Микромениджмънт. Що е то и как да го избягваме?

В практиката на управлението на хора има характерно поведение, известно като “микромениджмънт”.

Ръководителят, който микроменажира, обичайно се меси прекомерно в работата на подчинените си, следи твърде изкъсо как работят и докъде са стигнали със сроковете и етапите. Такъв мениджър постоянно “наднича” иззад рамото на своите служители – за щяло и нещяло.

Нека видим какво точно е микромениджмънт, какви са знаците, с които се проявява и как да го избягваме в работата.

Що е “микромениджмънт”?

Микромениджмънт е стил на управление, при който ръководителят наблюдава и контролира прекалено отблизо работата на своите подчинени, дори и най-дребните детайли.

Обикновено микромениджмънтът е негативно явление в организацията, тъй като се свързва с липсата на свобода и автономия по отношение на сътрудниците.

Независимо, че подбудите на мениджъра могат да са благородни и породени от внимание към детайла и желание да се подпомогнат служителите в тяхната работа, в крайна сметка микромениджмънтът отнема свободата на хората, а с това и нарушава самочувствието им, тяхната проактивност и ефективността в изпълнението на задачите.

Симптоми на микромениджмънта

Можем да кажем, че един ръководител проявява типични симптоми на микромениджмънт, ако той:

• Не делегира, дори когато има служители, за които делегирането е правилният ход;
• Намесва се непрекъснато в работата на подчинените си, иска от тях твърде честа обратна връзка и следи как се справят на всеки малък етап или стъпка;
• Поправя малки грешки на сътрудниците си и се занимава с дреболии, вместо да гледа основните приоритети и голямата картина;
• Обезкуражава служителите си да вземат самостоятелни решения, ако не са съгласувани с него;
• Рядко е доволен от работата и резултатите на служителите.

Ако подобно поведение се среща в ежедневието на един ръководител, то той най-вероятно е микромениджър.

Минуси на микромениджмънта

Известно е, че микромениджмънтът има няколко основни минуса, сред които:

• Микромениджмънтът вреди на креативността. Ако ръководителят непрекъснато се вре, за да проверява работата на служителите си, те на свой ред трудно биха проявили своята креативност, дори и да имат потенциал за нея. Креативността е процес на създаване на оригинални идеи, които имат стойност, но подобни идеи трудно биха могли да се родят в главата на хора, които нямат нужната свобода да мислят или действат самостоятелно.
• Микромениджмънтът спира развитието на служителите. Ако ръководителят винаги се намесва в работата на сътрудниците си, той на практика саботира професионалното развитие на хората си. По-конкретно, мениджърът пречи на изграждането на по-висока компетентност и ангажираност в работата – двата основни фактора за развитие на работното място и за постигане на високи резултати и постижения.
• Микромениджмънтът се фокусира върху погрешни приоритети. Ръководителят, който микроменажира, обикновено се занимава със спешни задачи, но те рядко са важни задачи. За да се постигат резултати в управлението обаче, един мениджър следва да умее да отсява сеното от плявата, т.е. да работи с фокус към важните задачи.
• Микромениджмънтът причинява стрес. Ако ръководителят си пъха носа в работата на хората си с повод и без повод, това може да е източник на стрес за тях. Но това също е и източник на стрес за самия мениджър. Нерядко такъв ръководител страда от нездравословен перфекционизъм, все не е доволен и никога не е спокоен, че служителите му са способни да се справят сами с поставените задачи.
• Микромениджмънтът губи време на всички. Двойните и тройни проверки на качеството, даването на инструкции отново и отново с цел презастраховане и непрекъснатият контрол на всеки етап от работата са все неща, които отнемат време както на мениджъра, така и на служителите му.

При условие, че микромениджмънтът има толкова съществени недостатъци, какво може да се направи?

Как да се избягва или преодолее микромениджмънта?

Ако си мениджър и искаш да избягваш микромениджмънт при управление на твоите сътрудници, следните действия могат да ти бъдат от полза:

• Следи проактивно за симптоми на микромениджмънт от твоя страна. Става дума за неща като постоянна намеса в работата на служителите, твърде чест и близък контрол, вършене на работата вместо служителите, липса на каквото и да е делегиране. Наблюдавай се искрено и честно.
• Разговаряй със служителите си. Попитай ги дали усещат микромениджмънт от твоя страна и какво мислят за това. Разговорите по тази тема ще ти дадат ценна обратна връзка, а в допълнение и още нещо важно – ще укрепят взаимоотношенията ви и взаимното доверие.
• Опознай различните лидерски стилове. Ако си склонен към микромениджмънт, това значи, че проявяваш негъвкавост и не си адекватен в редица ситуации. Разучи правилата на ситуационното лидерство и узнай кои са най-подходящите стилове за управление на хора в зависимост от тяхната степен на развитие.
• Започни с малки стъпки. Например, виж кой сред твоите служители е с най-висока компетентност и му делегирай подходяща задача. Остави го сам да се справи и се въздържай от намеси и проверки. Най-накрая, когато задачата е завършена, похвали служителя, ако се е справил добре, или му отправи препоръки, ако е допуснал някои грешки.
• Въведи или усъвършенствай системи, процедури и стандарти за работа. Подходящите системи, процедури и стандарти за работа могат да те отменят от ролята на пъдар, който трябва да мисли, да следи и да решава всякакви въпроси. С помощта на системи, процедури и стандарти служителите ще знаят как да постъпват в една или друга ситуация, в която трябва да решат проблем или да предприемат определени действия.

Както виждаш, има най-различни неща, които могат да се направят, ако искаш да се справиш с проблема “микромениджмънт”.

В резюме

Микромениджмънтът е привидно ефикасна тактика за вършене на работа и тя може да работи с успех в краткосрочен план или в специфични ситуации, в които се изисква управление с твърда ръка, решаване на критични проблеми или спазване на изключително кратки срокове.

Микромениджмънтът обаче не е надеждна стратегия за управление на хора в дългосрочен план, особено когато става дума за обичайната ежедневна работа на служители със средна или висока компетентност и ангажираност към работата.

В подобни ситуации, минусите от микроменажирането многократно надвишават плюсовете и могат да доведат хората до сериозна демотивация.

Прочети повече: Рамка на Петте разговора на Бейкър.