Модел за щастие на Бен-Шахар

Още преди две и половина хилядолетия, големите древногръцки философи стигат до извода, че крайната цел и висше добро за всеки човек е щастието.

Но как човек да стане по-щастлив? По темата са се произнесли огромен брой експерти, всеки със своя концепция или модел за щастието.

По-долу ще разгледаме популярният модел за щастието на Тал Бен-Шахар, известен още като “модел на хамбургера”. За какво става дума?

Модел за щастие на Бен-Шахар

Тал Бен-Шахар е американско-израелски експерт в сферата на позитивната психология и лидерство. Автор на няколко бестселъра, посветени на щастието и преподавател по позитивна психология в един от най-популярните курсове в Харвардския университет.

Бен-Шахар счита, че човек няма нужда от всичко, от което си мисли, че се нуждае, за да е щастлив. Щастието е преди всичко да се наслаждаваш на това, което имаш сега, както и да си поставяш определени цели за бъдещето.

Бен-Шахар дефинира щастието като общо усещане за удоволствие и смисъл. Щастливият човек може да се радва на положителни емоции, ако живее животата си, гледайки на него като на нещо значимо.

Тал Бен-Шахар разработва свой модел за щастие, известен още и като “модел на хамбургера”. Предисторията на този модел е интересна и заслужава да се отбележи.

Бен-Шахар много обичал да играе скуош. Веднъж той се подготвял сериозно за предстоящ турнир по скуош, тренирал здраво месеци наред и същевременно преминал на строг хранителен режим. Последните четири седмици преди турнира се хранел само с бяло пилешко месо, риба, зеленчуци и полезни въгледидрати. За награда той си обещал, че когато турнирът свърши, два дни ще яде само любимите си хамбургери.

Турнирът приключил и Бен-Шахар се отправил със спечелената с много пот купа към любимата си будка за хамбургери. Там той си поръчал четири хамбургера и се отпуснал на масата. Отворил първия хамбургер и захапал голяма хапка, но за своя изненада малко след това спрял да се храни.

Бен-Шахар месеци наред очаквал тази награда, а сега дори не искал да довърши първия хамбургер. Започнал да разсъждава защо това е така и в резултат на размишленията му е появил моделът за щастие, наречен по-късно “модел на хамбургера”.

Според модела на Бен-Шахар, когато говорим за щастието, човек може да се отнесе към една от четири възможни нагласи, всяка от които има различно отношение към болката и удоволствието. Всяка от тези четири нагласи е своеобразен архетип.

Четирите архетипа по модела за щастие на Бен-Шахар са:

1. Хедонизъм;
2. Омагьосана въртележка;
3. Нихилизъм;
4. Щастие.

Като последовател на Мартин Селигман и идеите на позитивната психология, Тал Бен-Шахар счита, че ако човек се научи как да живее в настоящето и в близкото бъдеще, той ще може да се научи и как да балансира между личните си потребности и дългосрочните си цели, с което да се наслаждава на живота по нов за него начин и да се чувства щастлив.

Това схващане е в пряка връзка с главната идея на позитивната психология, а именно, че щастието е нещо, което се учи. Така, както човек може да се научи да говори чудж език, той може да се научи и да бъде по-щастлив.

Моделът за щастие на Бен-Шахар е представен на диаграмата по-долу:

Всеки от четирите квадранта на диаграмата представя по един характерен архетип, който е функция от ползите и вредите от определени действия, които човек предприема в настоящето или планира в бъдещето.

Нека да разгледаме по-подробно всяка от четирите вида нагласи към щастието по модела на Бен-Шахар.

1. Хедонизъм

Хедонизмът е първата възможна нагласа според модела за щастие на Бен-Шахар. Хедонист е човек, който се опитва да максимизира удоволствието и да минимизира болката.

