Кога един екип е ефективен? Кои са факторите, които влияят най-силно на качеството на неговата работа и на постигането на високи резултати?
Отговор на тези въпроси дава т.нар. “Модел за екипна ефективност на Хекман”, който предоставя цялостна рамка за създаване и развитие на високоефективни екипи.
Да разгледаме този модел.
Модел за екипна ефективност на Хекман
През 2002 г. професорът по социална и организационна психология от Харвардския университет Ричард Хекман публикува книгата “Leading Teams: Setting the Stage for Great Performances”, в която предлага модел за екипна ефективност, основан на емпирични проучвания сред аналитични екипи от разузнавателната общност на САЩ.
Най-напред Хекман дефинира какво точно е “ефективен екип”, като обяснява защо някои екипи са успешни и какво ги прави такива.
Изследването на Хекман разкрива три атрибута на ефективния екип:
- Екипът удовлетворява потребностите на своите вътрешни и външни клиенти.
- Екипът развива способностите си да работи висококачествено в бъдеще.
- Членовете му намират смисъл и удовлетворение от работата си в екипа.
Изхождайки от тази дефиниция за ефективен екип, Ричард Хекман идентифицира факторите (условията), които е необходимо да бъдат обезпечени, за да се увеличат шансовете за успешна работа в екипите.
Модел на Хекман очертава следните фактори за ефективност на екипа:
- Истински екип;
- Завладяваща цел;
- Правилни хора;
- Норми на поведение;
- Поддържащ контекст;
- Екипен коучинг.
Колкото повече от тези фактори са налице в един екип, толкова по-висока ще са неговите резултати и постижения.
Моделът за екипна ефективност на Хекман е представен на диаграмата по-долу:
Да разгледаме по-подробно шестте фактора на модела на Хекман за екипна ефективност.
1. Истински екип
В основата на модела за екипна ефективност на Хекман лежи концепцията за “истински екип”.
Според Ричард Хекман, истинският екип е ограничена като състав група от взаимозависими индивиди, които работят заедно за постигане на обща цел.
Ключовите характеристики на истинския екип включват:
- Ясна граница, която разграничава членовете на екипа от хората извън екипа. В истинския екип няма временни или случайни членове.
- Взаимна взаимозависимост, при която приносът на всеки член на екипа оказва влияние върху общия резултат на екипа. Това изисква координация, комуникация и сътрудничество.
- Стабилност. Членството в екипа продължава известно време, в рамките на което екипът развива споделен набор от познания,, както и разбиране на силните и слабите страни на всеки член на екипа.
Хекман подчертава, че истинският екип е нещо повече от група хора, натоварени с обща задача. Истинският екип е сплотена единица със споделен ангажимент за постигане на конкретен резултат.
Научи повече в статията “Четирите вида групи и кривата в изпълнението на екипа”.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Завладяваща цел
Вторият фактор по модела за екипна ефективност на Хекман е “завладяваща цел”.
Завладявщата екипна цел служи като пътеводна светлина и дава на екипа яснота и вдъхновяваща посока за развитие. Хекман твърди, че целта на екипа трябва да надхвърля основната задача, по която работи екипът и трябва да бъде обединяваща сила, която мотивира и зарежда с енергия членовете на екипа.
Завладяващата екипна цел е:
- Ясна. Докато екипът работи своята работа, ясната цел му помага да взема добри решения.
- Предизвикателна. Най-добрите цели изискват членовете на екипа да достигнат границата на своите способности. В същото време целите трябва да бъдат постижими.
- Важна. Когато хората чувстват, че работата им е важна, те полагат повече усилия за постигане на очаквания краен екипен резултат.
Прочети повече в статията “Правило SMART за определяне на цели”.
3. Правилни хора
Третият фактор по модела за екипна ефективност на Хекман е “правилни хора”.
При избора на членове в екипа е важно да се имат предвид две неща:
- Знания и умения.
- Ценности и междуличностни умения.
Хекман поставя силен акцент върху събирането на правилните хора в екипа. Терминът “правилните хора” се простира отвъд индивидуалните компетенции – той обхваща разнообразието от нагласи, знания и умения, необходими за справяне със сложността на задачите на екипа и постигане на неговата цел. Предизвикателството е не само да се изберат хора с необходимите експертни познания, но и да се насърчи атмосфера, в която различни таланти могат да бъдат впрегнати съвместно.
