Мо Дзъ. Биография и идеи

Мо Дзъ е известен китайски философ, останал в историята като родоначалник на школата на моизма.

Централна идея в творчеството на Мо Дзъ е “универсалната любов”, или това е схващането, че би трябвало да милеем за всички хора, независимо от техния статус или връзка с нас. Според Мо Дзъ подобно добронамерено отношение към околните е в съответствие с Небесния ред.

Как преминава животът на Мо Дзъ? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Мо Дзъ

Мо Дзъ е роден през 470 г. пр.н.е. в княжество Лу, Китай. Знае се, че родителите му не са много обичливи или поне не му показват любовта си.

Като млад, Мо Дзъ е типичен представител на низшата занаятчийска класа. Той работи като дърводелец, но проявява особена сръчност и изобретателност, като обича да изобретява различни уреди и механизми – механични птици, подвижни стълби към облаците, обсадни машини и др.

Със своите умения, Мо Дзъ става интересен за различни владетели, които търсят експертните му съвети по въпросите на военната техника. Ето как, без да притежава официален държавен пост, Мо Дзъ се издига в обществото до ранга на служител на държавна служба.

Като млад Мо Дзъ получава традиционно китайско образование, базирано на класически текстове от конфуцианството. По-късно обаче започва да се отнася негативно към идеите на Конфуций за семейните/кланови отношения, традициите и ритуалите и създава своя школа на мислене, която привлича множество последователи – повечето занаятчии, които се организират и дисциплинирано изучават както философските му трудове, така и трудовете му в областта на техниката.

Освен, че консултира по въпроси, свързани с военната техника, Мо Дзъ е също и блестящ оратор, дипломат и пацифист. Когато пътува от една военна зона до друга, той се опитва да разубеждава владетелите да водят войни за територии.

Например, една легенда твърди, че веднъж Мо Дзъ вървял пеш десет дни, за да стигне до провинция Чу и да се опита да предодврати тяхното нападение над провинция Сонг. Когато пристигнал в двора на Чу, той провел общо девет стратегически военни игри срещу главния военен стратег на армията на Чу и успял да отблъсне всичките му атаки. Когато главния военен стратег го заплашил със смърт, Мо Дзъ обяснил на владетеля на Чу, че негови ученици вече са обучили войниците на Сонг как да се защитават, както и са ги снабдили със защитна техника и укрепления. Владетелят на Чу бил принуден да отмени нападението.

Под името “Мо Дзъ” съществува философска антология, написана и компилирана от последователи на Мо Дзъ. Текстът, който съдържа учението на Мо Дзъ, е писан и усъвършенстван в продължение на стотици години. До наши дни оцеляват 58 от оригиналните 71 книги на антологията.

Мо Дзъ умира през 371 г. пр.н.е.

Мо Дзъ и универсалната любов

Централна идея за учението на Мо Дзъ и моизма е темата за т.нар. “универсална любов”, известна още като “безпристрастна любов” или просто “джайна”.

Под универсална (безпристрастна) любов, Мо Дзъ разбира, че ние трябва да милеем еднакво за всички хора, без значение какъв е техният статус или връзка с нас.

Подобна идея е в рязък контраст с идеите на Конфуций за значението на семейните връзки и традиции.

Например, Конфуций насочва към вярност и уважение главно във връзките “управляващ-поданик”, “баща-син”, “съпруг-съпруга”, “по-голям брат-по-малък брат” и “приятел-приятел” и създава йерархия на верността. Респективно, конфуцианците считат, че е правилно човек да се интересува от различните хора в различна степен.

Обратно на това, Мо Дзъ учи, че ако искаме да живеем по-хармонично, ние трябва да сме загрижени в еднаква степен към всеки отделен човек около нас. Като се отнасяме към всички така, както бихме искали те да се отнасят към нас, ние ще получим подобно отношение в замяна.

Или, основен принцип на Мо Дзъ е добронамереността. Това е и смисълът на мисълта на Мо Дзъ:

“Когато някой хвърли по мен праскова, аз му връщам слива.”