Това, по аналогия, е джънк фууд бургерът. Да ядеш джънк фууд храна ти дава полза в настоящето – наслада от вкуса. Но това носи и вреда за здравето, само че в бъдещето, ако се храниш с подобна храна.

Хедонизмът често се оприличава на философията на Епикур – “Търси удоволствието, избягвай болката”. Епикурейците не се страхуват от лошите неща, които могат да се случат в бъдещето (например, не се страхуват от смъртта), а се фокусират върху добрите неща в живота днес и сега.

Тал Бен-Шахар обръща внимание, че хедонистите си мислят, че са в рая, докато всъщност са в ада. Животът ни не е достатъчно смислен и значим без дългосрочни цели или предизвикателства, към които да се стремим в бъдещето.

Според Бен-Шахар, ние не можем да открием щастието, ако единствено преследваме удоволствието и избягваме всяка болка. Това е все едно да се храним всеки ден с най-вкусната храна на света – рано или късно тя ще ни омръзне.

2. Омагьосана въртележка

Омагьосаната въртележка е втората възможна нагласа според модела за щастие на Бен-Шахар.

Това, по аналогия, е вегетарианският бургер, който е приготвен само от най-здравословни съставки. Проблемът с този бургер е, че не е така вкусен. Да се храниш с вегетариански бургери няма да даде ползи (неустоим вкус) в настоящето. В бъдеще, обаче, това ще донесе ползи за здравето.

Хората, които се въртят на омагьосаната въртележка, са пълната противоположност на хедонистите. Мотото на един такъв човек е “Полагай усилия сега, забавлявай се по-късно”, т.е. фокусът му е насочен към болката днес, за постигане на удоволствие в бъдеще.

Проблемът на омагьосаната въртележка произлиза от обстоятелството, че това фокусира човека върху постигането на резултати днес и сега, но понякога “светлото бъдеще”, т.е. удоволствието, така и не идва.

Между другото, друг популярен автор и експерт – Робърт Кийосаки – обръща специално внимание на темата за “омагьосаната въртележка” в книгата си “Богат татко, беден татко”. Макар, че изследва главно въпроса за финансовата свобода и просперитет, той посочва, че много хора така и не успяват да се измъкнат от омагьосаната въртележка на своето ежедневие – работа, плащане на сметки, по-висока заплата, плащане на по-големи сметки… Усилията в настоящето никога не спират, а надеждата за нещо по-добро в бъдеще, което на финала така и не идва.

Тал Бен-Шахар отбелязва в тази връзка, че в квадранта на омагьосаната въртележка попадат хора, които ценят най-вече резултатите, но не и процеса, в който ги постигат. А когато някой най-накрая постигне определено постижение, той бърка облекчението, което изпитва със щастието. Колкото по-голямо препятствие е преодолял някой, толкова по-силно е облекчението му в края на пътуването. Това може да го доведе до илюзията, че постигането на целите е равносилно на щастие.

Бен-Шахар счита, че чувството за облекчение от постигнатата цел е нещо истинско и много хубаво, което е съставна част на щастието, но в крайна сметка не бива да се отъждествява изцяло със щастието.

3. Нихилизъм

Нихилизмът е третата възможна нагласа според модела за щастие на Бен-Шахар.

Нихилистите изповядват философия, с която отричат съществуването на смисъл в нашия свят. Терминът “нихилизъм” се свързва тясно с идеите на германския философ Ницше.

Това, по аналогия, е разваленият бургер, който няма хубав вкус и не бива да се консумира. Ако човек реши да изяде подобен бургер, той не само ще получи лош вкус сега, но и стомашни проблеми в бъдеще.

Хората от този архетип могат да бъдат описани като хора, които са изгубили жаждата си за живот. Те нито търсят удоволствия в настоящето, нито имат някакви цели за бъдещето.

Това е така, тъй като нихилистите живеят с убежението, че каквото и да прави човек, той не може да достигне до щастието.

4. Щастие

Остана последният квадрант в модела на Бен-Шахар – квадрантът на щастието. В него попадат щастливците.

