Модел за рефлексия на Бортън

Рефлексията, или самоосъзнаването, е уникална човешка дарба, която ни дава възможност да изследваме мислите си, да анализираме поведението си и да избираме следващите си стъпки.

Хората, които се самоосъзнават добре, са обикновено проактивни и отговорни хора, които поемат нещата в свои ръце и правят самостоятелни избори как да живеят живота си.

Известен е т.нар. “Модел за рефлексия на Бортън”, който дава насоки как точно да осъществяваме самоанализ и самонаблюдение върху житейските ситуации, в които се намираме. Да го разгледаме.

Модел за рефлексия на Бортън

Моделът за рефлексия, който ще разгледаме по-долу, е откритие на Тери Бортън – учител от САЩ, който го популяризира в книгата си “Reach, Touch, and Teach: Student Concerns and Process Education” през 1970 г.

Моделът на Бортън за самоанализ на собствените мисли и преживявания се опира на три ключови въпроса:

1. Какво?
2. Какво от това?
3. Сега какво?

Моделът за рефлексия на Бортън е лесен за използване в редица ситуации. Той осигурява структуриран начин за повишаване на осведомеността (Какво), оценка на информацията (Какво от това) и експериментиране с ново поведение (Сега какво).

Самият Бортън заявява, че задаването на трите въпроса е динамичен и непрекъснат процес, който няма начало и край.

Моделът за рефлексия на Бортън е представен на диаграмата по-долу:

Нека да разгледаме малко по-подробно трите въпроса от Модела на Бортън.

1. Какво?

“Какво?” е първия въпрос от модела за рефлексия на Бортън.

В този първи етап от модела за размисъл човек се пита какво се е случило във връзка с някакво събитие или ситуация.

За този въпрос, Тери Бортън отбелязва:

“Какво?” е въпрос за усещането на различията между реакция, реален ефект и очакван ефект.”

За описание на ситуацията могат да се използват следните помощни въпроси:

• Какво стана?
• Какво направих?
• Каква беше реакцията ми на това, което се случи?
• Какво направиха другите замесени в ситуацията?
• Какво се случи добре и какво лошо по време на преживяването?

2. Какво от това?

“Какво от това?” е вторият въпрос от модела за рефлексия на Бортън.

В този втори етап от модела за размисъл човек прави анализ на събитието или ситуацията, за да разбере по-добре защо всъщност се е случила тя. Защо нещата са тръгнали така, както са тръгнали?

Тери Бортън описва този етап като рационален, интелектуален и когнитивен. Той казва:

“Какво от това?” е въпрос за трансформиране на информацията в релевантен смислов модел.”

За обяснение на ситуацията могат да се използват следните помощни въпроси:

• И така, какво точно почувствах в този момент?
• И така, какви са чувствата ми сега?
• И така, какви са положителните аспекти на това преживяване?
• И така, какви бяха ефектите от това, което направих или не направих?
• И така, какво забелязах от ситуацията на практика?

3. Сега какво?

“Сега какво?” е третият въпрос от модела за рефлексия на Бортън.

В този трети етап от модела за размисъл се определят възможните действия с оглед на събитието или ситуацията. Това е проактивен процес на мислене за това какво трябва да се направи и какви могат да бъдат последствията от определени действия.

Тук Тери Бортън отбелязва:

“Сега какво?” е въпрос за решението за действие според най-добрата алтернатива, която да се прилага и в други подобни ситуации.”

За избор на решения за действие с оглед на ситуацията могат да се използват следните помощни въпроси:

• Какви са последиците за мен и другите от това, което описах?
• Кое е най-важното нещо, което научих от самоанализата си?
• Какво ще се случи, ако избера да не правя нищо сега?
• Какво трябва да направя най-напред, за да подобря ситуацията?
• От каква помощ се нуждая, за да видя резултатите, които желая?

Приложение

Рефлексията, или самоосъзнаването, е необходима за всеки, който се интересува от личностно израстване и личностно развитие.

Установено е, че хората, които се самоосъзнават и умеят сами да определят следващите си стъпки или отношение към житейските ситуации, в които попадат, са обикновено проактивни и отговорни хора, които правят самостоятелни избори как да живеят живота си.

И обратното – хората, които не правят това, са по-скоро пасивни хора. Те позволяват на външни причини и обстоятелства да управляват живота им, което ги лишава от свободата да избират.

Многобройни проучвания за ползите от рефлексията върху нивата на професионално представяне и растеж на служители в организации показват, че самоанализът прави хората по-добри в работата им. Служителите, които прилагат рефлексия в своята работа, съобщават, че разбират по-добре задачите, които изпълняват, и че могат по-добре да оценят тяхната важност.

Неразделна част от процеса по саморефлексия е разпознаването на грешки и парадигми (мисловни модели), които ни водят до застой или задънена улица. С помощта на модела на Бортън, можем да изследваме нашите парадигми и по този начин да увеличаваме пространството между стимула и реакцията, което при кучето на Павлов просто отсъства.

Ако не сме свикнали да се самоанализираме, това първоначално може да изглежда като трудна задача. И все пак е по-лесно, отколкото си мислим, особено ако веднъж вече забележим ползите от ефективната рефлексия.

В резюме

Моделът за рефлексия на Бортън е прост и лесен за използване в множество ситуации от професионалния и личния живот. Той се опира на три въпроса:

1. Какво?
2. Какво от това?
3. Сега какво?

Задаването на тези въпроси никога не бива да спира, процесът няма начало и край.

Прочети повече: Четирите уникални човешки дарби.