Мо Дзъ вярва, че ако този принцип се прилага от управниците, то конфликтите и войните ще бъдат избягвани. Подобна добронамерена философия, която е много различна от философията “Око за око”, подхранва и поддържа живота и според Мо Дзъ е в съответствие с Небесния ред.

Различни философи от други школи критикуват идеите на Мо Дзъ, че всеки трябва да се отнася еднакво към останалите. Според тях, това е абсурдно, тъй като означава никаква по-специална грижа за родителите и семейството.

На тези упреци Мо Дзъ отговаря, че най-добрият начин човек да бъде сроден на родителите на другите е да бъде синовен към родителите на всички.

Тези идеи на Мо Дзъ са по своята същност близки до духа на утилитаризма, развит чак през XIX от западните философи. Това е така, тъй като в основата си моизмът отдава голямо значение на схващането, че действията на човек се измерват с начина, по който допринасят “с най-голяма полза за всички”. Подобно хуманно схващане е в разрез с конфуцианството, което отдава предпочитание на йерархията и предимството.

Мо Дзъ и Небесата

Друга важна идея във философията на Мо Дзъ е свързана с Небесата.

Небесата, според Мо Дзъ, са субект с намерения и желания, обективни и щедри, мъдри и справедливи. Те се грижат за хората и облагодетелстват достойните сред тях. Източникът на универсален морал, който управлява човешките етични концепции е именно Небесната воля, опосредствана от владетеля.

И тук, философията на Мо Дзъ е напълно различна от философията на Конфуций. Последният учи, че всеки човек следва да приеме съдбата си и да знае мястото и ролята си в обществото такива, каквито са отредени.

На свой ред Мо Дзъ смята, че съдбата не е предварително предизвестена и заложена. Човек носи отговорност за себе си със своите избори и с постъпките си. Съдбата, в учението на Мо Дзъ, е възприемана като характерна за зли владетели или зли селяни.

Мо Дзъ насочва вниманието към това, че съдбата не е извинение за неправеден живот. А Небесата, на свой ред, са обективни, мъдри, грижовни и справедливи. Те дават на хората каквото са заслужили.

Мо Дзъ и познанието

Мо Дзъ, а впоследствие и други моисти, формулират три пътя за познание на обективната реалност около нас.

Трите пътя на познанието са:

1. Познание, постигнато на доверие – знание, което възприемаме от други хора;
2. Сетивно познание – знание, получено по пътя на наблюдението;
3. Рационално познание – знание, получено от дейността на нашето мислене.

Моистите обръщат специално внимание на понятията, като отправна точка за придобиване на познание. Те считат, че разумът, боравейки с понятия, прави нашите знания отчетливи и ясни.

Всяко ново понятие има три елемента – образ, порядък и рамка за измерване. Да се постигне вярно познание за нещата според моистите означава да се изработят правилни понятия, наричани още “имена”.

Мо Дзъ и моистите считат, че без път човек не може да извърши пътешествие. Съответно, без правилни понятия (имена) човек не може да познае нещата.

Това е и идеята на Мо Дзъ, който казва:

“За да се постигне нещо, каквото и да е, са необходими стандарти. Никой не е постигнал нищо без тях.”

Под влияние на Мо Дзъ, моистите разработват трите вида понятия (имена) – общи, особени и единични. С тяхна помощ се разграничават тъждествата и различията на нещата.

Така например, съществуват четири вида тъждества:

1. Тъждество по съдържание;
2. Тъждество по форма;
3. Тъждество в пространството;
4. Тъждество във времето.

Известни са и седем вида логически разсъждения:

1. Познание на частите чрез разбирането на цялото; движение от общото към единичното – дедукция;
2. Предположение за това, което още го няма – хипотеза;
3. Обобщаване на сетивните данни и получаване на общ извод – индукция;
4. Познание на нещата чрез сравнение едно с друго – аналогия;
5. Постигане на истината посредством съпоставяне на различни понятия и съждения – верификация;
6. Да се върви по известни пътища на познанието и да се следват определени образци;
7. Познание на неизвестното по аналогия с известното – прогноза.