Това, по аналогия, е идеалният бургер, който носи ползи както в настоящето, така и в бъдещето. Той е отличен на вкус, но така също и с качествени съставки и това допринася както за моментното удоволствие на човека, който се храни с него, така и за неговото здраве в близко или по-далечно бъдеще.

Подобен подход към живота има за цел да извлече ползи от “двата свята” – на настоящето и бъдещето. Принципно, това е най-благоприятната нагласа за хората, но само малка част от нас изповядват подобна философия. Причината за това, както отбелязва Бен-Шахар, е че ние често сме склонни да мислим в крайности – в “черно” и “бяло”, “или-или”… Или удоволствия в настоящето, или в бъдещето, но никога и двете!

Това е погрешна мисловна нагласа, тъй като истината рядко е в крайностите. Тя по-скоро лежи някъде по средата. Щастието в живота идва по линия на елементи, присъщи на омагьосаната въртележка, но така също и на хедонизма.

Ако възприемем подобен поглед към живота, ще се наслаждаваме на текущите си дейности от ежедневието, като в същото време ще полагаме основата на смислен и удовлетворителен живот в бъдещето.

Как да станем по-щастливи?

С оглед на своя модел за щастие, Тал Бен-Шахар дава няколко ключови насоки за постигане на повече щастие.

• Повече взаимоотношения лице в лице. Добрите междуличностни взаимоотношения с другите ни носят удоволствие, което на свой ред води до щастие. Важно условие е тези взаимоотношения да не се поддържат през екран на компютърно устройство, а да са живи, лице в лице. Времето, прекарано с хората, които обичаме най-много е добре инвестирано време в нашето собствено щастие – и това на близките ни.
• Опростяване. Понякога правим нещата прекалено сложни – опитваме се да свършим много неща едновременно или по-бързо… Лесно е да се изгубим във водовъртежа от дейности и задачи. Опростяването прави животът по-лесен. Това означава да определим приоритетите си в живота и да се фокусираме главно към тях, без да усещаме вина, че не можем да обърнем внимание на всеки и всичко. Опростяването носи концентрация, фокус и наслада.
• Физически упражнения. Всички живеем под стрес и напрежение, които понижават усещането ни за благополучие. Физическите упражнения могат да бъдат много полезни за преодоляване на стреса. Те носят прилив на хормона ендорфин в мозъка – силно натурално лекарство за повече щастие.
• Благодарност. Да изпитваме благодарност и признателност означава да осъзнаваме доброто, което ни се случва. Благодарността е свързана с умението да обичаме живота и във всяка ситуация да отчитаме доброто, но най-вече да го виждаме, разпознаваме и изразяваме.
• Свобода на изразяване. Всички имаме чувства и по някакъв начин ги изразяваме, като реагираме на околната среда. За да сме по-щастливи, следва да сме свободни да изразяваме себе си, без страх както другите ще си помислят за нас. Ключ в това отношение е нашата емоционална интелигентност, с чиято помощ можем да се опознаваме по-добре и да изграждаме по-качествени взаимоотношения с другите.
• Свободно време. В професионалния си живот всички имаме различни отговорности, като не е задължително всички те да ни носят приятни емоции. Ето защо, особено е важно да намираме достатъчно свободно време и за нещата (наши хобита и други дейности), които наистина обичаме и които ни носят истинска наслада.

В резюме

Моделът за щастие на Тал Бен-Шахар отнася хората към четири основни категории:

Четирите архетипа по модела за щастие на Бен-Шахар са:

1. Хедонизъм;
2. Омагьосана въртележка;
3. Нихилизъм;
4. Щастие.

Пълното щастие, според Бен-Шахар, се състои в получаване на ползи и удоволствия сега, както и в търсенето на ползи и удоволствия в бъдеще.

Прочети повече: Модел PERMA за благополучие на Селигман.