Модел за продуктивно мислене на Хърсън

Креативността е от огромно значение при разрешаването на трудни проблеми.

Но как да се използва по-структуриран подход за критическо мислене, насочен към откриване на креативни решения на проблеми?

За целта е полезно да се използва моделът за продуктивно мислене на Хърсън. Той внася целенасочено творческо отношение в търсене на най-добрите решения. Нека го разгледаме.

Модел за продуктивно мислене

Моделът за продуктивно мислене е създаден от канадския експерт по креативност Тим Хърсън и публикуван за първи път в неговата книга “Think Better: An Innovator’s Guide to Productive Thinking” през 2007 г.

Моделът за продуктивно мислене на Хърсън предлага структурирана система за креативно разрешаване на проблеми, която се състои от шест етапа:

1. Попитай “Какво се случва?”
2. Попитай “Какво е успех?”
3. Попитай “Какъв е въпросът?”
4. Генерирай отговори.
5. Измисли решението.
6. Определи ресурси.

Предимството на модела за продуктивно мислене на Хърсън пред други подходи за разрешаване на проблеми, като например Цикъла на Деминг, е че насърчава използване на повече креативност и критическо мислене на всеки отделен етап от процеса. Това позволява да се възприеме по-разностранен подход спрямо проблема в търсенето на потенциално по-добро решение.

Моделът за продуктивно мислене на Хърсън е представен на диаграмата по-долу:

Да разгледаме по-детайлно всеки етап от модела за продуктивно мислене.

1. Попитай “Какво се случва?”

Първата стъпка в модела за продуктивно мислене на Хърсън е свързана със задълбочено изясняване и разбиране на проблема.

Нужно е да се запитаме:

• В какво точно се състои проблемът?
• Какво е въздействието на проблема?
• С каква информация разполагам относно проблема?
• Кой е въвлечен в проблема?
• Какво е визията за бъдещето, ако проблемът се разреши?

Хърсън нарича отговора на последния въпрос “целево бъдеще” и съветва да формулираме визията за бъдеще с помощта на фрази като “Би било страхотно, ако…” или “Ако само можеше…”.

Например, “Би било страхотно, ако можем да намалим разходите си с 25%”.

2. Попитай “Какво е успех?”

Втората стъпка в модела за продуктивно мислене на Хърсън е свързана с дефиниране на успеха, с оглед на визията за бъдещето, определена в предходния етап.

За да установим кои са критериите, на основа на които ще определим какво е успех, следва да се запитаме:

• Какво искаме да прави решението на проблема?
• Какви са ограниченията? Какво не трябва да прави решението?
• Какви ресурси могат да се инвестират в подобно решение? С какво време разполагаме?
• Какви ценности следва да спазва решението?
• Какви са основните резултати, които се очакват? Как ще ги измерим?

Ако вземем първата буква на английски език от всеки отделен въпрос по-горе – Do, Restriction, Investment, Values и Essential outcomes, се получава акронима DRIVE.

3. Попитай “Какъв е въпросът?”

Третата стъпка в модела за продуктивно мислене на Хърсън е свързана с формулиране на въпроси, които трябва да намерят своите решения, за да се осъществи визията за бъдещето (целево бъдеще).

Хърсън нарича подобни въпроси “каталитични въпроси”. На тях може да се отговори, като се използва информацията, събрана в предходните етапи. Може да се използват фрази от типа на “Как бихме могли да…” или “Как ще…”.

Например, ако целевото бъдеще е да постигнем по-висока печалба за организацията си, един възможен въпрос е “Как можем да реализираме по-висока печалба?”, а чрез метода “Дисни” бихме могли да набележим и допълнителни въпроси, например “Как можем да намалим разходите си, за да увеличим печалбата?”, “Как бихме могли да реализираме икономии?” и т.н.

Ако списъкът ни с въпроси, които изготвим се окаже твърде дълъг, следва да го редуцираме и сведем само до най-важните въпроси, които имат отношение към проблема, който се опитваме да разрешим.

4. Генерирай отговори

Четвъртата стъпка в модела за продуктивно мислене на Хърсън е свързана с генерирането на възможно по-голямо количество отговори, с унисон с правилата за брейнсторминг:

• Критиката е забранена. Всички идеи са добре дошли, всички идеи се приемат и записват. Критиката на чужди идеи се отлага за по-късен етап.
• Фокус върху количеството. Главната идея на брейнсторминга е да се генерират възможно повече идеи. Поради отсъствието на критика, качеството на идеите отстъпва на втори план на този етап.
• Свободна комуникация. Всеки може да каже идеята си на глас, както и да допълни или надгради чужда идея.

Брейнстормингът ще открои възможните решения на проблема, а в следващата стъпка списъкът ще се намали до най-многообещаващите идеи.

5. Измисли решението

Петата стъпка в модела за продуктивно мислене на Хърсън е свързана с откриване на най-доброто решение на проблема.

За целта следва да намалим списъка от идеи, генериран в предходния етап и да ги сведем до по-малък списък с най-перспективните възможности. След като сторим това, трябва да се насочим към оценка на идеите.

В това отношение могат да са полезни различни методи, например метода “Шест мислещи шапки” на Едуард де Боно. С негова помощ можем да направим задълбочен анализ на всяка идея и да я сравним с група от предварително избрани критерии, които дефинират успешното й реализиране.

6. Определи ресурси

Шестата и последна стъпка в модела за продуктивно мислене на Хърсън е свързана с определяне на ресурсите, които ще са необходими, за да се внедри решението.

Става дума за ресурси като:

• Хора;
• Пари;
• Материални ресурси.

В резюме

Моделът за продуктивно мислене на Хърсън предлага шест стъпки за справяне с проблем:

1. Попитай “Какво се случва?”
2. Попитай “Какво е успех?”
3. Попитай “Какъв е въпросът?”
4. Генерирай отговори.
5. Измисли решението.
6. Определи ресурси.

Предимството на модела за продуктивно мислене на Хърсън пред други подходи е, че насърчава използване на креативност и критическо мислене на всеки отделен етап от процеса, което дава възможност за възприемане на по-задълбочен и творчески подход към проблема за откриване на най-добрите решения.

Прочети повече: Анализ на силовото поле на Левин.