Мо Дзъ и политическата философия

В историческото време, в което живее Мо Дзъ, общорприетото правило за държавно управление е, че синът на царя трябва да стане цар и на свой ред да управлява. След това е ред на неговия син, след това – на сина на неговия син и т.н. Подобно правило утвърждава династиите, но при тях има риск начело на държавата да застане некомпетентен владетел.

Мо Дзъ учи, че всеки да се занимава с тази работа, за която е способен, а способностите се определят не по наследство, репутация или богатство, а по показаните знания и умения.

Или, знанията и уменията на човек, а не традицията, определят неговата стойност.

За да съществува стабилна и просперираща държава, Мо Дзъ счита, че хората в обществото трябва да имат обединено виждане за следното:

• Владетелят трябва да е доброжелателен.
• Хората да одобряват (или не одобряват) онова, което владетелят одобрява (или не одобрява).
• Да се елиминират лошите учения и да се изучават само добрите.
• Да се използват награди и наказания, за да се укрепва всичко това.

Мо Дзъ е противник на офанзивната война като държавна политика. Той учи, че войната не бива да се използва, за да се отнема от други хора или народи. Това той приравнява на кражба – да облагодетелстваш себе си, като вземеш от друг. Войната с цел агресия е крайна форма на кражба, тъй като чрез нея се отнемат всички притежания и дори живот на другите.

Мо Дзъ проповядва умереност в изразходване на ресурсите на хората в обществото. За него има смисъл да се изразходват ресурси за:

• Дрехи – предпазват срещу капризите на времето.
• Къщи – предпазват срещу капризите на времето и дават защита срещу крадци.
• Превозни средства – помагат за придвижване по суша и вода.

Всякакво друго разходване на ресурси, което не допринася за постигане на горните три резултата, е като цяло загуба и следва да се елиминира. Подобна идея отново е в разрез с идеите на Конфуций, който например учи хората всеки месец да принасят в жертва по една овца.

Мо Дзъ е последователен в своите разсъждения за разумното изразходване на ресурси и логично е противник на музиката, танците и всичко останало, в което той вижда стремеж към постигане на безполезен успех.

Например, харченето на държавни пари за музикални представления за него е форма на разхищение, тъй като тези пари не стигат до хората в нужда. Освен това, да се свири на музикален инструмент не помага нито за по-високата продуктивност в работата, нито с нещо допринася за успехите по време на война.

По сходен начин Мо Дзъ гледа на погребалните ритуали, така горещо препоръчвани от Конфуций, според когото при смърт на родител човек следва да влезе в тригодишен траур.

За Мо Дзъ, пищната погребална практика всъщност измаря хората, не допринася с нищо за по-високата продуктивност в работата и води до разход на ценни ресурси, които след това лесно попадат в ръцете на крадци и разбойници.

Цитати от Мо Дзъ

Мо Дзъ е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Когато някой хвърли по мен праскова, аз му връщам слива.”
• “Човек естествено ще следва правилния път, когато е под добро въздействие.”
• “Който критикува другите, трябва да има с какво да ги замести. Критика без предложения е като да се спира потоп с потоп, огън с огън. Няма да има стойност.”
• “За да се постигне нещо, каквото и да е, са необходими стандарти. Никой не е постигнал нищо без тях.”
• “Мъдрият човек, който отговаря за управлението на империята, трябва да знае причината за безпорядъка, преди да успее да го подреди. Ако не знае причината, няма да може да я регулира.”
• “Когато никой по света не обича другия, естествено е, че силните ще надделеят над слабите, мнозинството ще потиска малцинството, богатите ще се подиграват на бедните, честолюбивите ще пренебрегват смирените, хитрите ще заблуждават простите. Следователно всички бедствия, раздори, оплаквания и омраза в света възникват поради липса на взаимна любов.”

В резюме

Като комбинира етика с логика, епистемология и политическа философия, Мо Дзъ полага основите на философската школа на моизма, основана на универсалната любов и безпристрастна грижа към околните, с цел постигане на хармонично и продуктивно общество, без войни и конфликти.

Идеите на Мо Дзъ отхвърлят конфуцианството, поради което векове наред са пренебрегвани в Китай. Едва през XX век, с идване на власт на комунистическата партия, тези идеи се радват на насърчение и обновен интерес.

Прочети повече: Кратка история на философията.