Модел за линейна комуникация на Шенън и Уивър

На всеки ръководител му не налага да използва разпореждания към преките подчинени. Понякога те се спазват, понякога не. Каква е причината?

Разпореждането е типичен пример за т.нар. “линейна комуникация”. Подобна комуникация е еднопосочна, развива се в няколко последователни стъпки и има своите правила.

Известен е модел за линейна комуникация на Шенън и Уивър, който разкрива тези стъпки и правила. Нека го разгледаме.

Модел за линейна комуникация на Шенън и Уивър

Моделът за линейна комуникация на Шенън и Уивър е разработен през 1946 г. Той представя концепцията за еднопосочната комуникация като процес на създаване и предаване на едно съобщение от изпращач до определен получател (адресат) с помощта на няколко средства.

Клод Шенън (1916-2001) е електроинженер и математик по образование със заслуги в теорията на информацията. През 1946 г. работи в една от научно-изследователските лаборатории на телефонната компания Bell в САЩ. Търси възможности за по-ефективни радио и телефонни съобщения и съставя математически модел на линейната комуникация, а впоследствие Уорън Уивър (1894-1978) допълва модела с практико-технически детайли.

Моделът за линейна комуникация на Шенън и Уивър включва следните елементи:

1. Източник на информация;
2. Предавател;
3. Канал;
4. Шум;
5. Получател;
6. Крайна дестинация.

Моделът за линейна комуникация на Шенън и Уивър е представен на диаграмата по-долу:

От диаграмата става ясно, че линейната комуникация е еднопосочен процес. Това означава: „Чуй това, което искам да ти кажа. Не търся и не искам твоето мнение.“ От получателя на съобщението не се иска да дава обратна връзка, а да го използва, например, да предаде съобщението на друг или да извърши някакво действие. Моделът освен това посочва къде и защо е възможно да се появи „шум“ в комуникацията, което помага той да бъде отстранен, тъй като възпрепятства и изопачава съобщението.

Нека разгледаме по-подробно всеки от елементите на модела за линейна комуникация на Шенън и Уивър.

1. Източник на информация

Това е този, който иска да предаде информацията.

Нека вземем за пример един мениджър, който дава разпореждане на своите подчинени. За да има ефект разпореждането му, той следва да е компетентен по темата, да има аргументи, да предвиди някои реакции, да знае как да предизвика ответните действия.

2. Предавател

Предавателят е машината (или човекът), който преобразува идеята на съобщението в сигнали, които се изпращат от източника на информация към получателя. Тук попадат още думите и невербалните знаци, които източникът избира, за да изпрати своето съобщение.

Или, при линейната комуникация, следва да се изберат подходящи думи, жестове, поза на тялото, мимики и т. н. С тяхна помощ се шифрова (кодира) информацията и едва тогава тя се превръща в „съобщение“, а в нашия пример – в разпореждане.

Ако например мениджърът издава своето разпореждане и в същото време е намръщен, потаен и не споделя никаква допълнителна информация, това едва ли ще стимулира хората му да го изпълнят с положителна мотивация. По-скоро те ще работят със страх. Ето защо, начинът на кодиране на информацията е много важен.

3. Канал

Каналът за комуникация е инфраструктурата, която поема информацията от източника и предавателя и я предава към получателя и крайната дестинация.

Каналите за комуникация може да са различни. Ако се използва телефон, каналът са телефонните кабели. Ако се използва имейл, каналът е интернет. В устната комуникация “очи в очи” каналът са звуковите вълни.

4. Шум

Шумът е всичко, което възпрепятства работата на канала. Шумът влошава качеството на съобщението, докато то пътува от източника към получателя. Ако шумът е твърде “силен”, информацията няма да бъде разбрана правилно.

Примери за шум в комуникацията са например лошата озвученост, слабото осветление, високата или ниска температура, липсата на технически средства, неподходящ момент (твърде рано или твърде късно през работния ден), тихо или прекалено високо говорене, неумение да се сдържат емоции, липса на логика на изразяване и т.н.

5. Получател

Получател е човекът или хората, към които е отправена информацията.

Съответно, информацията може да предизвиква желаната реакция в получателя, ако е съобразена с манталитета, моментното състояние, нагласите му и др.

Това е, което определя дали разпореждането към служителите, например, ще се разбере така, както се очаква от мениджъра.

6. Крайна дестинация

Крайната дестинация е финалната стъпка от модела за линейна комуникация, когато получателят най-накрая получава съобщението, или поне онова, което е останало от него след като се отчете комуникационния шум.

Как протича линейната комуникация?

Линейната комуникация е еднопосочна. В примера с ръководителя, който дава разпореждане на подчинените си, тази комуникация би следвало да протече чрез няколко стъпки:

1. Превръщане на информацията в съобщение. Ако мениджърът има факти, цифри, обстоятелства, той следва да ги превърне в съобщение. Трябва да ги обмисли и подреди в логически порядък.
2. Кодиране на съобщението с подходящи вербални и невербални символи.
3. Помагане на хората, които слушат, да разберат (декодират) смисъла на съобщението. Мениджърът трябва да поясни, онагледи, даде пример, каже какво ще се случи, ако се изпълни разпореждането.
4. Казване ясно, точно и конкретно кои са действията, които се изисква да се направят. Мениджърът следва да покани хората да задават въпроси, и трябва да им отговори.

Примери за линейна комуникация

Линейната комуникация върши чудесна работа в различни делови ситуации, когато се налага:

• издаване на писмени и устни заповеди;
• презентация на продукт и идея;
• произнасяне на публична реч пред служителите по някаква тема;
• изготвяне на доклад за дейността на компанията;
• писане на писма-докладни;
• съставяне на правилници за вътрешния ред;
• съставяне на стандарти за работа;
• поднасяне на поздравления в чест на колега или в чест на някакъв празник.

Ефективното справяне с тези линейни по своя характер комуникации зависи от спазването на правилата.

В резюме

Моделът за линейна комуникация на Шенън и Уивър е полезен модел за комуникация в значителен брой делови ситуации.

Моделът е еднопосочен, без искане и даване на обратна връзка, но с конкретен краен резултат – да се предизвика конкретна реакция или действие. Моделът съдържа елементи и стъпки, които следва да се познават добре, за да е комуникацията ефективна.

Прочети повече: 9 принципа на ефективната комуникация.