Мишел дьо Монтен. Биография и идеи

Мишел дьо Монтен е френски ренесансов философ-хуманист и значима фигура в интелектуалната история на Западна Европа.

В своето творчество, Монтен изследва разнообразни теми, сред които се открояват тези за славата, смисъла в живота, възпитанието, морала и смъртта.

Как преминава животът на Мишел дьо Монтен? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Монтен

Мишел дьо Монтен е роден през 1533 г. във фамилния замък Монтен в близкия до Бордо град Сен-Мишел-дьо-Монтен, Франция. Баща му е кмет на Бордо, а майка му – от заможен еврейски род.

В ранното си детство Монтен е възпитаван от баща си – немец, който изобщо не говори френски език и общува с детето си изключително на латински.

До тригодишна възраст Монтен живее в бедно селско семейство, където е изпратен, за да е запознат с живота на обикновените трудови хора. Цялото си обучение получава вкъщи и до шестгодишна възраст му е разрешено да говори само латински. Така, на практика френският е втори език на Монтен.

Като младеж, Монтен завършва Юридическия факултет на Университета в Тулуза, а през 1557 г. става съдия и член на парламента в Бордо, където работи в продължение на 13 години. Баща му е много горд от кариерата му, но за младия Монтен тя е по-скоро бреме. Политиката изобщо не му харесва, но той не смее да напусне службата си заради баща си.

По времето на Хугенотските войни, Мишел дьо Монтен често влиза в посредническа роля между враждуващите страни, като проявява такт и дипломация, заради което е еднакво уважаван както от краля-католик Анри III, така и от протестанта Анри Наварски.

През 1565 г. Монтен се жени, като получава солидна зестра. След смъртта на баща си през 1568 г. той наследява родовото имение, където се заселва през 1571 г. Тогава той продава съдийската си длъжност, подава оставка като член на парламента и се отдава на “умствена дейност”.

През 1572 г. Мишен дьо Монтен започва да пише първа част на “Опити” – трилогия в три тома, която го утвърждава на литературния и философски небосклон. Първата книга от трилогията е “Есета”, която е публикувана през 1580 г. По-късно написва още два тома.

През 1580 г. Монтен тръгва на голяма обиколка в Европа (Германия, Италия, Швейцария), отчасти за да търси лекарство за камъните си в бъбреците. По това време написва пътеписа “Пътен дневник”.

Година по-късно е настойчиво помолен от краля Анри III да стане кмет на Бордо и изпълнява тази длъжност до 1585 г. Когато става кмет, Мишел дьо Монтен изрично предупреждава градските чиновници, че заради този пост няма да изгуби спокойствието на живота си и да повреди здравето си, както това е сторил неговия баща.

Монтен умира през 1592 г. в своя замък.

Монтен и славата

В своето есе “За самотата” от първия том на “Опити” Мишел дьо Монтен изследва една популярна още от древността тема – за интелектуалните и морални опасности, когато живеем сред другите.

Монтен обръща внимание, че е важно да култивираме в себе си умение да не се поддаваме на изкушението да се влияем от мнението на тълпата, без да се замислим. Монтен сравнява желанието ни да бъдем одобрявани от другите хора с прекомерната привързаност към материалните притежания и отбелязва, че и двете страсти ни принизяват.

Мишел дьо Монтен не твърди, че трябва да се откажем от слава или богатства, но че е нужно да възпитаваме в нас безпристрастност и неподвластие спрямо тях. Така бихме могли да се възползваме от славата и материалните притежания, но няма да сме емоционално поробени или съсипани, ако ги изгубим.

Обратно на философи като Николо Макиавели, които считат, че славата е първостепенна светска цел, Монтен счита, че постоянният стремеж към слава е най-голямата бариера пред спокойствието и покоя на ума.

Ако се стремим към слава – което е величие в очите на другите – ние всъщност се стремим към доброто мнение на околните, но така не можем да постигнем неуязвимост на характера, следователно славата и спокойствието никога не могат да вървят ръка за ръка.

Монтен препоръчва, вместо да мислим постоянно за одобрението на хората около нас, да си представим, че едно велико и благородно същество е винаги до нас, спосонно да наблюдава и най-съкровените ни мисли. Така ще се научим да мислим ясно и обективно.

В противен случай, прекалената загриженост за мнението на хората около нас ще ни поквари, защото в крайна сметка ще започнем да имитираме злите сред тях, или пък омразата към тях ще ни погълне дотолкова, че да изгубим разсъдъка си.