Членовете на екипа трябва взаимно да допълват силните си страни и да компенсират своите слабости. Точните хора допринасят за създаването на синергичен екип, където всеки член допринася с уникална стойност към общата работа.
4. Норми на поведение
Четвъртият фактор по модела за екипна ефективност на Хекман е “норми на поведение”.
Нормите на поведение се отнасят до съгласуваните правила и поведение, които управляват взаимодействието в екипа. Хекман твърди, че установяването на ясни норми е от съществено значение за насърчаване на позитивната екипна култура и минимизиране на дисфункционалното поведение.
Нормите включват:
- Правила за комуникация.
- Процеси на вземане на решения.
- Насоки за разрешаване на конфликти.
Разработването на споделени норми в екипа е процес, който изисква открита комуникация и споделен ангажимент за успеха на екипа. Нормите действат като социален договор, който управлява как членовете на екипа се отнасят един към друг и как подхождат към работата си.
Подходящите екипни норми повишават доверието, сътрудничеството и отговорността, създавайки благоприятна среда за ефективна работа в екип.
5. Поддържащ контекст
Петият фактор по модела за екипна ефективност на Хекман е “поддържащ контекст”.
Успехът на един екип не се определя единствено от неговата вътрешна динамика – по-широкият организационен контекст играе решаваща роля. Хекман идентифицира поддържащия контекст като критичен компонент, който има значително влияние върху поведението и представянето на екипа.
Подкрепата, от която се нуждае всеки екип, за да е ефективен, включва:
- Информация. За да върши работата си и да взема най-добрите решения, екипът трябва да има достъп до информацията, от която се нуждае.
- Материални ресурси. Ако на един екип му липсват ресурси (пари, хора, пространство, оборудване), това ще се отрази на неговите способности и резултати.
- Технически и обучителни ресурси. Дори внимателно подбраните членове на екипа ще притежават само част от знанията и уменията, от които се нуждаят, за да вършат работата си на високо ниво, затова членовете на екипа трябва да имат достъп до ресурсите и инструментите, от които се нуждаят, за да вършат работата си.
Поддържащият контекст е пряка отговорност на ръководителите на екипа. Именно лидерите трябва да осигурят на екипа необходимите ресурси, да премахнат пречките и да създадат култура, която цени и възнаграждава работата в екип. Поддържащият контекст позволява на екипа да се съсредоточи върху целите си, без да бъде възпрепятстван от външни ограничения, като насърчава чувството за сигурност и овластяване сред членовете на екипа.
6. Екипен коучинг
Последният компонент по модела за екипна ефективност на Хекман е т.нар. “екипен коучинг”, който признава постоянната нужда от насоки и подкрепа за екипа.
Всеки екип в определен момент ще се изправи пред предизвикателства по пътя си. В такива моменти ръководителят на екип може да използва подход на коучинг, за да преодолее предизвикателствата и да се възползва от възможностите, когато възникнат.
За разлика от традиционното лидерство, екипният коучинг не е директивен. Той не казва на хората как да работят и как да се държат, а дава възможност на екипа да поеме отговорност за представянето си.
Ролята на екипния коучинг е да се насърчаи саморефлексията, самокорекцията и самоуправлението в екипа. Това включва насърчаване на атмосфера на доверие, предоставяне на конструктивна обратна връзка и улесняване на комуникацията.
Екипният коучинг е в съответствие с принципа, че ефективните екипи не са статични единици – те изискват непрекъснато внимание и развитие, за да се адаптират към променящите се обстоятелства и да поддържат върхова производителност.
В резюме
Моделът за екипна ефективност на Хекман включва шест компонента:
- Истински екип;
- Завладяваща цел;
- Правилни хора;
- Норми на поведение;
- Поддържащ контекст;
- Екипен коучинг.
Моделът на Хекман осигурява цялостно и нюансирано разбиране на факторите, които допринасят за успешната работа в екип.
Прочети повече: Модел GRPI за екипна ефективност на Бекхард.
