въпроса към мениджъра, на който той следва да отговори с “Да” или “Не”.

Седемте въпроса към мениджъра са:

1. Важно ли е качеството на решението?
2. Важна ли е съпричастността и одобрението на групата към решението?
3. Разполагаш ли с достатъчно информация, за да вземеш самостоятелно решение?
4. Проблемът добре ли е структуриран?
5. Ако вземеш решението самостоятелно, ще бъде ли то подкрепено от групата?
6. Групата споделя ли организационните цели, които ще бъдат постигнати, ако решението разреши проблема?
7. Възможно ли е да възникне конфликт между подчинените относно решението?

Отговаряйки последователно на всеки от седемте въпроса с “Да” или “Не”, мениджърът преминава по т.нар. “дърво на решенията”, което го отвежда до най-подходящото мениджърско поведение (стил) за вземане на решение в конкретната ситуация.

Моделът за вземане на решения на Врум, Йетън и Джаго е представен на диаграмата по-долу:

Съгласно модела за вземане на решения на Врум, Йетън и Джаго, са възможни пет основни лидерски стила, които да се използват в зависимост от ситуацията.

Тези пет лидерски стила са:

1. А1 – Авторитарен стил за вземане на решение. Мениджърът решава проблема или взема решение самостоятелно, като използва наличната му информация, без да изисква каквото и да е участие от страна на сътрудниците си.
2. A2 – Авторитарен стил за вземане на решение. Мениджърът се консултира със сътрудниците си и получава необходимата му информация от тях, след което самостоятелно взема крайното решение.
3. C1 – Консултативен стил за вземане на решение. Мениджърът информира сътрудниците си относно проблема и събира индивидуално мнението на всеки. Мениджърът събира от всеки информация и идеи, но не я споделя с групата, нито я подлага на общо обсъждане, след което взема самостоятелно крайното решение. Това решение може да отразява или не отразява мнението на сътрудниците.
4. C2 – Консултативен стил за вземане на решение. Мениджърът събира заедно всички сътрудници, информира ги относно проблема и подлага на групово обсъждане възможните решения. След това взема самостоятелно крайното решение. Това решение може да отразява или не мнението на групата.
5. G – Групов стил за вземане на решение. Мениджърът събира заедно всички сътрудници и работи с тях за постигане на консенсус и общо решение. Ролята на мениджъра е по-скоро като фасилитатор на груповата дискусия. Той делегира на групата широки права за предлагане на идеи и алтернативи и вземане на общо решение, с което всички са съгласни.

Подходящи ситуации за петте стила

Петте лидерски стила според модела за вземане на решения на Врум, Йетън и Джаго са подходящи за различни ситуации.

Например, авторитарните стилове A1 и A2 за вземане на решения са подходящи, когато

• Мениджърът има по-висока компетентност от сътрудниците си.
• Проблемът не е особено важен и/или сложен.
• Сътрудниците ще приемат решението.
• Няма много време за вземане на решение.

На свой ред, консултативните стилове C1, C2 и груповият стил G за вземане на решения са подходящи, когато:

• Мениджърът се нуждае от информация от сътрудниците си, за да вземе решение.
• Проблемът е важен и/или комплексен.
• Важно е да се осигури одобрение и съпричастност към решението от сътрудниците.
• Има достатъчно време за вземане на решение.

В резюме

Моделът на Врум, Йетън и Джаго е ситуационен модел за вземане на решения, който посочва правилното поведение на ръководителя в ситуации, в които трябва да се вземат решения.

За целта е нужно да се отчитат главните фактори на ситуацията – качеството на решението, одобрението на групата и времевите ограничения.

На практика, това е модел за това как да се решава как да се вземат решения.

Прочети повече: Модел за лидерски континуум на Таненбаум и Шмид.