Модел за интерактивна комуникация на Шрам

Добрата комуникация в работата между мениджъри и служители е от ключово значение за постигане на сериозни резултати.

Има ли подходящ модел за комуникация, който да се следва?

Да, има такъв модел, известен като “Модел за интерактивна комуникация”. Той се счита за най-подходящата форма в междуличностните и масови комуникации, а така също и в деловите комуникации между двама и повече души.

Нека го разгледаме.

Модел за интерактивна комуникация на Шрам

Моделът за интерактивна комуникация е създаден през 1954 г. от психолога Уилбър Шрам (1907-1987). Основавайки се на идеите на Чарлз Осгууд за т.нар. „семантичен диференциал“, Шрам първоначално формулира, а по-късно надгражда и усъвършенства своя модел.

Основната идея на модела за комуникация на Шрам е, че комуникацията е интерактивна и се движи в кръг.

Интерактивността означава взаимодействие, реципрочна активност, обмяна на информация между двете страни. И двете страни в комуникационния процес изказват мнения, дават и получават обратна връзка.

Това взаимодействие е „кръгово“, е не линейно. То продължава докато се стигне до някакво равностойно, приемливо и за двете страни становище по темата, която е обект на комуникация.

Моделът за интерактивна комуникация на Шрам е представен на диаграмата по-долу:

Кръговото движение на комуникацията е възможно благодарение на така наречената „зона на опита“. Тази зона се създава от участниците в интерактивната комуникация. В нея се срещат различни гледни точки и мнения, но вместо да се конфронтират, критикуват и отхвърлят, те постепенно се приближават една към друга (конвергират се), докато се слеят в едно общо крайно становище. Това е възможно, ако участниците следват едни и същи действия – кодират, интерпретират и декодират съобщенията.

При интерактивната комуникация всеки от участниците в нея е както източник, така и получател на мнения до момента, в който се оформи едно общо и приемливо за всички мнение. В този смисъл, интерктивната комуникация е различна от типичната линейна комуникация.

Интерактивната комуникация се състои от няколко елемента, които показват какво правят хората, които комуникират интерактивно:

1. Действия на участниците;
2. Зона на споделяне на опита;
3. „Шум“ – бариерите в комуникацията.

Нека разгледаме по-подробно трите елемента от модела за интерактивна комуникация.

1. Действия на участниците

Моделът за интерактивна комуникация на Шрам дефинира три еднакви действия на участниците в комуникацията. Ето какво по-конкретно правят те, за да взаимодействат помежду си:

• Кодират своето съобщение, т.е. „обличат“ го в подходящите думи; влагат един и същи смисъл в думите; аргументират идеите си; имат конструктивни предложения;
• Интерпретират информацията, т.е. запомнят важните акценти; тълкуват факти; осъзнават и осмислят контекст и подтекст; откриват „плюсове“ и „минуси“ в тезите на другите участници; изясняват ги чрез въпроси; поддържат и развиват чуждите тези; правят изводи;
• Декодират чуждото съобщение, т.е. стараят се да разбират смисъла на думи и невербални символи; слушат рефлексивно, за да разберат чувствата на този, който говори; дават знак, че разбират, кимайки с глава или вмъкват кратки думи в подкрепа (от типа на „да-да“, „разбирам“, „така ли“); уточняват с въпроси неясни моменти.

2. Зона на опита

Участниците в интерактивна комуникация се стремят към създаване на обща зона на опита. Тя отразява техните знания, умения, разбирания, дори и интуитивни възприятия, досегашно поведение и решения по обсъждания въпрос.

Зоната на опита е по-богата, в сравнение с опита на всеки един от участниците. Тя е синергия (сливане) на всички „плюсове“. Други нейни преимущества са, че общото решение е винаги по-приемливо, по-сплотяващо и по-мотивиращо.

Ето как участниците в една работната среща (като пример за интерактивна комуникация) сътворяват своята зона на опита:

• Умеят да аргументират своите идеи и решения;
• Осъзнават колко важно е да умеят да разбират чуждата гледна точка;
• Уважават чуждото мнение;
• Не правят прибързани съждения;
• Дискутират, докато стигнат до оформяне на общо мнение.

3. Шум

Според модела на интерактивна комуникация на Шрам, „шумът“ – това са бариерите, които възпрепятстват интерактивните връзки и дори предизвикват техния разпад.

Най-опасният „шум“ е действието „интерпретация“ на съобщението. Интерпретираме погрешно, когато не владеем достатъчно добре:

• Семантиката – значнието на думите според техния произход и преносно значение;
• Синтактиката – правилата за построяване на изреченията;
• Прагаматиката – разбиране на контекста и подтекста в посланието.

Примери за интерактивна комуникация

Повечето делови комуникации „лице в лице“ (в това число и групови), независимо дали са устни или писмени, могат да се организират и протекат в интерактивен формат.

Това, разбира се, е управленски избор, който зависи най-вече от организационната култура и комуникативната компетентност на мениджъри и служители.

Не така стоят нещата, когато става дума за работна среща. Единственият формат, който съответства на същността на работната среща, е интерактивната комуникация.

Работните срещи са успешни, когато има дискусия – участниците изказват мнения, разглеждат различни варианти, а впоследствие се обединяват около едно общо решение.

В резюме

Моделът за линейна комуникация на Шрам разчита на взаимодействието, на активността на участниците и на стремежа им към взаимодействие с цел намиране на подходящо решение на даден проблем.

Интерактивната комуникация се движи в кръг, за да се влезе в зоната на споделяне на опит. Кръговото движение и интерактивното поведение на участниците формират условия за конвергенция на идеите в едно общо решение.

Прочети повече: 9 принципа на ефективната комуникация.