Модел за придобиване на умения на Драйфус

Хората придобиват нови умения и навици по различни начини и в един и същи момент се намират на различно стъпало на своята компетентност.

Но в една група от хора, които заемат една и съща длъжност, например, как да разберем кой на какви ниво на компетентност е? Как да знаем кой в каква степен е усвоил нужните умения и какво още му предстои да прави, за да достигне нужното ниво да експертност?

Има модел, известен като “Модел за придобиване на умения на Драйфус”, който идентифицира пет различни нива, през които преминават хората в усвояване на нови умения. Нека го разгледаме и разберем как може да се използва.

Модел за придобиване на умения на Драйфус

Моделът за придобиване на умения е разработен през 1980 г. от братята Стюърт Драйфус и Хюбърт Драйфус, които са изследователи в University of California, САЩ. Двамата публикуват доклад от 18 страници, в който правят достояние откритията си след проведени проучвания по темата.

Братята Драйфус смятат, че всеки човек, който усвоява някакво ново умение, преминава през пет различни етапа на своето развитие:

1. Начинаещ;
2. Напреднал начинаещ;
3. Компетентен;
4. Опитен;
5. Експерт.

Петте нива на придобиване на нови умения според модела на Драйфус са представени на диаграмата по-долу:

Пътят, който трябва да се измине от начинаещ до експерт е различен, в зависимост от различните умения, които се усвояват, но така или иначе, винаги се преминава през петте нива.

Съответно, всяко от петте нива има особености и характеристики, които ще разгледаме по-долу.

1. Начинаещ

Всеки, който започва да придобива някакво ново умение, започва от нивото “Начинаещ”. Тук се научава базисна информация и основни правила за поведение.

Начинаещият не разполага с контекст, както и с опит от миналото, който да му помага, а така също и не може да преценява добре и да взема компетентни самостоятелни решения.

Поради това, начинаещият може да не изпитва особена отговорност за действията си, както и за процеса на учене, през който преминава. Начинаещият предпочита да следва правилата “сляпо”, защото така му се казва да прави. Ако се случи нещо необичайно или внезапно възникне нов проблем, начинаещият няма да знае какво да прави.

В този първоначален етап знанията и уменията на начинаещия са теоретични, без особена връзка с практиката. Качеството на работа и резултатите от нея не са на добро ниво, освен ако начинаещият не е наблюдаван и направляван отблизо във всяко свое действие.

Следователно, начинаещият не бива да получава автономия, а трябва да бъде управляван с ясни заповеди и инструкции.

2. Напреднал начинаещ

Когато човек преодолее етапа на “Начинаещ”, той преминава на ново ниво на развитие в усвояването на нови умения – “Напреднал начинаещ”.

На това ниво човек започва да прилага в истински ситуации от практиката знанията, която е получил. Постепенно правилата за работа, които са му били показани, започват да получават по-осезаем смисъл, т.е. информацията вече е в контекст.

В същото време, компетентността на напредналия начинаещ все още не е достатъчно висока, за да може той да взема добри самостоятелни решения. Напредналият начинаещ продължава да следва стриктно правилата, стандартите и процедурите, на които е бил обучен.

На този етап резултатите от работата на напредналия начинаещ при изпълнение на рутинни задачи са приемливи. Той обаче не умее да преценява или определя приоритети по отношение на по-комплексни или нестандартни въпроси и е много лесно да недогледа или подцени определени ситуации.

Следователно, напредналият начинаещ може да получи известна автономия за стандартизирани дейности, но следва да бъде наблюдаван и насочван отблизо за всичко останало.

3. Компетентен

Ако човек премине успешно през етапа на “Напреднал начинаещ”, той вече се намира на ново ниво на усвояване на нови умения – “Компетентен”.

На това ниво човек разполага с много информация и започва да се опитва да я организира по подходящ начин и да си изгради полезни навици за най-подходящо прилагане на новите умения. Това означава, че компетентният човек е в състояние да взема решения и да определя сам цели и приоритети.

Резултатите от работата на компетентния човек са много добри. Те все още не са отлични, тъй като има поле за усъвършенстване и подобрение, но като цяло на подобен човек може да се предостави нужната автономия, в рамките на която да върши своята дейност без постоянен надзор.

Нещо важно, свързано с това ниво на усвояване на нови умения е свързано с факта, че компетентният човек вече е в състояние да забелязва не само детайлите, но и общата картина. Той вече разбира по-добре дългосрочните цели, които стоят пред дейността му и своя принос за тяхното постигане.

Обикновено на това ниво човек започва да осъзнава колко малко знае и колко още знания и умения трябва да усвои, за да стане експерт в своята дейност. В унисон със закономерностите на ефекта на Дънинг-Крюгер, възможно е дори човек да се разколебае, че никога няма да научи това, което е нужно.

В подобни ситуации на подобен компетентен човек трябва да му се предостави нужното наставничество и подкрепа, за да продължи да се усъвършенства и развива.

4. Опитен

Следващото ниво в придобиването на нови умения е “Опитен”.

На това ниво човек постига високи резултати в работата си, при това с лекота. Той е в състояние да поеме пълна отговорност над действията си, поради което трябва да му се предостави възможно по-голяма автономия за действие.

Когато човек натрупа достатъчно опит в своята дейност, той е склонен да опитва нови неща. Вършенето отново и отново на рутинни дейности не е достатъчно мотивиращо, въпреки, че когато се налага, опитният човек се обляга на добре познатите правила. И все пак, на този етап за първи път човек е склонен да иновира и рискува.

Именно някъде тук започва една интересна промяна в начина, по който човек извършва работата си. Човек започва постепенно да се преориентира от аналитично към интуитивно мислене. Все още не действа интуитивно и много от решенията се вземат на база на анализ, но промяната в мисленето е налице.

На това ниво на развитие човек осъзнава какво точно желае да извлече за себе си от процеса на учене и докъде иска да стигне. Ако човек избере да се развива сериозно занапред, пътят към експертността и майсторството е широко открит.

5. Експерт

Последното и най-високо стъпало в усвояването на нови умения или навици е нивото “Експерт”.

Когато човек стане експерт в нещо, той получава ясна визия за цялата картина – какво трябва да се прави, защо трябва да се прави и какво е нужно, за да се направи. Разбирането за нещата и техния контекст от страна на експерта е холистично и задълбочено.

Експертът няма нужда да работи строго по правилата. Компетентността му е толкова висока, че той започва да взема решения възоснова главно на интуиция, без да ги подлага на твърде задълбочен анализ. Интуицията е много полезна, тъй като позволява да се вземат добри решения без губене на време, но тя е възможна именно в случаи, в които компетентността е висока и е налице достатъчно задълбочен практически опит.

Казват, че за да се стане експерт по нещо, са необходими 10 000 часа преднамерена практика. Когато човек има подобно количество положен труд зад гърба си, той буквално се “слива” с дейността си и тя става негова втора природа. Такъв експерт върши нещата с лекота и виртуозност и много често може да постигне състояние на “поток”.

В подобни ситуации на човек следва да му се предостави пълна автономия, тъй като той не само носи отговорност за всички свои действия, но и умее да нарушава собствените си граници, да излиза от зоната си на комфорт, да рискува и твори.

В резюме

Мнозина желаят да постигат резултати и успехи, но те идват най-вече при хората, които са експерти в някаква област. А за да стане човек експерт по нещо, той трябва да е готов да извърви определен път.

Модел за придобиване на умения на Драйфус показва именно този път:

1. Начинаещ;
2. Напреднал начинаещ;
3. Компетентен;
4. Опитен;
5. Експерт.

Прочети повече: Четирите нива на компетентността.