В по-късни свои творби Мишел дьо Монтен се връща отново към темата за славата, като отбелязва, че сдобиването със слава е често въпрос на късмет, т.е. благовеенето пред нея няма особен смисъл.

Монтен отбелязва:

“Многократно съм виждал успехът да бяга от заслугата, при това понякога – много далеч.”

Монтен и възпитанието

Мишел дьо Монтен има специално отношение към възпитанието на децата, тъй като самият той е възпитаван по специален начин от своя баща, когато е бил дете.

В своето есе “За възпитанието на децата”, Монтен дава съвети на частния учител, който дава знания на едно дете от добро семейство, да не забравя, че детето няма да се прехранва със знанията, а ще ги използва за изграждане на характер и добро самочувствие.

Монтен казва:

“Знанията трябва да го направят не учен, а умен.”

С други думи, за Монтен знанията не са цел, а средство, при това средство не само за умствено, но и за нравствено възпитание.

Монтен е против насилието в училищната система, включително физическите наказания на децата. Прекалено суровата дисциплина според него превръща училищата в истински затвори за младежта и предизвиква омраза вместо любов към науката, а обучението в тях води до затъпяване, произтичащо от неподходящите методи и форми, чрез които се провежда.

В обучението и възпитанието, според Монтен, трябва да се прилагат разнообразни методи – както разказ на учителя и самостоятелна работа на ученика с книгите, така и разговор между двамата и игра.

Мишел дьо Монтен поставя на първо място изучаването на философията като наука, коят оформира ума и нравите. Смята за полезни и необходими знанията по история, логика, реторика, геометрия, физика.

Монтен и смъртта

В своето есе “За това, че да философстваш значи да се учиш да умираш” Монтен изследва темата за смъртта.

Според него, всички философски идеи и учения в крайна сметка се сливат в една точка – да не се страхуваме от смъртта, а да се научим да я презираме. Презрението към смъртта е средството, което би придало на живота ни спокойствие и би позволило да вкусим от неговите радости.

Без презрение към смъртта, според Монтен, всяко друго наслаждение угасва. В същото време, той акцентира колко важно е да не забравяме, че сме смъртни, като казва:

“Да не се отдаваме до такава степен на удоволствието, че да не проблясва от време на време у нас мисълта по колко начина тази наша веселост може да завърши със смърт и колко неочаквани удари я заплашват. “

Или, предупреждението на Монтен е, че всичко, което ще се случи един ден, може да се случи и сега. На нас не ни е известно къде ще ни завари смъртта, затова трябва да я очакваме навсякъде.

Важно е обаче да размишляваме за смъртта и да сме подготвени за нея, тъй като готовността ни да умрем ни освобождава от всяко подчинение и принуда.

Цитати от Монтен

Монтен е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.”
• “Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.”
• “Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш.”
• “Страхливостта е майка на жестокостта.”
• “Сами по себе си нещата не са нито мъчителни, нито трудни; нашата слабост и малодушие ги правят такива.”
• “Дух, който няма никаква определена цел, се погубва; защото, както се казва, който е навсякъде, той не е никъде.”
• “Нашето велико и славно творение ще бъде да живеем, както трябва.”
• “Каква истина е тази, за която планините са граница и която става лъжа за хората отвъд тях?”
• “Ние сме се родили, за да действаме.”
• “Природата ни е извела на света свободни и независими: ние сами се затваряме в едни или други кръгове.”
• “Мисълта ми не е създадена да се извива и прегъва, само коленете ми.”
• “И на най-високият трон на света, ние винаги ще седим на задника си.”
• “Този, който се страхува, че ще страда, вече страда от страха си.”
• “Ако ни забраните нещо, ни карате да мислим за него.”
• “Нека дадем на природата шанс – тя знае по-добре от нас.”
• “Невежеството е най-меката възглавница, на която човек може да облегне главата си.”
• “Този, който налага тезата си чрез шум и команди показва, че има слаб разум.”

В резюме

Философските идеи на Мишел дьо Монтен са многобройни и се простират върху широк кръг теми – от славата и възпитанието, до смисъла в живота и смъртта.

Със своето творчество, Монтен оставя ярка следа на философския небосклон както в епохата на Ренесанса, така и отвъд нея.

Прочети повече: Кратка история на философията.