Модел за стилове на учене на Фелдър и Силвърман

Цял живот всички ние учим различни нови неща. Но защо веднъж учим с успех, а друг път неуспешно?

Например, случвало ли ти се е да трябва да научиш нещо относително просто, но така и да не успееш да уловиш ключовите идеи? Или, налагало ли ти се е да научиш други хора на нещо, но да виждаш, че те се чувстват объркани и несигурни от информацията, която са получили от теб?

Има причина това да се случва и често пъти тя е свързана със стиловете на учене, които използваме. Един от известните модели, който обяснява различните стилове на учене, е моделът на Фелдър и Силвърман.

Модел за стилове на учене

През 1988 г. професорът по инженерна химия Ричард Фелдър и психоложката Линда Силвърман публикуват свой модел, обясняващ различните стилове на учене.

Според този модел има четири измерения на стиловете на учене. Всяко от тези измерения е съставено от две крайности (предпочитания) и човек се намира някъде между тях, което оформя и личния му стил на учене.

Четирите измерения на стиловете на учене са:

1. Сетивно – Интуитивно;
2. Визуално – Вербално;
3. Активно – Рефлективно;
4. Последователно – Цялостно.

Ето как изглежда моделът за стилове на учене на Фелдър и Силвърман, представен на диаграмата по-долу:

Нека разгледаме по-подробно четирите измерения, които оформят стила на учене на всеки човек.

1. Сетивно – Интуитивно

Хората, които учат сетивно предпочитат конкретната и практична информация. Когато учат, тези хора искат да се запознаят с повече факти.

Хората, които учат интуитивно предпочитат концептуалната и теоретична информация. Когато учат, тези хора искат да си обяснят смисъла на нещата.

2. Визуално – Вербално

Хората, които учат визуално предпочитат снимки, диаграми и графики. Когато учат, тези хора искат да получат информацията чрез визуално представяне.

Хората, които учат вербално предпочитат да слушат или четат. Когат учат, тези хора търсят обяснение на информацията, която получават чрез думи.

3. Активно – Рефлективно

Хората, които учат активно предпочитат да правят реални експерименти и да взаимодействат с физически обекти. Те също така обичат да работят в група за изясняване на определени проблеми.

Хората, които учат рефлективно предпочитат да обмислят внимателно нещата, да анализират, да претеглят и оценяват възможности. Те също така обичат сами да се справят с проблемите, които възникват.

4. Последователно – Цялостно

Хората, които учат последователно предпочитат да получават информацията линейно, т.е. на стъпки, една след друга. Постепенно, стъпка по стъпка, те си оформят едно цялостно впечатление във връзка с определен въпрос или проблем.

Хората, които учат цялостно предпочитат да учат холистично. Те най-напред виждат голямата картина, а едва след това се опитват да установят и разберат детайлите.

Как да определиш стила си на учене?

Една от силните страни на модела за стилове на учене на Фелдър и Силвърман е, че можеш да оцениш и определиш твоите собствени предпочитания за учене.

Това е възможно с помощта на специален Въпросник за оценка на стила на учене, разработен от Ричард Фелдър и Барбара Соломан. Кликни тук, за да отвориш въпросника (съдържа 44 въпроса и е на английски език).

Веднъж, когато отговориш на всички въпроси, ще получиш автоматична оценка на собствените си стилове на учене. Оценката ще ти покаже към какво гравитират предпочитанията ти, когато учиш и как точно учиш.

Кой е най-добрият стил на учене?

И така, кой стил на учене е най-добър? Сетивният или интуитивният? Визуалният или вербалният? Активният или рефлективният? Последователният или цялостният?

Според авторите на въпросника за оценка на стиловете на учене Фелдър и Соломан, ключов момент е да се поддържа баланс в начините, по които се учи. Не е добре да се изпада в едната или другата крайност на всяко от четирите измерения на ученето. Ако се изпадне в крайност, човек ограничава способността си да учи нови неща и да ги използва бързо и ефективно.

Или, ако трябва да се даде пример, най-добре е, ако се учи едновременно и сетивно, и интуитивно. Ако се учи единствено сетивно, или единствено интуитивно, това има своите съществени минуси и ще доведе до неефективно учене.

По същият начин могат да се дадат примери и останалите три измерения на ученето. Залитането в крайности при тях също води до неефективно учене.

Как да подобриш стила си на учене?

Ако резултатите от личната ти оценка на стиловете на учене покажат, че при теб няма достатъчен баланс и че изпадаш в крайност по отношение на някое от четирите измерения на ученето, ето какво можеш да направиш:

• Ако учиш прекалено сетивно – рискуваш да не разбираш задълбочено смисъла на нещата, които учиш. Наблегни на теорията, а след това търси факти, които да я подкрепят или отхвърлят.
• Ако учиш прекалено интуитивно – рискуваш да пропуснеш важни детайли, което да доведе до лоши решения. Наблегни на конкретната информация и факти, които ще ти помогнат да затвърдиш или опровергаеш определена теория.
• Ако учиш прекалено визуално – рискуваш да пропуснеш критично важна информация, тъй като все още голяма част от информацията се предава устно или писмено. Наблегни повече на думите, говори повече, слушай повече, води си бележки.
• Ако учиш прекалено вербално – рискуваш да учиш и разбираш информацията много по-бавно. Наблегни на визуалните средства в усвояване на информация (презентации, видео, изображения). Води си визуални бележки с помощта на таблици, диаграми, мисловни карти.
• Ако учиш прекалено активно – рискуваш да действаш, преди да помислиш, т.е. да вземаш погрешни решения. Наблегни на търпеливия анализ и се концентрирай върху по-задълбоченото разбиране на проблема, преди да пристъпиш към действия.
• Ако учиш прекалено рефлективно – рискуваш да бездействаш и да не правиш нищо. Много често в резултат на научаването на някаква информация следва да се вземат решения и да се предприемат действия. Наблегни повече на груповата работа и нация в практиката.
• Ако учиш прекалено последователно – рискуваш дотолкова да навлезеш в малки последователни стъпки и детайли, че да изгубиш представа за общата картина. Наблегни на изясняване на смисъла на нещата, на “голямата картина”.
• Ако учиш прекалено цялостно – рискуваш да не познаваш в дълбочина отделните стъпки, т.е. детайлите ще ти убягват. А както е известно, “дяволът се крие в детайлите”. Наблегни на по-задълбоченото изучаване на конкретните стъпки и начини да се реши проблема или извърши някаква задача.

Като разнообразяваш начините за учене, освен че ще подобриш личния си стил, ще откриеш също, че чувстваш и по-голямо удоволствие от ученето – нещо ключово за овладяването на нови познания.

Как да предлагаш обучение на другите?

Ако твоята роля в една организация е да обучаваш други хора, моделът за стилове на учене на Фелдър и Силвърман може да ти е полезен. Това е така, тъй като е много вероятно стилът ти за провеждане на обучение да е силно повлиян от личните ти предпочитания за стилове на учене.

Например, твоят личен стил на учене може да е твърде вербален и същевременно последователен и когато създаваш учебно съдържание, много вероятно е то да е също такова – прекалено вербално и последователно. Ето как, на обучението ти ще му липсва визуалност и цялостност, а точно това може да е предпочитан стил на учене на част от хората, които ще обучаваш.

Ако познаваш модела на Фелдър и Силвърман, можеш да неутрализираш тези потенциални слабости, като се насочиш към обучение, което да предлага по-добър баланс.

За да постигнеш по-добър баланс, обучението за твоята аудитория следва да бъде:

• Сетивно-Интуитивно – както с конкретни факти, така и с основни понятия и концепции;
• Визуално-Вербално – както с визуални материали, така и с думи и текст;
• Активно-Рефлективно – както с практически упражнения, така и с време за анализ и оценка;
• Последователно-Цялостно – както със структурирани стъпки, така и под формата на “голямата картина”.

Подобна идея за балансиран микс в предлагането или провеждането на обучение предлага и Моделът 70:20:10 за учене и развитие.

В резюме

Моделът за стиловете на учене на Фелдър и Силвърман показва как стиловете на учене могат да варират при различните хора.

Най-добрият начин да се подхожда към ученето е да се търси баланс, без да се изпада в крайности по отношение на четирите измерения, дефинирани в модела.

Същата поука може да се извлече и при провеждане на обучение или изнасяне на презентация. Различните хора от аудиторията имат различен стил на учене. С колкото по-балансиран микс от начини се предава едно послание, толкова по-ефективно аудиторията ще го приеме, разбере и запомни.

Прочети повече: Пирамида на ученето.